Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството независимо от начина и от момента на приемането. При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството. Публичната продан е деривативно основание за придобиване, поради което купувачът от нея не става собственик на чуждия недвижим имот. Спрямо действителния собственик публичната продан е недействителна и не може да му се противопостави.
Чл. 48 ЗН
Решение № 1081 от 10.07.2008 г. на ВКС., V г.о.
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Л. против решение 24517.05.2007 г., постановено по гражд. д. № 332/2006 г. на РОС, с което е обезсилено решение № 219/03.02.2006 г., постановено по гражд. д. № 441/2004 г. на РС – Б. в частта, с която се е произнесъл по иск за прогласяване нищожност на постановление за възлагане от 02.12.2003 г. по изпълнително дело № 5020/2002 г. Със същото въззивно решение е отменено решението на РС в останалата част, като вместо това е признато за установено по отношение на ответниците И. П. Л., И. Г. Л. и С. И. С., че ищецът И. С. С. е собственик на дворно место с площ 900 кв.м съставляващо УПИ VII-493 от кв. 81 по плана на гр. Д. могили, област Р., ведно с построените в него жилищна сграда с площ 109 кв.м и гараж с площ 18 кв.м и са осъдени И. и И. Л. да предадат владението върху същия имот на ищеца И. С. И.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 49 ЗН, допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът не е върнал делото на РС след обезсилване на решението и необоснованост.
Ответникът по касация И. С. С. оспорва жалбата и доводите в нея.
Ответницата по касация И. Г. Л., съпруга на касатора, поддържа касационните основания, изложени в жалбата.
Ответникът по касация и по иска С. И. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, V г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на РОС, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е установено следното: За събиране на парично вземане с длъжник ответника С. И. С., взискателят по изпълнително дело № 5020/2002 г. е насочил изпълнението върху процесния недвижим имот УПИ VII-493 от кв. 81 по плана на гр. Д. могили. Проведена е публична продан върху този имот и поради неявяване на купувач, с постановление от 02.12.2003 г. имотът е възложен на И. Л. по време на брака му с И. Л. По делото обаче е представен нотариален акт № 165, т. I/1973 г., с който за собственик на този имот е признат И. С. И. – дядо на ищеца, починал на 30.12.2002 г. Негов единствен наследник по закон е синът му С. И. С., посочен като ответник, но със саморъчно завещание от 01.03.2002 г., чиято автентичност е безспорно установена, дядото е завещал процесния имот на ищеца И. С. С. – негов внук. Завещанието е универсално, оставено е за пазене при нотариус, обявено е на 04.09.2003 г. и е вписано на 25.09.2003 г. Ищецът е подал жалба по чл. 332 ГПК против действията на съдия-изпълнителя на 24.11.2004 г., в която се е позовал на оставеното в негова полза завещание, а на 16.11.2004 г. е предявил и настоящия ревандикационен иск. Върху имота е вписана възбрана в полза на взискателя на 28.03.2003 г., а постановлението е вписано на 15.12.2003 г.
За да уважи предявения против ответниците Л. иск по чл. 108 ЗС и в установителната му част по отношение на С. И. С., въззивният съд е приел, че не е предявен иск за нищожност на постановлението за възлагане, поради което е обезсилил решението на РС в тази част. По иска по чл. 108 ЗС въззивната инстанция е приела, че придобиването от публична продан е деривативен способ, че щом длъжникът не е бил собственик, то публичната продан не може да се противопостави на действителния собственик. Съдът е приел, че ищецът се лигитимира за такъв на основание саморъчното завещание, наследството по което е приел с подаване на жалбата по чл. 332 ГПК (отм.) и иска по чл. 108 ЗС и приемането има действие от откриване на наследството.
Решението е правилно.
Неоснователно се поддържа от касатора оплакване за допуснати процесуални нарушения. В първото съдебно заседание пред въззивната инстанция ищецът изрично е заявил, че не е предявявал иск за нищожност на постановлението за възлагане. РС обаче се е произнесъл по този иск с отделен диспозитив. Предвид това, че такъв иск не е предявен, постановеното по него решение е било недопустимо и правилно обезсилено от ОС. Не е налице хипотезата на чл. 209, ал. 1 ГПК, указваща в кои случаи се връща решението на РС, тъй като изобщо не е предявен такъв иск, поради което и не е било необходимо изпращане на делото на РС за произнасяне по него. Същевременно по предявения иск по чл. 108 ЗС РС се е произнесъл, като го е отхвърлил. Въззивната инстанция е намерила за неправилно решението в тази част и го е отменила и в съответствие с нормата на чл. 208, ал. 1, изр. 2 ГПК е постановила решение по съществото на спора.
Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон. Неправилен е доводът на касатора, че придобиването на правото на собственост по завещание става от момента на приемане на наследството по завещание. Касае се за универсално завещателно разпореждане, с което ищецът е назначен за универсален наследник. Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството независимо от начина и от момента на приемането. При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството. (В този смисъл е задължителната съдебна практика – ТР № 148-86-ОСГК, т. 1.) Ищецът е приел наследството, като се е позовал на завещанието, за да обоснове правото си на собственост в жалбата по чл. 332 ГПК (отм.) и това приемане произвежда действие от датата на откриване на наследството на завещателя – 30.12.2002 г., а постановлението за възлагане недвижимия имот на касатора И. Л. е от 17.11.2003 г., влязло в сила на 02.12.2003 г. Предвид обратното действие на приемането на наследството, към момента на публичната продан длъжникът не е бил собственик на имота. Публичната продан е деривативно основание за придобиване, поради което купувачът от нея не става собственик на чуждия недвижим имот. Спрямо действителния собственик публичната продан е недействителна и не може да му се противопостави. Вписаната възбрана в полза на взискателя на 28.03.2003 г. не променя този извод, тъй като тя прави непротивопоставими на взискателя всички действия на длъжника след вписването й, но придобиването от ищеца на недвижимия имот по завещание е преди този момент (момента на откриване на наследството 30.12.2002 г.) и от трето лице – действителният собственик, различно от длъжника. Затова тази възбрана е непротивопоставима на ищеца.
