Дайджест “Собственост и право”, 2019 г., кн. 12
1. Триадата на правото на собственост, известна от римското право – владение, ползване и разпореждане се запазва и в днешното модерно общество. Ако има единствена, изключителна собственост върху една вещ, собственикът има неограничена власт върху нея – може да прави с нея, каквото си иска – да я консумира, да я унищожава, да я ползва за себе си или да я предоставя за ползване на друго лице, да я продава, дарява или прехвърля по друг начин.
2. Триадата е рожба на римското право и тя не познава едно четвърто правомощие – правомощието на управление. Това няма как да стане, защото феноменът „управление“ се появява, когато се появят две или повече лица с права върху една и съща вещ с еднакво съдържание. За да се избегне натрупване на собственически искания и намерения върху вещта, се налага да се въведе ред и той се постига чрез правилата на управление на нейното владение, ползване и разпореждане.
3. Управлението като четвърто правомощие възниква за първи път със съсобствеността. Ако две или повече лица имат право на собственост върху една вещ, възниква съсобственост. Всеки има идеална част от правото на собственост и може да я владее, ползва и да се разпорежда с нея, но трябва да се съобразява с факта, че и други лица имат същите правомощия по отношение на вещта. Затова Законът за собствеността (ЗС) се намесва и ако не е уговорено друго, предвижда мнозинството да решава как ще се ползва общата вещ. Законът урежда управлението на съсобствената вещ. Според чл. 32 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Това правило се прилага, ако няма съгласие между съсобствениците за управлението на съсобствената вещ. Или първото правило е, че управлението се определя с единодушиe от всички съсобственици. Ако то не се постигне, управлението се определя от мнозинството. Ако няма такова мнозинство или решението му е вредно за общата вещ, влиза в сила третото правило – управлението се определя от районния съд, ако бъде сезиран от който и да е от съсобствениците. Районният съд решава въпроса, като едно от възможните решения е да назначи управител на общата вещ.
……
Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
____
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 12/2019 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.
