Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2023 г., кн. 11
В бр. 66на „Държавен вестник“ от 1 август 2023 г. бе публикуван Законът за изменение и допълнение на Търговския закон. Тъй като засегна множество аспекти от търговскоправната материя – от дружествата, през несъстоятелността и стабилизацията, до изцяло новите процедури, приложими при финансови затруднения и неплатежоспособност на предприемачите, законът обяснимо предизвика интереса на практиката и теорията. Новите положения в Търговския закон (ТЗ) са повод и за настоящата статия, която си поставя за цел да изследва ефекта от измененията и допълненията на закона върху правното положение на кредиторите в производството по несъстоятелност. Въпросът е свързан с една от заявените в мотивите към законопроекта цели, а именно – „справедливо, ефективно и бързо удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност, както и запазване на масата на несъстоятелността на длъжника“[1].
Установяване на качеството кредитор в производството по несъстоятелност
Сред съществените изменения в търговската несъстоятелност са тези относно фазата по предявяването на вземанията, в която се уточнява кръгът от кредитори, чиито вземания подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност по предвидените от закона начини – оздравяване, осребряване или по реда, уговорен в извънсъдебното споразумение по чл. 740 ТЗ. Както и досега предявяването ще се извършва с писмена молба, отправена до съда по несъстоятелността в едномесечен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър. Новостта се състои във въвеждането на бланка-образец на молбата за предявяване на вземането. Основните реквизити на молбата се установяват в закона чрез изменение на чл. 685, ал. 2 ТЗ и включват: съда и делото по несъстоятелност; данни за кредитора, включващи име и адрес, законен представител или пълномощник, ако има такива, както и единен граждански номер, съответно – единен идентификационен код на кредитора и електронен адрес, ако има такъв; съдебен адрес в страната; изложение на обстоятелствата, на които се основават вземането и неговия размер; привилегиите и обезпеченията; искане за приемане на вземането; банкова сметка на кредитора, по която да бъдат преведени средствата от разпределенията във връзка с приетите му вземания; подпис на лицето, което подава молбата. Към молбата се представя пълномощно, когато същата се подава от пълномощник.
Прави впечатление, че изброените реквизити съответстват по съдържание на изискванията към писмените изявления, чрез които в гражданското съдопроизводство се извършват процесуалните действия извън съдебното заседание, така, както са уредени в чл. 102 от Гражданския процесуален кодeкс (ГПК[2]). Не би следвало да има пречка правилото на ГПК относно писмените изявления в гражданския процес да се прилага към предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност и преди измененията и допълненията на ТЗ. Основание за приложимостта е чл. 621 ТЗ, според който за всички неуредени въпроси в производството по несъстоятелност субсидиарно приложение намира ГПК.
Все пак, в контекста на идеята за облекчаване на кредиторите и опростяване на процедурите, въвеждането на образци на молбите за предявяване на вземанията, които създават яснотата относно реквизитите на писмените изявления, е положителна стъпка. Освен това, образец за предявяване на вземане има предвиден и в Регламент (ЕС) 2015/848[3] относно производствата по несъстоятелност с трансграничен европейски елемент и като че ли избраният от законодателя нов подход е симетричен и в хармония с европейската рамка. Но от друга страна, налице е известна колизия между текста на чл. 685, ал. 2 ТЗ и Регламент (ЕС) 2015/848, тъй като установените в националния закон изисквания към съдържанието на молбата за предявяване на вземането не съвпадат напълно с тези, предвидени в Регламента. Стандартният формуляр за предявяване на вземане, уреден в чл. 55, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/848, включва освен информацията, посочена в чл. 685, ал. 2 ТЗ, още и разбивка на главницата и лихвата, където е приложимо, както и датата, на която е възникнало задължението, датата, на която е станало изискуемо, ако е различна, лихвения процент, независимо дали лихвата е законна лихва или договорна лихва, периода, за който се предявява искане за лихва и капитализирания размер на лихвата, размер и подробна информация за разходи, направени за заявяване на вземането преди образуването на производството, ако се претендират такива, а също така дали се прави изявление за прихващане. В допълнение, според Освен това, според пар. 3 на чл. чл. 55 от Регламент (ЕС) 2015/848 предоставянето на информация относно банковите данни и личния идентификационен номер на кредитора не е задължително, а формулировката на чл. 685, ал. 2 ТЗ относно банковата сметка и личните данни е императивна. Също императивно звучи и изискването по чл. 685, ал. 4 ТЗ с молбата за предявяване на вземането да бъдат представени всички доказателства, докато Регламентът говори за удостоверителни документи и в параграф 7 от чл. 55 предвижда даване на допълнителна възможност за кредитора да представи и други доказателства, с които да установи вземането си.
Като се има предвид принципът за предимството на правото на ЕС пред националните разпоредби, възниква въпросът налице ли е конкуренция между двете паралелни регламентации на съдържанието и образеца на молбата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, или всеки от тези образци има свое самостоятелно предназначение, съответно – за националните кредитори и за кредиторите от други държави членки. В случай че законодателят е имал за цел да обособи за местните кредитори отделен образец на молба за предявяване на вземане, то като последица се е стигнало до съвсем ненужна неравнопоставеност в третирането на местните и чуждестранните кредитори, което в практиката може да е източник на спорове и нееднакво тълкуване. В случай че целта е била въвеждане на универсален образец на молба за предявяване на вземане, то е необходимо усъвършенстване на текстовете, за да се постигне синхрон с изискванията на Регламент (ЕС) 2015/848. Според новия чл. 693а ТЗ предстои издаването на наредба на министъра на правосъдието, с която наред с другото да бъде утвърден стандартизиран образец на молбата за предявяване на вземането. Част от посочените различия между ТЗ и Регламент (ЕС) 2015/848 могат да бъдат преодолени с подробното разписване на реквизитите на молбата в наредбата, въпреки че и това би бил законодателен подход, който не е съвсем приемлив от гледна точка на зачитане предимството на правото на ЕС. Това е така, защото като акт на вторичното право Регламентът има пряко и непосредствено действие на териториите на държавите членки и възпроизвеждането му в национални законови и подзаконови актове не се насърчава, предвид че създава риск за „размиване“ на нормата и намалява уеднаквяващия ефект. По-прецизно от нормотворческа гледна точка щеше да бъде, ако чл. 685 ТЗ пряко и изрично препращаше към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1105[4], в който са уредени образците за целите на Регламента относно производството по несъстоятелност, в т.ч. и образеца на молба за предявяване на вземането. По този начин един и същи образец щеше да бъде възприет както за делата по несъстоятелност с трансграничен елемент, така и за делата, по които участват само кредитори, установени в България.
Независимо от посочената непрецизност, може да се очаква, че изменението на чл. 685 ТЗ ще доведе до опростяване и ускоряване на процеса по проверка на молбите за предявяване на вземанията, доколкото стандартизацията при предявяването ще доведе и до стандартен подход от страна на синдика при проверка на вземанията и съставяне на списъците и на съда при проверката за законосъобразност и обоснованост на тези списъците. Новост е изискването за посочване на банкова сметка в молбата, в което също има рационален елемент, облекчаващ и ускоряващ последващите действия, свързани с разпределението на осребреното имущество. Не е съвсем ясно защо се запазва условието за посочване на съдебен адрес, заедно с допълнително въведеното ново изискване за посочване на адрес. Посочването на електронен адрес на кредитора също е нов момент в уредбата, но е логично допълнение, ако се разглежда в контекста на идеята за развитие на електронното правосъдие. Все още на този етап законодателят не е стигнал до радикална промяна в тази посока, чрез въвеждане на електронно подаване на молбите за предявяване на вземанията, а напротив – запазва се писмената форма на молбата, като дори се въвежда подаването ѝ с препис за синдика.
Фазата по предявяване и приемане на вземанията е много важна за кредиторите, тъй като е предпоставка за участието им в следващите фази от производството по несъстоятелност, ползвайки се от процесуалните възможности, които ТЗ им дава, за да влияят върху развитието на процедурата и да получат удовлетворяване на вземанията си, което е и прекият позитивен интерес за тях. Поради това ще се наложи практиката да отговори на въпроса дали неспазването на образеца за подаване на молбата, или пък използването на този образец, който е предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1105, ще е основание за недопускане на молбата до разглеждането от синдика или за включване в списъка на неприетите вземания. В ТЗ този въпрос не е уреден, а Регламент (ЕС) 2015/848 дава основа за тълкуване, че изискването за използване на формуляр-образец има само технически характер, създадено е за улеснение на участниците в процедурата, но не би могло да доведе до погасяване на правата на кредитора. Това е така, защото според параграф 4 на чл. 55 от Регламент (ЕС) 2015/848, когато кредитор предяви вземането си чрез средства, различни от стандартния формуляр, искането няма да е недопустимо, то само задължително трябва да съдържа минимално необходимата информация, посочена в параграф 2 на чл. 55 от Регламента.
Кредиторите, заинтересовани да участват в колективната процедура по несъстоятелност, ще е добре да съобразят и изменението на чл. 686, ал. 1 ТЗ, с което срокът за съставяне на списъците на приетите, неприетите и служебно приетите вземания се увеличава от 7 на 14 дни. Промяната е разумна и би осигурила по-високо качество на съставените списъци, особено когато става въпрос за сложни производства с множество предявени вземания. Както и досега, следва да се има предвид, че сроковете за съставяне на списъците са инструктивни, а не преклузивни. Неспазването им не погасява правата на кредиторите, но може да бъде основание за ангажиране отговорността на синдика. В досегашната си практика синдиците често използваха процесуалната възможност да поискат от съда по несъстоятелността удължаване на срока за съставяне на списъците, няма пречка тази практика да продължи, особено в случаите, в които обективно е налице невъзможност за спазване на срока. Очаква се с наредбата по чл. 693а ТЗ да бъдат утвърдени образци, по които да бъдат съставяни списъците, което също е положително от гледна точка на единните стандарти за дейността на синдика, но също така има значение и за кредиторите, тъй като би улеснило справките и подготовката на защитата им срещу приети вземания, или във връзка с неприета тяхна претенция.
Що се отнася до оспорването на списъците, внимание следва да се обърне на новото изречение второ на чл. 690, ал. 2 ТЗ, според което: „Предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането“. Според автора на настоящата статия този текст ненужно изброява предмета на възражението срещу прието или неприето вземане чрез посочване на най-честите хипотези на оспорване на списъците, при това не на точното систематично място. На практика се добавят спорни елементи в уредбата, тъй като възниква въпросът дали след такова изрично посочване на основанията за оспорване, ще бъде допустимо да се предявява възражение срещу съществуването на вземането като цяло, или възражение, че вземането е предявено след определения в ТЗ срок, който е преклузивен, или възражение относно титуляря на вземането или възражение на други основания, които биха произтекли от конкретното правоотношение. Нещо повече – очертаният предмет на възражението е приложим, когато такова се отправя срещу прието вземане, но е трудно да се адаптира, когато става въпрос за възражение срещу неприемане на вземането. В случая се генерира риск, какъвто винаги е налице при изчерпателните изброявания – да се пропуснат съществени основания за оспорване на вземането и така необосновано да се накърнят или ограничат права. Остава практиката да се ориентира към тълкуване на нормата в духа и целта на закона и да приеме, че са допустими и други основания за оспорване на списъците на приетите, неприетите и служебно приетите вземания.
Събранието на кредиторите
Чрез отмяната на чл. 669-672 ТЗ е премахната фигурата на първото събрание на кредиторите. За кредиторите по търговските книги на длъжника последицата е, че ще могат да се включат в състава на органите на производството по несъстоятелност само ако предявят вземанията си в сроковете по ТЗ и тези вземания са приети от синдика, включени са в списъка на приетите вземания, утвърден от съда по несъстоятелността, или са включени в списъка на приетите вземания след успешно проведено оспорване чрез установителния иск по чл. 694 ТЗ. По отношение на хода на процедурата последицата е, че с решението за откриване на производство по несъстоятелност съдът няма да насрочва първо събрание на кредиторите, а назначеният временен синдик ще изпълнява в пълнота функциите на синдик до момента, в който съдът по несъстоятелността одобри списъците на приетите вземания и свика събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, т. 8 ТЗ. В този случай, в съответствие с отпадането на първото събрание на кредиторите като орган на несъстоятелността, чл. 674, ал. 2 ТЗ е редактиран и в дневния ред на събранието се включва още един задължителен въпрос – избор на синдик и определяне на постоянното му възнаграждение. Определянето на възнаграждението на синдика и преди последните изменения и допълнения на ТЗ беше правомощие на събранието на кредиторите. Добавената стойност на промяната в чл. 674, ал. 2 ТЗ е, че обвързва избора на синдика с определен срок във времето – събранието на кредиторите се свиква незабавно след одобряването на списъците. По този начин се създават гаранции, че избраният и назначен от съда по несъстоятелността временен синдик няма да упражнява правомощия, след като вече са налице предпоставки за функциониране на друг орган на несъстоятелността – събранието на кредиторите, на което все пак се предоставя и признава правото да има решаващата роля при избора на синдика.
Прави впечатление, че в чл. 674, ал. 2 ТЗ е използван терминът „постоянно възнаграждение“ и това ще наложи корективно тълкуване, тъй като законът в чл. 661 ТЗ говори не за постоянно, а за текущо и окончателно възнаграждение на синдика. Правилата на формалната логика предполагат правомощието за определяне и на текущото, и на окончателното възнаграждение да бъде предоставено на събранието на кредиторите и именно това да е въпросът, който се решава от събранието на кредиторите, свикано за избор на синдика. Още повече, че чл. 677, ал.1, т. 5 ТЗ изрично посочва това правомощие като принадлежащо на събранието на кредиторите. Все пак следва да бъде маркиран рискът от нищожност на решението на събранието на кредиторите, тъй като с новата ал. 2 на чл. 678 ТЗ се въвежда фигурата на нищожното решение на събранието на кредиторите и като основание за нищожността е предвидено именно излизането извън обхвата на компетентност на събранието на кредиторите. Освен произнасянето без наличие на компетентност по въпроса, още една предпоставка за нищожност се въвежда с новата ал. 5 на чл. 679 ТЗ – ако решението е в противоречие с мотивите или диспозитива на определение на съда за отмяна на предходно решение на събранието на кредиторите. Подобна ситуация би възникнала при повторно приеме на решение по същия въпрос, но също така не е изключена хипотеза, при която се касае за самостоятелно решение, което противоречи на указания на съда, съдържащи се в определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ. Във връзка с новото основание за оспорване на решението на събранието на кредиторите – неговата нищожност, е и правно- техническата промяна в ал. 1 на чл. 679 ТЗ, където се създава изречение второ, гласящо: „В случай че решението е нищожно, съдът прогласява неговата нищожност“. От текста става ясно, че за да породи ефекта си, нищожността на решението на събранието на кредиторите трябва да бъде прогласена от съда по несъстоятелността. Тъй като това ново второ изречение е въведено като част от първата алинея на чл. 679 ТЗ, легитимирани да искат прогласяване на нищожността ще са същите лица, които имат процесуалната възможност да искат отмяна на незаконосъобразно или увреждащо кредиторите решение, а именно – кредиторите и длъжникът.
Другата важна промяна по отношение на правомощията на събранието на кредиторите се отнася до вземането на решения относно осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността. Според новата редакция на чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ събранието на кредиторите определя начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им. Тоест – отпада правомощието за определяне на реда за осребряване. Промяната е свързана със съществено изменение на режима на несъстоятелността във фазата по осребряването. Това изменение включва въвеждането на нова процедура, която може да бъде прилагана при продажбата на имуществото, а именно – електронния публичен търг по реда на раздел II от глава четиридесет и трета от Гражданския процесуален кодекс с някои специални правила, уредени в чл. 719а ТЗ. Особените начини на осребряване по чл. 718, ал. 1, 3 ,4 и 5 ТЗ са отменени и вече не са законосъобразен способ за превръщане на имуществото в пари за целите на разпределението му и удовлетворяването на кредиторите. Именно затова събранието на кредиторите вече не е овластено да взема решение относно реда за осребряване, редът ще се разрешава от съда по несъстоятелността според предвидените в ТЗ възможности, по предложение на синдика.
В процедурен аспект промените относно събранието на кредиторите включват нова редакция на чл. 673, ал. 3 ТЗ, според която съдът може да предостави право на глас в събранието на кредиторите и на кредитор по чл. 637, ал. 3 ТЗ, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694 ТЗ, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 ТЗ за установяване несъществуване на вземането му. Това са трите хипотези, при които вземанията на кредиторите са оспорени, поради което те не отговарят на дефиницията за кредитори с приети вземания по чл. 693 ТЗ и нямат право да участват при вземане на решения от събранието на кредиторите. Тъй като процедурите по оспорването на вземанията се развиват самостоятелно и независимо от делото по несъстоятелност, при това положение е възможно титулярите по съществуващи претенции да бъдат за дълго време лишени от възможността да влияят върху развитието на производството по несъстоятелност. Предоставянето на право на глас по преценка на съда по несъстоятелността е съществуваща и досега възможност, която възстановява баланса на интересите. Новата редакция на чл. 673, ал. 3 ТЗ въвежда като условие за предоставяне на правото на глас и за трите категории кредитори с оспорени вземания изискването в подкрепа на техните вземания да са представени убедителни писмени доказателства. Текстът възпроизвежда задължителното тълкуване, което бе дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС и поради това не се очаква промяна във вече установената практика по въпроса с правото на глас в събранието на кредиторите.
Правно-техническа е промяната в ал. 4 на чл. 676 ал. 4 ТЗ, която описва начина на участие на кредиторите в събранието – лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно, а когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа. Текстът е свързан с отпадането на първото събрание на кредиторите и възпроизвежда отменения текст на чл. 670, ал. 1 ТЗ.
Поради ограничения формат, в настоящата статия са коментирани само част от последните изменения и допълнения на ТЗ, които имат отражение върху правното положение на кредиторите в производството по несъстоятелност. Въпросите относно подаването и разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, участието в процедурите по осребряване на имуществото, правата на обезпечените кредитори и на кредиторите по заварените изпълнителни дела ще бъдат предмет на следващи анализи.
д-р Нели МАДАНСКА
_____
[1] Вж. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, вх. № 49-302-01-22/13.04.2023 г.
[2] Съгласно чл. 102 ГПК писмените изявления до съда следва да съдържат: посочване на съда; името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно – името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението; в какво се състои изявлението; подпис. Към писмените изявления се прилагат: пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник; документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат; преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.
[3] Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност.
[4] Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1105 на Комисията от 12 юни 2017 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета относно производството по несъстоятелност.
