Разяснение
През 2006 г. беше създадена разпоредбата на чл. 138а от Кодекса на труда (КТ), съгласно която на работодателя се предостави възможност едностранно да въвежда непълно работно време за работниците и служителите си без тяхно съгласие.
Като условия за това бяха посочени:
а) да е налице намаляване на обема на работата;
б) да е проведено предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Когато в предприятието няма синдикални организации, съгласуването се провежда само с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и обратно;
в) продължителността на работното време да не е по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
Общият период за въвеждане на непълно работно време е 3 календарни месеца в една календарна година.
С параграф 3б от Преходните разпоредби на Кодекса на труда се въведе възможност от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. периодът, за който се въвежда непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ, да бъде удължен с още три месеца. Следователно, за календарната 2009 г. работодателите могат да въведат непълно работно време общо за 6 календарни месеца. При въвеждане на непълно работно време следва да се има предвид, че работниците и служителите не губят от признаването на трудов стаж за периода, но техният осигурителен стаж се намалява наполовина, както и получаваното трудово възнаграждение.
За да се понесат тези неблагоприятни последици, държавата предвиди изплащането на компенсации, когато се въведе непълно работно време в секторите “Индустрия” и “Услуги”.
В “Държавен вестник”, бр. 16 от 27.02.2009 г. е обнародвано Постановление № 44 от 19.02. 2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги”. Постановлението е в сила от датата на обнародването му – 27.02.2009 г.
Според параграф 1, т. 1 и 2 от Допълнителната разпоредба на постановлението, “компенсации” са суми, определени в Националния план за действие по заетостта за съответната година, които се изплащат на работниците и служителите, чиито доходи от труд се намаляват в резултат от преминаване от пълно към непълно работно време. Компенсациите са под формата на помощи поради обстоятелствата, предизвикани от въвеждане на непълно работно време от работодателя.
Икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги” са дейностите по букви B, C, D, E, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности – 2008 г. (КИД – 2008 г.).
В постановлението са определени следните условия за изплащане на компенсациите:
а) когато продължителността на установеното непълно работно време е половината от законоустановената продължителност за месеца или за периода на изчисляване на работното време;
б) компенсацията за един работник или служител е до 120 лв. месечно, като конкретният размер се изчислява в зависимост от действително отработеното време през месеца;
в) лицата имат право на компенсация еднократно в рамките на една календарна година и за срок не повече от 3 последователни месеца в рамките на периодите по чл. 138а, ал. 1 и 3б от Преходните разпоредби на КТ;
г) максималният месечен размер на компенсацията се изплаща на работници и служители, които през месеца са работили на непълно работно време, равняващо се на половината от законоустановената продължителност на работното време и пълен работен месец.
Право на тази възможност ще получат работодателите, които:
- са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
- имат преобладаващ брой наети работници и служители в икономическите дейности В, С, D, Е, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности – 2008 г. (КИД – 2008 г.);
- са установили непълно работно време за период, не по-кратък от два месеца, и за най-малко 5 на сто от списъчния състав на персонала към момента на кандидатстване;
- нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и/или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;
- не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
- нямат наложени санкции или глоби по чл. 415, ал. 2 КТ през последните 6 месеца преди кандидатстването на техни работници и служители.
Информирането на работниците и служителите за възможността им да получават компенсации се осъществява от работодателя чрез обява на подходящо място в предприятието. Дирекциите “Бюро по труда” също информират ежемесечно за условията и реда за изплащане на компенсации по постановлението чрез публикуване на обяви най-малко в един местен и в един национален всекидневник, както и на информационното табло в съответната Дирекция “Бюро по труда”.
Процедурата за кандидатстване се организира от съответната Дирекция “Бюро по труда”.
Работниците и служителите, които желаят да получават компенсации, попълват и предоставят на работодателя писмени декларации по образец съгласно Приложение № 1 към постановлението. Декларациите съдържат идентификационни данни за работника или служителя, обстоятелството, че той работи по трудов договор и че със заповед на работодателя е преминал на непълно работно време, както и желанието му да получи компенсации.
На основание чл. 5 от постановлението работодателят, в 14-дневен срок от обявяването на информацията, представя в Дирекцията “Бюро по труда”, обслужваща територията по месторабота на лицата, получените декларации, заедно със следните документи:
- удостоверение за актуално състояние или посочен ЕИК;
- статистически формуляр – образец ЕЕ 01022 за последното тримесечие и данни за сектора на основната дейност по Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008 г.);
- заповед за установяване на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 1 или 3б от Преходните разпоредби на КТ, както и протокол за постигнато съгласие между работодателя с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ за въвеждане на непълно работно време и информация за всички работници и служители, за които е установено непълно работно време;
- удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения към датата на подаване на документите;
- декларация за обстоятелствата по чл. 2, т. 6 от постановлението и за поемане на задължение за предоставяне ежемесечно за срока на получаване на компенсации по постановлението на данни за действително отработеното време за всяко от лицата по чл. 5, ал. 1 по образец съгласно Приложение № 2 към постановлението;
- декларация за поемане на задължения по образец съгласно Приложение № 3 към постановлението;
- финансов отчет за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаване на документите, и финансов отчет за същия период на предходната година.
Органът, който разглежда документите за кандидатстване за компенсации, е Съветът за сътрудничество, който е създаден на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта към поделенията на Агенцията по заетостта.
Следва да се има предвид, че декларациите на работници и служители, за които работодателят не е предоставил необходимите документи, или документите не отговарят на изискванията на чл. 2 от постановлението, не се допускат до оценяване. Оценката на документите се извършва по скала съгласно Приложение № 4 към постановлението. Критериите за оценяване са:
1. процент на изменение на стойността на продажбите за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаването на документите, в сравнение със същия период на предходната година;
2. процент на изменение на финансовите резултати за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаването на документите, в сравнение със същия период на предходната година;
3. вид на основната дейност;
4. процент на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, от общия брой на списъчния състав в края на последното тримесечие, предхождащо месеца преди въвеждането на непълно работно време;
5. наличие на санкции или глоби на работодателя по чл. 413, ал. 3 и чл. 414, ал. 2 КТ и по Закона за насърчаване на заетостта през последните 6 месеца преди подаване на документите по чл. 5 от постановлението.
След като Съветът за сътрудничество разгледа и оцени представените документи, той ги предоставя на съответната Комисия по заетост към областния съвет за развитие чрез директорите на Дирекциите “Бюро по труда” в срок, не по-късно от 3 дни след срока по чл. 6, ал. 1 от постановлението. Комисията по заетост прави общо класиране за областта на оценените от съветите за сътрудничество документи в рамките на разпределените финансови средства. Въз основа на класирането комисията отправя писмено предложение до директорите на Дирекциите “Бюро по труда” за одобряване или отхвърляне на декларациите на работниците и служителите в срок от 3 дни от постъпването на документите.
Решението за одобряване или неодобряване на декларациите се издава от директорите на бюрата по труда и чрез работодателя се уведомяват работниците и служителите, на които ще бъдат изплащани компенсации, в срок от 3 дни от получаване на предложението на Комисията по заетост към областния съвет за развитие. Решението се обжалва и изпълнява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Сумите за компенсации са дължими от датата на подаване на документите по чл. 5, ал. 2 от постановлението в Дирекциите “Бюро по труда”, но не по-рано от датата на въвеждане на непълното работно време. Те се изплащат ежемесечно на работниците и служителите в размера, определен в чл. 1, ал. 3 от постановлението, въз основа на информация за фактически отработеното време за всяко от лицата, предоставена от работодателя не по-късно от 5 работни дни след изтичането на календарния месец.
Дирекциите “Бюро по труда” изплащат безкасово компенсациите на работниците и служителите.
Когато работниците и служителите преминат на пълно работно време преди изтичането на срока за изплащане на компенсациите, работодателят уведомява писмено за това обстоятелство Дирекцията “Бюро по труда”, в срок до 3 дни от датата на заповедта за въвеждане на пълно работно време.
В заключение следва да се отбележи, че с параграф 3 от Заключителните разпоредби на постановлението се прави допълнение към чл. 1, ал. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, като се създава нова т. 13. Съгласно посоченото допълнение няма да се дължат осигурителни вноски върху компенсацията на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, изплащана по реда на разгледаното постановление. Тя обаче ще се облага като доход на съответното физическо лице.
Стефанка СИМЕОНОВА, държавен експерт в МТСП