За действието на избора на законовия режим на разделност

Дайджест „Собственост и право“, 2023 г., кн. 07

I. Предистория

Повод за написването на настоящата публикация е застъпената в Решение № 50051 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 2602/2022 г. на ВКС, I г. о. теза относно действието във времето на избора на съпрузите на имуществен режим на разделност. С Определение № 50008 от 13.01.2023 г. по цитираното дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 25 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 36/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено Решение № 535 от 18.11.2021 г. по гр. д. № 1054/2020 г. на Районен съд – Търговище в частта му относно квотите по допусната съдебна делба по отношение на 3 недвижими имота между касаторката и ответника при равни права. В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилно произнасяне по правния въпрос относно действието на избрания имуществен режим на разделност и по-специално дали изборът има действие ex tunc спрямо придобитите по време на брака вещни права преди осъществяването на избора или действие ex nunc – само за придобитите след упражняването на избора вещни права.

В конкретния случай бракът е сключен през 1969 г., а имотите са купени на името на единия съпруг през 1982 г., като през 2016 г. съпрузите са подписали декларация, с която са избрали режим на разделност, вписан в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите. Първоинстанционният съд е приел, че при влизане в сила на Семейния кодекс (СК) от 2009 г. съпрузите са били в граждански брак и по своя воля са преуредили имуществените си отношения с декларация за разделност, т. е. към момента на прекратяване на брака със смъртта на съпруга по отношение на имуществените отношения на съпрузите е действал режим на разделност. Затова е прието, че с избора на този режим е прекратена съпружеската имуществена общност и доколкото съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на СК правилата на новия СК се прилагат и по отношение на заварени бракове, то по делбените имоти, макар и придобити преди избора на друг режим на уреждане на имуществените отношения, е приложим режимът на разделност и те са собственост на този съпруг, на чието име са придобити. От своя страна въззивната инстанция поддържа становището, че имотите са придобити при действие на законовия режим на общност, а декларацията за избор на режим на разделност има действие само занапред.

Касационно обжалване е допуснато поради констатирана очевидна неправилност на извода на въззивната инстанция, че имотите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, защото не е опровергана презумпцията за съвместен принос, а декларацията за избор на режим на разделност има действие само занапред. По въпроса за действието на декларацията за избор на режим на разделност от съпрузи по заварен брак се констатира прилагане на чл. 33 във връзка с § 4, ал. 2 СК в противоположен смисъл.

Според състава на ВКС изводите на въззивния съд са неправилни поради следните аргументи:

Аргумент № 1. С оглед предвидените в СК от 2009 г. три алтернативни и възможни режима за уреждане на имуществените отношения между съпрузите.
Аргумент № 2. Нормата на ал. 2 от § 4 от ПЗР на СК от 2009 г., която предвижда преуреждане на имуществените отношения по заварени бракове, като съпрузите по тях могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор.
Аргумент № 3. Нормата на чл. 27, ал. 3 СК допуска съпружеската имуществена общност да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, но без да засегнат права на трети лица – чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 СК.
Аргумент № 4. Съгласно чл. 33, ал. 1 СК имущественият режим на разделност означава, че „правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание“, като цитираното правило не свързва момента на придобиване с избрания режим на разделност, а наличието на възмезден характер на придобиването и наличието на принос е ирелевантно.
Аргумент № 5. Презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК не намира приложение, съответно в хипотезата на избран режим на разделност не възниква съпружеска имуществена общност.
Аргумент № 6. Аргумент в подкрепа на извода, че изборът на режим на разделност има обратно действие и се прилага и за придобиванията по време на брака преди избора му, се извлича и от признатото с чл. 33, ал. 2 СК право на другия съпруг нетитуляр на придобитото при развод по исков ред да претендира част от стойността на придобитото имущество без оглед на това кога е придобито – дали преди, или след избора на режим на разделност.

Въз основа на гореизложената аргументация съставът на ВКС стига до крайния извод, че избирането на режим на разделност от съпрузите по сключен граждански брак има обратно действие и се отнася и за придобитите вещни права до момента на вписване на избора на този режим. В контекста на конкретните обстоятелства е прието, че придобитите през 1982 г. недвижими имоти са лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, въз основа на валидно осъществения избор на режим на разделност между съпрузите през 2016 г.

II. Критичен преглед на становището за обратно действие на избора на законов режим на разделност спрямо имуществените отношения между съпрузите

1. По отношение на разглеждания въпрос правната теория преобладаващо приема, че изборът на режим води до прекратяване на предходно възникналата съпружеската имуществена общност и преобръщането й в обикновена съсобственост при равни дялове, която подлежи на подялба и се урежда от правилата на чл. 30-36 от Закона за собствеността (ЗС)¹. В хипотезата на прекратяване на съпружеската имуществена общност при избор на друг режим на имуществени отношения сме изправени пред доброволно прекратяване на общността по време на брака в резултат на постигнатата обща воля на съпрузите за избор на друг режим.

2. Същевременно прегледът на съдебната практика констатира преобладаваща подкрепа в полза на становището, промяната на имуществения режим между съпрузите в общия случай има действие занапред², включително и в съдебни актове на ВКС. Така например в Решение № 60142 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 974/2021 г., II г. о., ГК е посочено, че „…по своя воля съпрузите могат да изберат режим на общност, режим на разделност или договорен режим, като сключване на брачен договор е допустимо и по време на брака и с него може да бъде преуреден статутът на вече придобито имущество – чл. 39 СК“, т. е. допустима възможност за преуреждане е налице при договорния режим, но не и при избор на законовия режим на разделност.

3. В следващите редове ще бъде извършен анализ на посочените от ВКС аргументи в подкрепа на тезата за обратно действие на избора на законов режим на разделност и доколко всеки от тях има опора в съществуващата правна уредба.

Аргументи № 1 и 2: С оглед предвидените в СК от 2009 г. три алтернативни и възможни режима за уреждане на имуществените отношения между съпрузите. Нормата на ал. 2 от § 4 от ПЗР на СК от 2009 г. предвижда преуреждане на имуществените отношения по заварени бракове, като съпрузите по тях могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор.

Действително СК от 2009 г. предвиди възможност за избор между три режима на имуществени отношения между съпрузите – два законови (на общност и разделност) и договорен режим (чл. 18 СК). Същевременно бе предвидена приложимост на законовия режим на общност както по отношение на заварени бракове, така и при сключени след влизане в сила на СК от 2009 г. граждански бракове, но без осъществен избор на режим от страна на съпрузите (чл. 18, ал. 2 СК). По отношение на встъпилите в брак непълнолетни и ограничено запретени законовият режим на общност намира задължително приложение (чл. 18, ал. 2 СК). Извън тези изключения правната уредба допуска промяна на режима на имуществени отношения по време на брака (чл. 18, ал. 3 СК).

Сама по себе си предвидената в закона алтернативност на режимите, с които съпрузите биха могли да уредят имуществените отношения помежду си, обаче не може да послужи като аргумент за обратното действие на впоследствие избрания от тях режим, без същите да са изразили изрична воля в този смисъл. Видно от цитираните нормативни правила в някои хипотези законовият режим на общност се явява безалтернативен с оглед направената от законодателя преценка за най-подходящ с оглед защитата на определени групи физически лица (ограничено запретените и еманципираните, но ненавършили 18 години – непълнолетни). Придаването на обратно действие на един последващ избор на режим на разделност би могло да обезсмисли защитата, произтичаща от приложимостта на законовия режим на общност по отношение на тези групи лица. Например в периода от сключването на брака до навършване на пълнолетие, непълнолетният съпруг да има ограничени възможности за придобиване на вещни права с оглед своята незрялост, като другият съпруг да е придобил на свое име вещно право, макар и при косвена форма на принос за еманципирания непълнолетен, което впоследствие би станало негова лична собственост в резултат на осъществения по-късно избор³. Не на последно място, § 4 от ПЗР на СК от 2009 г. предвижда приложимост на законовия режим на общност по заварени бракове, но не изключа възможността за избор на друг режим, без да обвързва същия с действие ex tunc⁴.

Аргумент № 3: Нормата на чл. 27, ал. 3 СК допуска съпружеската имуществена общност да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, но без да засегнат права на трети лица – чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 СК.

Правилото на чл. 27, ал. 3 СК допуска прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака при избор на друг режим на имуществени отношения, но то следва да се тълкува във връзка с правилото на чл. 28 СК, че при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите се считат за равни⁵. В тази връзка следва да се направи предварително уточнение, че съпрузите биха могли да изберат приложение на режима на разделност напълно – чрез подписването на обща декларация, или частично чрез включване на препратка към някои от неговите правила в сключен от тях брачен договор. Последният би могъл да има транслативно действие, инкорпорирайки в себе си различни по своя характер правни сделки или предвиждайки общо преуреждане на вече възникналите между съпрузите имуществени отношения, в резултат на които единият от съпрузите да придобие пълно титулярство върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права. Брачният договор може да има и определено установително действие по отношение на правата на съпрузите относно придобитото в предходен момент имущество, при което придобиване изначално липсва съвместен принос (чл. 38, ал. 1, т. 1 СК). От своя страна, при избран режим на разделност чрез подписване на обща декларация би намерило приложение предположението по чл. 28 СК. В този случай съпругът, претендиращ неравенство в дяловете, не би могъл да се възползва от правото по чл. 29, ал. 3 СК, доколкото не би била налице хипотезата на прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 СК⁶.

Следва да се посочи също, че цитираното от ВКС правило на чл. 40 СК е ситуирано в раздел IV на глава „Четвърта“ на СК, съдържащ правила относно договорния режим на имуществени отношения, поради което трудно би могло да послужи за аргументиране на тезата за обратно действие на осъществения по време на вече сключен брак избор на законов режим на разделност. Нещо повече – по отношение на брачния договор СК изрично предвижда, че когато същият е сключен по време на брака, то по общо правило неговото действие е от деня на сключване на договора, освен ако страните не са уговорили друга дата в самия договор. Подобно правило липсва при законовия режим на разделност. Напротив – СК не установява възможност за съпрузите да предвидят действие отвъд момента на валидното осъществяване на избора. Поради това възприетото от състава на ВКС становище на практика би означавало придаването на такова действие, което е предвидено единствено при сключването на брачен договор и то като изключение от общото правило за действие на брачния договор. При сключването на брачен договор съпрузите биха могли да предвидят еднолично притежание от единия съпруг на вече придобити по време на брака им права или възникване на обикновена съсобственост върху вече придобитото при режим на имуществена общност. Именно въз основа на правилото на чл. 40 СК може да бъде направен извод за действие за в бъдеще на законовия режим на разделност, доколкото правната уредба предвижда изрична възможност за отклонение от това правило единствено в материята на договорния режим⁷. Обратното разрешение би придало и то като общо правило такива правни последици на законовия режим на разделност, които СК предвижда като изключение при действието на брачния договор (имуществен режим със силно диспозитивно начало) и то придаването им по отношение на законов режим на уреждане на имуществени отношения, спрямо чието съдържание съпрузите не могат да влияят (доколкото са уредени императивно).

Нещо повече – във връзка със застъпваното от ВКС разбиране може да се постави следният въпрос – ако съпрузите сключат брачен договор и в него препратят към правилата на законовия режим на разделност, дали това задължително отново би било свързано с преуреждане на отношенията им и как подобна последица от този техен избор би била съвместима с установената като изключение в рамките на договорния режим възможност за преуреждане на вече съществуващи между тях имуществени отношения ex tunc? В същото време, без наличие на изрично законово правило в този смисъл, би се позволило изборът на режим чрез подписването на декларация с нотариална заверка на подписите да произведе транслативно действие спрямо една потенциално обширна и неиндивидуализирана съвкупност от придобити по време на брака вещни права. Допълнителен аргумент против придаването на обратно действие е и необходимостта от вписване на брачния договор, имащ вещно-транслативно действие по отношение на вещни права върху недвижими имоти (чл. 39, ал. 2 СК). Подобно изискване липсва по отношение на декларацията за избор на режим на разделност.

Аргумент в подкрепа на възприетия от ВКС подход може да бъде намерен в чл. 20 СК, според която разпоредба изборът на режим на имуществени отношения не може да засегне правата на трети добросъвестни⁸ лица, като по отношение на тях биха намерили приложение правилата на законовия режим на общност. Цитираното правило обаче визира хипотеза на неотразен избор и придобити права от трети лица след осъществяването на избора, но преди отразяването му в регистъра на имуществените отношения между съпрузите, т. е. предвижда непротивопоставимост на избрания режим, без да посочва конкретното действие на избора и дали то е непременно с обратно действие. С оглед на това то не може да послужи за аргументиране на подкрепената от ВКС теза.

Аргумент № 4: Съгласно чл. 33, ал. 1 СК имущественият режим на разделност означава, че „правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание“, като цитираното правило не свързва момента на придобиване с избрания режим на разделност, а наличието на възмезден характер на придобиването и наличието на принос е ирелевантно.

Имущественият режим на разделност е законов, което означава, че неговият предметен обхват и предпоставки за възникване на разделността са изрично предвидени в закона. Имущественият режим, с който съпрузите биха могли да се отклонят от законовите режими, е договорният режим, включително чрез частично препращане към правилата на единия или на двата законови режима⁹. Макар и декларацията за избор на режим да съдържа волеизявления на двамата съпрузи, тя няма характер на същински договор, тъй като нейните правни последици са уредени в закона и не могат да бъдат изменени от съпрузите чрез включване на допълнителни уговорки в нейното съдържание. Отклонението от това правило би било свързано с нищожност, доколкото не е спазена формата за действителност на брачния договор¹⁰. На практика в подписаната от съпрузите декларация се съдържа изявление, че същите избират имуществен режим на разделност, както и че са им известни последиците от този избор, а именно прекратяване на съпружеската имуществена общност и възникване на обикновена съсобственост при равни дялове, както и приложимост на законовия режим на разделност по отношение на придобитите след осъществения избор вещни права¹¹.

При уреждането на законовия режим на разделност СК предвижда, че правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание, но не и промяна на титулярството върху вече придобитите преди осъществения избор вещни права. По отношение на тях следва да намери приложение правилото на чл. 27, ал. 3 СК във връзка с чл. 28 СК, т. е. възникналата преди това съпружеска имуществена общност ще се прекрати и трансформира в обикновена съсобственост при равенство на дяловете. Приложимостта на избрания режим на разделност води до невъзможност за възникване за в бъдеще на съпружеска имуществена общност, но не и до преуреждане на вече възникналата такава по различен от установения в чл. 27 във връзка с чл. 28 СК начин. Ако наличието на възмездното придобиване на вещно право по време на брака преди избора на режим на разделност беше ирелевантно, правилото на чл. 27, ал. 3 във връзка с чл. 28 СК биха били лишени от смисъл.

Аргумент № 5: Презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК не намира приложение, съответно в хипотезата на избран режим на разделност не възниква съпружеска имуществена общност.

Само по себе си твърдението, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК не намира приложение при законовия режим на разделност, е правилно. Когато обаче първоначално имуществените отношения между съпрузите са получили своята уредба от правилата на законовия режим на общност и определено вещно право е придобито по време на брака на името на някой от съпрузите, то съвместният принос се счита наличен до доказване на противното. Оборването на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК може да стане по съдебен ред чрез отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК. Съпрузите биха могли да постигнат съгласие, че по отношение на определено придобито по време на брака имущество липсва съвместен принос и че същото е собственост само на единия съпруг, като това съгласие може да е обективирано както в брачен договор, така и в споразумение при прекратяването на брака. Изборът на законовия режим на разделност не предвижда подобна възможност по отношение на придобитите преди този избор имущества. В подкрепа на възможността за придаване на обратно действие на уреждането на имуществените отношения между съпрузите е и правилото на чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24.06.2016 г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи: „Освен ако съпрузите не са договорили друго, смяната по време на брака на правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, има действие само в бъдеще“.

Аргумент № 6: Обратното действие на избора на режим на разделност произтича от признатото с чл. 33, ал. 2 СК право на другия съпруг нетитуляр на придобитото при развод по исков ред право да претендира част от стойността на придобитото имущество без оглед на това кога е придобито – дали преди, или след избора на режим на разделност.

Правилото на чл. 33, ал. 2 СК дава възможност на всеки от съпрузите да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е налице негов принос в придобиването. В случая става въпрос за специален иск за неоснователно обогатяване, като резултатът от успешното упражняване на правото се изразява в осъдително решение за стойността, съответстваща на приноса на другия съпруг. Правилото обаче не може да послужи като аргумент в полза на становището, че изборът на режим на разделност има обратно действие във всички случаи.

Тълкуването му във връзка с чл. 27 и 28 СК води до извод, че правото би било на разположение по отношение на придобитото от другия по време на брака, но след осъществения избор на режим. Противното би поставило неучаствалия като страна в придобивната сделка съпруг в по-неизгодно положение и то без негова воля в този смисъл. При споделяне на аргументираното от ВКС становище, въз основа на подписаната от съпрузите декларация за избор на режим, съпругът неучаствал в предходно сключените по време на брака сделки, би бил лишен от каквото и да е титулярство върху придобитите по време на брака вещни права, макар и да има принос в придобиването им, и за да бъде компенсиран, следва да предяви осъдителен иск за съответно парично вземане, чието бъдещо доброволно или принудително удовлетворяване би останало под въпрос. Същевременно при прекратяване на брака при смърт на единия от съпрузите или при развод по взаимно съгласие, съпрузите биха били лишени от тази възможността по чл. 33, ал. 2 СК¹² и евентуално биха могли да се защитят със субсидиарния иск за неоснователно обогатяване, уреждането на имуществените отношения между съпрузите в споразумението при развод по взаимно съгласие или с правото по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството¹³. Наследниците също не биха могли да упражнят правото по чл. 33, ал. 2 СК, доколкото същото е ненаследимо и зависи от личната преценка на техния наследодател¹⁴. На практика придаването на обратно действие на впоследствие избрания режим на разделност би могло да лиши единия от съпрузите от значителна част от активите в неговото имущество, без негова воля в този смисъл и без ефективна възможност да бъде компенсиран в бъдеще от това имуществено разместване.

III. Заключение

В обобщение на гореизложеното подкрепеното в Решение № 50051 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 2602/2022 г. на ВКС, I г. о. становище, че изборът на законов режим на разделност има обратно действие и по отношение на предходно придобитите от съпрузите вещни права, следва да бъде отречено. То не намира стабилна опора в съществуващата правна уредба и е с потенциал да доведе до сериозни сътресения в правната сигурност. Това съвсем не е свързано с невъзможност за преуреждане на съществуващите имуществените отношения между съпрузите, но чрез друг, изрично предвиден от законодателя начин. Те биха могли да уговорят помежду си такова преуреждане чрез сключването на брачен договор, включително с препращане към правилата на законовия режим на разделност.

Петър ТОПУРОВ, главен асистент в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, адвокат
____
1 Вж. Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имуществена общност. София: ИК „Петко Венедиков“, 2010, с. 100. Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева. Семеен кодекс. София: ИК „Труд и право“, 2015, с. 80, където категорично се подкрепя тезата за действие ex nunc на избора на режим на разделност. Матеева, Е. Семейно право на Република България. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 145, макар и на с. 108 индиректно да се споменава за възможно „обратно действие“ на избора на друг режим по заварени бракове. Марков, М. Семейно и наследствено право. София: Сиби, 2014, с. 47. Ненова, Л. Семейно право на Република България. Книга първа. Нова редакция по новия Семеен кодекс от 2009 г. от проф. д-р Методи Марков. София: Софи-Р, 2009, с. 331. Вж. и Петкова, Ц. Право на по-голям дял от съпружеската имуществена общност поради принос. София: Сиела, 2013, с. 120, която индиректно също подкрепя тази теза, посочвайки, че в тази хипотеза съпрузите не разполагат с право на по-голям дял поради принос.
2 Решение № 327 от 13.03.2023 г. на РС – Плевен по гр. д. № 3864/2022 г., в което е отречена възможността съпрузите да преуредят отношенията си. Решение № 260331 от 21.02.2023 г. на СГС по гр. д. № 9659/2018 г., посочващо, че възможността за преуредба е налице единствено при договорния режим; Решение № 174 от 09.11.2015 г. на ВнАС по в. гр. д. № 327/2015 г.; Решение № 260166 от 27.08.2020 г. на РС – Костинброд по гр. д. № 340/2020 г.; Решение № 1038 от 19.05.2014 г. на РС – Бургас по гр. д. № 7919/2013 г.
3 Въпросът дали избраният режим на имуществени отношения би бил суспендиран при поставяне под запрещение на единия от съпрузите е бил обект на интерес в правната теория. Въпросът вече е бил обект на широка научна дискусия – за преглед на аргументите „за“ (вж. Топузов, Д. Брак и отношения между съпрузите. Дискусионник по семейно право. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2022, с. 75 и сл.) и „против“ (вж. Чолакова, А. Брак и отношения между съпрузите. Дискусионник по семейно право. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2022, с. 94 и сл.). Като че ли стриктното тълкуване на чл. 18, ал. 2 СК, който говори за „встъпващи“, но не и за вече встъпили съпрузи и защитата на правната сигурност налагат подкрепа на отрицателното становище по посочения въпрос.
4 Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева. Семеен кодекс…, с. 63. Като че ли възможност за преуреждане е подкрепена у Ненова, Л. Семейно право…, с. 240, макар че на с. 340 е посочено, че при прекратяване на съпружеската имуществена общност при избор на друг режим, прекратяването има действие занапред.
5 В правната теория правилото се разглежда като оборимо предположение (така Матеева, М. Семейно право.., с. 155). На обратното мнение е Марков, М. Семейно и наследствено…, с. 47, според когото е налице единствено диспозитивно правило.
6 Петкова, Ц. Право на по-голям дял от съпружеската имуществена общност поради принос. София: Сиела, 2013, с. 120. Ненова, Л. Семейно право…, с. 340.
7 Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева. Семеен кодекс…, с. 63 и с. 80, където категорично се подкрепя тезата за действие ex nunc на избора на режим на разделност. Димитрова, Г. Съдържание на брачния договор според законопроекта за нов Семеен кодекс. – В: Собственост и право, 2008, № 6. Матеева, Е. Семейно право…, с. 169. Марков, М. Семейно и наследствено…, с. 71. Станева, А. Брачният договор. София: Сиела, 2011, с. 52-53.
8 Макар и да липсва необходимостта третото лице да е добросъвестно, изискването произтича от общите принципи на гражданското право, които защитават добросъвестните лица. Именно в този смисъл е и общият принцип, че никой не може да се ползва от собственото си добросъвестно поведение (Nemo auditur propriam turpitudinem allegans). Поставеният въпрос е бил обект на широка теоретична дискусия с изложение на аргументите „за“ (Шопов, Н. Брак и отношения между съпрузите. Дискусионник по семейно право. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2022, с. 109 и сл.) и „против“ (Желева, Н., С. Коланева. Брак и отношения между съпрузите. Дискусионник по семейно право. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2022, с. 121 и сл.).
9 Матеева, Е. Семейно право…, с. 107.
10 Ненова, Л. Семейно право…, с. 243.
11 В този смисъл е и образецът на декларация за избор на режим, достъпен в портала на Интегрираната система на държавната администрация на Република България https://iisda.government.bg/adm_services/service_sample_file/53389_84600
12 Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева. Семеен кодекс…, с. 108.
13 Ненова, Л. Семейно право…, с. 343.
14 Ненова, Л. Семейно право…, с. 380. На обратното мнение е Марков, М. Семейно и наследствено…, с. 66, според когото правото е имуществено и се наследява.