Списание „Търговско и облигационно право“, 2024 г., бр. 06
(Глава петдесет и втора „а“ ТЗ)
Уводни бележки
С изменението на Търговския закон (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) в част четвърта за несъстоятелността беше създадена нова глава петдесет и втора „а“ (гл. 52а, членове от 760ж до 760и на ТЗ) – погасяване на задълженията. С него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (§ 98 от ЗИД на ТЗ).[1]
Измененията на Търговския закон, включително в частта за погасяване на задълженията, имат незабавно (обратно) действие по отношение на заварените производства по несъстоятелност – тези производства се приключват по реда на новия закон, доколкото друго не е предвидено (§ 99 от ЗИД на ТЗ).
С глава 52а ТЗ бяха уредени по различен начин правилата на част четвърта на ТЗ във връзка с погасяване на задълженията на длъжника след прекратяване на производството по несъстоятелност (чл. 739 ТЗ) и с възстановяване в права (глава петдесет и първа на ТЗ), без законодателят изрично да отменява тези правила. Това поставя редица въпроси. Предмет на тази статия е въпросът за погасяването на задълженията на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност в контекста на съотношението между разпоредбите на гл. 52а ТЗ – основно тази на чл. 760ж, и разпоредбата на чл. 739 ТЗ.
1. Съотношение между глава 52а ТЗ и чл. 739 ТЗ
Въпросът за това съотношение се поставя, тъй като двете групи разпоредби уреждат различни предпоставки и различен обхват на погасяване на задълженията на длъжника след прекратяването на производството по несъстоятелност.
1.1. Според чл. 739 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност се погасяват автоматично, незабавно и безусловно непредявените в производството вземания и неупражнени права, както и предявените, но неудовлетворени вземания. Без значение е дали вземанията са частни или публични[2].
Без значение за погасяване на задълженията е видът на длъжника – дали той е търговец или предприемач, и дали (ако е търговец) той е физическо или юридическо лице. Реално обаче разпоредбата на чл. 739 ТЗ е приложима само за длъжници –физически лица[3], а такива може да бъдат едноличните търговци и предприемачите.
Без значение за погасяване на задълженията е и основанието, на което непредявените или неудовлетворените в производството вземания са възникнали. Затова с прекратяване на производството ще се погасят и вземанията за непозволено увреждане, за издръжка, ще се погасят както вземанията, които са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, така и вземанията, възникнали след неговото откриване (срв. чл. 760ж, ал. 3, т. 5 ТЗ).
От систематичното място на чл. 739 ТЗ (в глава 47 „Разпределение на осребреното имущество и приключване на производството по несъстоятелност“) се налага изводът, че той се прилага само в случаите на прекратяване на производството по несъстоятелност след обявяване на длъжника в несъстоятелност и осребряване на масата на несъстоятелността. Но ВКС в задължителната си практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2020 от 13.07.2020 г. на ОСТК, приема, че правилата на чл. 739 ТЗ се прилагат и при прекратяване на производството на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ – след обявяване на длъжника в несъстоятелност и без осребряване на масата на несъстоятелност поради липса на достатъчно имущество на длъжника. Член 739 ТЗ обаче не урежда възможност за погасяване на задълженията на длъжника, когато производството е прекратено без обявяване на длъжника в несъстоятелност – поради утвърден от съда план за оздравяване предприятието на длъжника (чл. 707, ал. 1 ТЗ) или поради сключване на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите (чл. 240, ал. 2 ТЗ).
1.2. Член 760ж ТЗ също (както чл. 739 ТЗ) не е приложим за всички длъжници в производство по несъстоятелност, а само за длъжници – физически лица (аргум. от чл. 760ж, ал. 1 ТЗ). Такива длъжници са едноличният търговец или предприемачът (аргум. от чл. 56 и чл. 760а ТЗ).
От чл. 760ж, ал. 1 във връзка с чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ се налага извод, че чл. 760ж, ал. 1 урежда правила за погасяване на предявените и приети в производството по несъстоятелност задължения. Той не урежда правила за погасяване на непредявените или неприети вземания.
Задълженията на длъжника също се погасяват автоматично, по силата на закона, с осъществяването на определен юридически факт (чл. 760ж, ал. 2 ТЗ). Но те се погасяват в резултат от настъпването на различен юридически факт от този, уреден в чл. 739 ТЗ.
Предпоставките за погасяване на задълженията, които са елементи от сложен юридически факт, са изброени в чл. 760ж, ал. 1 ТЗ. Те се прилагат както при прекратяване на производството по несъстоятелност поради обявяване на длъжника в несъстоятелност, така и при неговото прекратяване без обявяване в несъстоятелност. В последния случай обаче, и при буквално тълкуване на закона се налага извод, че задълженията на длъжника се погасяват само ако производството по несъстоятелност се прекрати поради утвърждаването на план за оздравяване на предприятието, но не и поради сключване на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите по чл. 740, ал. 2 ТЗ (аргум. от чл. 760, ал. 1, т. 5, б. „а“ ТЗ).
Струва ми се, че подобно буквално тълкуване не съответства на целите на закона – цели, които са формулирани в Директива 2019/1023, а както посочих, разпоредбите на Директивата относно опрощаване на задълженията са въведени с глава 52а на ТЗ.[4] В случая нашият законодател, следвайки плътно разпоредбите на Директивата, е пропуснал да уреди хипотезата на прекратяване на производство по несъстоятелност поради сключване на извънсъдебно споразумение – основание за прекратяване на производството, което е специфично за българското законодателство и затова не е уредена в Директива 2019/1023.
Целта на Директивата е да се предвидят облекчени правила и ред за погасяване на задълженията на длъжника – физическо лице, за когото е открито производство по несъстоятелност, за да са облекчат отрицателните последици от неговата неплатежоспособност или свръхзадълженост, и на длъжника да се даде нов шанс да извършва дейността, във връзка с която е станал неплатежоспособен или свръхзадължен[5]. С оглед на тази цел, задълженията на длъжника следва да се погасят и при прекратяване на производството поради сключване на извънсъдебно споразумение. Желателно е да се създаде изрична законодателна уредба в този смисъл.
Уреденият в чл. 760ж, ал. 1 ТЗ юридически факт за погасяване на задълженията не включва в своето съдържание като елемент прекратяване на производството по несъстоятелност срещу длъжника. Една от предпоставките за погасяване на задълженията е да е изтекъл тригодишен срок, който по правило тече от момент, предхождащ прекратяване на производството по несъстоятелност (чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „а“ и „в“).[6] Този срок може да изтече и останалите предпоставки по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ да се осъществят преди производството да е прекратено. В този случай погасяването на задълженията на длъжника ще бъде основание за прекратяване на производството по несъстоятелност, доколкото длъжникът няма задължения, изброени в чл. 760ж, ал. 3 ТЗ.
Най-сетне, в чл. 760ж, ал. 3 ТЗ са изброени изчерпателно шест групи задължения, които не се погасяват, независимо че юридическият факт за погасяване на задълженията по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ е осъществен. При наличие на такива задължения, производството по несъстоятелност няма да се прекрати, макар останалите задължения на длъжника да са погасени.
1.3. От направената съпоставка в т.т. 1.1 и 1.2 следва, че разпоредбите на чл. 739 ТЗ и чл. 760ж ТЗ имат различно приложно поле и се припокриват частично. Те се припокриват само в хипотезата, която урежда погасяване на приетите и неудовлетворени в производство по несъстоятелност задължения на длъжник – физическо лице, който е обявен в несъстоятелност, като последица от прекратяване на производството. Само в тази хипотеза се поставя въпросът за съотношението между двете разпоредби и за тяхното приложение.
Чл. 760ж ТЗ е по-нов закон, като такъв той мълчаливо отменява частично чл. 739 ТЗ. Той отменява само ал. 2 на чл. 739 ТЗ, а това означава, че с прекратяване на производство по несъстоятелност приетите и неудовлетворени вземания на кредиторите няма да се погасят автоматично в момента на прекратяване на производството, а само ако са налице предпоставките за тяхното погасяване по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ.[7] Член 739, ал. 1 ТЗ обаче запазва своето погасително действие по отношение на непредявените вземания и неупражнени в производството права – те се погасяват автоматично с прекратяването на производството по несъстоятелност.
2. Предпоставки за погасяване на задълженията (чл. 760ж, ал. 1 ТЗ)
2.1. Заглавието на глава 52а ТЗ е „погасяване“ на задълженията на длъжника, но реално глава 52а ТЗ урежда правила за освобождаване на длъжника от отговорност да плати своите задължения. Това освобождаване предпоставя частично погасяване на задълженията на неплатежоспособния длъжник (най-често) чрез тяхното изпълнение. Частичното погасяване (плащане) на задълженията (по-точно погасяването на част от задълженията) на длъжника следователно е условие за пълното погасяване (опрощаване) на остатъка от задълженията. В двата случая законодателят използва един и същи термин, за да означи едни и същи последици, но тези последици настъпват като резултат от осъществяването на различни юридически факти. А това може да доведе до объркване по отношение на двете хипотези на погасяване на задълженията. В единия случай имаме изпълнение на задължения, а в другия – освобождаване на длъжника от задължението да изпълни дължимото на кредиторите. В тази връзка би било по-уместно законодателят да отграничи терминологично двете хипотези, като по модела на Директива 2019/1023 ги означи с термините „погасяване“, съответно „опрощаване“ на задълженията. Надолу ще използвам двата термина, макар вторият да не е легален.
2.2. Член 760ж, ал. 1 ТЗ урежда в т. 1-5 сложен юридически факт за пълното погасяване (опрощаване) на неудовлетворените задълженията на длъжника – физическо лице в производството по несъстоятелност. Този юридически факт допълва (с още едно) общите основания по ЗЗД за погасяване на задълженията. Той предпоставя открито производство по несъстоятелност срещу длъжника и включва пет кумулативни[8] елемента (предпоставки):
1. длъжникът е прекратил упражняването на търговската дейност, стопанската дейност, занаята или свободната професия, с която са свързани задълженията
Наличието на този елемент от сложния юридически факт е безспорно в случаите, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът прекратява дейността на предприятието на длъжника (чл. 632, ал. 1 и чл. 711, ал. 1, т. 1 ТЗ). Това решение има незабавно действие, поради това дейността на длъжника се прекратява в деня на постановяване на решението – за нейното прекратяване е без значение моментът на обявяване на решението в търговския регистър, нито датата на влизането му в сила.
Този елемент от фактическия състав не може да се осъществи в случаите, когато производството по несъстоятелност се прекратява без обявяване на длъжника в несъстоятелност – напр. поради утвърждаване на план за оздравяване. С решението си за утвърждаване на план за оздравяване на предприятието съдът прекратява производството по несъстоятелност, без да прекратява дейността на предприятието (чл. 707, ал. 1 и чл. 700а, ал. 7 ТЗ). След прекратяване на производството длъжникът продължава своята дейност, в хода на която трябва да изпълни задълженията, които са му вменени с плана за оздравяване. В този случай се оказва, че задълженията на длъжника не може да бъдат опростени на основание чл. 760ж, ал. 1 ТЗ поради отсъствието на предпоставката по т. 1. Парадоксално е обаче, че макар в случая законодателят да е направил невъзможно опрощаването на задълженията, с разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „а“ ТЗ той изрично допуска възможност за тяхното опрощаване, когато производството по несъстоятелност приключи с утвърждаването на план за оздравяване на длъжника.
Задълженията на длъжника, който не е обявен в несъстоятелност, не може да се опростят не само по правилата на глава 52б на ТЗ, но и в рамките на друго производство по част четвърта на ТЗ – de lege lata. Търговският закон не урежда производство, в рамките на което длъжникът – физическо лице, да се освободи от своите задължения[9]. Подобно положение е неприемливо предвид императивната разпоредба на чл. 20, § 1, ал. 1 на Директива № 2019/1023, която задължава държавите членки да гарантират на несъстоятелните предприемачи достъп до поне едно производство, което може да доведе до пълно опрощаване на задълженията им в съответствие с Директивата.
В тази връзка е наложително предпоставката за освобождаване на длъжника от задълженията по чл. 760ж, ал. 1, т. 1 ТЗ да се отмени за случаите, при които производството по несъстоятелност се прекратява без дейността на длъжника, с която са свързани неговите задължения, да се прекрати. А de lege lata чл. 760ж, ал. 1 ТЗ следва да се тълкува във връзка с чл. 20, § 1, ал. 1 на Директива № 2019/1023 и в случаите, когато производството по несъстоятелност приключва, без длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност, неговите задължения да се опростят при наличие на предпоставките по чл. 760ж, ал. 1, т. 2 до 5 ТЗ. Това тълкуване се подкрепя от чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „а“ ТЗ, с която законодателят е изявил воля задълженията на длъжника да се опростят и когато производството по несъстоятелност приключи с утвърждаването на план за оздравяване на длъжника.
2. длъжникът е погасил разноските в производството по несъстоятелност
Тези разноски трябва да са погасени изцяло като условие за погасяване на задълженията.
От текста на закона не става ясно кои разноски са имани предвид. Дали това са разноските по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ[10], или става въпрос за разноските по смисъла на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които са направени в пряка връзка с производството по несъстоятелност и неговото развитие – за плащане на държавната такса за производството и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност.[11] А разноските по смисъла на чл. 78 ГПК съставляват само част от разноските, уредени в чл. 723 ТЗ.
Смятам, че в случая става въпрос само за част от разноските по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 ТЗ – това са плащането на държавната такса и останалите разноски, направени в производството по несъстоятелност, включително тези във връзка с изплатените възнаграждения и (дължимите върху тях осигурителни вноски) на синдика, и разноските, свързани с попълване, управление, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността. Тези разноски не са същински задължения на длъжника, а са възникнали като последица от откриването на производството по несъстоятелност.[12] Този извод се налага от тълкуването на чл. 760ж, ал. 1 т. 2 във връзка с т. 3 ТЗ. В двете точки законодателят отграничава същинските задължения на длъжника към кредиторите (по т. 3), които са поети в хода на неговата дейност и по правило стоят в основата на настъпилата неплатежоспособност или свръхзадълженост, от задълженията за разноски (т. 2), направени в производството по несъстоятелност[13].
3. длъжникът е погасил поне една трета от задълженията, при условие че същите не надхвърлят стойността на неговия несеквестируем доход по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс за срок от три години след датата на откриване на производството по несъстоятелност, при спазване на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1
Тази предпоставка има предвид погасяването на част от същинските задължения на длъжника към кредиторите, които са приети в производството по несъстоятелност, включително задълженията към работниците и служителите по чл. 723, т. 3 ТЗ. Тя съдържа два кумулативни елемента.
Първият е длъжникът да е погасил поне една трета от задълженията. Без значение е дали това са задължения, които са възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, или са нововъзникнали задължения след тази дата. При определянето на границата от поне една трета не се включват дължимите или платени разноски в производството по несъстоятелност по предходната т. 2, които се считат за задължения в производството по несъстоятелност (вж. чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ). В случай че длъжникът е обявен в несъстоятелност след възобновяване на производството поради неизпълнение на утвърден от съда план за оздравяване на предприятието, при определяне на границата от поне една трета, задълженията се вземат предвид в техния редуциран размер според утвърдения план за оздравяване, а не в размера, в който те са приети в производството по несъстоятелност (срв. чл. 748, ал. 1 ТЗ).
Задълженията трябва да се погасят при спазване на реда по чл. 722, ал. 1 ТЗ. Преценката за спазването на този ред не създава затруднения, когато в рамките на производството по несъстоятелност е приключило производството по установяване на вземанията по глава 43 на ТЗ. В рамките на второто производство съдът с определението по чл. 692 ТЗ е установил не само размера на всяко от приетите вземания на кредиторите, но и техните привилегии, тоест реда по чл. 722, ал. 1 ТЗ, в който приетите вземания ще се удовлетворят след осребряване на масата на несъстоятелността. Преценката дали е спазен редът по чл. 722, ал. 1 ТЗ не може да се направи в хипотезата на открито производство по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ или с последващо (след откриването му) решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, при което производството е спряно и впоследствие прекратено с решение на съда по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без в неговите рамки да е открито или да е приключило производство по глава 43 на ТЗ. В този случай наличието на изискването за спазване на реда по чл. 722, ал. 1 ТЗ при погасяването на задълженията по чл. 760з, ал. 1, т. 3 ТЗ би следвало да се установи в производството по чл. 760з, ал. 1 ТЗ.
Вторият кумулативен елемент на предпоставката по чл. 760ж, ал. 1, т. 3 ТЗ е стойността на задълженията, които трябва да се погасят, да не надхвърля стойността на несеквестируемия доход на длъжника по чл. 446 ГПК за срок от три години след датата на откриване на производството по несъстоятелност. От буквалното тълкуване на чл. 760ж, ал. 1, т. 3 ТЗ следва, че ако дължимият за погасяване размер на задълженията надхвърля стойността на несеквестируемия доход на длъжника, длъжникът трябва да плати задълженията си до размера на несеквестируемия доход като условие, за да се опростят всички негови задължения, които са приети в производството по несъстоятелност и са останали неудовлетворени[14].
Подобно тълкуване е неприемливо, а разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 3 ТЗ е неприложима не само защото е неясна до степен, че не може да бъде приложена, а и защото противоречи на императивното правило на чл. 20, ал. 2 на Директива 2019/1023. То задължава държавите членки да гарантират в националните си законодателства, че (при частично погасяване на задълженията от предприемача[15] като условие за тяхното опрощаване) съответното задължение за погасяване (вкл. неговият размер – бел. моя: Гр. Гр.)… е пропорционално на подлежащия на запориране или разполагаем доход и активи на предприемача в рамките на срока за опрощаване на задълженията, и е съобразено със справедливите интереси на кредиторите. Нито една от тези гаранции не е възприета в чл. 760ж, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Първо, защото законодателят е определил като основа за определяне на размера на задълженията, които трябва да бъдат погасени, несеквестируемия доход на длъжника, а не неговия секвестируем (разполагаем) доход.
Второ, защото при определяне на този размер не са взети предвид активите на длъжника.
Трето, защото не е взето предвид и изискването доходите и активите на длъжника да се изследват в рамките на срока за опрощаване на задълженията. Този срок и неговият начален момент е определен диференцирано в чл. 760ж, ал. 1, т. 5 ТЗ с оглед различните начини на развитие на производството по несъстоятелност, но неговият начален момент не е възпроизведен в т. 3 в съответствие с начините по т. 5, а е определен по различен начин.
Като се отчита задължителният характер на директивите за държавите членки и принципа на техния директен ефект, в случай че те не бъдат въведени в националното законодателство на държавата членка, предпоставката за опрощаване на задълженията по чл. 760ж, ал. 1, т. 3 ТЗ следва да се замести със съдържанието, вложено в чл. 20, § 2 на Директива 2019/1023 във връзка с чл. 760ж, ал. 1, т. 5 ТЗ относно началото на срока, в рамките на който следва да се определят разполагаемият доход и активите на длъжника.
Задълженията по чл. 760ж, ал. 1, т. 3 ТЗ трябва да се погасят, независимо от начина на тяхното погасяване и от това кой ги погасява. Най-често те ще се погасят чрез тяхното плащане, но може да се погасят и чрез прихващане, новиране, опрощаване. Изтичането на погасителната давност по чл. 110 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обаче не е основание за тяхното погасяване по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ, който е специален закон по отношение на правилата във връзка с погасяване на задълженията по ЗЗД и отменява тяхното приложение.
Най-често задълженията ще се погасят от длъжника след прекратяване на производството по несъстоятелност. В рамките на производството те може да бъдат погасени само от синдика по правило след обявяване на длъжника в несъстоятелност при разпределяне на сумите, получени от осребряване на масата на несъстоятелността[16].
4. длъжникът не е извършил действия или сделки от момента на откриване на производството по несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите
С този елемент от фактическия състав законодателят обвързва опрощаването на задълженията с добросъвестното поведение на длъжника, демонстрирано в рамките на производството по несъстоятелност – след неговото откриване и до неговото прекратяване. Уместно би било обаче опрощаването на задълженията да се обвърже с добросъвестно поведение на длъжника, демонстрирано още преди откриване на производството, както и след неговото прекратяване[17], тъй като е възможно към момента на прекратяване на производството да не е настъпил погасителният ефект по чл. 760ж, ал. 2 ТЗ. По този начин длъжникът ще бъде мотивиран и извън производството по несъстоятелност да се въздържа от поведение, което уврежда интересите на кредиторите.
Отсъствието на този отрицателен елемент от фактическия състав на опрощаването на задължения следва да се удостовери с декларация на длъжника;
5. е изтекъл тригодишен срок от датата на:
А) влизане в сила на решението на съда по чл. 707, ал. 1 [ТЗ] за утвърждаване на плана за оздравяване и прекратяване на производството;
Б) влизане в сила на решението на съда по чл. 632, ал. 4 [ТЗ], с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява;
В) определението на съда по чл. 716а, ал. 3 за одобряване на плана за осребряване, а когато няма такъв – от съставянето на първия опис на масата на несъстоятелността.
Член 760ж, ал. 1, т. 5 ТЗ въвежда разпоредбата на чл. 21, ал. 1 на Директива 2019/1023 във връзка с началния момент на 3-годишния срок за опрощаване на задълженията. Според чл. 21, ал. 1 на Директивата, когато производството по несъстоятелност не включва план за погасяване, 3-годишният срок за погасяване на задълженията тече най-късно от датата на решението на съдебния … орган за откриване на производството или датата на установяване на масата на несъстоятелността.
За нуждите от съпоставката на чл. 760ж с чл. 739 ТЗ, интерес тук представлява изясняването на началния момент на 3-годишния срок по т. 5, букви „б“ и „в“.
Разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ е неясна. В нея законодателят смесва две напълно самостоятелни решения на съда по несъстоятелността, които се постановяват в различен момент във времето, при наличието на различни предпоставки и имат различен диспозитив и правни последици. Първото решение се постановява на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, с него съдът обявява неплатежоспособността на длъжника, определя началната ѝ дата, открива производство по несъстоятелност (доколкото то вече не е открито с предхождащо решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ)…., обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството за срок от една година, считано от вписване (по-точно от обявяване) на решението, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството. Второто решение предпоставя прието решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, а често и решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ. То се постановява по чл. 632, ал. 4 ТЗ, с него съдът прекратявана производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър. Съдът ще постанови това решение само ако в едногодишния срок от обявяване на първото решение, с което производството е спряно, не бъде поискано възобновяване на производството.
От чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ не става ясен началният момент, от който започва да тече 3-годишният срок – дали това е моментът на откриване на производството с решение на съда по чл. 632, ал. 1 ТЗ, или е моментът на неговото прекратяване, с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Действителният смисъл на разпоредбата се изяснява при нейното тълкуване във връзка с чл. 21, § 1, б. „б“ на Директива № 2019/1023. С оглед на това тълкуване, 3-годишният срок за погасяване на задълженията започва да тече от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
Разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „в“ ТЗ определя началния момент на 3-годишния срок в случай на обявяване в несъстоятелност с осребряване на масата на несъстоятелността (аргум. от б. „в“ във връзка с т.т. „а“ и „б“). Тя се отклонява от императивното предписание на чл. 21, ал. 1, б. „б“ на Директива № 2019/1023. С нея, вместо да възприеме определеният в Директивата като най-късен възможен момент на начало на 3-годишния срок датата на установяване на масата на несъстоятелността, законодателят е уредил много по-късен начален момент – определението на съда по чл. 716а, ал. 3 ТЗ за одобряване на плана за осребряване. Това определение се постановява на етап от производството, който настъпва дълго време след установяване на масата на несъстоятелността[18].
Синдикът е длъжен да представи по делото план за осребряване на масата на несъстоятелността в едномесечен срок от провеждане на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а ако длъжникът към момента на събранието не е обявен в несъстоятелност – в едномесечен срок от постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност (чл. 716а, ал. 1 ТЗ).
Теоретично е възможно синдикът да не представи план за осребряване на масата на несъстоятелността. В този случай тригодишният срок за погасяване на задълженията тече от съставянето на първия опис на масата. Срокът тече от съставянето на първия опис и за заварените към 5 август 2023 г. производства по несъстоятелност, в които са изтекли сроковете за представяне на план за осребряване на масата от синдика.
В термина „маса на несъстоятелността“ по смисъла на чл. 760ж, ал. 1, т. 5 ТЗ следва да се влага различно съдържание от съдържанието по чл. 614 ТЗ при тълкуване на разпоредбата във връзка с правилата на Директива 2019/1023 (срв. чл. 614 ТЗ). Съответно под „опис на масата“ следва да се разбира опис не само на активите (имуществените права), но и на пасивите (задълженията) на длъжника[19]. Смисълът на обвързването на началото на 3-годишния срок по т. 5 от съставянето на първия опис на масата на несъстоятелността е този срок да тече от момента, в който в рамките на производство по несъстоятелност е възможно да започне погасяването на задълженията на длъжника. А това е възможно само ако активите и пасивите на длъжника са установени.
Според съображение 76 от преамбюла на Директива 2019/1023 установяването на масата на несъстоятелността не следва да става непременно чрез официално решение или утвърждаване от съда, ако такова решение не се изисква от националното право, и може да се състои в представяне на опис на активите и пасивите.
Когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника, опис и оценка на активите и пасивите се прилага от длъжника към молбата (чл. 628, ал. 1, т. 2 ТЗ). В този случай началният момент, от който започва да тече 3-годишният срок по чл. 760ж, ал. 1, т. 5 ТЗ при тълкуването на разпоредбата във връзка с чл. 21, § 1, ал. 2 Директива 2019/1023, е датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Независимо кой подава молбата за откриване на производство по несъстоятелност, след откриване на производството синдикът е длъжен да извърши опис на активите на длъжника в тридневен срок след встъпването му в длъжност (чл. 652 ТЗ). Когато молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от кредитор, описът на пасивите следва да се счита за извършен с постановяване на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 693 ТЗ, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В тази хипотеза датата на определението на съда по чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ следва да се приеме за началото на 3-годишния срок по чл. 760ж, ал. 1, т. 5 ТЗ.
3. Установяване на предпоставките по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ. Последици от тяхното настъпване
3.1. Предпоставките за опрощаване на задълженията по чл. 760ж, ал. 1, т. 2 и т. 3 се установяват по реда на охранително съдебно производство, което се осъществява при условията и реда, предвидени за производството за възстановяване в права по глава 51 на ТЗ (чл. 760ж, ал. 2, изр. 2 ТЗ и чл. 760з, ал. 1 ТЗ). Към тях де леге ференда следва да се добави и предпоставката по т. 4, защото фактът дали длъжникът е извършил действия или сделки, които увреждат интересите на кредиторите, може да се установи само по съдебен ред. Отсъствието на тази предпоставка следва да може да се релевира чрез възражение на кредитор в производството по чл. 760з, ал. 1 ТЗ. Останалите предпоставки по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ се установяват в производството по несъстоятелност и съдът по несъстоятелността следва служебно да вземе предвид тяхното наличие в производството по чл. 760з, ал. 1 ТЗ.
Производството по чл. 760з, ал. 1 ТЗ може да се открие по молба на длъжника до компетентния съд по несъстоятелността. Молбата се разглежда при условията и реда на чл. 752–755 ТЗ. Съдът се произнася по молбата с решение, което се обявява в търговския регистър (за длъжника търговец), съответно в информационната система на Министерството на правосъдието за производство по несъстоятелност (за длъжника предприемач). Решението на съда, с което молбата се уважава, не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи решението, с което молбата не отхвърля. Решението влиза в сила в деня на постановяването му и не се ползва със сила на пресъдено нещо (аргум. от чл. 538, ал. 3 ГПК и чл. 760з, ал. 2 ТЗ). Когато с него се отхвърля молбата за установяване на предпоставките за погасяване на задълженията по чл. 760ж, ал. 1, т. 2 и 3 ТЗ, длъжникът може да подаде нова молба след изтичането на три години (чл. 760з, ал. 2 ТЗ). Макар в закона да не е казано изрично, тригодишният срок за подаването на нова молба тече от постановяване на решението за отхвърляне на предходната молба.
3.2. Опрощаването (погасяването) на задълженията на длъжника настъпва автоматично, по силата на закона от деня на най-късно настъпилата от петте предпоставки по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ. В тази връзка опрощаването на задълженията може да настъпи и след изтичане на 3-годишния срок по чл. 760ж, ал. 1, т. 5 ТЗ. За тяхното опрощаване не е необходимо производството по несъстоятелност да е прекратено.
За откритите производства по несъстоятелност срещу еднолични търговци към момента на приемане на глава 52б на ТЗ задълженията на търговеца се погасяват дори ако петте предпоставки по чл. 760ж са се осъществили след приемането на глава 52б ТЗ в сила (§ 99 ПЗР на ЗИД ТЗ – ДВ, бр. 66 от 1 август 2023 г.).
Решението на съда, с което се установяват предпоставките по чл. 760ж, ал. 1, т. 2 и 3 ТЗ, не е самостоятелна предпоставка и елемент от фактическия състав за опрощаване на задълженията по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ (аргум. от чл. 760ж, ал. 2, изр. 1 ТЗ). То само установява наличието на тези предпоставки и автоматичното опрощаване на задълженията към момента, в който предпоставките за опрощаването са били налице.[20]
От момента на опрощаване на задълженията те се превръщат в естествени и тяхното изпълнение не може да бъде наложено принудително, включително в производството по несъстоятелност.[21] Поради това, ако към момента на тяхното опрощаване производството по несъстоятелност не е прекратено, опрощаването им е основание за неговото прекратяване[22], доколкото длъжникът няма задължения по чл. 760ж, ал. 3 ТЗ. Желателно е законодателят да уреди изрично опрощаването на задълженията като основание за прекратяване на производството.
Ако след опрощаване на задълженията длъжникът изпълни доброволно свое задължение, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че задължението му е погасено.
4. Задължения, които не се погасяват
Независимо че са налице основанията за опрощаване по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ, няма да се погасят задълженията за удовлетворяване на шест групи вземания, които са изброени изчерпателно в чл. 760ж, ал. 3 ТЗ:
1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози.
Вземанията, обезпечени със залог или ипотека няма да се погасят в размера, до който те са обезпечени. Когато са частично обезпечени, те ще се погасят в необезпечената си част[23];
2. вземания за глоби и имуществени санкции;
3. вземания за непозволено увреждане;
4. вземания за издръжка;
5. вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
6. разноски в производството по несъстоятелност.[24]
Поради изчерпателното изброяване на задълженията, разпоредбата на чл. 760ж, ал. 3 ТЗ не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия за непосочени в него задължения. С нея законодателят е въвел дерогацията от правилото на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ (във връзка с чл. 21 на Директива 2019/1023), която е уредена в чл. 23, § 4 на Директивата. Дерогацията овластява държавите членки да изключат някои категории задължения от опрощаване, при условие че такива изключения са надлежно обосновани. В чл. 23, § 4 на Директивата са изброени примерно задължения, за които европейският законодател счита за обосновано да не бъдат опрощавани. Поради примерното изброяване на задълженията в § 4, отклоненията от тях от националния законодател не прави по необходимост тези отклонения несъвместими с правилата на Директивата.[25]
Нашият законодател се е отклонил от правилата на чл. 23, § 4 на Директивата в два случая.
Първо, наред с уредените в § 4 на Директивата обезпечени задължения, чл. 760ж, ал. 3, т. 1 ТЗ изключва от обхвата на опрощаването и задължения за удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози. Тези вземания не са обезпечени, защото запорът и възбраната не са обезпечения, а са обезпечителни мерки, уредени в ГПК.
Второ, Директивата позволява да се изключат от обхвата на опрощаването задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения, или от родство по сватовство, докато чл. 760ж, ал. 3, т. 4 ТЗ изключва от опрощаването задълженията за удовлетворяване на всякакви вземания за издръжка, без да е необходимо те да са свързани с наличието на родствени или брачни отношения.
За да може двете групи задължения, с които нашият законодател разширява хипотезите на забрана за опрощаване по Директивата, да се обхванат от забраната за опрощаване, е необходимо да е налице надлежно обоснована причина, определена в националното право[26]. Такава причина отсъства в мотивите към ЗИД на ТЗ (ДВ, бр. 66 от 1 август 2023 г).
По отношение на забрана за опрощаване по чл. 760ж, ал. 3, т. 1 ТЗ, у нас е налице основателна причина от обхвата на опрощаването да се изключат задължения за удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози.[27] Тези задължения обаче трябва да се изключат само по отношение на вземания, които след вписване на запора или възбраната по реда на ЗОЗ във връзка с тяхното принудително удовлетворяване са обезпечени с ипотека или залог, вписан по реда на ЗОЗ. Наличието само на вписан запор по реда на ЗОЗ не е достатъчно, за да се обоснове забрана за погасяване на задължения, за чието принудително изпълнение е вписан запор върху имущество на длъжника.
В случая разширяването на обхвата на забраната за опрощаване се обосновава с обстоятелството, че кредиторът с особен залог може да противопостави своето право на залог на трети лица и има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложеното имущество или от полученото за него обезщетение само ако вписването на залога е извършено преди вписване на запора върху заложеното имущество (чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗОЗ). Залогът на вземане (а и на движими вещи по чл. 4 ЗОЗ), върху което е наложен запор, не може да се противопостави на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на ЗОЗ преди вписване на залога по партидата на залогодателя е вписан запор върху заложеното имущество (чл. 12, ал. 2 ЗОЗ). В този случай заложният кредитор няма право да се удовлетвори предпочтително от стойността на заложеното имущество преди кредитора, който е вписал запор върху това имущество. По отношение на кредитора с вписан запор, заложният кредитор е хирографарен и ще се удовлетвори от стойността на заложеното вземане след удовлетворяването на кредитора с вписания запор и на присъединилите се кредитори в изпълнителното производство.[28] Това положение на заложния кредитор като хирографарен по отношение на кредитора с вписан запор е обоснована причина, която позволява на нашия законодател да се отклони от чл. 23, § 4 на Директивата и да разшири с чл. 760ж, ал. 3, т. 1 ТЗ кръга на изключенията от правилото за опрощаване на задълженията на длъжника. В противен случай би се стигнало до абсурдната ситуация, при която вземането на по-привилегирования кредитор с вписан запор ще се погаси при условията на чл. 760а, ал. 1 ТЗ, а вземането на хирографарния кредитор с особен залог няма да се погаси.
По отношение на забраната за опрощаване, предвидена в чл. 760ж, ал. 3, т. 4 ТЗ, не виждам основателна причина в нашето право да се изключат от обхвата на опрощаването задълженията за удовлетворяване на всякакви вземания за издръжка, в частност на такива задължения за издръжка, които не са свързани с наличието на родствени или брачни отношения. Поради това при тълкуването на чл. 760ж, ал. 3, т. 4 ТЗ във връзка с чл. 23, § 4 Директива 2019/1023, следва да се приеме, че от обхвата на опрощаването се изключват единствено задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения, или от родство по сватовство.
За погасяването на задълженията по чл. 760ж, ал. 3 ТЗ трябва да се осъществи някое от основанията за погасяване на задълженията по ЗЗД. По правило тези задължения ще се погасят чрез тяхното изпълнение от длъжника, а при наличие на предпоставките по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ – и след изтичане на срока на погасителна давност за тях.
Доц. д-р Григор ГРИГОРОВ, адвокат
____
[1] ОВ, L 172/18 от 26 юни 2019 г.
[2] Така т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2020 г. от 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2/2018 г.
[3] Тя е неприложима за длъжниците – юридически лица, защото те се прекратяват като правни субекти с прекратяването на производството (аргум. от чл. 735, ал. 3 ТЗ), а с това се прекратяват и вземанията към тях поради отсъствието на длъжник.
[4] Формално нашият законодател е въвел правилата на чл. 21, § 1 на Директива 2019/1023, но като е пропуснал да уреди възможността за погасяване на задълженията в хипотезата на прекратяване на производство по несъстоятелност по чл. 740, ал. 2 ТЗ, той не е съобразил една от нейните цели – след прекратяване на производството предприемачите да получат пълно опрощаване на задълженията, за да им се даде втори шанс да създадат предприятие (съображение 27 от преамбюла на Директива 2019/1023).
[5] В този смисъл вж. съображение 72 и 73 от преамбюла на Директива 2019/1023.
[6] При прекратяване на производството поради сключване на извънсъдебно споразумение за началото на тригодишния срок за погасяване на задълженията по аналогия следва да се приложи чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „а“ ТЗ.
[7] При наличието на тези предпоставки вземанията на кредиторите ще се погасят, макар производството по несъстоятелност да не е прекратено.
[8] В този смисъл вж. Мотиви към Проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен в 49-о Народно събрание с вх. № 49-302-01-22 от 13.04.2023 г. Но в някои от хипотезите на погасяване на задълженията елементите от фактическия състав на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ не са кумулативни.
[9] Задълженията на длъжника няма да се погасят и на основание чл. 739 ТЗ, който в случая е неприложим.
[10] В този смисъл вж. Калайджиев, А., К. Недкова. Промени в Търговския закон. ДВ, бр. 66 от 2023 г. София: ИК „Труд и право“, 2023, с. 289.
[11] Няма отговор на този въпрос в Мотиви към Проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен в 49-о Народно събрание с вх. № 49-302-01-22 от 13.04.2023 г.
[12] В разноските в производството по несъстоятелност не се включват разноските, посочени в чл. 723, т. 3 и т. 5 ТЗ.
[13] Този извод се налага и от съображение 80 от преамбюла на Директива № 2019/1023, в което като разходи по производството изрично са посочени таксите на съдебните… органи… и специалистите в областта на преструктурирането, а такъв специалист е и синдикът в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 2, § 1, т. 12 на Директива 2019/1023.
[14] Подобно тълкуване е нонсенс най-малко защото несеквестируемият доход на длъжника не може да се осребри и да се използва за погасяване на неговите задължения. Струва ми се, че в случая е допусната законодателна грешка, с която вместо „секвестируем“ доход в правната разпоредба е записано „несеквестируем“ доход. Логично е условието за погасяване на задълженията по чл. 760ж, ал. 1, т. 3 ТЗ да бъде обвързано с размера на секвестируемия (разполагаем) доход на длъжника, а не с размера на несеквестируемия доход. Тази логика стои в основата и на чл. 20, ал. 2 на Директива 2019/1023, във връзка с която чл. 760ж, ал. 1, т. 3 ТЗ е приет. Тази законодателна грешка може да се отстрани само по законодателен път.
[15] Директивата влага по-широко съдържание в термина „предприемач“, от съдържанието по ТЗ, като включва в кръга на предприемачите и търговците – вж. чл. 2, § 1, т. 9.
[16] Длъжникът не може да погасява задълженията, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, дори със съгласието на синдика, докато не бъде обявен в несъстоятелност (аргум. от чл. 646, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 639, ал. 1 и чл. 722, ал. 1 ТЗ).
[17] Такава възможност е предоставена на националния законодател с чл. 23, § 1 и § 2, б. „а“ на Директива 2019/1923.
[18] Не споделям схващането, че установяването на масата на несъстоятелността ставало посредством изготвянето и одобряването от съда на плана за осребряване по чл. 716а, ал. 2 ТЗ – вж. Калайджиев, А. К. Недкова. Цит. съч., с. 293.
[19] В този смисъл вж. съображение 76 от преамбюла на Директива № 2019/1023.
[20] В същия смисъл е чл. 21, § 2, ал. 2 на Директива 2019/1023.
[21] Така и чл. 2, § 1, т. 10 на Директива 2019/1023.
[22] В случая връзката между производството по несъстоятелност и погасяването на задълженията на длъжника е диаметрално противоположна на тази по чл. 739, ал. 2 ТЗ. Ако според отменената вече ал. 2 на чл. 739, ал. 1 ТЗ прекратяването на производството по несъстоятелност е основание за автоматично погасяване на приетите и неудовлетворени в производството вземания, според логиката на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ опрощаването на задълженията е основание за прекратяване на производството по несъстоятелност, доколкото то не е прекратено към момента, когато опрощаването на задълженията е настъпило.
[23] В този смисъл е и съображение 81 от Преамбюла на Директива 2019/1023.
[24] Погасяването на разноските в производството по несъстоятелност е една от предпоставките по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ за опрощаване на задълженията на длъжника. Поради това включването на вземанията за разноски в списъка по чл. 760ж, ал. 3 ТЗ ще има смисъл в редките случаи, когато след опрощаване на задълженията по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ в тежест на длъжника са възникнали нови задължения за разноски по съответното производство.
[25] Обратното схващане е изразено в доктрината – вж. Калайджиев, А., К. Недкова. Цит. съч., с. 295.
[26] Вж. в този смисъл съображение 81 от преамбюла и чл. 23, § 4 на Директива 2019/1023.
[27] Следва да отбележа, че чл. 26 ЗОЗ и приетата въз основа на него Наредба не предвиждат вписване на възбрана върху недвижими имоти.
[28] В същия смисъл по отношение на идентичната хипотеза на учредена ипотека след вписана възбрана върху ипотекираното имущество е т. 7 от ТР № 2/2013 г. от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Според нея вписаната по-късно ипотека е непротивопоставима на кредитора с по-рано вписана възбрана върху имота и останалите присъединени кредитори, поради което това вземане се включва за съразмерно удовлетворяване в реда на хирографарните кредитори.
