Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2019 г., кн. 12
Въвеждането на електронното възлагане на обществените поръчки в Република България е предмет на множество нормативни промени, целящи да хармонизират националната правна уредба с актуалните европейски актове, задължаващи държавите членки на Европейския съюз (ЕС) в тази насока. Това са двете действащи директиви на ЕС за обществените поръчки – Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС.
За пръв път електронното възлагане беше регламентирано в националното законодателство с приемането на изцяло новия Закон за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.). Съгласно закона използването на единната централизирана платформа, с актуално пълно наименование: Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“, наричана по-натам ЦАИС ЕОП, следваше да стартира на 01.07.2017 г. По късно, с § 68 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр. 63 от 18.08.2017 г.) се направи изменение в ЗОП и въвеждането на електронното възлагане се отложи за 18.10.2018 г.
С последващо изменение в ЗОП, обнародвано в ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., стартът на електронното възлагане отново се отложи, този път за 01.11.2019 г., тъй като обжалването на процедурата за избор на изпълнител на изграждането на електронната платформа забави значително във времето самото изграждане и спазването на срока за въвеждането й в експлоатация стана фактически невъзможно. За да се регламентира по-подробно електронното възлагане, беше създадена изцяло нова разпоредба в ЗОП – чл. 39а, касаеща конкретно реда и начина за използване на електронната платформа. Успоредно с това, във връзка с това законодателно изменение беше направено и съществено изменение в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), уреждащо в детайли новите принципи на функциониране на ЦАИС ЕОП, както и конкретните изисквания към възложителите и кандидатите или участниците за използване на платформата. Тази подзаконова нормативна промяна беше обнародвана в ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., в сила от 01.11.2019 г., като с нея се създаде изцяло нова глава – глава 3а, съдържаща членове чл. 9а-9л, като изменения бяха направени и в други налични разпоредби от ППЗОП.
Оказа се обаче, че и този срок не е достатъчен за въвеждане в експлоатация и задължително използване на ЦАИС ЕОП за възлагането на обществените поръчки, което наложи да бъде направено ново изменение в ЗОП и стартът на електронното възлагане отново да бъде отложен.
………….
Весела АНДОНОВА, адвокат
______
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 12/2019 г. на списание „Търговско и облигационно право”, както и в ЕПИ „Търговско и облигационно право”.
