Списание „Труд и право“, 2024 г., бр. 01
В „Държавен вестник“, бр. 106 от 22.12.2023 г. беше обнародван Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. (ЗБДОО за 2024 г.).
С него са направени промени, които касаят минималните и максимални размери на осигурителния доход на осигурените лица, паричните обезщетения, пенсиите, възможността за налагане на запори и обжалването на актове на длъжностните лица на НОИ. В следващите редове ще се спрем на промените с най-голямо значение.
През 2024 г. се запазва тенденцията на увеличаване размерите на минималните месечни осигурителни доходи.
Минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се определя съгласно приложение № 1 от ЗБДОО за 2024 г. Прави впечатление, че минималните размери във всички икономически дейности и квалификационни групи професии са приравнени с размера на минималната работна заплата за страната – 933 лв. Минималните месечни размери на осигурителния доход през календарната година, които са по-високи от 933 лв. не се променят.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица нараства от 780 лв. на 933 лв. и също е приравнен на минималната работна заплата за страната.
За първа година не е определен изрично минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Въпреки това, те имат качеството на самоосигуряващите се лица, поради което и за тях минималният месечен размер на осигурителния доход е 933 лв.
По силата на чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2024 г. максималният месечен размер на осигурителния доход нараства от 3400 на 3750 лв.
Увеличението в минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица от 780 лв. на 933 лв., води и до увеличаване на сумата, която е необходима за закупуване на стаж по реда на чл. 9а от КСО. Така, считано от 01.01.2024 г. за закупуване на един месец осигурителен стаж при условията на чл. 9а от КСО ще са необходими 184,73 лв.
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности за 2024 г. се определя съгласно приложение № 2. За дейности с код по КИД 2008 12 (Производство на тютюневи изделия), 17 (Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон), 20 (Производство на химични продукти), 25 (Производство на метални изделия, без машини и оборудване), 30 (Производство на превозни средства, без автомобили) и 52 (Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта) вноската е увеличена от 0,9 на 1,1 процента. Размерът на вноската за дейности с код по КИД 2008 01 (Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности) и с код 37 (Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) се увеличава от 0,7 на 0,9 процента. От 0,5 на 0,7 процента нараства размерът на осигурителната вноска за фонд ТЗПБ за дейност с код по КИД 2008 71 (Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи). Размерът на вноската за дейност с код по КИД 2008 39 (Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци) намалява от 1,1 на 0,9 процента, а за дейност 53 (Пощенски и куриерски дейности) – от 0,9 на 0,7 процента.
По отношение на паричните обезщетения една от най-съществените промени е тази в чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С нея е предвидено, че осигурителят ще изплаща първите два, вместо както досега – първите три работни дни от временната неработоспособност. Изплащането на парично обезщетение за третия работен ден от временната неработоспособност се поема от Националния осигурителен институт.
Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване, както и на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл. 53ж от КСО остава непроменен и се равнява на 780 лв.
Непроменен остава и размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
Запазва се и минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 18 лв.
За сметка на това е налице увеличение при максималния дневен размер на обезщетението за безработица от 85,71 лв. на 107,14 лв. дневно.
Увеличава се и максималният размер на гарантираните вземания по чл. 22 ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, като за 2024 г. е предвидено той да бъде 2332,50 лв. Въпреки това и през 2024 г. не се дължи внасяне на осигурителни вноски за този фонд.
В областта на пенсиите, се увеличава минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, като е предвидено от 1 януари до 30 юни той да бъде 523,04 лв., а от 1 юли до 31 декември – 580,57 лв.
Поради това, на основание чл. 70, ал. 15 от КСО, същият минимален размер от 580,57 лв., считано от 1 юли 2024 г., ще се прилага и по отношение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст в намален размер (по чл. 68а от КСО), на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (по чл. 69 от КСО), на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации (по чл. 69а от КСО), на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата, работещи при първа и втора категория труд (по чл. 69б от КСО) и на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на учителите (по чл. 69в).
Увеличението в минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, считано от 1 юли 2024 г. води и до увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО (отпускана при непълен осигурителен стаж и навършена по-висока от пенсионната възраст), на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, считано от същата дата.
Така, от 1 юли 2024 г. минималният размер на пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО ще бъде 493,48 лв.
От същата дата минималните размери на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, в зависимост от процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, ще бъдат:
– при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 667,66 лв.;
– при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 609,60 лв.;
– при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 493,48 лв.
Считано от 1 юли 2024 г. минималните размери на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест ще се равняват:
– при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – на 725,71 лв.;
– при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – на 667,66 лв.;
– при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – на 580,57 лв.
Минималният размер на наследствената пенсия, считано от 1 юли 2024 г. става 435,43 лв.
През 2024 г., по силата на § 4 от ПЗР на ЗБДОО за 2024 г., максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях остава 3400 лв.
Съществена промяна в областта на пенсиите е увеличаването на добавката от починал съпруг по чл. 84 от КСО, като същата, считано от 1 юли 2024 г. се определя в размер на 30 процента, а не както досега – в размер на 26,5 процента, от пенсията на починалия съпруг.
Когато личната пенсия на наследодателя е с по-висок размер от максималния, по силата на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗБДОО за 2024 г. добавката за преживял съпруг по чл. 84 от КСО се изчислява от ограничения размер – 3400 лв.
С оглед прилагането на нормата на чл. 100 от КСО се очаква пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2023 г. да бъдат преизчислени от 1 юли 2024 г. с 11 процента.
Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. са направени промени в осигурителното законодателство, касаещи възможността за налагане на запори и за събиране на суми по подлежащи на събиране вземания на държавното обществено осигуряване.
Досега органите на Националния осигурителен институт можеха да налагат запор само върху банковите сметки на лицата, откривани и водени в банки, но не и върху останалите платежни сметки, водени от другите доставчици на платежни услуги. С измененията в чл. 108 и в чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване, с цел опазване на обществения ресурс, се предоставя възможност на съответните длъжностни лица да налагат запор по сметки на длъжниците на държавното обществено осигуряване както в банките, така и в останалите доставчици на платежни услуги. Запорът, наложен по сметката на длъжника, се счита за наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката, съответно – в доставчика на платежни услуги, който не е банка, и има действие по отношение на всичките им клонове.
С измененията в чл. 115 от КСО изрично се регламентира, че подлежащите на възстановяване от държавното обществено осигуряване суми, се превеждат на лицето единствено по посочена от него лична платежна сметка. Предвидено е също така, че разпореждането за възстановяване по чл. 115, ал. 2 от КСО подлежи на обжалване пред директора на съответното териториално поделение на НОИ по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО в 14-дневен срок от получаването му.
Със ЗБДОО за 2024 г. са направени промени и в областта на обжалването на актове на длъжностни лица на НОИ. По-конкретно, в чл. 117, ал. 1 е създадена т. 6, която въвежда възможност за обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ на отказите за извършване на административна услуга, както и на отказите за издаване на индивидуален административен акт. Обжалването може да бъде направено в 14-дневен срок от получаването на отказа. Решението на директора по подадената жалба не подлежи на съдебно оспорване.
С преходните и заключителни разпоредби от закона е направено допълнение в Закона за професионалното образование и обучение, с което е въведена важна промяна и по отношение на учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение). Изрично е предвидено, че те са задължително социално и здравно осигурени. Дължимите социални и здравноосигурителни вноски за тези лица са изцяло за сметка на държавния бюджет.
На основание § 8 от ПЗР на ЗБДОО за 2024 г. е предвидено, че законът влиза в сила от 1 януари 2024 г.
Катя ПЕТРОВА, началник на отдел „Осигурително законодателство“ в Дирекция „Правна“ в ЦУ на НОИ
