Най-важните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01.01.2015 г.

Последните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са въведени с преходните разпоредби на два закона:
1. Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС), обнародван в ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г. (§ 42 от преходните и заключителните разпоредби);
2. Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. (ЗДБРБ), обнародван в ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г. (§ 17 от ПЗР).

Всички промени са в сила от 01.01.2015 г., с изключение на промените в условията за ползване на преотстъпване на данък от едноличните търговци (ЕТ), регистрирани като земеделски производители, извършващи дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, които влизат в сила от 01.01.2014 г.

1. Промени, въведени със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г.)
Промените, въведени в края на 2014 г. със ЗИДЗДДС, са свързани със:

Условията за ползване на преотстъпване на данък от едноличните търговци (ЕТ), регистрирани като земеделски производители, извършващи дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Конкретните промени са свързани със:

– прецизиране на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Според старата редакция на разпоредбата преотстъпването на данък се извършваше при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според новата редакция преотстъпването се извършва при спазване на всички условия на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители. С промяната в разпоредбата се има предвид ЕТ да се съобразят с всички общи изисквания за прилагане на държавни помощи, регламентирани в глава двадесет и две на ЗКПО. ЕТ, които ползват преотстъпване на данък като земеделски производители, следва да имат предвид, че с преходните разпоредби на ЗИДЗДДС се направиха промени в глава двадесет и две на ЗКПО, свързани с преотстъпване на данък, които също влизат с обратна сила от 01.01.2014 г.
Тези промени следва да се познават добре, в случай че ЕТ – земеделски производител, ще ползва преотстъпване на данък за 2014 г., разбира се, ако се получи положително становище от Европейската комисия (ЕК) до 31.03.2015 г.;
– дефиниране на понятието „предприятие в затруднение“. Съгласно чл. 182, ал. 5 ЗКПО данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не се прилага по отношение на предприятия в затруднение. Именно изискването лицето, прилагащо държавната помощ за земеделски производители, да не е предприятие в затруднение, бе основният аргумент на приходните органи за изключване на регистрираните земеделски производители, формиращи данъчна основа по реда на чл. 29а ЗДДФЛ, които нямат правна форма на ЕТ, от обхвата на лицата, имащи право да ползват преотстъпване на данък по реда на чл. 29а ЗКПО, доколкото те не могат да се третират като предприятие и съответно да се тестват за изпълнение на посоченото условие. В ЗДДФЛ обаче липсваше дефиниция на понятието „предприятие в затруднение“. Ползваше се дефиницията на предприятие в затруднение, въведена в т. 30 от § 1 на ДР на ЗКПО. С промените в ЗИДЗДДС дефиницията на „предприятие в затруднение“ в т. 30 от § 1 на ДР на ЗКПО се диференцира според сектора, в който е предприятието в затруднение, което наложи въвеждане на отделна дефиниция на „предприятие в затруднение“ за целите на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ. Така с § 42, т. 17 от ПЗР на ЗИДЗДДС се въведе нова т. 60 в § 1 на ДР на ЗДДФЛ, с която се регламентира, че „предприятие в затруднение“, за целите на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ, е това по смисъла на Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014-2020 г. (наричани за краткост „Насоките“ – публикувани в Официален вестник на ЕС, бр. C 204/1 от 01.07.2014 г.). Понятието е дефинирано в т. 15 на § 35 от т. 2.4. „Дефиниции“ на Насоките, като новата дефиниция е по-разширена в сравение с дефиницията, регламентирана в старата редакция на т. 30 от § 1 на ДР на ЗКПО. Новата дефиниция се прилага от 01.01.2014 г. (съгласно § 46, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗДДС);
– удължаване на срока на ползване на данъчното облекчение за преотстъпване на данък за ЕТ, регистрирани като земеделските производители. Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 може да се ползва до 31.12.2020 г. след постановяване на положително решение от ЕК за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи (съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 100 от 2013 г. – изм.). Запазена е постановката, че при условие, че ЕК постанови положително решение до 31.03.2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г., както и че преотстъпване на авансови вноски за данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на ЕК;

Третирането на лихвите по сметки в търговски банки. От 01.01.2015 г. обект на облагане с окончателен данък са всички лихви по банкови сметки, включително и разплащателни, и спестовни сметки, а не само лихвите по депозитни сметки. Това е така, тъй като е отменена т. 8 на ал. 1 от чл. 13 ЗДДФЛ, освобождаваща от облагане доходите от лихви (с изключение на лихвите по депозитни сметки) по банкови сметки в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на ЕС, или в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП. След направената промяна от 01.01.2015 г. режимът на облагане на всички лихви по банкови сметки е:

– за доходи от лихви, придобити в местни търговски банки и клонове на чуждестранни банки в страната, режимът за местни и чуждестранни физически лица има известни разлики. Доходите от лихви на местни физически лица се облагат с окончателен данък, деклариран с Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО и удържан от самата банкова институция в размер на 8 на сто върху брутната сума на придобитите доходи от лихви по банкови сметки, без значение дали са депозитни, спестовни или разплащателни, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъчният размер е фиксиран от 01.01.2015 г. на 8 на сто без възможност за поетапно годишно намаляване (чл. 13, ал. 8 и чл. 46, ал. 4, чл. 55, ал. 1, чл. 56 и чл. 65, ал. 9 ЗДДФЛ). Лихвите се посочват в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ от банковата институция – платец на дохода (чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ). В този случай местните физическите лица – получатели на доход от лихви, са освободени от каквито и да е ангажименти по декларирането им. Доходите от лихви на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, деклариран с Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО и удържан от самата банкова институция в размер на 10 на сто върху брутната сума на начислените доходи от лихви по банкови сметки, без значение дали са депозитни, спестовни или разплащателни и без значение дали лицата са местни на страна от ЕС или ЕИП, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода (чл. 37, ал. 1, т. 3, чл. 46, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56 и чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ). Лихвите се посочват в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ от банковата институция – платец на дохода, освен ако не са декларирани в Декларацията по чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ). В този случай чуждестранните физически лица – получатели на доход от лихви, са освободени от каквито и да е ангажименти по декларирането им;
– за доходи от лихви, придобити от местни физически лица в търговски банки в чужбина – данъкът в размер на 8 на сто се декларира с Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО и внася от самото лице върху брутната сума на придобитите доходи от лихви по банкови сметки, без значение дали са депозитни, или спестовни, или разплащателни и дали банковите сметки са в страна от ЕС, или ЕИП – в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 38, ал. 13, чл. 55, ал. 2, чл. 56 и чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ);

Промени в обхвата на данъчните облекчения. От 01.01.2015 г. е налице промяна в обхвата на данъчните облекчения, а именно:

– отпадна въведеното през 2014 г. данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата – разпоредбата на чл. 22б ЗДДФЛ е отменена. Облекчението обаче за пръв и последен път ще се ползва за доходи, реализирани през 2014 г.;
– въведени са две нови данъчни облекчения – за деца (чл. 22в ЗДДФЛ) и за деца с увреждания с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган (чл. 22г ЗДДФЛ), които ще се ползват за доходи, придобити през 2015 г. Липсва ограничение по отношение на възможността за едновременно ползване на облекчението по чл. 22в ЗДДФЛ за дете и облекчението по чл. 22г ЗДДФЛ за дете с увреждане. За лица по трудови правоотношения облекченията ще може да се ползват и чрез работодателя при годишното уравняване на доходите. Облекченията може да се ползва и от чуждестранни лица – местни на страна от ЕС или в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП. Доколкото облекченията на практика ще се ползват след изтичане на 2015 г., тук само накратко ще ги маркираме. Новото облекчение за деца в значителна степен възпроизвежда съществувалото през 2005, 2006 и 2007 г. данъчно облекчение за деца, отменено от началото на 2008 г. То дава възможност за намаляване на годишната данъчна основа с двеста лева, четиристотин лева, или шестстотин лева, съответно при едно, две или три и повече ненавършили пълнолетие деца. На практика това означава съответно спестени 20, 40 или 60 лв. данък в рамките на данъчната година. Облекчението първо се ползва до размера на годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ[¹], а след това до размера на данъчната основа по чл. 28 ЗДДФЛ, т.е. за доходи от дейност като ЕТ (чл. 21[²] и чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗДДФЛ[³]). Изцяло ново е данъчното облекчение за отглеждане на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане. То дава възможност за намаляване на годишната данъчна основа със сумата от 2000 лв. (чл. 22г, ал. 1 ЗДДФЛ). Данъчното облекчение се ползва в пълен размер, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението (чл. 22г, ал. 2 ЗДДФЛ). На практика това означава съответно спестени 200 лв. данък в рамките на данъчната година. Посочено е, че ако сумата от годишните данъчни основи е под размера на данъчното облекчение (2000 лв.) – остатъкът от облекчението може да се приспадне от годишната данъчна основа, реализирана от дейност като ЕТ (чл. 21 и чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗДДФЛ). И двете данъчни облекчения се ползват, когато едновременно са спазени определени условия, посочени в чл. 22в, ал. 2 и 3 и чл. 22г, ал. 2 и 3
ЗДДФЛ, както по отношение на детето, така и по отношение на родителите, настойниците или други лица, ползващи облекчението. Облекченията се ползват само от един от родителите, респективно приемен родител, близък или роднина, като другото лице се отказва от ползване на облекчението с писмена декларация. Изисква се и подаване на декларация от самия ползвател за това, че отговаря на всички изисквания за ползване на облекчението, визирани в чл. 22в, респективно чл. 22г ЗДДФЛ. Тази декларация трябва да е по определен образец, който следва да се утвърди със заповед на министъра на финансите и обнародва в „Държавен вестник“ (чл. 22в, ал. 8, чл. 22г, ал. 7, чл. 64, ал. 1 и 4 ЗДДФЛ). Към декларацията, в случай на ползване на данъчното облекчение по чл. 22г ЗДДФЛ, се прилага и копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК (чл. 23, т. 9 ЗДДФЛ).

Промени в авансовото облагане на доходите от друга стопанска дейност и наем и друго възмездно ползване на имущество, изплатени в полза на местни физически лица от предприятия и самооосигураващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) през четвъртото тримесечие на данъчната година. От 01.01.2015 г. се дава възможност, когато лицето, придобиващо доход от друга стопанска дейност или наем, или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на авансово облагане по реда чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 ЗДДФЛ, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода по смисъла на КСО, че желае удържане на данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година – такъв данък да се удържи. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. При липса на писмено волеизлияние данък не се удържа (чл. 65, ал. 13 ЗДДФЛ). Не е регламентирана обаче такава възможност за физическите лица, които сами следва да се облагат по реда на чл. 43, ал. 6 и чл. 44, ал. 3 ЗДДФЛ. За тях остава регламентът за недължимост на авансов данък за доходите от друга стопанска дейност и наем, или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година (чл. 67, ал. 2 ЗДДФЛ).
Промени в условията, при които може да се ползва 5 на сто отстъпка спрямо декларираното данъчно задължение, подлежащо на внасяне в бюджета. От 01.01.2015 г.
отпада възможността да се ползва 5 на сто отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация при подаването й до 10 февруари на следващата година. Единствената възможност за ползване на отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ е при подаване на декларацията по електронен път до 31 март на следващата година (а не до 30 април) и внасяне на данъка до 30 април. Отстъпката се ползва, само ако лицата нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения[⁴] към момента на подаване на декларацията (чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ). Промяната в начина на ползване на отстъпката ще се прилагат и при декларирането на доходите за 2014 г. в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ (§ 9б от ПЗР на ЗДДФЛ).

Накрая ще посочим, че както винаги с преходна разпоредба (в случая § 9а от ПЗР на ЗИДЗДДС) е регламентирано, че доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2014 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29, и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2014 г.

2. Промени, въведени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. (обн. ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.)
С § 17 от ПЗР на ЗДБРБ за 2015 г. е въведена само една промяна в ЗДДФЛ – допълнена е т. 3 на чл. 37, ал. 1 ЗДДФЛ. С нея се регламентира освобождаване от облагане с окончателен данък на лихвите по облигации или други дългови ценни книжа:

издадени от държавата или общините, и
допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на ЕС, или в друга държава – страна от ЕИП, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица (чл. 37, ал. 1, т. 3 – доп.).

Едновременно с това следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за ЕИП, се освобождават от облагане по реда на ЗДДФЛ.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
______
[1] Данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ е т.нар. „обща годишна данъчна основа“, която е равна на сумата от годишните данъчни основи по чл. 25 (доходи от трудови правоотношения), чл. 30 (доходи от друга стопанска дейност), чл. 32 (доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), чл. 34 (доходи от прехвърляне на права или имущество) и чл. 36 (доходи от други източници).
[2] Според чл. 21 ЗДДФЛ данъчните облекчения по чл. 18, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 20, 22в и 22г се ползват в следната последователност:
1. от сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36;
2. от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ.
[3] Според чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се намалява с разликата между допустимия размер на данъчното облекчение по чл. 22в и размера на ползваното облекчение от сумата от годишните данъчни основи.
[4] Според чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
9. лихвите за вземанията по т. 1- 8.