Търсене
Close this search box.

Разваляне на предварителния договор за продажба на недвижим имот в условията на стопанска непоносимост

Списание „Собственост и право“, 2024 г., бр. 04

1. Проблемът

Вълненията около нестабилната икономическа обстановка временно заглъхнаха, но правната наука не трябва да спре да се занимава с проблемите на непреодолимата сила и стопанската непоносимост. Макар че през изминалите четири години теорията и съдебната практика активно търсеха разрешение на въпроса как да се процедира със сключените, но още неизпълнени договори, останаха неразгледани казуси. Един от тях се отнася до предварителните договори за продажба на недвижими имоти.

Както е известно, предварителният договор (ПД) намира приложение главно при прехвърляне на недвижими имоти. Рядко се срещат смели продавачи и купувачи, които да преминат директно към окончателния формален договор за продажба на недвижим имот. Обичайно между двата договора има дистанция във времето и финалният вещноправен договор може да се забави и да мине известно време, докато той стане реален факт. Такива са случаите с продажбата на новостроящи се незавършени сгради, при които същите могат да продължават и години.

Днешното време се характеризира с голяма динамика. Бързо се променят обществените отношения както в една държава, така и в целия свят. Договорите често имат и чуждестранен елемент. Чужд гражданин може да иска да закупи жилищен или ваканционен имот в България. Дългото чакане на окончателната сделка може да се отрази на интересите на продавача или на купувача заради внезапно настъпилата промяна – в правните, паричните или житейските отношения в една държава. Има ли правни средства гражданите да се освободят от обвързаността си, в случай че са сключили предварителен договор? Този въпрос стана актуален особено през последните години, белязани с геополитически промени, войни и юридически ограничения. Този въпрос вълнува всички хора, които вече се намират в отношения с международен елемент или имат намерение в бъдеще да продадат недвижим имот на чужд гражданин, респективно да закупят имот в чужбина. В случай че се промени фактическата или правната обстановка, разполагат ли съконтрахентите с правни средства на влияние върху сключените и непрекратени договори, имайки предвид действието на известния от римското право постулат pacta sunt servanda (договорът има силата на закон)?

Нужно е да се види, какво може да се направи с предварителния договор при неочаквана, непредвидима промяна в икономическата и обществената обстановка.

2. Предварителният договор (ПД)

Според чл. 19, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) той е договор, по силата на който всяка от страните се задължава спрямо другата да сключи окончателен договор, който е нейната крайна цел.

Когато страните не се решават да сключат веднага окончателен договор, защото още не са готови за това, но искат да се обвържат, за да могат в бъдеще да го сключат, те могат да използват предварителния договор.

Предварителният договор намира приложение при всички видове облигационни и търговски договори, формални или неформални, дори и реални, като съдебното решение би могло да замества фактическото действие – предаването на вещта. Недопустим е само при дарението заради чл. 226, ал. 1 ЗЗД – обещанието на дарение е нищожно, както и при договори intuitu personae. Може да се сключи за прехвърлителни или ползвателни договори, като някои допускат предварителен договор и за обезпечения като залог или ипотека. Възможен е предварителен договор в полза на трето лице, с модалитети, под условие, конвертиране на договор поради липса на форма. Най-често обаче се практикува при прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, защото за сключването на тези договори е необходима продължителна подготовка, включваща проверка на правото на собственост, обезпечаване на всички необходими документи, а в някои случаи и изграждането или довършването на сградата. Поначало обаче предварителният договор се практикува във всички случаи на договаряне, когато още не е узряло решението за окончателното обвързване на страните от даден вид договор. Освен това има и хипотези, когато чрез предварителния договор едно лице получава фактическата власт върху имота, но не желае да плаща такси по прехвърлянето му и затова плаща само цената.

Предварителният договор се различава от окончателния договор по това, че от него възниква само задължението за сключване на договор, но не и правата и задълженията, които страните искат, за да бъдат регламентирани желаните от тях правни последици като напр. прехвърляне на правото на собственост и плащането на цената.

Предварителният договор се различава и от подготвителния договор, в който поначало страните уговарят какви действия да извършат, за да се подготви сключването на окончателния договор. Такъв договор е предвиден при учредяване на търговско дружество. Съгласно чл. 66 от Търговския закон (ТЗ) лицата, които искат да учредят дружество, могат да уговорят действията, които трябва да извършат, за да се подготви учредяването на дружеството. Но за разлика от предварителния, при подготвителния договор не възниква задължението за всяка от страните да сключи окончателния договор и не може по съдебен ред да се иска неговото сключване. Ако не се изпълнят задълженията по подготвителния договор, страните отговарят само за причинените вреди.

Неправилно е основен, окончателен договор, който поради своя характер е следван от друг договор, най-често прехвърлителен, да се окачествява като предварителен. Така например договорът за финансов лизинг, след изтичането на който трябва да се прехвърли собствеността върху вещта, не бива да се определя като предварителен спрямо договора за прехвърляне на собствеността на лизинговата вещ – Определение № 248 от 18.05.2018 г. по т. д. № 92/2018 на ВКС, I т. о. – Апис.

По своите характерни черти предварителният договор е двустранен. При него възникват право и задължение за всяка страна да иска от другата страна да сключи окончателния договор. Обстоятелството обаче, че при неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор се предявява конститутивен иск, означава, че в съдържанието на предварителния договор влиза не притезателно, а потестативно право на всяка от страните да иска от съда обявяването на договора за окончателен. С други думи, насрещните права на страните не са притезателни, а преобразуващи права.

По дефиниция договорът е неформален. Формален е и е необходима писмена форма, ако за окончателния договор се изисква нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписите. Такъв е случаят с предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Други характеристики на предварителния договор са: консенсуален, непрехвърлителен, комутативен, безвъзмезден по дефиниция. Според някои автори квалификацията дали е възмезден или безвъзмезден не е възможна, защото договорът има организационен, а не престационен характер.

Съдържанието на договора е определено в чл. 19, ал. 2 ЗЗД с императивна норма, която предвижда, че той трябва да съдържа уговорки за съществените условия на окончателния договор.

ПД може да бъде сключен под условие – напр. отлагателно условие. Така ВКС в Решение № 425 от 08.06.2000 г. по гр. д. №10/2000, II г. о., публикувано в сб. „Съдебна практика на ВКС. Гражданска колегия“, 2000 г., с. 110, приема, че е действителен предварителен договор за продажба на недвижим имот под условие, че купувачът ще работи в кооперацията в продължение на 10 години.

Действието на предварителния договор е различно от това на окончателния договор, т.е. той не може да поражда права и задължения, включени в съдържанието на окончателния договор. От него възникват и за двете страни едни и същи права и задължения, т.е. права и задължения с еднакво съдържание, но с различна насоченост, с други думи – насрещни права и задължения. Това е правото да се иска сключването на окончателния договор. ПД обаче не прехвърля правото на собственост, нито поражда задължение за плащане на цената. Затова от ПД ясно трябва да личи, че страните не желаят ПД да урежда окончателно техните правоотношения.

Предварителният договор обаче не обвързва страните по окончателния договор да го сключат точно така, както са го уговорили в предварителния договор. Страните са свободни да уговарят в окончателния договор клаузи, които се различават от тези по предварителния договор – също Решение № 32 от 04.03.2002 г. по гр. д. № 849/2001 г. на ВКС, публикувано в „Търговско право“, 2002, № 3, с. 91-92.

Последицата от неизпълнение на ПД съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД е възникване на право на иск за изпълнение. Тя възниква, независимо дали е променена неблагоприятно за едната страна фактическата и правната обстановка или не, т.е. независимо дали има проява на непреодолима сила, стопанска непоносимост или други обстоятелства. Ако едната страна откаже да сключи окончателния договор, другата страна не може да предяви осъдителен иск и да я принуди да го сключи. В полза на другата страна възниква обаче потестативното право да се сключи окончателният договор, което право може да се прехвърля и наследява (всеки наследник получава съответна част от него). То се упражнява само по съдебен ред. Страната може да предяви конститутивен иск, по който съдът постановява конститутивно решение. Искът може да бъде предявен и като насрещен. Правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може обаче да се упражни чрез възражение. Решението е конститутивно, защото по силата на него възниква договорното правоотношение по окончателния договор. Следователно едната страна не може да иска съдът да задължи другата страна да сключи договор, а с влизането в сила на съдебното решение договорът се счита сключен. Самото съдебно решение замества договора и не е необходимо страните отделно да го сключват. Съдът възпроизвежда в решението си съществените уговорки на окончателния договор, които се съдържат в ПД. Това е един от случаите, когато съдебното решение има прехвърлителен ефект, ако предмет на договора е прехвърляне на право. Правната промяна настъпва по силата на самото съдебно решение. Решението за обявяване на ПД за окончателен има вещно-прехвърлително действие – Решение № 1025/2009 г. по гр. д. № 475/2007 г. на ВКС, I г. о., ГК – Апис. Ако обаче окончателният договор е реален, съдебното решение не е достатъчно, за да възникне договорното отношение, а е необходимо още и предаване на вещта. Съдебното решение е деривативно придобивно основание. То замества нотариалния акт.

Съдебното производство представлява особено исково производство, уредено в чл. 362-364 от Гражданския процесwален кодекс (ГПК). Страната, на която насрещната страна е отказала сключването на договора, може да предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен и ако искът е основателен, съдът се произнася с решение, с което обявява договора за окончателен, като възпроизвежда съществените условия, по които страните по предварителния договор са постигнали съгласие. При ПД за сключване на договор за продажба на недвижим имот исковата молба подлежи на вписване в имотния регистър. Целта е съдебното решение, с което ПД се обявява за окончателен, да може да се противопостави на третите лица. Така, ако са извършени с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки, при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписването на исковите молби и на другите актове, които подлежат на вписване. Правото принадлежи на този, който е вписал акта си преди другите – Решение № 1104/2006 по гр. д. № 1072/2005 г. на ВКС, IV-Б г. о. – Апис.

Искът за обявяване на предварителния договор за окончателен не може да се уважи, ако не е доказано, че отчуждителят на имота е негов собственик – Решение № 693 от 07.07.2002 г. по гр. д. № 338/2001 г. на ВКС, II г. о. – Бюл. на ВКС, 2002, № 6, с. 22-23.

Горепосоченото производство не е обаче единствената последица от неизпълнението на ПД. Ако едната страна неоснователно откаже сключването на окончателния договор, другата страна може да го развали на основание чл. 87 ЗЗД и да претендира обезщетение на вредите от неизпълнението на ПД – Решение № 1025/2009 г. по гр. д. № 475/2007 г. на ВКС, I г. о., ГК – Апис. Възможно е още в договора да се включи клауза за неустойка от несключване на ПД или неустойка за това, че една от страните е сключила окончателен договор с друго лице – напр. продала е имота на друг или е купила имота от друг. ВКС също приема, че ПД може да се развали поради неизпълнение и след развалянето може да се дължи неустойка на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД – Решение № 233 от 28.09.2016 г. по гр. д. № 1842/2016 г. на ВКС, IV г. о., ГК – Апис.

Поначало пороците на ПД не рефлектират върху окончателния договор. Последният може да се отклонява от ПД.

3. ПД и промяна на правните обстоятелства

Един от важните въпроси, който се поставя на плоскостта на обявяване на предварителния договор за окончателен, е въпросът какво ще стане с него, ако след сключването му се промени правната уредба на окончателния договор. Например законът е разрешавал сключването на окончателния договор към момента на сключване на ПД, но впоследствие го е забранил. Може ли да се иска изпълнение на задължението по ПД? Отговорът е отрицателен. Според бившия ВС меродавна е правната уредба към момента на сключването на окончателния договор, респ. постановяване на решението, а не към момента на сключване на ПД. Ако законът забрани окончателния договор, ПД не може да бъде изпълнен и се прекратява. Причината е новопоявило се обективно обстоятелство, което не може да се вмени във вина на нито една страна.

Срокът, в който може да се иска обявяване на ПД за окончателен, е 5 години, т.е. прилага се общата погасителна давност. Давностният срок започва да тече от деня, в който всяка от страните може да иска сключване на окончателния договор. Ако е определен срок за сключване на окончателен договор, началото на давността е уговореният срок. Ако такъв срок не е уговорен, давността започва да тече от момента на възникване на задължението на всяка от страните да сключи окончателния договор – арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Предварителният договор при сключването на договор за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти е нищожен, ако не е спазена писмената форма, т.е. ако е сключен устно, ако в договорa не е уговорена цената на прехвърлянето или не е индивидуализиран обектът на прехвърлянето – не са означени примерно границите на недвижимия имот.

Освен това, ако след сключването на предварителния договор за продажба на недвижим имот продавачът го е продал на трето лице, договорът не може да бъде обявен за окончателен – Решение № 452/2000 на ВКС, V г. о. – „Собственост и право“, 2000, № 8, с. 21. Искът за обявяване на предварителния договор за окончателен не може да се уважи, ако не е доказано, че отчуждителят на имота е негов собственик – Решение № 693 от 07.07.2002 г. по гр. д. № 338/2001 на ВКС, II г. о. – Бюл. на ВКС, 2002, № 6, с. 22-23.

4. Стопанската непоносимост

Стопанската непоносимост е способ за изменение или прекратяване на договора. При нея е възможно изпълнение на договора, но ако длъжникът изпълни, това би довело до неговото разорение или до твърде сериозно изменение на еквивалентността в насрещните престации. Поради настъпилата съществена промяна в обективната обстановка, в която е сключен договорът, същият влиза в противоречие със справедливостта, която е обусловена от еквивалентността на престациите и добросъвестността, честността, почтеността и лоялността на страните една спрямо друга. Институтът на стопанската непоносимост се прилага тогава, когато продължаването на обвързването с договорните клаузи в тяхната първоначална редакция е непоносимо за едната страна, защото съществени обстоятелства са се променили след сключването на договора. Когато при сключването на договора страните са се споразумявали за съдържанието на договора, те са имали предвид и са се съобразявали с определени фактически и правни отношения. Но ако тези отношения впоследствие – след възникване на договорното отношение и преди неговото прекратяване, са се променили, се поставя въпросът дали да се запази договорът, или да се промени, респ. да се прекрати. По силата на правилото pacta sunt servanda страната, за която престацията е непосилна, поначало е длъжна да изпълни договорното си задължение. Но по изключение, на базата на изискванията за справедливост, може да се извърши пробив в този принцип. По силата на чл. 307 от Търговския закон засегнатата страна може да иска изменение или прекратяване на договора.Институтът на стопанската непоносимост намира приложение предимно при продължителните отношения, защото при тях точното изпълнение на поетите договорни задължения изисква предварително планиране на действията и разходите. Но при една нестабилна и усложнена стопанска или политическа конюнктура страните по договора могат да искат изменение или дори прекратяването поради новонастъпили обстоятелства, които съществено променят икономическа му природа и съотношението между задълженията им. Необходимо е обаче след сключването на договора да е настъпило особено съществено изменение на икономическата и/или социалната конюнктура спрямо съществувалата към момента на сключване на договора, при която изпълнението на задължението е възможно, но би довело до несправедлив и социално неоправдан резултат за една от страните. Съдът трябва да прецени до каква степен тази промяна в обстановката е съществена, за да се пристъпи към прекратяване или изменение на договора. Според някои автори институтът на стопанската непоносимост се прилага само в случаите на драстична негативна промяна в държавата или в определен отрасъл на икономиката, като военни действия, хиперинфлация, природни бедствия и други събития от извънреден характер. Други автори говорят за „прекомерно влошаване на положението на длъжника“. Изразено е мнение, че стопанската непоносимост се свързва със стопанска конюнктура, която рефлектира неблагоприятно върху носителя на непаричната престация – напр. продавача[1]. Съществените промени в обстоятелствата могат да настъпят в политическите, стопанските или социалните отношения – война, инфлация, революция, природни катастрофи. Но наличието на съществено променени обстоятелства не е достатъчно – необходимо е тези промени да са довели по адекватен начин до нарушаване на равновесието и еквивалентността в договорното отношение. Така напр. Лоошендърс дава следния пример за стопанска непоносимост – сключен е договор за доставка на нефт, но поради военните действия в Близкия изток скачат изключително високо цените. Уговорената цена е несъвместима със средствата, които купувачът трябва да осигурява за набавянето на горивото[2].

При стопанската непоносимост следователно се мисли какво да се направи, за да се освободи едната страна от утежняващото и правещо непоносимо нейното положение.

Същата цел – освобождаване от задължението, преследва и развалянето на договора. Какво е общото и различното между тях?

5. Съпоставка на стопанска непоносимост и разваляне на договора поради неизпълнение на задължение И при двата института целта е да се преустанови договорната връзка поради настъпили след възникването ѝ обстоятелства. Но и при двата института изпълнението на задължението е възможно. Разликата между тях се състои в основанието. Основанието за разваляне на договора е свързано с неизпълнение на договорно задължение, длъжникът не иска или не може да извърши действията, които е длъжен да осъществи. При стопанската непоносимост длъжникът не иска да изпълнява, защото е настъпила съществена промяна в обстоятелствата, в които той е принуден да действа. Развалянето е обусловено от виновното бездействие на длъжника, докато неизпълнението при стопанската непоносимост не е свързано с виновното поведение на длъжника. Развалянето на договора поначало става по инициатива на кредитора, а не на неизпълнила задължението си страна, докато прекратяването на договора поради стопанска непоносимост е възможно само по съдебен път, като ищец е страната, която е затруднена да изпълни задължението си.

6. Предварителният договор и стопанската непоносимост

Какво става, когато страна по предварителен договор откаже да сключи окончателен договор, защото е настъпила съществена промяна на обстоятелствата през периода между двата договора? Как може тя да се освободи от ПД и да не сключи договора за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот? Дали може да развали ПД, или да използва възможността, която ѝ предоставя стопанската непоносимост?

Поставеният въпрос придоби практическо значение след световната пандемия, предизвикана от Ковид-19, както и последвалите военни действия в Украйна и наложените от САЩ и Европейския съюз рестрикции на Русия и на нейните граждани.

С подобен казус е имал възможност да се запознае Върховният касационен съд. Той е анализиран и решен в Решение № 50014 от 10.07.2023 г. по т. д. № 2322/2021 г. на ВКС, I т. о., ТК.

Ищците са руски граждани, които са сключили с български търговец предварителен договор за придобиване на новопостроен ваканционен имот. След събитията в Русия и Украйна през февруари 2022 г. те са констатирали икономическа неизгода от придобиването на имота в България. Освен това твърдят, че продавачът се е забавил при изпълнението на договора и затова са направили искане за разваляне на предварителния договор. Претендират и обезщетение за пропуснати ползи.

Според съда пропуснатите ползи са резултат от забавата на длъжника, но сами по себе си не могат да обосноват право на кредитора да се позове на разваляне в хипотезата на чл. 87, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.

Промяната в икономическата и пазарната реалност в България, Русия и в световен мащаб, изцяло е свързана с промяна на инвестиционните намерения на чуждите граждани. Специално в този казус те обаче са предявили иска си за разваляне и обезщетение през 2018 г. В исковата молба те са акцентирали и върху инвестиционните си намерения, които са имали към момента на сключване на ПД.

Към момента на предявяване на иска през 2018 г. обаче не е имало някакви сътресения в обществената и икономическата обстановка. Не би следвало те да са интерпретирани от състава с оглед на пандемичната обстановка при разпространението на коронавирусната инфекция за времето от началото на 2020 г., а още по-малко с оглед военните действия на Русия в Украйна и свързаните с това последици за руските граждани през 2022 г.

Правилно ВКС е приел, че пандемията не е била мотив за купувачите да се позовават на безполезност на престацията към момента на изявлението за разваляне на договора.

Според състава на ВКС изложените причини – ограничения в пътуването и като цяло промените в икономическата полза от придобиване на имот за почивка, биха обосновали евентуално стопанска непоносимост по смисъла на

чл. 307 ТЗ, на каквато липсва позоваване в предявения иск, но не и безполезност на престацията като основание за възникване на правото им на разваляне на договора без покана за изпълнение.

По тези съображения съставът на І т. о. приема, че договорът от 16.10.2012 г. не е развален на основание чл. 87, ал. 2, предл. 2 ЗЗД с предявяване на иска на 12.12.2018 г. и връчване на препис от исковата молба на ответника на 14.01.2019 г. Искът за връщане на даденото по договора е неоснователен на предявеното основание – разваляне поради безполезност от изпълнението на престацията. Затова ВКС отхвърля иска, предявен от двамата граждани на Русия, за осъждане на ответника – строител, да им заплати сумата от 126 964,66 лв., представляваща получена цена на първоначална вноска по предварителен договор от 16.10.2012 г. за закупуване на недвижим имот във ваканционна жилищна сграда, която сума подлежала на връщане на отпаднало основание поради разваляне на предварителния договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Ограниченията в пътуването на руски граждани след започване на военните действия в Украйна не са основание за разваляне на предварителен договор за закупуване на ваканционен имот в България, но пораждат размисли дали не може купувачът на такъв имот евентуално да иска прекратяване на договора по чл. 307 ТЗ.

Посоченото тук решение е интересно на плоскостта на разликата между развалянето поради забавено изпълнение от страна на продавача да сключи окончателен договор за придобиване на този имот поради непреодолима сила и случайно събитие и прекратяването на договора поради стопанска непоносимост.

По-нататък разсъжденията ни водят до следния извод. При забава на продавача купувачът може да развали предварителния договор на основание чл. 87 ЗЗД и да се освободи от задължението да сключи окончателния договор. Основанието по чл. 87, ал. 2, предл. 2 ЗЗД не е някакво специално основание за разваляне на договора поради забава на продавача, а е свързано с изискването развалящият договора да даде допълнителен срок за изпълнение. Ако забавеното му изпълнение е станало безполезно за насрещната страна – в случая за купувача, последният не може да се позове на чл. 87, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, в случай че не е дал допълнителен срок, но няма пречка да иска от съда разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като в съдебното производство даде подходящ срок на длъжника за изпълнение, съпроводено с предупреждението, че ще иска разваляне, ако задължението не бъде изпълнено и след изтичането на този срок. Това че не е дал срок за изпълнение, не преклудира правото му да развали договора с предупреждение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Интересното тук е, че има забава на продавача по предварителния договор и съществена промяна на обстоятелствата, при които е бил сключен ПД, настъпили по време на забавата. Административните ограничения за руски граждани може да бъдат разглеждани като новонастъпили обстоятелства, които правят безполезно придобиването на собственост в България.

Няма пречка следователно да бъде кумулирано основание за разваляне на договор поради забавено изпълнение с основание за прекратяване на предварителния договор поради стопанска непоносимост. Не е изключено в правото да се осъществят два фактически състава, които водят до един и същи резултат – в случая прекратяване на договора, в частност на предварителния договор за сключване на договор за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. Тези обстоятелства могат да бъдат свързани и с обстоятелства, които касаят не само чужди, но и български граждани. Например страната, която се е обвързала с ПД за продажба на имот на лице, което ще работи 6 години в София, но забави сключването на окончателния договор за продажба, а в периода на забавата купувачът се е разболял сериозно, напуснал е окончателно България, за да бъде лекуван в собствената си държава, той би могъл да прекрати договора както на основание чл. 87, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, така и на основание чл. 307 ТЗ.

Следователно развалянето на предварителния договор и стопанската непоносимост са две различни основания за прекратяване на договора, с различно съдържание, но не е невъзможно те да се кумулират като основания за прекратяване на предварителния договор.

7. Отпадане на стопанската непоносимост като основание за прекратяване на договора

В друго решение, постановено от ВКС, обаче отпада стопанската непоносимост като основание за прекратяване на договора, а би могло да се мисли евентуално за разваляне на договора[3].

Според него ищецът не е изпълнил договорното задължение – забавено доставяне на медицинско изделие – дефибрилатор. Ответникът е направил възражение по чл. 307 ТЗза стопанска непоносимост, в което иска да се прекрати договорът или съдът да го измени по отношение на цената предвид обстоятелството, че ищецът все още не бил доставил на ответника изделия, отговарящи на изискванията на Закона за медицинските изделия, а това към датата на подаване на отговора правело договора неизгоден за ответника, а самото му изпълнение в бъдеще – безпредметно.

Правилно съдът посочва, че „анализът на чл. 307 ТЗ води до извод, че предвиденото в тази норма потестативно право може да бъде упражнено по исков път, т. е. чрез предявяване на иск до съда за прекратяване или изменение на договора. В случая иск от страна на ответника не е предявен, което изключва нуждата от обсъждане на въпроса са или не са налице предпоставките за изменение или прекратяване“.

Интересни са обаче по-нататъшните разсъждения на съда: „Независимо от това Пловдивският апелативен съд намира за нужно да посочи, че в случая пораждане на съответното потестативно право е обусловено от промени в икономическата обстановка, настъпили след сключване на договора, т. е. от обективни предпоставки, независещи от поведението на страните по договора, които правят продължаването на възникналата облигационна връзка между страните при първоначалните условия несправедливо. От ответника доводи за рязка промяна в икономическата обстановка не се правят, а се твърди недобросъвестно поведение на една от страните по договора.

То обаче не е основание за прилагане на този институт, а по-скоро за упражняване правото на разваляне на договора поради неизпълнение.“

Следователно в случая липсва едно от основанието за прекратяване на договора – стопанската непоносимост, но е налице другото – разваляне на договора поради забава и безполезност на забавената престация.

8. В заключение бих искала да обогатя теорията за стопанската непоносимост с извода, че същата не следва да засяга само цената и неравностойността в стойностно отношение на насрещните престации по един договор, а и случаите, в които едната страна изпадне в положение на ненужност от изпълнение на нейната престация поради настъпилите след сключване на договора нови обективни обстоятелства. За нея договорът става излишен, безполезен, отпада неговото основание поради независещи от нея причини.

Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
________
[1] В Termination of conract on the grounds of frustration. In: ANU College of Law Australia. Melburn, 1998, p. 3 се дават примери кога е налице или кога липсва фрустрация (термина за стопанска непоносимост в англоговарещите държави). Поради недостиг на работна ръка и лошо време договорът за построяване на 78 къщи на фиксирана цена за 8 месеца е могъл да бъде изпълнен за 22 месеца. House of Lords смята, че договорът не е фрустриран.
Обратно, договорът е прекратен поради фрустрация в случая, когато се наема помещение, за да се наблюдава коронясването на Крал Едуард VII. Коронацията обаче е отменена поради заболяване на краля.
Договор за обработване на земеделска земя е фрустриран, защото земята е била принудително отчуждена. И още един пример за фрустрация – сключен е договор за наемане на магазин за 10 години, който обаче се намира на улица, която е затворена от властите.
Обратно, испанският съд не е приел като фрустрация реконструкция на пътя, водещ към кафе-ресторант – вж. The Spanish сlausula rebus sic stantibus – доклад за Испания от Odavia Bueno Diaz u Luz Velencoso по проект Trento Project-Unexpected Circumstances Group (електронен вариант), p. 5. Други примери се посочват в The doctrine of frustration (UK law) – електронен вариант. Това са физическо унищожаване на предмета на договора; анулиране на договора за наем при опожаряване на наетото за наблюдаване на коронацията от 1863 г. помещение, при положение че последното е основата на договора в случай на наемане на помещение за нейното наблюдение; съществени правни промени, които правят изпълнението на договора невъзможно; актове на държавата – война или забрана на експорта със законов акт; промяна на чуждестранно право или актове на чужда държава; смърт или неплатежоспособност на една от страните.
[2] Looschelders. D. Schuldrecht. Allgemeiner Teil, 2010, Muenchen, S. 278.
[3] Решение № 18 от 11.01.2022 г. на Пловдивския апелативен съд по в. т. д. № 441/2021 г.

 

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина