Цената на развода по взаимно съгласие

Статистически погледнато, разводите по взаимно съгласие са доминиращи при основанията и причините за разтрогване и прекратяване на брака, от юридическа гледна точка. Така напр. за 2020 г. браковете, прекратени по „взаимно съгласие“, са 64,8%[1] от всички прекратени бракове, като за следващите години процентът е съответно 65,5%[2] и 67,3%[3]. В абсолютни стойности броят на разводите по взаимно съгласие за 2020, 2021 и 2022 г. са 5841, 6563 и 6410. Оставяйки настрана личните причини за разводите по взаимно съгласие, една практическа причина често е желанието отношенията да бъдат уредени бързо и евтино, след което вече бившите съпрузи да продължат напред.

Едва ли може да има спор, че разводът по взаимно съгласие е много по-бърз от алтернативното исково производство, в което се изследват причините и вината за проваления брак. Друга основна причина, която е водеща за страните, са разходите по прекратяване на брака, за които може да се предположи, че са значително по-ниски при развода по взаимно съгласие.

Изчисляването на разходите обаче често не е толкова ясно, колкото на пръв поглед изглежда, а разделянето на имуществото, когато същото е било общо, понякога може да доведе до разноски, които са неприятна изненада за търсещите ново начало съпрузи.

В най-обикновения случай, когато брак се прекратява по взаимно съгласие, без никакво уреждане на имуществени последици, без уреждане на дължима издръжка, държавните такси, дължими към съда, са до 40 лв. – чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (Тарифата по ГПК), макар понякога да са налице противоречия и в това отношение[4] – при иницииране на производството се заплаща такса от 25 лв., а при приключването му окончателната такса в общ размер на до 40 лв.

Много повече проблеми и противоречия възникват обаче, когато със споразумението, което утвърждава последиците от развода, се уреждат имуществени отношения, напр. относно семейното жилище, обща собственост на съпрузите, притежавани моторни превозни средства и движими вещи, относно дължимите към съда такси, както и начисляването на местен данък за придобиване на имущество (дял).

Вариантите за постигане на целите прекратяване на брак и прекратяване на съсобствеността върху имуществото, част от съпружеската имуществена общност, са няколко, като всеки един от тях има своите специфики, които ще бъдат разгледани, както следва:
– Промяна на режима на имуществени отношения, прехвърляне на съсобственото имущество и прекратяване на брака по взаимно съгласие;
– Сключване на брачен договор относно имуществото, което следва да се раздели, и прекратяване на брака по взаимно съгласие;
– Прекратяване на брака по взаимно съгласие и разделяне на имуществото чрез споразумение, одобрено от съда.

Промяна на режима на имуществени отношения и прекратяване на съсобствеността чрез сделка

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) законовият режим на общност между съпрузите се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Това е най-масовият режим на имуществени отношения между съпрузите, който от своя страна налага уреждане на имуществените последици от прекратяване на брака.

Законът допуска (чл. 18, ал. 3 СК) режимът да бъде променен по време на брака (преди развода). Целта на промяната би била преминаване в някой от другите режими – на разделност или договорен режим, с които да се прекрати бездяловата съсобственост върху общото имущество. Процедурата се извършва въз основа на нотариално заверена декларация за избрания режим на имуществени отношения съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11 от 16.09.2009 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра на имуществените отношения на съпрузите. Таксите за процедурата са прости – за нотариални заверки на подпис и съдържание общо 36 лв. с ДДС (т.т. 4 и 5 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност) за двамата съпрузи (ако декларацията е от една страница), а за издаване на удостоверение за регистрирания режим на имуществените отношения – 10 лв., или 20 лв. за двамата съпрузи (чл. 16з, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията), или общо минимални такси в размер на 56 лв.

След прекратяване на режима на общност съпрузите са свободни да се разпоредят с притежаваните дялове движимо и недвижимо имущество. Така напр. ако съпрузите притежават недвижим имот с пазарна стойност от 100000 лв., и с данъчна оценка от 25000 лв.[5], същите са свободни да направят дарение помежду си на идеалните части от семейното жилище на единия съпруг към другия съпруг, ако за сделката се приеме като материален интерес половината данъчната оценка на имота[6] (12500 лв.), като в този случай минималните данъци и такси биха били: 1. 216,60 лв. с ДДС нотариална такса за изповядване на дарението; 2. 12,50 лв. такса вписване в имотния регистър; местен данък – не се дължи (чл. 44, ал. 6 ЗМДТ), или общо 229,10 лв.

Ако съпрузите решат да изповядат покупко-продажба за половината имот (единият съпруг продава на другия), то съобразно определената от тях цена за настоящия пример от 50000 лв. (половината от пазарната стойност), таксите биха били: 1. 576,60 лв. с ДДС нотариална такса за изповядване на покупко-продажбата; 50,00 лв. такса вписване; 1500,00 лв. местен данък (3% от материалния интерес за Столична община, Община Пловдив, Варна, Бургас и др. към настоящия момент), или общо 2126,60 лв.

В тази хипотеза при пазарна стойност от 100000 лв. и данъчна оценка от 25000 лв., обобщените минимални разноски за прекратяване на брака чрез развод по взаимно съгласие и уреждане на имуществените отношения биха били:

Уреждане на имуществените отношения чрез брачен договор

Съгласно чл. 27, ал. 3, предл. второ от СК съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите сключат брачен договор. Съгласно чл. 38, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 СК брачният договор може да съдържа правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака, правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака, начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище.

На практика подобен договор може да има елементи на покупко-продажба, на дарение, на договор за издръжка и гледане и всички други познати сделки, доколкото не противоречат на разпоредбите на СК и общите законови положения за недействителност на договорите. Ако с брачния договор съпрузите уговорят деленото имущество да се прехвърли чрез дарение от единия на другия съпруг, то разноските биха били дори по-ниски от класическия договор за дарение, тъй като съобразно т. 9 от Тарифата за нотариалните такси за удостоверяване сключване на договори, подлежащи на вписване, се събира половината от таксата по т. 8, която касае нотариалните актове (вкл. договора за дарение). В брачния договор също така може да се постигне споразумение относно правнорелевантни факти – т. нар. установителен договор, при който не се прехвърля имущество, а се констатира, че определено имущество е придобито със средства само на единия съпруг, макар това да се е случило по време на брака (Определение № 29 от 07.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 20/2018 г., I г. о., ГК, Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК). И в този случай таксите биха били същите, като за материален интерес в случая би се приел размерът на данъчната оценка за целия имот, а не само половината, тъй като подобен договор няма действие по отношение на дялове. Също така, при уреждане на имуществените отношения с брачен договор, по силата на който се извършва дарение или се констатира пълна собственост на единия съпруг върху недвижим имот, не се дължи и начислява местен данък за придобиване на имущества. Такъв би се дължал, ако договорът предвижда разместване на блага – напр. дяловете от имуществото се прехвърлят срещу парична равностойност (покупко-продажба). В случай че се подпише брачен договор с елементи на дарение или установителен договор, минималните данъци и такси биха били: 1. 168,30 лв. с ДДС нотариална такса; 2. 25 лв. такса вписване в имотния регистър; местен данък – не се дължи (чл. 44, ал. 6 ЗМДТ), или общо 193,30 лв. За пълнота ще приемем, че с брачния договор се променя и режимът на имуществени отношения, за което ще бъдат издадени и съответните удостоверения, при такси в минимален размер от 20 лв.

В хипотезата на брачен договор с елементи на дарение или установителен договор при пазарна стойност от 100000 лв. и данъчна оценка от 25000 лв., обобщените минимални разноски за сключване на брачен договор и прекратяване на брака чрез развод по взаимно съгласие биха били:

Дължимост и размер на такса за утвърждаване на споразумението относно имуществените отношения

Може би най-съществените противоречия и колебания в практиката на съдилищата са при определяне на дължимите данъци и такси, когато при развод страните със споразумение уреждат имуществените си отношения.

Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в чл. 7, т. 1 гласи, че по дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката, както и относно имуществените им отношения, се събира такса и за споразумението за имуществените отношения – по 2 на сто върху стойността на всеки дял.

Първият практически проблем е относно определяне на стойността на всеки дял. Съществува сравнително трайна практика, че когато единият съпруг получава в изключителен дял определено имущество именно върху този бъдещ дял, формиран от самото споразумение след одобряването му от съда с решението за прекратяване на брака по взаимно съгласие, се събира държавната такса в размер на 2% върху цялото имущество, а не върху половината от ликвидиращата се съпружеска имуществена общност, която престава да съществува (Определение № 270 от 04.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 214/2011 г., IV г. о., Определение № 352 от 18.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 367/2010 г., II т. о. и Определение № 686 от 5.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 579/2012 г., IV г. о.). Върховният съд счита, че по своята правна природа тази съсобственост е бездялова, поради което таксата се дължи не върху половината от имуществото, а върху цялото, тъй като в крайна сметка получава цялото имущество. Без да се коментира правилността на това тълкуване, което трябва да се спазва, следва да се отбележи, че по този въпрос продължава да има противоречия, а именно, че таксата от 2% се събира върху половината от цялото имущество, който вариант е двойно по-щадящ страните – напр. в Решение № 11 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г. по описа на РС – Генерал Тошево, Решение № 80 от 23.03.2021 г. по гр. д. № 221/2021 г. по описа на РС – Червен бряг.

Следващият спорен въпрос е дали таксата от 2% следва да се начислява, когато със споразумението страните констатират, че определено имущество никога не е било част от съпружеската имуществена общност, а е придобито със средства само на единия съпруг, без да е налице съвместен принос, и че тези вещи (имоти) са лична индивидуална собственост на този съпруг. Както беше посочено, подобно споразумение би имало установителен характер и при него липсва разместване на имущество, или вещно-прехвърлителен ефект. Оттук следва изводът, че липсва формиране на дялове на съпрузите, както и липсва елемент на делба на имущество, от което на практика би следвало, че такса от 2% върху всеки дял по чл. 7, т. 1 от Тарифата по ГПК изобщо не би следвало да се формира и начислява. Отново, аргумент в тази насока е обстоятелството, че подобна уговорка има установително, а не прехвърлително действие. В този смисъл е процедирал съдът в Решение № 260896 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 2003/2021 г. на РС – Варна и в Решение № 261543 от 07.12.2020 г. по гр. д. № 12127/2020 г. на РС – Варна. Налице е и обратна практика, която следва да се възприеме като неправилна, в която въпреки установителния характер и липсата на разместване на имущество, съдът начислява таксата от 2% върху формирания дял – Решение № 850 от 29.09.2020 г. по гр. д. № 2114/2020 г. по описа на РС – Добрич и Решение № 90 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 459/2021 г. по описа на РС – Севлиево, Решение № 106 от 30.06.2021 г. на РС – Благоевград по гр. д. № 1392/2021 г.

Определяне на стойността на дела по данъчна или по пазарна оценка

Практически най-спорният въпрос обаче може би е как следва да се установява стойността на дяловете и имуществото – дали при недвижими имоти това е тяхната данъчна оценка, или пазарна стойност, определена чрез назначаване на нарочна съдебна експертиза, а при моторните превозни средства – застрахователна стойност или отново пазарна стойност. ГПК определя размера на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК), а съгласно ал. 2 по искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска. Производството при разводите по взаимно съгласие и утвърждаване на споразуменията обаче не са искови, а едностранни охранителни[7] (Определение № 257 от 09.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1634/2014 г., ГК, I г. о. на ВКС).

В практиката изглежда са формирани две виждания, които могат да бъдат обособени като това на Софийския районен съд и това на останалите районни съдилища в страната.

Едното виждане е, че държавната такса от 2% за полученото в дял имущество и съответния местен данък следва да се формират върху данъчната оценка или върху застрахователна стойност на моторното превозно средство – така Решение № 245 от 24.01.2015 г. на РС – Пловдив по гр. д. № 17442/2014 г., Решение № 793 от 29.09.2015 г. на РС – Велико Търново по гр. д. № 1963/2015 г.[8], Решение № 106 от 30.06.2021 г. на РС – Благоевград по гр. д. № 1392/2021 г., Решение № 628 от 11.04.2013 г. на РС – Бургас по гр. д. № 992/2013 г., Решение № 999 от 12.07.2010 г. на РС – Бургас по гр. д. № 2512/2010 г., Решение № 4818 от 26.11.2012 г. на РС – Варна по гр. д. № 12529/2012 г., Решение № 1543 от 5.11.2015 г. на РС – Плевен по гр. д. № 3374/2015 г.[9], Решение № 105 от 02.03.2023 г. на РС – Благоевград по гр. д. № 167/2023 г.[10], Решение № 1287 от 27.09.2010 г. на РС – Елин Пелин по гр. д. № 325/2010 г., Решение № 668 от 10.12.2015 г. на РС – Елин Пелин по гр. д. № 589/2015 г.[11], Решение № 964 от 7.03.2013 г. на РС – Варна по гр. д. № 10635/2010 г.[12], Решение № 375 от 25.11.2021 г. на РС – Ямбол по гр. д. № 3237/2021 г.[13], Решение № 4 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 1253/2018 г. на РС – Самоков и много други.

Както беше посочено, различна е практиката на Софийски районен съд, който назначава съдебно-оценителска експертиза (грешно назовавана като съдебно-техническа), която следва да определи пазарната стойност на недвижимите имоти, които са предмет на споразумението по чл. 51 СК, като взема предвид тази стойност, а не данъчната оценка, когато определя дължимите такси от 2% по чл. 7, т. 1 от Тарифата по ГПК, както и дължимия местен данък – Решение от 29.10.2010 г. на СРС по гр. д. № 8608/2010 г., Решение от 23.11.2010 г. на СРС по гр. д. № 10542/2010 г., Решение от 27.06.2011 г. на СРС по гр. д. № 2594/2011 г., Решение от 28.06.2011 г. на СРС по гр. д. № 5918/2011 г., Решение от 18.07.2011 г. на СРС по гр. д. № 5529/2011 г., Решение от 27.07.2011 г. на СРС по гр. д. № 6715/2011 г., Решение от 11.06.2012 г. на СРС по гр. д. № 2462/2012 г., Решение от 04.07.2013 г. на СРС по гр. д. № 441/2013 г., Решение от 05.12.2013 г. на СРС по гр. д. № 16048/2013 г., Решение от 29.05.2014 г. на СРС по гр. д. № 15701/2014 г., Решение от 21.11.2014 г. на СРС по гр. д. № 44027/2014 г., Решение № 171986 от 08.08.2020 г. на СРС по гр. д. № 74030/2019 г. и много други.

Правилността на този подход е най-малко спорна, доколкото при подобни дела, които почти без изключение не представляват фактическа и правна сложност, като едностранни охранителни, а не спорни искови производства, не се извършват голям обем действия, които да оправдават начисляването на по-високи такси. Дори може да се каже, че спорните искови производства с предмет вещни права, по които често има голям брой съдебни заседания, събиране на доказателства, искани технически експертизи и прочее, и които са в пъти по-затормозяващи съдебната система, излизат по-евтино откъм държавни такси за загубилата страна, или по-скъпо за съдебната система. Но без да се навлиза в подробности защо съдебните състави в Софийски районен съд процедират така, единствено следва да се отбележи, че по делата за развод по взаимно съгласие съпрузите не са длъжни да се съобразят нито с постоянните или настоящите си адреси (ако са в София), нито с местонахождението на недвижимите имоти (ако също са в София), а могат да изберат друг съдебен район, в който да се разведат по взаимно съгласие и да представят споразумение относно имуществото си по чл. 51 СК[14]. В случай на разногласия обаче страните са длъжни да изберат съда по нахождение на адреса си.

Дължим местен данък

Дължимостта на местен данък за придобиване на недвижими имоти също е спорна. Данък придобиване на недвижим имот се дължи при делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява – данъкът се начислява върху превишението (чл. 47, ал. 3 ЗМДТ). Тоест когато страните разделят имуществото и го поставят в дял на единия от съпрузите, данъкът не се начислява върху цялата данъчна оценка, пазарна или застрахователна стойност, а само върху превишението, което в почти всички случаи е половината от вещта, като практиката на съдилищата в тези случаи е по-скоро постоянна.

Не така стои въпросът обаче при споразумение, в което има елементи на дарение, тъй като съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи. Когато се одобрява споразумение по чл. 51 СК, на практика двете страни са все още съпрузи, поради което нормата е приложима. Като примери за неначисляване на данък при одобряване на споразумение с характер на дарение при развод могат да се посочат Решение № от 09.01.2014 г. по гр. д. № 2132/2013 г. на РС – Горна Оряховица и Решение № от 10.10.2014 г. по бр. д. № 70477/2014 г. на РС – Монтана. Сходно е положението, когато единият съпруг заяви, че „не желае уравнение на дяла си и се отказва безвъзмездно от неговата идеална част“ или че се „отказва от своя дял доброволно и безвъзмездно в полза“ на другия съпруг. В тази хипотеза също е налице дарствен елемент, поради което местен данък не се начислява – Решение № 1660 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 6728/2016 г. на РС – Русе и Решение № 41 от 22.03.2022 г. по гр. д. № 898/2021 г. на РС – Сливница. Обратно – Решение № 66 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 235/2013 г. на РС – Троян.

По-интересът е въпросът дали местен данък би се дължал във вече обсъдената хипотеза, когато споразумението има характер на установителен договор, когато страните констатират, че определено имущество никога не е било част от съпружеската имуществена общност, а е придобито със средства само на единия съпруг, без да е налице съвместен принос, и че тези вещи (имоти) са лична индивидуална собственост на този съпруг. Както беше посочено, подобно споразумение би имало установителен характер и при него липсва разместване на имущество, или вещно-прехвърлителен ефект, поради което местен данък изобщо не следва да се начислява, доколкото няма разместване на имущество („придобиване“).

Вписване на споразумението по чл. 51 СК в имотния регистър

Относителна неяснота има и по друг въпрос, а именно дали когато със споразумението при уреждане на имуществените последици при развод по взаимно съгласие, когато се засягат недвижим имоти с разпоредителни действия, същото подлежи на вписване в имотния регистър. Масово в решенията, с които се одобряват споразуменията и се постановява развод, липсва указване, че решението следва да се впише. Правилникът за вписванията в чл. 4, б. „з“ ясно указва, че се вписват влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква „а“, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви, които са всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (б. „а“), договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разделителните протоколи относно такива имоти (б. „г“) и спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване (б. „ж“). Следователно, когато със споразумение по чл. 51 СК се извършва разпореждане или делба на недвижими имоти, решението, с което същото се одобрява, следва да се вписва.

Съществува практика на Шуменския районен съд, с която изрично се указва подобно вписване, а и същото практически се извършва – Решение № 907 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 3099/2017 г. на РС – Шумен, Решение № 68 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 1593/2021 г. на РС – Шумен, Решение № 68 по дело № 1593/2021 г. на РС – Шумен. Този подход следва да се подкрепи като правилен, а и по-важното, че действително са налице такива вписвания – напр. вх. № 437/2018 г. в Службата по вписванията – Шумен. Липсата на вписване не опорочава съдебния акт или самото споразумение, но липсва оповестителното действие за всички трети лица, и имотът продължава да се счита за собствен на съпрузите за тях. Друга последица би била липсата на противопоставимост на невписаните актове (решението за развода).

Практическа последица от вписването на решението също е заплащането на такса, която е в размер на 0,1% от материалния интерес съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. В дадения пример това би било върху данъчната оценка от 25000 лв., или такса за вписване би била 25 лв. Но при развод, по който е изготвена съдебно-оценителска експертиза, това би било пазарната оценка, а именно 100000 лв., или таксата би била 100 лв.

Като обобщение на гореизложеното относно одобряване на споразумението за уреждане на имуществените отношения по чл. 51 СК в хипотезата на развод по взаимно съгласие, при пазарна стойност от 100000 лв. и данъчна оценка от 25000 лв. на недвижим имот, обобщените минимални разноски биха били:

Изложеното показва в каква степен е важно страните правилно да формулират своите волеизявления, обективирани в споразумението по чл. 51 СК, което може да има еднакви практически последици, но да се възприеме по различен начин с оглед на правния му характер, и страните да бъдат таксувани различно, както и механизмите, по които може да се уреди подялбата на имуществото, придобито по време на брака. Вън от настоящото изследване остават въпросите за различните начини за начисляване на такси по споразумението в частта за издръжката, или при хипотезата на уравняване на дяловете на съпрузите с парична равностойност, при които хипотези също има различния в правоприлагането. Целта е по-скоро да се маркират различията във вижданията на съдилищата, които имат пряк ефект върху имуществените сфери на гражданите, които желаят да прекратят своя брак и да затворят една глава от живота си, но чийто развод може да се окаже скъп и горчив, макар и по взаимно съгласие.

Иван НИКОЛАЕВ, адвокат
______
[1] Население и демографски процеси 2020, Национален статистически институт. София, 2021, с. 28.
[2] Население и демографски процеси 2021, Национален статистически институт. София, 2022, с. 23.
[3] Население и демографски процеси 2022, Национален статистически институт. София, 2023, с. 14.
[4] Някои съдилища събират държавна такса в размер на 25 лв. при образуване на делото и държавна такса в размер на до 40 лв. със съдебното решение (чл. 6, т. 3 от Тарифата) – напр. Решение № 553 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 1352/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което общият размер на таксата става 65 лв.
[5] Тези примерни стойности ще бъдат използвани за по-голяма нагледност в изложението.
[6] Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗННД при прехвърляне и удостоверяване на право на собственост върху вещи удостоверяваният материален интерес е пазарната цена на вещта, която пък от своя страна се определя съгласно § 2 от ДР на ЗННД по реда на чл. 33 ЗМДТ. От своя страна, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 недвижимото имущество се оценява по данъчна оценка.
[7] Марков, М. Семеен кодекс. Приложен коментар. София: ИК „Труд и право“, 2015, с. 186.
[8] В споразумението са посочени суми за уравняване на дяловете на страните, но отново не е извършена експертиза за пазарна стойност, а е посочена данъчна оценка.
[9] По делото е назначена експертиза за определяне на стойността на 49 млечни крави, 19 телета и 1 бик, но не и за стойността на недвижимите имоти, оценявани по данъчна оценка.
[10] Също както е предходната бележка.
[11] Интересно е, че РС – Елин Пелин одобрява споразумение за имот в гр. София, като отново не назначава експертиза, а се позовава на данъчна оценка.
[12] Относно застрахователна стойност на МПС. По-скоро изключение е Решение № 55 от 31.03.2021 г. на РС – Шумен по гр. д. № 661/2021 г., по което дело е посочена пазарната стойност на МПС.
[13] По делото за 2 МПС е посочена застрахователната стойност, а на друго – пазарната, вероятно поради липсата на застрахователна оценка. Отново недвижимият имот е посочен с данъчната си оценка.
[14] Балевска, Е. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. София: ИК „Труд и право“, 2017, с. 827.
[15] Стойността е определена като минимална с оглед на текущата практика за определяне на размера на възнагражденията на вещите лица за изготвяне на оценки на недвижими имоти.
[16] За примера е използван размерът от 3% от материалния интерес за Столична община, Община Пловдив, Варна, Бургас и др. към настоящия момент.