Преобразуване на лично имущество по сделки с участието на единия от съпрузите

Списание „Собственост и право“, 2024 г., бр. 02

Преобразуване на лично имущество по сделки с участието на единия от съпрузите¹

I. Въведение

1. Уредбата на имуществените отношения между съпрузите при приложение на законовия режим на общност съдържа и правило относно преобразуването на лично имущество – хипотеза, при която придобитото по време на брака вещно право, доколкото е придобито изцяло или отчасти, пряко или косвено, чрез преобразуване на лично имущество на единия съпруг, остава изцяло или отчасти негово лично притежание, извън съпружеската имуществена общност².

2. Лаконичността на разглежданата правна уредба е била повод за множество противоречиви тълкувания във времето от влизане в сила на Семейния кодекс (СК) от 1968 г. до наши дни. С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС³ бе дадено принципно тълкуване по въпроса „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс (чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм.) в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко–продажба на името на двамата съпрузи?“ в следния смисъл: „В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко–продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК (чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм.)“.⁴

3. Освен по конкретно зададения въпрос, дал повод за образуване на т. д. № 5/2013 г., в мотивите си ВКС, обосновавайки⁵ възприетия по цитираното тълкувателно дело отговор, прие и следните принципни положения относно имуществените отношения между съпрузите при приложимост на законовия режим на общност в хипотезата на трансформация на лично имущество:

Семейният кодекс се явява нов и специален закон по отношение на Закона за собствеността и Закона за задълженията и договорите.
Искът по чл. 23 СК е „коректив“ на съпружеската общност и на семейния принос като нейно основание и обяснение.
Независимо от това на чие име е придобита по време на брака вещ, съществен за определяне титулярството на правото е приносът в придобиването, а не на чие име е придобит имотът.
Независимо от това на чие име е придобита вещта (имотът), може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Дали е налице преобразуване на лично имущество, следва да бъде установено чрез приложението на изцяло обективен критерий – характера на вложените в придобиването средства.
Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителен установителен иск за признаване на личния характер на придобитото имущество, с което да го ограничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Дали той ще се възползва от тази правна възможност, зависи от неговата воля. Ако реши да стори това, той може да докаже трансформацията чрез доказване на произхода на вложените в придобиването средства, доколкото размяната на документални изявления между съпрузите като пълномощно или обратно писмо рядко може да намери приложение при наличие на брачно правоотношение.
С уважаването на положителния установителен иск по чл. 23 СК би се установило, че придобитата вещ е изцяло или отчасти лична на претендиращия я съпруг.

4. В тази връзка възникна и въпросът, интерес за настоящата публикация: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс в полза на съпруга – неучастник по сделка, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за продажба на името на другия съпруг?“. Повод за разглеждането на избрания въпрос е наличието на съдебна практика на ВКС, която възприема позиция, различна от вече изложената в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС, а именно „Независимо от това на чие име е придобита по време на брака вещ, съществен за определяне титулярството на правото е приносът в придобиването, а не на чие име е придобит имотът“. В следващите редове ще направим обзор на съдебната практика преди и след влизане в сила на СК от 2009 г., както и преди и след приемането и обявяването на ТР № 5 от 29.12.2014 г., ОСГТК на ВКС.

II. Преглед на развитието на правната уредба и на съдебната практика

1. Семейният кодекс от 1968 г. не е съдържал изрично правило, идентично с това на чл. 23 СК от 2009 г. Противоречията в съдебната практика относно признаването или не на преобразуването на лично имущество са били разрешени с Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС. С него Върховният съд признава трансформацията на лично имущество по време на брака, доколкото трансформацията е пълна⁶, допускайки и частична трансформация в някои случаи⁷.

2. Различна е правната рамка в Семейния кодекс от 1985 г. Неговият чл. 21 е признавал преобразуването на лично имущество по отношение на правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или друго лично имущество, придобито преди брака. Тълкувайки посочената разпоредба, част от съдебната практика по СК от 1985 г., като че ли е допускала трансформация в полза и на двамата съпрузи, дори и в случаите, в които по сделката е участвал само единият от тях.

Така например в Решение № 1279 от 16.V.1996 г. по гр. д. № 2229/95 г., IV г. о. е възприета позицията, че „Правното основание на иска е чл. 21 СК – едно изключение от общото правило в Семейния кодекс, че всичко придобито по време на брака на името на единия съпруг представлява семейна имуществена общност, която презумпция е законова съобразно чл. 19, ал. 3 СК“ (подч. мое), като по–нататък в своите изводи съдебният състав посочва, че „За да приеме наличието на придобиване на недвижимо имущество изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход… Съдът е бил длъжен да събере доказателства кога е сключен бракът между страните, колко време след сключването е закупен имотът, работили ли са страните, имали ли са възможност от трудовите си доходи да закупят този имот, какво е било материалното положение на родителите им и едва след цялостния анализ на тези доказателства, сочещи недвусмислено, че всички средства по закупуването са дадени от някой от родителите на спорещите страни, съдът е следвало да се произнесе по основателността на иска по чл. 21 СК“(подч. мое). От своя страна в Решение № 116 от 7.II.1991 г. по гр. д. № 14031990 г., I г. о. също е възприета подобна теза: „Посочването на произхода на личните средства има за цел да потвърди тяхното влагане при придобиването, но предмет на доказване е самото влагане. Възможно е средствата… да имат своя произход в една недействителна поради несъблюдаване на съответната форма сделка, но въпреки това приобретателят да е заплатил на съпруга известна сума, която той да е вложил в общата придобивка. Сделката не произвежда ефект между страните по нея, но влагането на средства може да е налице. Затова установяването на личното влагане може да стане със свидетелски показания“ (подч. мое).

Категорично в подкрепа на обратната позиция е Решение № 242 от 4.IV.1989 г. по гр. д. № 144/1989 г., II г. о.: „Съгласно чл. 19, ал. 1 СК вещите, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата. Съвместният принос се предполага до доказване на противното – казва чл. 19, ал. 3 СК. Всички други вещи са лични на съпруга, който ги е придобил. Според чл. 21, ал. 2 СК, когато вещите, правата върху вещи и парични влогове са придобити през време на брака отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото освен ако тази част е незначителна“ (подч. мое). В този смисъл е и Решение № 241 от 4.IV.1989 г. по гр. д. № 143/1989 г., II г. о.: „Ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и съответните вещи, права върху вещи и влогове не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил. При този принципен критерий и изброяването в чл. 20, ал. 1 СК не е изчерпателно. В лична собственост може да се придобие през време на брака всякакво имущество, ако другият съпруг няма принос в придобиването. Ако ищецът е построил етажа единствено със средства, дарени му от негови близки, и другият съпруг няма принос в придобиването, то и етажът не е могъл да стане имуществена общност, а лична собственост на придобилия го съпруг“ (подч. мое). От своя страна, с Постановление № 1 от 13.V.1982 г. на Пленума на ВС е споделено становището, че „Обстоятелствата, свързани с произхода на средствата за придобиването, са без правно значение, с изключение на случаите на пълна трансформация на лично имущество на придобилия съпруг, посочени с т. 3 на Постановление № 5/72 г. на Пленума на Върховния съд. Случаите на трансформация на лично имущество на придобилия съпруг са изброени изчерпателно и са изключение от общото правило на чл. 13, ал. 1 СК“ (подч. мое).

3. Семейният кодекс от 2009 г. също съдържа изрична уредба на преобразуването на лично имущество – настоящата редакция на чл. 23 гласи следното:

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

По–надолу ще бъдат разгледани становищата в съдебната практика по поставения в началото въпрос.

3.1. Преглед на съдебната практика преди ТР № 5/29.12.2014 г. ОСГТК на ВКС.

Един от първите съдебни актове, които взимат отношение по поставения въпрос, е Решение № 828 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2010 г., IV г. о., ГК⁸. В него е възприето становището, че придобиването на името само на единия от съпрузите изключва трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. Защо другият съпруг е платил цялата или част от продажната цена, е възприето като ирелевантно за титулярството спрямо придобитото вещно право. Допуска се възможността платилият цената съпруг да е имал намерение било да надари, било да кредитира придобиващия съпруг. В решението се приема, че другият съпруг може да участва в собствеността, ако вещта се придобива в съпружеска имуществена общност, но не може да претендира трансформация на лично имущество, освен ако не се касае за персонална симулация и тя бъде разкрита по надлежния ред. В този случай другият съпруг може да иска отмяна на дарението или връщане на дадените средства в зависимост от това какво намерение е имал към момента на заплащането. Не може да иска обаче да бъде признат за изключителен собственик на придобитата вещ.

От своя страна, в Решение № 129 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 89/2010 г., IV г. о., ГК,⁹ също е подкрепена тезата, че придобиването на жилище на името на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия. В него са възприети и вече изложените тези от Решение № 828 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2010 г., IV г. о., ГК. По–късно с Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК, е налице ново произнасяне по въпроса: „Дали при преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се вземе предвид и произходът на вложените при това парични средства“. В цитираното решение е аргументирана позицията, че при преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Съставът на ВКС се е позовал на Решение № 464 от 05.08.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г.¹⁰, III г. о., Решение № 62 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 1680/2009 г., IV г. о. и Решение № 129 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 89/2010 г., IV г. о., присъединявайки се към изводите, че придобиването на имот обаче на името само на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг¹¹.

3.2. Обзор на съдебната практика след ТР № 5 от 29.12.2014 г. ОСГТК на ВКС.

По отношение на поставения въпрос е налице произнасяне и в каузалната съдебна практика на ВКС непосредствено след приемането и обявяването на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. и то преобладаващо в смисъл, различен от прогласената принципна постановка, че „независимо от това на чие име е придобита по време на брака вещ, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество“. В следващите редове ще бъде разгледана в детайли каузалната практика на ВКС.

Най–напред с Решение № 88 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2015 г., II г. о., ГК¹² е споделено доминиращото становище на съдебната практика преди приемането на ТР № 5/29.12.2014 г., ОСГТК на ВКС. В цитирания съдебен акт се посочва, че когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл. 23 СК. В случаите, когато по време на брака е придобит имот на името само на единия съпруг, то трансформацията на лично имущество за другия е изключено. Прието е, че в този случай възниква или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг, той става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира – придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Другият съпруг може да участва в собствеността само ако вещта се придобива в съпружеска имуществена общност¹³. Прието е още, че в такава хипотеза произходът на средствата за заплащане на цената е без значение, тъй като няма трансформация на лично имущество на неучастващия в сделката съпруг¹⁴^{, 15}.

По–късно с Решение № 168 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2016 г., II г. о., ГК е разгледан въпросът: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание. чл. 23, ал. 1 и 2 СК в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко–продажба на името на единия съпруг, ако същото имущество е предоставено в обезпечение за дълг, за който двамата съпрузи отговорят ex lege в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека съпрузите признават общностния му характер?“.

Във връзка с поставения въпрос ВКС приема, че дали придобито по време на брака чрез договор за покупко–продажба недвижимо имущество е съпружеска имуществена общност или лична собственост на единия съпруг, зависи единствено от характера на средствата, с които е заплатена покупната цена. Оттук са приети за ирелевантни за преценката на статута на имуществото като съпружеска имуществена общност изявленията на съпрузите, направени по повод обезпечаване на дълг, за който двамата съпрузи отговарят в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека признават общностния му характер, поради което и в тази хипотеза е допустимо установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК.

От своя страна, с Решение № 172 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 71/2019 г., I г. о., ГК е налице произнасяне по въпроса: В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко–продажба на името на единия съпруг, може ли да се установява пълна трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.); и чл. 23, ал. 1 от действащия СК (от 2009 г.) от неучастващия в сделката съпруг, за който е прието, че е разрешен в противоречие с разрешението, прието с Решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г. о., че когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг, с какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. По правния въпрос конкретният състав на ВКС споделя становището, че плащането на цената от единия съпруг няма значение за правото на собственост, ако той не е страна по сделката, а титуляр на придобитото право е само другият съпруг и че в този случай произходът на средствата за заплащане на цената е без значение.

По–късно с Решение № 45 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2019 г., II г. о., ГК е даден отговор на следния въпрос: Може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг? За да се произнесе по посочения въпрос, съставът ВКС се присъединява към становището, изложено в Решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г., ІV г. о. и Решение № 88 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г., ІІ г. о., според което в хипотезите, когато придобиването на имот е на името само на единия съпруг, установяването на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е изключено¹⁶.

3.3. Видно от прегледа на съдебната практика, доминиращото към настоящия момент становище е, че съпругът – неучастник по сделката, с която по време на брака е придобито имущество, не може да установява нито частична, нито пълна трансформация в своя полза¹⁷. За него остава възможността да се позове на възникнала съпружеска имуществена общност, за наличие на дарение, кредитиране или симулация в отношенията между съпрузите. Особеното в случая е, че тези принципни постановки намират своето първично основание в съдебна практика, чието становище впоследствие е отречено с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС¹⁸.

III. Отговор на поставения въпрос

На първо място следва да бъде споделена принципната позиция, че Семейният кодекс се явява специален закон по отношение на Закона за собствеността и Закона за задълженията и договорите. Макар и в Семейния кодекс да липсва изрично правило за субсидиарно приложение на гражданските закони, то това правило следва от самия характер на регулираните отношения като вид граждански правоотношения¹⁹.

Трудно може да бъде споделена втората принципна постановка по отношение на иска по чл. 23 СК, а именно, че той представлява „коректив“ на съпружеската имуществена общност. В действителност при приложимост на законовия режим на общност придобитите по време на брака вещни права могат да попаднат в обхвата на съпружеската имуществена общност, доколкото са налице предпоставките по чл. 21 СК, но биха могли и да бъдат частично или изцяло лично имущество на съпрузите. Титулярството на придобитите по време на брака вещни права се определя по силата на закона. Поради това не може да бъде споделена тезата, че искът по чл. 23 СК представлява „коректив“ на съпружеската имуществена общност, тъй като при законовия режим на общност може да съществува различно по своя характер титулярство спрямо придобитите по време на брака вещни права, които не се конкурират помежду си. Искът по чл. 23 СК по своя характер е положителен установителен иск и неговата цел е, при наличие на спор, да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че придобитото по време на брака вещно право представлява лично имущество.

Нека разгледаме и становището, че независимо от това на чие име е придобита вещта, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Семейният кодекс предвижда, че в случаите на приложение на законовия режим на общност, общи на двамата съпрузи са вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос (чл. 21, ал. 1 СК). Цитираната разпоредба изрично определя, че за възникването на съпружеската имуществена общност е без значение на чие име е придобито даденото вещно право. В този ред на мисли, при придобиване на вещно право по време на брака чрез сделка, в която като приобретател участва само единият от съпрузите, придобитото право може да попадне в обхвата на съпружеската имуществена общност, доколкото са налице всички предпоставки за това.

От своя страна, чл. 23 СК допуска трансформацията на лично имущество. Разпоредбата обаче не уточнява в полза на кого е призната трансформацията, съответно кой би могъл успешно да иска установяването, а оттам и признаването, че придобитото е негово лично имущество или, иначе казано, дали може да има трансформация и по отношение на неучаствалия по сделката съпруг. Част от представителите на правната теория, заели позиция по този въпрос, отричат тази възможност²⁰. В тази връзка, доколкото няма изрично правило в различен смисъл, би следвало да се обърнем към общите правила. Действително, чл. 21 СК предвижда отклонение от тях, но само по отношение на придобитите по време на брака вещни права в резултат на съвместен принос. От своя страна, чл. 23, ал. 1 СК не се явява специално правило, тъй като на практика признава личното титулярство на придобитото по време на брака в резултат на трансформация на лично имущество, т. е. хипотеза, при която липсва една от предпоставките на чл. 21 СК – наличието на съвместен принос. Без нея не би могла да възникне съпружеска имуществена общност. Същевременно правилото на чл. 23, ал. 2 СК създава отклонение за случаите, в които е налице частична трансформация на лично имущество, но в твърде малък обем. Съобразно общите правила би следвало да бъде запазено личното притежание за съпруга, в чиято полза е налице трансформацията, но по силата на специалното правило на чл. 23, ал. 2 СК би възникнала съпружеска имуществена общност върху пълното титулярство на правото.

Поради гореизложеното правилото на чл. 23 СК не може да се тълкува разширително и не може да бъде призната възможността неучаствалият по сделката съпруг да се позове на трансформация в своя полза. Това съвсем не означава, че съпругът – неучастник по сделката, не може да придобие права по силата на нейното сключване. На първо място, в случая е възможно да възникне съпружеска имуществена общност. На второ, неучаствалият по сделката съпруг би могъл да стане титуляр на придобитото право по силата на общите способи, познати на гражданското законодателство. В тази връзка не може да бъде споделено становището, че съпружеските отношения изключват възможността между съпрузите да съществуват такива вътрешни отношения, каквито са допустими за гражданскоправните субекти между които липсва граждански брак. Този извод се подкрепя и от правилото на чл. 25 СК, според което единият съпруг може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество свободно както с трето лице, така и с другия съпруг. Оттук по аргумент a fortiori между съпрузите могат да съществуват всички други допустими от правната ни система правоотношения²¹. В този ред на мисли напълно е възможно единият съпруг да се явява скрит пълномощник на другия. Възможно е също единият съпруг да е кредитиран или надарен от другия във връзка с придобиването на конкретно имущество.

Може да се постави въпросът дали това разрешение би било оправдано в някои хипотези. Така например, възможно е единият съпруг да осигури цялата продажна цена за придобиването на дадено вещно право чрез трансформация на свое лично имущество, но само другият съпруг да участва като страна по сделката. В случая не бихме били изправени пред наличие на съпружеска имуществена общност, тъй като на практика съпругът – страна по сделката, не би имал какъвто и да е принос в придобиването. При разглежданата хипотеза сме изправени пред придобиване на лично имущество от страна на единия съпруг, но чрез покриване на продажната цена изцяло със средства – лично имущество на другия съпруг, който не участва в самата сделка. В случая приносът за придобиването би бил изцяло на съпруга, който не придобива правото, но този принос не би бил такъв по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК, тъй като би бил единствено плод на преобразуването на негово лично имущество. Възможна е и друга хипотеза, при която съпругът – неучастник по сделката, продаде свое лично имущество и получената парична сума прехвърли по сметка на другия съпруг, посочвайки като основание „за бъдещата ни обща собственост (+индивидуализиращи белези)“²². В случая бихме имали частичен принос в придобиването, но с лично имущество, придружено с ясно намерение за титулярство спрямо придобитото вещно право. Не би ли се накърнил принципът на справедливостта и избягването на неоснователно обогатяване, ако се признае лично титулярство само на този съпруг в разглежданите хипотези?²³ Видно от примерите, възможно е при пълно осигуряване на продажната цена от неучаствалия по сделката съпруг, същият да не желае да придобие собствеността, както и обратното – при частично предоставяне на парична сума, да е налице такова желание.

Ако съпругът – неучаствал по сделката, е осигурил напълно или част от продажната цена с трансформация на свое лично имущество, как би могъл да защити интересите си в този случай? Той би могъл да се възползва от иска по чл. 30 СК, да отмени дарението, да търси връщане на предоставения заем, да търси връщане на това, с което се е обогатил неоснователно неговият съпруг. Възможно е той да е изпълнил и един свой нравствен дълг. В разглежданата хипотеза той не би бил легитимиран да търси установяване на липса на съвместен принос по реда на чл. 21, ал. 4 СК, тъй като не се явява приобретател по сделката, а вложеното преобразувано лично имущество е послужило за придобиване на вещно право от страна на другия съпруг²⁴. Той не би могъл да търси и установяване на по–голям дял от общото имущество, защото в случая не би имало общо имущество, а лично такова на другия съпруг²⁵.

В случая може да бъдат предложени два алтернативни подхода с оглед бъдещето на закона: а) разширяване обхвата на иска по чл. 30 СК по отношение на вещните права, придобити от всеки от съпрузите по време на брака или б) изрично признаване на възможността неучаствалият по сделката съпруг да установи трансформацията на свое лично имущество. Доколкото вторият подход би създал по–голяма несигурност относно титулярството на придобитите по време на брака вещни права, за предпочитане би бил първият подход. Нещо повече – ако се допусне признаването на преобразуването на лично имущество в полза на неучаствалия по сделката съпруг, то може да се постави въпросът в какво качество би участвал другият съпруг в сделката, особено в хипотеза, в която той няма учредена представителна власт или пък при липса на договаряне в полза на трето лице (чл. 22 ЗЗД). Оттук бихме били изправени пред ситуация, при която неучаствало по сделката лице придобива права по нея, но нито по силата на изрично законово правило в този смисъл (каквото съществува по отношение на възникването на съпружеска имуществена общност), нито по силата на неговата собствена воля.

IV. Вместо заключение

Поставените в настоящата публикация спорни въпроси, а и въобще въпросите на съпружеската имуществена общност, тепърва ще бъдат обект на преосмисляне от страна на Общото събрание на съдиите на ВКС. На 09.06.2022 г. състав на съда отправи предложение за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог“²⁶. Именно в тази връзка бе отправено и предложение за допълване на съдържанието на бъдещото тълкувателно дело с въпроса, повод за написването на настоящата публикация: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК в полза на съпруга – неучастник по сделка, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко–продажба на името на другия съпруг?“²⁷. Тепърва ще разберем дали поставените въпроси ще получат своя отговор.

Петър ТОПУРОВ, доктор по право, главен асистент в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, адвокат
______
1 Темата е обсъдена на научна конференция в чест на гл. ас. Теодор Пиперков и доц. Кристиан Таков, организирана от Клуб на юриста „Теодор Пиперков“ през 2022 г. Настоящата публикация е съобразила правната уредба и съдебната практика до 02.01.2024 г.
2 Разбира се, при частична трансформация е възможно част от титулярството на правото да бъде обхванато от съпружеската имуществена общност, или пък да възникне обикновена съсобственост, доколкото и двамата съпрузи са преобразували свое лично имущество за покупката на новопридобитото.
3 По–нататък посочвано като ТР № 5 от 29.12.2014 г., ОСГТК на ВКС.
4 Т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г., ОСГТК на ВКС е подписано с особено мнение от 8 върховни съдии, които са подкрепили становището, че в тези случаи установяването на трансформация би било недопустимо, съпрузите са придобили собствеността при равни дялове, като по силата на договора за продажба е възникнала и съпружеска имуществена общност към деня на сделката.
5 Следва да бъде уточнено, че мотивите нямат задължителния характер, присъщ за диспозитива на тълкувателното решение. Вж. Георгиев, И. За значението на съдебната практика в областта на частното правораздаване. Достъпна на следния линк – https://www.vas.bg/p/7/r/7rezyume–ivan–georgiev–3263.doc. Последен достъп на 23.09.2022 г.
6 „Чл. 13, ал. 2 СК запазва индивидуалната собственост върху вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по наследство или дарение, поради което, ако такива имущества бъдат трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества, трябва да се приеме, че новопридобитото остава лична собственост на придобилия го съпруг. Придобитото в тези случаи не е резултат от дейността на съпрузите през време на брака. Единият от тях няма никакво участие в придобиването.“ За старата уредба вж. и Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имуществена общност. София: ИК „Петко Венедиков“, 2010, с. 17–18.
7 Хипотезите на:
а) Възлагане на неподеляемо жилище на съпруга сънаследник с уравнение на дяловете – в този случай възниква съпружеска имуществена общност върху тази част от жилището, съответстваща на уравнението, осъществено със средства на семейството.
б) Когато срещу имот, който единият съпруг притежава преди брака или по наследство или дарение, отчужден по надлежния ред – чл. 55в от Закона за планово изграждане на населените места, когато срещу отстъпеното жилище следва да се доплати известна разлика в цената и това стане през време на брака – така съответстващата част от имота, съответстващата на заплатената разлика, става съпружеска имуществена общност.
8 Обжалването е допуснато поради необходимостта да бъде отговорено на въпроса „Приложим ли е институтът на трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК в случаите на придобиване на собственост при условията на § 4а от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), когато правото на ползване е учредено в полза на другия съпруг?“.
9 Обжалването е допуснато по въпроса „Може ли да се приеме, че липсва принос на касатора при придобиване на имота, при положение че апартаментът е закупен на негово име, тъй като е бил работник в предприятието – продавач, и е приел допълнителни задължения да работи определено време в това предприятие?“.
10 В Решение № 464 от 05.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2009 г., III г. о., ГК, обаче е разгледана хипотеза на придобиване на имот на името на двамата съпрузи и е отречена възможността да се установи трансформация, доколкото в този случай е изключена трансформацията на лично имущество и че в тези случай само изрична договореност между лицата може до доведе до оборване на презумираното в чл. 30, ал. 2 ЗС равенство на придобитите права. Ако цялата продажна цена е платена с лично имущество на единия съпруг, би било налице дарение в полза на другия и само при отмяна на дарението би могло да се счита, че презумпцията за придобиване на вещта в режим на съпружеска имуществена общност е оборено. Подобен случай е разгледан и в Решение № 62 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2009 г., IV г. о., ГК.
11 В същото решение обаче е прието, че „придобиването на името на двамата съпрузи пък изключва трансформацията на лично имущество само за единия от тях. В случаите, когато се придобива на името на двамата съпрузи, възниква съпружеска имуществена общност“, което становище впоследствие е отречено с цитираното тълкувателно решение.
12 Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с Определение № 133 от 24.03.2015 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора въпрос относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на другия, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика – Решение на ВКС № 129 по гр. д. № 89/2010 г., IV г. о., Решение № 828 по гр. д. № 1477/2010 г., IV г. о. и Решение № 347 по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., доколкото в тях е прието, че при придобиване на името на единия съпруг е изключена трансформацията на лично имущество за другия съпруг.
13 Конкретният състав на ВКС се е позовал на Решение № 129 от 04.05.11 г. по гр. д. № 89/2010 г., IV г. о., Решение № 828 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1477/2010 г., IV г. о. и Решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о. на ВКС
14 В цитираното решение е направено и уточнението, че този въпрос не попада в предметния обхват на разрешението по т. 4 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо отговор на въпрос за установяване на трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака с договор за покупко–продажба на името на двамата съпрузи.
15 По отношение на конкретния спор е възприето, че доколкото единият съпруг е превеждал лични средства по сметката, от която е заплатена продажната цена, то той може да докаже единствено възникване на съпружеска имуществена общност, но не и трансформация.
16 В конкретния случай наследник на единият съпруг цели да установи частична трансформация по отношение на имот, който е придобил другият съпруг в резултат на съдебна делба с уравняване на дяловете, като част от парите били платени с лични средства на починалия, а друга – със средства от детския влог на дъщерята.
17 Към това становище се солидализират и Голчев, Н., К. Боева. Може ли трансформация на лично имущество да се установява извънсъдебно. В: Брак и отношения между съпрузите. Дискусионник по семейно право. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2022, с. 184.
18 Всеки от съдебните актове, постановени след приемането на ТР № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, които възприемат тази теза (Решение № 45 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 172 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 71/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 88 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2015 г., II г. о., ГК), са се позовали на Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК, което от своя страна черпи своята собствена аргументация от Решение № 464 от 05.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2009 г., III г. о и Решение № 62 от 01.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2009 г., IV г. о., чиито становища на практика преди това са отречени с ТР № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.
19 Матеева, Е. Семейно право на Република България. Варна: Издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, с. 33.
20 В тази връзка П. Венедиков възприема позицията, че „… за да бъде едно новопридобито имущество от съпруга лично изцяло, трябва цялата му цена… да бъде платена с лични средства на този съпруг“ (подч. мое). Вж. Венедиков, П. Цит. съч., с. 20. На същото мнение е и Л. Ненова: „Новопридобитото имущество трябва да е на името на същия съпруг“ (визирайки съпруга, който е преобразувал свое лично имущество), вж. Ненова, Л. Семейно право. Книга първа. Нова редакция проф. д–р Методи Марков по новия Семеен кодекс от 2009 г. София: Софи–Р, 2009, с. 290.
21 Топузов, Д. За основанието при неоснователното обогатяване между съпрузи. Публикувана на 26.01.2014 г. в електронно издание „Предизвикай правото!“. Последен достъп на 23.09.22 г. Връзка – https://www.challengingthelaw.com/semeino–i–nasledstveno–pravo/obogatiavane–sapruzi/
22 Подобна хипотеза е обвързана в Решение № 88 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2015 г., II г. о., ГК с възникване на съпружеска имуществена общност. Преобразуваното лично имущество обаче не може да има характер на принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК.
23 Ненова, Л. Цит. съч., с. 290, която посочва избягването на неоснователното обогатяване като една от основните причини за признаването на трансформацията на лично имущество при действието на СК от 1968 г., който не е съдържал изрично правило за нея.
24. М. Марков приема, че легитимиран да предяви иска по чл. 21, ал. 4 СК е само съпругът, на името на когото е придобито спорното имущество. Вж. Марков, М. Семейно и наследствено право. 6–то изд. София: Сиби, 2014, с. 45.
25 Матеева, Е. Цит. съч., с. 132.
26 За повече по този въпрос у Топуров, П. Несъвършенствата на правната уредба на Семейния кодекс относно преобразуването на лично имущество при законовия режим на общност. В: Сборник научни изследвания в чест на професор Цанка Цанкова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022, с. 298 и сл.; Рачев, Т. Трансформация на паричен влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 2009 г. Публикувана в електронно издание „Предизвикай правото!“ на 18.12.2022 г. Достъпна на адрес: https://www.challengingthelaw.com/semeino–i–nasledstveno–pravo/transformatsiya–na–parichen–vlog/. Последен достъп на 13.06.2023 г.; Дацов, В. Банковият влог между личното имущество и съпружеската имуществена общност по новия Семеен кодекс. – В: Собственост и право, 2023, № 2.
27 Върховни съдии поискаха тълкувателно дело за влоговете на съпрузите, поставиха им още 5 въпроса. Електронно издание lex.bg. ISNN 2682–9606. 22.06.22 г. Последен достъп на 21.09.2022 г.