Закрила на компютърните програми като обект на интелектуална собственост

Същност на компютърната програма

Компютърните програми представляват подреден набор от инструкции, способни когато са въведени в четяща се от машина среда, да накарат машината да извърши определени функции или да постигне определен резултат.¹ Компютърната програма първо се изписва от програмиста на изкуствен език, състоящ се от специфични символи. В този си вид компютърната програма се нарича основен код. Този основен код се трансформира в поредица от инструкции, които могат да се разпознаят от компютър. Тези инструкции са на цифровия език 0 и 1. В този читаем от машината вид програмата се нарича обектов код. Софтуерните решения са интелектуални продукти, резултати от творческия труд на своите създатели, и е логично да могат да бъдат защитени като обекти на интелектуална собственост.
Два са основните механизми за закрила на компютърните програми:
– чрез законодателството по авторско право;
– чрез патентното законодателство.
Закрила на компютърните програми чрез системата на авторското право
От началото на деветдесетте години закрилата на компютърните програми се осъществява чрез системата на авторското право. Авторското право закриля формата на обекта, в случая на компютърните програми ­ кода, на който са изписани. Логично стои въпросът за кой код става дума ­ основния или обектов код.
В Република България компютърните програми се закрилят съгласно Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)². В него липсва дефиниция на обекта “компютърна програма”, но доколкото Република България е страна по Договора относно авторските права на Световната организация по интелектуална собственост (ДАП) от 2002 г. и на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (ТРИПС) от 1996 г., може да се счита че и двете дефиниции, дадени в тези документи, са приложими по отношение на закрилата на компютърните програми, създадени от български граждани.³
Закрила на компютърните програми чрез патентното законодателство
Патентоването на компютърни програми се сблъсква с два основни проблема:
– По-голямата част от законодателствата по индустриална собственост в света изрично изключват компютърните програми като такива от кръга на изобретенията.
– Друг проблем на патентоването на компютърните програми е доколко те имат технически характер и представляват техническо решение на даден проблем като изобретенията.
В Република България компютърните програми са изрично изключени от закрила в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), доколкото не се считат за изобретения⁴. Но изключването се отнася само до случаите, в които се иска правна закрила за тях като такива. Което означава, че компютърна програма може да бъде защитена като изобретение по българското законодателство, ако отговаря на определени условия. Тези условия са:
• програмата да не е заявена сама по себе си;
• програмата да е част или да е инкорпорирана в изобретение (техническо устройство, метод), с оглед на доказването на технически характер;
• изобретението, в което е инкорпорирана програмата, да отговаря на критериите за патентоспособност.
Предимства и недостатъци на различните способи на закрила
Предимствата и недостатъците на двата основни механизма на закрила на компютърните програми е необходимо да бъдат разгледани в следните аспекти:
• процедура по закрила;;
• обхват на изключителното право;
• срок на закрила;
• възможност за преследване на нарушители.
Процедура по закрила
От гледна точка на процедурата по закрила на компютърните програми по-благоприятен за създателите на софтуер е механизмът на авторскоправна закрила. Тя се предоставя автоматично от момента на създаването на програмата и обективирането є. Докато при закрилата на компютърната програма чрез патентното законодателство е необходимо да се премине “тежката” процедура на експертиза, при която освен наличието на критериите за патентоспособност за компютърната програма ще трябва да се докаже технически ефект/характер и да се търси начин за инкорпориране на програмата в техническо устройство, метод или система.
Закрилата чрез ЗАПСП обаче има и недостатъци от тази гледна точка. По-трудно се доказва моментът на създаване на програмата при възникване на спор относно авторството върху нея. Докато при патентната закрила възникването на правото се доказва с датата на патентния документ.
Обхват на изключителното право
Правата на авторите на компютърни програми съгласно ЗАПСП са:
• неимуществени;
• имуществени.
Неимуществените права на автора на компютърна програма са:
– правото на автора да реши дали създадената от него компютърна програма може да бъде разгласена, както и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
– правото на автора да иска признаване на авторството върху програмата;
– право на автора да иска името му или друг идентифициращ го знак да се обозначава при всяко използване на компютърната програма;
– право на автора да реши дали създадената компютърна програма да бъде разгласена под псевдоним или анонимно;
– право на автора да иска запазване на целостта на компютърната програма и да се противопоставя на всякакви промени в нея;
– право на автора да променя програмата, ако с това не се нарушават права, придобити от трети лица;
– право на достъп до оригинала на компютърната програма, ако тя се намира във владение на друго лице;
– право да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват програмата.
Имуществените права се свързват с използването на компютърната програма и разрешаването на използването є от други лица, за което авторът има право да иска и да получи възнаграждение. За действия на използване се считат:
– възпроизвеждането на компютърна програма ­ т.е. прякото или непряко размножаване в един или повече екземпляра на компютърната програма;
– разпространение на програмата ­ продажбата, замяната, дарението, даването под наем и др.;
– излъчване на компютърната програма по безжичен път или предаването им чрез кабел;
– преработка на компютърната програма ­ под преработка се разбира промяна на произведението с цел създаването на ново произведение;
– превеждане на компютърната програма на друг език ­ това действие на използване в общия случай касае литературните произведения. За съжаление този текст не е тълкуван по отношение на компютърните програми и не е ясно доколко това право е приложимо от авторите на компютърни програми (т.е. дали написването на програмата от един компютърен език на друг би представлявало превод на програмата). Тъй като компютърните програми се разглеждат като поредица от символи и на тази база са приравнени към литературните произведения, редно би било правото на превод да бъде в обхвата на изключителното право на автора на компютърната програма;
– предлагането по безжичен път, чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до компютърната програма или част от нея, по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (тази разпоредба касае представянето и разпространението на компютърната програма в Интернет).
Притежателят на патент за изобретение, в което е инкорпорина компютърна програма, съгласно ЗПРПМ придобива изключително право, което включва следните правомощия:
• право на използване изобретението ­ включва следните действия: производство с търговска цел на материални обекти, в които е инкорпорирано изобретението; предлагане за продажба, търговия, включително внос; използване по предназначение на предмета на изобретението; прилагане на патентования метод;
• забрана трети лица да го използват без съгласието на носителя на изключителното право ­ на изключителното право на собственика на патента съответства задължението на всички трети лица да се въздържат от действия, които пречат на осъществяването на съдържанието на правото; никой няма право без разрешение от страна на собственика да използва с търговски цели патентованото изобретение;
• право на разпореждане с патента ­ разпореждане с патента включва възможностите за учредяването на лицензии, продажба или други сделки с патента.
От гледна точка на обхвата на закрила може да се каже, че и двата вида закрила предоставят значителни възможностите на носителите на права за търговското използване на компютърни програми и извличане на печалба от това използване. При авторскоправната закрила действията на използване са подробно описани, освен това изрично са включени и права на ползвателите на компютърни програми. И въпреки че подходът на определяне на обхвата на изключителното право в патентното законодателство е различен, ясно е показано какво може да прави носителят на изключителното право със защитената компютърна програма.
Срок на закрила
Срокът на авторското право върху компютърна програма е с продължителност животът на автора плюс 70 години след неговата смърт. За компютърните програми, създадени в рамките на трудово правоотношение, срокът е 70 години след разгласяването им. Срокът на закрила на изобретението, в което е инкорпорирана компютърната програма, е 20 години, считано от датата на подаване на заявката.
Няма спор коя форма на закрила е по-подходяща от гледна точка на критерия срок на закрила ­ авторскоправната. Но с оглед на високата скорост, с която се развиват компютърните технологии и честотата на промените в крайните продукти, която е в рамките на месеци, срокът на закрила на компютърната програма с патент също никак не е малък.
Възможност за преследване на нарушители
В ЗАПСП, както и в ЗПРПМ, за нарушители се считат лицата, които извършват действия с обекта на закрила без съгласието на автора или в нарушение на разпоредбите на закона. В ЗАПСП се казва, че “който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди”. Докато в ЗПРПМ “всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента”. Въпреки че текстовете са различни сами по себе си ­ смисълът им е един.
Два са основните въпроси при преследването на нарушителите на правата върху компютърни програми и по ЗАПСП, и по ЗПРПМ:
• кои лица ще бъдат счетени за нарушители по отношение на действия, извършени без съгласието на автора, или които са в противоречие със законовите разпоредби, с оглед на закриляния обект;
• кои лица ще бъдат счетени за такива по отношение на действия, извършени без съгласието на автора или в нарушение на разпоредбите на закона, с оглед на обхвата на изключителното право.
Авторското право закриля не идеи, а формата на обекта, начина на външно изразяване на идеята ­ в случая на компютърните програми ­ кодът, на който са изписани. Изключителното право на автора на компютърна програма се изразява в забрана за копиране и комерсиализация на този код. Авторското право закриля компютърните програми като такива и като нарушители ще се преследват лицата, които точно възпроизвеждат защитената компютърна програма и/или извършват действия без съгласието на автора (в нарушение на закона) с тази компютърна програма.
Но авторското право не защитава идеята, въплътена в софтуера, и начина, по който работи машината с този софтуер. Идеите, практическото знание, въплътено в обекта, може да бъде закриляно само чрез патентното законодателство. В патентното законодателство обхватът на правната закрила се определя от претенциите. А претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Което ще рече, че обхватът на закрила на компютърната програма съгласно патентното законодателство е не само върху точното копиране и използване на компютърната програма без съгласието на патентопритежателя, но и върху еквивалентите на признаците на компютърната програма, изразени в патентните претенции. Един признак се счита за еквивалентен на признак, както е изразен в претенциите, когато:
• изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат;
• за специалист в областта е очевидно, че към датата на приоритета резултатът, постиган от признака, изразен в претенциите, може да бъде достигнат чрез еквивалентния признак.
От тази гледна точка патентното законодателство предоставя по-добри възможности за преследване на нарушители в сравнение със системата на авторското право.
С оглед на обхвата на изключителното право, въпреки че и двата закона дават широк кръг от права на създателите на компютърни програми, възможностите за преследване на нарушители се различават. При авторско правната закрила действията на използване са подробно описани и изчерпателно посочени. Което означава, че ако е възможно друго действие спрямо защитената компютърна програма, непопадащо в кръга на действията, описани в закона, лицето, осъществяващо това действие, трудно ще бъде счетено за нарушител. Докато в патентното законодателство действията, влизащи в обхвата на използването на компютърната програма, не са изчерпателно посочени и е възможно като нарушители да бъдат преследвани и лица, извършващи действия, противоречащи на законовите разпоредби, които не са посочени изрично в закона, но представляват използване на компютърната програма.
Въпросът със закрилата на компютърните програми все още е дискусионен и на международно и на национално равнище. Изборът на начин на закрила на компютърните програми е въпрос на преценка от страна на техните създатели и целите, които си поставят. Българското законодателство позволява натрупването на закрила, което дава възможност на създателите на компютърни програми да се възползват от всички предимства на двата вида закрила и да елиминират техните недостатъци.

Миглена МОЛХОВА, старши асистент в катедра “Интелектуална собственост” към УНСС
______________________
¹ Вж. Симонович, С., Евсеев Г., Алексеев А. Информатика, изд. “Техника”, С., 2000.
² Вж. чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права ­ обн. ДВ, бр. 56 от 29.06.1993 г.
³ Според чл. 10 ТРИПС компютърните програми, независимо дали са във вид на основен или обектов код, са под закрилата на Бернската конвенция (редакция от 1971 г.) като литературни произведения. Според чл. 4 ДАП компютърните програми се закрилят като литературни произведения по смисъла на Бернската конвенция. Такава закрила се предоставя на компютърните програми независимо какъв е начинът или формата на изразяването им. Което позволява под закрилата на ДАП да попаднат както компютърните програми сами по себе си, така и тези, инкорпорирани в хардуер. Освен това ДАП закриля компютърните програми, независимо от начина им изразяване, което означава, че под закрилата ще попаднат компютърните програми като такива, независимо дали са в основен или обектов код.
⁴ Вж. чл. 6, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели ­ обн. ДВ, бр. 27 от 02.04.1993 г., посл. изм. бр. 64 от 08.08.2006 г.