Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2024 г., бр. 03
В законодателството липсва легална дефиниция на т. нар. „умни договори“ („smart contracts“). Според едно от често срещаните определения на този термин, „умните договори“ представляват „компютърна програма или протокол за транзакции, който е предназначен автоматично да изпълнява, контролира или документира събития и действия съгласно условията на договор или споразумение“[1].
Разбирането за „умен“ произтича от обстоятелството, че е налице автоматизация и самоизпълнение по тези договори съобразно предварително дефинирани условия: изследва се дали е настъпило определено състояние „А“ и ако то е настъпило, то автоматично се задейства предварително дефинирано действие „В“, т.е. ако е налице условието „А“, задейства се „B“ [2]. Основната полза от такова автоматизиране е, че изпълнението се осъществява без човешка намеса. Затова и автоматизирането може и да препятства нежелана човешка намеса, която може да пречи на точното изпълнение по договора. За разлика от човека добре кодираната компютърна програма просто няма как да откаже да действа или да пропусне да действа. Щом веднъж условията за действието й са налице, компютърната програма ще изпълни автоматично договорното задължение. Целта от създаване на такива договори е да се намалят разходите, вкл.разходите за посредници, загубите от грешки, измами, и т.н.
„Умните договори“ (smart contracts) обаче, не са правни сделки, а компютърен код[3], техническо средство за изпълнение на правни задължения, произтичащи от правни сделки, които задължения е технически възможно да бъдат изпълнени автоматично от компютърна програма или протокол за транзакции. С умните договори, компютърна програма изпълнява условията на договора, превърнат в машинен код[4]. Такива са например, вендинг машините. Но с напредване на технологиите и най-вече, с въвеждане на технологията на децентрализирания регистър (ТДР или DLP) – технология, която позволява функционирането и използването на децентрализирани регистри, нараснаха и възможностите за автоматизиране на различни операции, като изпълнението на платежни операции, прехвърляне на токени и криптоактиви, и др. През 2015 г. UBS експериментира с „умни бондове“, които използват блокчейн (blockchain) технология за пълно автоматизиране на платежните потоци, като по този начин създават само-разплащащ финансов инструмент[5].
За разлика от умните договори (smart contracts), умните правнообвързващи договори (smart legal contracts) са обичайните и познати ни правнообвързващи споразумения, написани на говорим и използван от човека език, чиито условия обаче, могат да бъдат преведени в машинно-четим код и автоматично изпълнявани[6]. Умните правнообвързващи договори (smart legal contracts) са „правно обвързващ договор в който някои или всички договорни задължения се определят в и/или се изпълняват автоматично от компютърна програма“[7]. В качеството си на програмен код умните договори не са непременно правнообвързващи. От друга страна, умните правнообвързващи договори притежават всички характеристики на правно валиден и подлежащ на принудително изпълнение договор съобразно приложимото към него право и компетентния да разгледа евентуалните спорове в съответната юрисдикция съд. Затова и умните правнообвързващи договори съдържат в себе си елементите на умните договори, но не всеки умен договор отговаря на изискванията да бъде и умен правнообвързващ договор[8]. Следователно, основните идентификационни признаци на умните правноовързващи договори са от една страна обстоятелството, че някои или всички техни клаузи могат да бъдат автоматично изпълнявани от компютърна програма, а от друга – юридическата им сила и възможността за принудителното им изпълнение съобразно приложимото към тях право[9].
Предвид направеното по-горе, разграничение между умните договори и умните правнообвързващи договори, то всеки умен правнообвързващ договор по необходимост съдържа два типа клаузи – операционни клаузи и клаузи, които нямат операционен характер. Операционните клаузи са тези клаузи, които са по-подходящи за автоматизиране и самоизпълнение в сравнение с клаузите, които нямат операционен характер[10]. Следва да се отчита и обстоятелството, че дори технически да е възможно една клауза да бъде автоматизирана, не винаги автоматизирането й е желателно за целите на договора.
Операционните клаузи обичайно съдържат точно определена логична последователност – при настъпване на определено събитие или на определен момент се изисква точно определено действие, като например – изплащане на определена сума в определен момент (падежа на плащането); изплащане от едната страна по договора на другата страна по договора разликата между цената по сетълмента и цената по форуърд сделката, като страната, извършваща плащането се определя в зависимост коя от двете цени е по-висока; прехвърляне на определен актив в точно определен момент, когато стойността му е равна на стойността, която се изисква за допълване на вече предоставено обезпечение; и т.н.
Клаузите, които нямат операционен характер, по принцип не съдържат подобна логическа верига, но са свързани с цялостната уредба на правоотношенията между страните, като например – определят компетентния съд и приложимото право към договора; задължението за добросъвестност и полагане на дължима грижа; непреодолима сила и крайна нужда; и т.н.
Понякога разделителната линия между двата типа клаузи е трудно разграничима. Операционните клаузи по принцип са лесно преводими на машинен код поради логическата си конструкция за разлика от клаузите, които нямат операционен характер. Това обаче, само по себе си не означава, че и клаузите, които нямат операционен характер, не могат да бъдат структурирани по начин, който да позволява на компютърния софтуер да взаимодейства с тях по технически достъпен начин. Чрез подходящо моделиране в определен формат на информацията и взаимовръзките, които договорът съдържа, е напълно възможно значително да се разшири приложното поле на компютърните технологии по отношение на договора. В практиката са познати външни и вътрешни модели на умните правнообвързващи договори[11].
При външните модели договорът остава написан на говорим и използван от човека език в обичайния си езиков формат, но извън него се кодират определени негови елементи, представляващи условните му логически конструкции, така че изискуемите се по тях действия да бъдат извършвани автоматично при изпълнението на предвидените за тях условия. Кодът, компютърната програма, не са част от самия договор, а само предоставят механизма за автоматичното изпълнение на договора, който си остава изготвен и написан на говоримия и използван от човека език. Когато има разминаване между изпълняваното от компютърната програма и написаното в договора, предимство има написаното в договора. Следователно, компютърната програма няма правнообвързваща сила и не може да допринесе за отпадане на правната несигурност, ако има такава. От друга страна, при външните модели страните по договора следва да са сигурни, че компютърната програма отразява точно съдържанието на договора.
При вътрешните модели се разделят на хибридни модели – когато в по-голямата си част договорът също остава написан на говорим и използван от човека език в обичайния си езиков формат, но частите от него, съдържащи логически конструкции са написани по-формално и технически достъпно отколкото в обичайната езикова форма така, че компютърът да може да ги възприеме и изпълни автоматично; и чисти вътрешни модели – когато всички клаузи на договора са съставени в програмен код. Съществуват различни подходи при съставяне на тези клаузи – било програмният код съставлява част от основното съдържание на договора, било той се съдържа извън договора (например, като приложение), а в договора само се реферира към него. Когато кодът е самият договор (или част от него), възниква въпроса как се гарантира, че всяка от страните разбира значението му и желае предвидените в него последици, ако няма необходимите специални технически познания? Как в тези случаи да се избегне опорочаване на волеизявлението и да се гарантира валидността на самия договор? В крайна сметка подходът следва да е подобен като при сключване на договори на чужд език, само експертните познания са различни.
Автоматизирането има и своите ограничения. Термини като добросъвестност и стандартите за дължима грижи по различни законодателства и в различни ситуации имат различно съдържание. Трудно е условията по тях да бъдат предварително дефинирани за да бъдат автоматизирани. Дори и да беше възможно, ограничаването на възможните хипотези не винаги е желано от страните по договора. В някои случаи, едни хипотези биха ползвали едната страна, в други случаи – другата. Всяка от страните при съдебен спор би искала да има на разположение повече аргументи в подкрепа на своята позиция. А не е и нужно да бъдат ограничавани за да бъдат автоматизирани на всяка цена. Дори автоматизирането на операционните клаузи не гарантира правна сигурност и окончателност на изпълнението при всички случаи, тъй като може да има закони с обратно действие и фактори, които не е могло да бъдат отчетени при предварителната оценка и дефиниране на условията в програмния код, като например – плащане в полза на неплатежоспособен длъжник, ако бенефициерът бъде включен в санкционен списък и плащането към него бъде забранено по силата на специален закон, и т.н.
Прехвърлителният договор по смисъла на чл.2, ал.2 Закона за договорите за финансово обезпечение („ЗДФО“) има сложна конструкция с два основни елемента – прехвърлителен елемент при сключването му чрез прехвърляне на финансовото обезпечение в обезпечение на финансово задължение и уговорка за връщане на финансовото обезпечение след изпълнение на финансовото задължение. И двата посочени елемента могат да се разглеждат като предварително дефинируеми, тъй като по своята същност представляват операционни клаузи за целите на умните правнообвързващи договори (smart legal contracts). Прехвърлителният елемент изпълнява изискванията на такава операционна клауза, тъй като при възникване на подлежащото на обезпечение финансово задължение или в точно определен момент от възникването му (настъпване на състояние „А“) се задейства прехвърляне на финансово обезпечение така, че стойността му да е равна на стойността на финансовото задължение, което се изисква да бъде обезпечено (предварително дефинирано действие „В“). При това тази операционна клауза запазва естеството си и при заместване и допълване на финансовото обезпечение, тъй като при заместването моментът на освобождаване на заместеното финансово обезпечение съвпада с момента на предоставяне на заместващото финансово обезпечение (чл.9, ал.2 ЗДФО), като и при заместването, и при допълването се следват правилата на първоначално предоставяното финансово обезпечение (чл.9, ал.5 ЗДФО). И при двете хипотези – на заместване и допълване, има настъпване на определено състояние – било момент на освобождаване на финансовото обезпечение, подлежащо на заместване, било увеличеване размера на финансовото задължение, подлежащо на обезпечаване.
Уговорката за връщане на финансовото обезпечение след изпълнение на финансовото задължение също изпълнява изискванията на операционна клауза за целите на умните правнообвързващи договори (smart legal contracts), тъй като при изплащане на подлежащото на обезпечение финансово задължение (пълно или частично) или в точно определен момент – настъпване на падежа му (настъпване на състояние „А“) се задейства прехвърляне на финансово обезпечение така, че стойността му да е равна на стойността на погасеното финансово задължение, което подлежи на връщане (предварително дефинирано действие „В“).
Следователно, в същественото си съдържание прехвърлителният договор по чл.2, ал.2 ЗДФО може да се квалифицира като „умен договор“ (smart contract), тъй като може да бъде автоматизиран и компютърна програма / протокол за транзакции може автоматично да изпълнява, контролира и документира както предоставянето на финансовото обезпечение, така и връщането му съгласно условията на договора при изплащане на обезпеченото с него финансово задължение. Еднородността на финансовото обезпечение и финансовото задължение допълнително улесняват процеса по автоматизация, както при сключването им, така и при изпълнението им от компютърни програми. Всъщност при прехвърлителните обезпечителни договори по чл.2, ал.2 ЗДФО, предвид техните специфики на практика клаузите, изискващи дискреция и прилагане на различни оценки и стандарти в хода на изпълнение на договора са лимитирани, поради което ограниченията пред автоматизирането на сключването и изпълнението им са сведени почти до минимум.
Възможно ли е обаче, правната валидност на предхвърлителния обезпечителен договор да бъде гарантирана и ако бъде сключван, изменян, допълван и прекратяван от информационни системи, работещи в автоматичен режим на работа, т.е. изцяло без човешка намеса? В дадена система липсва човешка намеса или има ограничена човешка намеса, ако за всеки процес на генериране на нареждане или котировка или процес на оптимизиране на изпълнението на нареждане автоматизирана система взема решения на който и да било от етапите иницииране, генериране, насочване или изпълнение на нареждания или котировки в съответствие с предварително определени параметри (чл.18 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565). За целите на прехвърлителния обезпечителен договор това би означавало предложението и потвърждението за сключване, изменение, съответно допълване на договора, както и нареждането за предоставяне, заместване и допълване на финансовото обезпечение да бъдат генерирани и изпълнявани от автоматизирана система, която взема решения в съответствие с предварително определени параметри. Системите, които се използват единствено с цел предаване на нареждания до едно или няколко места на търговия или за обработка на нареждания, без определяне на каквито и да са параметри за търговия или за потвърждаване на нареждания, или за обработка на извършени сделки след тяхното сключване нямат такъв характер (арг.§ 1, т.30 ЗПФИ).
Прехвърлителният обезпечителен договор по смисъла на чл.2, ал.2 ЗДФО е неформален, но законът изисква сключването му да бъде доказано в писмена форма – чл.6, ал.1 ЗДФО. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги („ЗЕДЕУУ“) писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Законът определя електронното изявление като словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ). Следователно, на първо място електронното изявление по ЗЕДЕУУ е словесно изявление, т.е. обективирана воля, изразена на говорим и използван от човека език в обичайния си езиков формат. На следващо място, законът изисква тази словесна част да бъде представена в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, т.е. да бъде достъпен за машинна обработка. Стандартът за преобразуване на словесната част в цифрово съдържание, разчитането на цифровото съдържание, както и възпроизвеждането на словесната част от цифрово съдържание следва да е общоприет, наложен в практиката (напр. RTF стандарт) или признат от акредитирана стандартизираща организация (напр. ISO стандарт). Така законът гарантира машинната обработка на информацията и избягване на човешката намеса в процеса на обработка на съдържанието на електронното изявление.
Законът изрично допуска електронното изявление да съдържа несловесна информация (чл.2, ал.2 ЗЕДЕУУ). Следователно, не съществуват правни пречки съдържанието на електронното изявление да включва и програмен код без то да загуби качеството си на електронно изявление. Възможно ли е обаче, електронното изявление да съдържа само и единствено несловесна информация, т.е. програмен код? Ако е възможно, то това на практика би означавало пълно припокриване на понятията за умен договор (smart contract) и умен правнообвързващ договор (smart legal contract). Законът не допуска това и словесната част на електронното изявление остава задължителна за да бъде квалифицирано от правна страна то именно като електронно изявление (арг.чл.2, ал.2 ЗЕДЕУУ). Следователно, законът все още не допуска електронното изявление да съдържа само и единствено програмен код[12].
Законът обаче, не забранява електронните изявления да бъдат генерирани и изпращани от автоматизирана система, която взема решения в съответствие с предварително определени параметри. По силата на закона автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл.4 ЗЕДЕУУ). Следователно, няма правни пречки при конфигуриране на автоматизираната система страната по прехвърлителния обезпечителен договор по смисъла на чл.2, ал.2 ЗДФО да бъде посочена като автор на изявлението, независимо дали то съставлява предложение или потвърждение за сключването на договора. Независимо, че електронното изявление се извършва от компютърна програма, по силата на законовата фикция по чл.4 ЗЕДЕУУ то се идентифицира с физическото лице, посочено като негов автор, съответно с юридическото лице от името на което е извършено.
Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Видно от посочената разпоредба на Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Правната сила и допустимостта на електронния документ като доказателство в съдебни производства е изрично гарантирана в чл.46 от Регламент (ЕС) № 910/2014, който установява, че те не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че документът е в електронна форма. В отлика от писмените документи документите, съставени в електронна форма, винаги са в оригинал, дори и да бъдат “копирани” от един оптичен носител на друг, тъй като тяхното цифрово съдържание не се променя.
По изрична разпоредба на ЗДФО „писмената форма“ включва и записване чрез електронни средства или на друг дълготраен носител[13] (§ 1, т.6 ЗДФО). По смисъла на § 1, т.2 от Закона за електронната търговия („ЗЕТ“) „предоставяне на услуги чрез електронни средства“ е дефинирано като предоставяне на услуги, при което всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използване на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства. Разпоредбите на ЗЕТ намират приложение и към прехвърлителните обезпечителни договори по смисъла на чл.2, ал.2 ЗДФО, когато същите се сключват и изпълняват от разстояние чрез използването на електронни средства, тъй като в качеството си на търговски обезпечения същите са част от електронна търговия. Електронна търговия е предоставянето на услуги на информационното общество. Услугите на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата (чл.1, ал.2 ЗЕТ).
За целите на ЗЕТ „електронната поща“ е определена като електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи (§ 1, т.8 ЗЕТ). Следователно, и записването на електронна поща също изпълнява изискванията за писмена форма по ЗДФО. Затова прехвърлителният обезпечителен договор може да бъде доказан и от разменената по електронна поща кореспонденция между страните, удостоверяваща съвпадащи по съдържание електронни изявления на страните относно съществените елементи на договора. Законът допуска такива електронни изявления за сключване, изменение, съответно допълване на прехвърлителния обезпечителен договор по смисъла на чл.2, ал.2 ЗДФО, както и за предоставяне, заместване и допълване на финансовото обезпечение по него да бъдат автоматично генерирани и изпълнявани от автоматизирани системи, които вземат решения в съответствие с предварително определените за тях параметри по отношение на съществените им елементи. Предвид липсата на правни ограничения в тези изявления да се съдържа и програмен код, то напълно възможно е системите на обезпечителя и на обезпеченото лице да си комуникират в автоматичен режим на работа съобразно предварително програмираните в тях параметри по договора като си обменят електронни изявления. Но тези електронни изявления ще придобият гарантираната от Регламент (ЕС) № 910/2014 правна сила на електронен документ и по-специално, умен правнообвързващ договор (smart legal contract), ако са правнообвързващи за страните, които са ги направили, т.е. ако са ги подписали.
Понятие за електронен подпис в областта на електронната търговия се съдържа в чл.13 ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014. Целта на закона е да приравни по правни последици електронната форма на изявленията с писмената, респ.на електронния подпис със саморъчния. По този начин се създава правна основа за изграждане на сигурността на електронния обмен, с оглед валидността, съдържанието и целостта на електронните изявления. Съгласно установеното в чл.13 от ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 съществуват три вида електронен подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Електронният подпис, или т. нар. «обикновен електронен подпис», означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва (чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014). Следователно, електронният документ винаги е подписан, ако е възможно да се установи категорично неговият автор. Усъвършенстваният електронен подпис означава електронен подпис, който е свързан по уникален начин с титуляря на подписа, може да идентифицира титуляря на подписа, създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол и е свързан с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях (чл.13, ал.2 ЗЕДЕУУ и чл.3, т. 11 и чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014). Обикновеният и усъвършенстваният електронен подпис имат правната сила на саморъчен подпис, но само когато това е уговорено между страните (чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ). По силата на Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. Авторството на електронното изявление при подписан с обикновен електронен подпис документ може да се установява с всички допустими по ГПК доказателствени средства (така например, ако електронното изявление е изпратено по електронна поща, която достатъчно индивидуализира адресанта, респ. ако съответните електронни канали за кореспонденция се ползват обичайно от страните по правоотношението). Следователно, страните по прехвърлителния обезпечителен договор по чл.2, ал.2 ЗДФО могат да договорят изрично използването на обикновен електронен подпис за целите на неговото сключване, изменение, допълнение и изпълнение. По силата на закона той ще има силата на саморъчен подпис и ще ги обвързва дори да е положен в автоматичен режим на работа на генериращите го информационни системи стига това да е договорено и в достатъчна степен да ги индивидуализира.
Квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи (чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014). По силата на чл.25 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. В същия Регламент се гарантира, че квалифицираният електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен подпис във всички други държави членки. Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги е длъжен да води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Той не може да ограничава достъпа до регистъра освен по искане на титуляря и само по отношение на неговото удостоверение (чл.28, ал.2 ЗЕДЕУУ). Няма правни пречки квалифициран електронен подпис да се използва и от системи, работещи в автоматичен режим, стига същите да са подходящо конфигурирани и синхронизирани със системите на доставчика на удостоверителни услуги. В такъв случай, страните по договора ще се ползват от допълнителните гаранции, предоставени им от доставчика на удостоверителни услуги, издал квалифицираното удостоверение за електрония подпис, както и няма да носят тежестта на доказване при евентуално оспорване.
Не само правната валидност на предхвърлителния обезпечителен договор по чл.2, ал.2 ЗДФО е напълно гарантирана, когато бъде сключван, изменян, допълван и прекратяван от информационни системи, работещи в автоматичен режим на работа, т.е. изцяло без човешка намеса, но законът дори забранява оспорване авторството и титулярството спрямо адресата, когато създаденият от лицето електронен документ е отправен чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим (чл. 18а, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕУУ).
Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
____
[1] Вж. в интернет на адрес: (https://en.wikipedia.org/wiki/Smart_contract).
[2] Вж. в интернет на адрес: (https://en.wikipedia.org/wiki/Smart_contract).
[3] „Smart legal contracts Advice to Government“ от Правната комисия на Нейно Величество, ноември 2021.
[4] Chapter 9: Building a Secure Future, One blockchain at a time, US Senate Joint Economic Committee, March 2018.
[5] Wigan, David (2015-06-11). „Bitcoin technology will disrupt derivatives, says banker“. IFR Asia. Retrieved 2016-05-27.
[6] Вж. в интернет на адрес: (https://en.wikipedia.org/wiki/Smart_contract)
[7] „Smart legal contracts Advice to Government“ от Правната комисия на Нейно Величество, ноември 2021
[8] „Whitepaper Smart Contracts and Distributed Ledger – A Legal Perspective“, Linklaters, August 2017
[9] „Smart legal contracts Advice to Government“ от Правната комисия на Нейно Величество, ноември 2021
[10] Пак там.
[11] „Whitepaper Smart Contracts and Distributed Ledger – A Legal Perspective“, Linklaters, August 2017.
[12]В противен случай чл.2, ал.2 ЗЕДЕУУ нямаше да се служи със съюза „и“.
[13] „Траен носител“ е всяко средство, което отговаря на условията по чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/565 и което позволява на клиента да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, достъпен за бъдещо ползване и за период, съответстващ на целите, за които е предоставена информацията, както и което позволява непромененото възпроизвеждане на съхранента информация (§ 1, т.51 ЗПФИ).
