Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2023 г., кн. 12
Преминаването на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) към Агенцията по вписванията (АВ) от 1 юли 2023 г. наложи редица важни изменения на съществуващата законодателна рамка в Закона за особените залози (обн. ДВ, бр. 64 от 27 юли 2023 г.). Обединяването на двата регистъра стана факт почти седем години след първоначалната идея за това с изменението на Закона за особените залози през декември 2016 г. Така се постигна цялостна дигитализация на масива данни на ЦРОЗ, който е публично достъпен относно вписаните обстоятелства по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ). Административните услуги се предоставят при заявление на регистрираните потребители онлайн през Единния портал за заявяване на електронни административни услуги, както и в териториалните звена на АВ. Подаването и разглеждането на заявленията и документите по ЗОЗ се извършва по подобие на реда, предвиден в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).
Настоящият анализ има за цел да изследва някои от по-важните въпроси след законодателните промени, както и значението им в контекста на търговските и гражданските правоотношения. Специално внимание заслужава и чл. 4 ЗОЗ, който уреди нов вид имущество, което може да бъде предмет на особен залог (т.нар. покрити облигации), както и последващата промяна в ЗОЗ (обн. ДВ, бр. 66 от 1 август 2023 г.), касаеща конкуренцията между производството по ЗОЗ и производството по несъстоятелност, уредена в Търговския закон.
1. Нови правила за регистърното производство по ЗОЗ
Съгласно новата редакция на чл. 28 ЗОЗ заявленията за вписване, заличаване и обявяване се разглеждат от длъжностното лице по вписванията по реда на постъпването им. С въвеждането на фигурата на длъжностно лице по вписванията по ЗОЗ, то по подобие на длъжностното лице по регистрацията по ЗТРРЮЛНЦ, вече се извършва проверка за законосъобразност на представените в производството документи.
В разпоредбата на чл. 28 ЗОЗ е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по вписванията следва да извърши, която проверка обхваща и преценка дали заявеното обстоятелство съществува, като съответствието му със закона се установява от представените по делото документи, която проверка е формална – въз основа на представените със заявлението документи, при наличието на които длъжностното лице по вписванията е длъжно да извърши исканото вписване на заявените обстоятелства, подлежащи на вписване. Агенцията по вписванията е административен орган и при наличие на необходимите, посочени в закона реквизити по заявление за вписване на подлежащите на отразяване в ЦРОЗ обстоятелства, е длъжна да ги отрази, без да излиза извън обхвата на проверката по чл. 28 ЗОЗ.
Съгласно чл. 28 ЗОЗ длъжностното лице по вписванията вече е компетентно да проверява: подадено ли е заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и не е ли вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра; заявлението подадено ли е от оправомощено лице; към заявлението приложени ли са всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона установяват ли се от представените документи, съответно подлежащият на обявяване акт отговаря ли по външните си белези на изискванията на закона; представена ли е декларацията по чл. 27, ал. 4 ЗОЗ за истинността на заявените обстоятелства; документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.
Анализът на чл. 28 ЗОЗ показва, че първият кръг въпроси в обхвата на проверката касаят предпоставките за редовност и допустимост на искането за вписване, заличаване или обявяване. Предмет на изследването е дали органът по вписване е сезиран по съответния ред от легитимираното лице в определената форма. Тук следва да бъдат добавени и въпросите дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване (съответно – заличаване) и дали представеният акт подлежи на обявяване в регистъра, а също и свързаната с това преценка дали обстоятелството вече не е вписано, или актът вече не е обявен. Втората група въпроси, които длъжностното лице по регистрацията изследва, засягат най-общо истинността на заявеното обстоятелство – дали е възникнало и дали редовно е възникнало, извод за което прави въз основа на представените към заявлението документи, като ги анализира по вид, форма и минимално изискуемо от закона съдържание.
Съществена разлика с предходната уредба е, че вече се предвижда ред за даване на указания, когато не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса. В срок до три работни дни от даването на указанията заявителят може да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози.
Друга важна промяна е възможността за приемане на документи в електронна форма, подписани с усъвършенстван електронен подпис, с усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
2. Намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса
Съгласно новия чл. 22, ал. 6 ЗОЗ, когато е посочен уникалният идентификатор на залогодателя, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства и представянето на актове, които са вписани, съответно обявени, в ЦРОЗ. В допълнение, § 50, ал. 7 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗОЗ гарантира и верността на предоставените на АВ от ЦРОЗ в електронна форма данни за вписани обстоятелства и електронни образи на документи, въз основа на които са извършени вписванията. Тези данни се считат за верни до доказване на противното, което от своя страна внася сигурност относно достоверността на създадените партиди на залогодателите преди преминаването на ЦРОЗ към АВ.
Публичността на вписаните обстоятелства позволява спестяване на ресурси на гражданите и бизнеса и същевременно осигурява бързина на проверката за вписаните обстоятелства. Изпълнението на посоченото задължение е осигурено чрез предвиждане на административнонаказателна отговорност за неизпълнението му съгласно чл. 53 и чл. 54 ЗОЗ. Тук е мястото и да бъде отчетен благоприятният ефект за бизнеса и гражданите, свързан с обстоятелството, че се създава възможност за извършване на безплатни справки по партидата на залогодателите съгл. чл. 24 ЗОЗ. Такава опция липсваше преди преминаването на ЦРОЗ към АВ, когато не беше възможно извършването на каквито и да били справки в ЦРОЗ за обстоятелствата по партидите на залогодателите, без да се заплати държавна такса, след което се издаваше съответното удостоверение с информация за извършените вписвания, заличавания или обявявания.
Новият чл. 23, ал. 2 ЗОЗ предвиди образците на заявленията, приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и техническите изисквания към електронните документи да се уредят в специална наредба. Промените са вече факт съгласно приетата Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, в която тези въпроси са подробно уредени наред със структурата на всяко заявление, което се подава за вписване на съответното обстоятелство.
Редактирана е и разпоредбата на чл. 24а ЗОЗ, съгласно която всеки може да иска и да извършва справка, както и да иска издаване на удостоверение за липсата или за наличието на вписано обстоятелство и за документите, въз основа на които са извършени вписванията. Справките и удостоверенията съдържат извлечение от ЦРОЗ или копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията. Удостоверенията са официални документи, а копията от документите, съдържащи се в партидата на залогодател и заверени от длъжностните лица, имат силата на официални преписи.
3. Защита на личните данни
Съгласно новата редакция на чл. 24 ЗОЗ регистърът е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистъра. АВ осигурява регистриран достъп до делото на залогодателя, а достъпът може да бъде предоставен в териториалните звена на агенцията след представяне на искане и документ за самоличност. Всички лица, поискали достъп по електронен път, следва да се идентифицират чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от АВ. По този начин се осигурява техническа защита за оповестените в регистъра лични данни чрез проследяване на потребителите на информация от ЦРОЗ. С новата ал. 8 на чл. 27 ЗОЗ се създава и възможност заявителят да представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в ЦРОЗ, със заличени лични данни освен тези, които се изискват по закон.
Създаването на електронна партида на всеки залогодател изисква наличието на уникален идентификатор. За лицата, вписани в ТРРЮЛНЦ, това е единният идентификационен код – ЕИК, а за вписаните в регистър БУЛСТАТ – това е специалният код по БУЛСТАТ. За да се защитят физическите лица, които не са регистрирани в посочените регистри, се правят промени в Закона за регистър БУЛСТАТ, като се предвижда възможност за служебно генериране на код от регистър БУЛСТАТ, вместо да се използва ЕГН на съответното физическо лице (чл. 3, ал. 1, точка 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ). По този начин се избягва рискът използването на ЕГН за идентификатор да доведе до неограничено разкриване или разпространение на лични данни на съответното физическо лице.
4. Залог върху съвкупност от вписаните в регистъра на покритието активи от покритието съгласно Закона за покритите облигации
Член 4, ал. 1, т. 9 ЗОЗ вече предвижда възможност за вписване на особен залог върху нов вид имущество. Промяната идва в резултат на новия Закон за покритите облигации (ЗПО), с който се въвежда европейската Директива (ЕС) 2019/2162 за емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях. По смисъла на новия закон и директивата покритите облигации са дългови ценни книжа, емитирани от кредитна институция (банка), които са обезпечени с активи, служещи за удовлетворяване на инвеститорите в покритите облигации (облигационерите) в качеството им на привилегировани кредитори.
До влизането в сила на ЗПО българското законодателство уреждаше само най-типичния вид покрити облигации – ипотечните, в чието покритие могат да се включват основно активи, част от портфейла на емитиращата банка, които са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти. В този смисъл принципната разлика между ипотечните и покритите облигации е, че последните могат да бъдат обезпечавани със значително по-широк кръг от допустими активи. Това обоснова и необходимостта от разширяването на обхвата на заложеното имущество по чл. 4, ал. 1 ЗОЗ.
Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗПО залогът подлежи на вписване в ЦРОЗ, освен когато се касае за безналични вътрешно емитирани покрити облигации по чл. 11, ал. 1 ЗПО. В последния случай залогът се вписва в „Централен депозитар“ АД. За заложен кредитор се посочва агентът по обезпечението, определен в условията, съдържащи правата и задълженията по покритите облигации. Изрично се изключва възможността в ЦРОЗ да бъде вписан залог върху отделните активи от покритието. При залога върху покрити облигации не се прилага правилото на чл. 15 ЗОЗ, съгласно което кредиторът със залог върху по-малкия елемент се удовлетворява предпочитателно пред кредитора с права върху цялата съвкупност. Не се прилага и правилото на чл. 20, ал. 2 ЗОЗ, при което залогът на съвкупност преминава върху нейните елементи от момента на вписване на пристъпването към изпълнение. Преминаването не засяга противопоставимите заложни права върху отделни елементи от съвкупността, възникнали преди вписване на пристъпването към изпълнение върху съвкупността, освен ако пристъпилият към изпълнение заложен кредитор е вписал по-рано залог върху отделни елементи от съвкупността.
5. Конкуренция между производството по ЗОЗ и производството по несъстоятелност
Предишната редакция на чл. 43, ал. 1 ЗОЗ гласеше, че откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ. За целта заложният кредитор трябваше да е пристъпил към изпълнение преди откриване на производството по несъстоятелност, вследствие на което синдикът е длъжен да предаде заложеното имущество на заложния кредитор, за да го продаде извънсъдебно и по реда на ЗОЗ.
Новият текст на чл. 43, ал. 1 ЗОЗ запазва това принципно положение, но вече с една съществена промяна. Разпоредбата се допълни с още едно изречение, съгласно което заложният кредитор разполага с не повече от шест месеца от откриване на производството по несъстоятелност, за да реализира залога чрез продажбата на заложеното имущество. В противен случай имуществото, предмет на залога, се предава на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.
Емил ЛУКАЕВ, адвокат
