Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност

Наближава краят на данъчната година и интересът към данъчните облекчения се засилва. Затова ще анализираме едно от облекченията, които намират относително широко приложение – годишното облекчение за лица с намалена работоспособност, регламентирано в чл. 18, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

 Преди да разгледаме облекчението, ще обърнем внимание, че според разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ то се отнася за лица с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, доказана с влязло в сила решение на компетентен орган.
Конкретните процедури на доказване на степента на намалена работоспособност са регламентирани в Закона за здравето, респективно в издадените въз основа на него поднормативни актове.
В средата на 2009 г. със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 41 от 2009 г.) се извършиха промени в Закона за здравето (ЗЗ), част от които имат отношение към ползване на облекчението по чл. 18 ЗДДФЛ.

Промени в Закона за здравето при класифициране вида на увреждането

С последните промени в Закона за здравето понятието “намалена работоспособност” (ползвано при дефиниране на данъчното облекчение) се ограничи само по отношение на лица в трудоспособна възраст. Според нововъведената дефиниция на понятието “трайно намалена работоспособност” това е състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система (т. 35 на § 1 от ДР на ЗЗ).За лица в нетрудоспособна възраст – деца до 16 години и лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се прие, че следва да се диагностицира не степен на трайно намалена работоспособност, а “вид и степен на увреждане”. В тази връзка се въведе специална дефиниция на понятието “вид и степен на увреждане” като състояние на хронично травматично или нетравматично увреждане (болест), при които лицето в нетрудоспособна възраст е с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система (т. 36 на § 1 от ДР на ЗЗ). Във връзка с извършените промени се регламентира, че:

•  видът и степента на увреждане и степента на трайно намалената работоспособност се установяват с решение на ТЕЛК и НЕЛК (чл. 103, ал. 3 ЗЗ);
•  видът и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се определят с решение на Детски експертни лекарски комисии (ДЕЛК) и НЕЛК с участието на специалисти по детски болести (чл. 103, ал. 4 ЗЗ).

За заварените случаи се въведоха преходни разпоредби, а именно:

•  започналите и неприключили до 01.07.2009 г. процедури пред ТЕЛК и НЕЛК за освидетелстване на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, продължават да се разглеждат по досегашния ред, но не по-късно от 31.12.2009 г. (§ 65 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ – обн. ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.).
•  лицата, на които пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по досегашния ред, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от ПЗР на ЗЗ¹, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане (§ 66 от ПЗР на ЗЗ). С други думи, наличните документи запазват силата си на пожизнени и само се прекатегоризират според новата терминология.

Промените в Закона за здравето наложиха въвеждането на нова разпоредба и в ЗДДФЛ – § 10а от ПЗР на закона, която е в сила от 01.07.2009 г. и има за цел синхронизиране на понятийния апарат на ЗДДФЛ с този на Закона за здравето. Според ал. 1 на § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ, лицата, които вследствие на промените в ЗЗ вече получават документ не за намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а за вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, ако то е определено с валидно решение на компетентен орган (ТЕЛК, НЕЛК или ДЕЛК – бел. авт.), също ползват данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбите на § 65 и 66 от ПЗР на ЗЗ допълнително е уточнено, че лицата, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане (§ 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ).

Характеристика на облекчението

При подаване на годишната данъчна декларация за 2009 г. лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, респективно вид и степен на увреждане, могат да намалят със 7920 лв. сумата на годишните си данъчните основи по чл. 17 ЗДДФЛ, т.е. сумата, формирана въз основа на доходите от:

•  трудови правоотношения;
•  друга стопанска дейност (т.е. граждански договори, свободни професии и други доходи по извънтрудови правоотношения);
•  наеми и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
•  доходи от прехвърляне на права или имущество;
•  други доходи (лихви, награди и др. доходи със случаен характер) – (чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ и § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ).

Видно е, че в обхвата на изброените доходи не влизат доходите от дейност като едноличен търговец (ЕТ). Това обаче не означава, че при наличие на доходи от дейност като ЕТ облекчението не може да се ползва. Облекчението може да се ползва и при доходи от дейност като ЕТ (извън дейностите, облагани с патентен данък, които подлежат на облагане по реда на ЗМДТ и съответно нямат отношение към посочената преференция), но само в следните два случая:

• сумата на данъчните основи от посочените доходи по чл. 17 ЗДДФЛ е по-малка от 7920 лв. В този случай само неусвоеният остатък от облекчението би могъл да се ползва с цел да намали данъчната основа за доходите от дейност на ЕТ, формирана въз основа на данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО. С други думи, сумата от 7920 лв. винаги първо се съпоставя със сумата на данъчните основи по чл. 17 ЗДДФЛ и само при наличие на остатък той може да се приспадне от доходите от дейност като ЕТ (чл. 21 ЗДДФЛ² и свързаната с нея разпоредба³ на чл. 28, ал. 2, т. 2 от същия закон). Например, ако през 2009 г. физическо лице, което може да ползва облекчение за намалена работоспособност, придобива доходи от трудови правоотношения, за които формира годишна данъчна основа в размер на 5920 лв. и доходи от стопанска дейност като собственик на предприятие на ЕТ, за които формира годишна данъчна основа в размер на 10 000 лв., то облекчението от 7920 лв. следва да се ползва в следната последователност:
  – да се приспадне до размера на годишна данъчна основа (5920 лв.), формирана от доходите от трудови правоотношения (общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ);
  – остатъкът от 2000 лв. (7920 лв. – 5920 лв.) да се приспадне от годишната данъчна основа, формирана за доходите от стопанска дейност на ЕТ по чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ, която от 01.01.2008 г. вече се посочва в отделно приложение в данъчната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, доколкото се облага с данък 15 на сто, а не с 10 на сто;
• лицето има доходи само от дейност като ЕТ. В този случай данъчната основа по чл. 28 ЗДДФЛ, формирана въз основа на данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО, пряко се намалява с цялата сума от 7920 лв. (чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗДДФЛ).

Ако лицето има както доходи, спадащи към посочените по-горе, включени в данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ, така и доходи от дейност като ЕТ, но сумата на данъчните основи на доходите, визирани в чл. 17 ЗДДФЛ, е по-висока от 7920 лв., лицето няма право по свой избор да ползва облекчението в размер на 7920 лв. или част от него, спрямо доходите от дейност като ЕТ (чл. 21 ЗДДФЛ). Например, ако през 2009 г. физическо лице, което може да ползва облекчение за намалена работоспособност, придобива доходи от трудови правоотношения, за които формира годишна данъчна основа в размер на 10 000 лв. и доходи от стопанска дейност като собственик на предприятие на ЕТ, за които формира годишна данъчна основа в размер на 8000 лв., то облекчението от 7920 лв. се ползва единствено и изцяло само спрямо доходите от трудови правоотношения, т.е. то не следва да бъде посочено (нито изцяло, нито частично) в Приложение № 2 за доходи от дейност като ЕТ от годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ⁴.

Размер на годишни доходи, при които облекчението води до липса на облагане

Облекчението е значимо. Например, ако лицата, които имат право на него, получават само доходи от:
– трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ⁵ (т.е. включително и лицата, работещи по договори за управление и контрол), те не биха дължали данък при годишно брутно облагаемо възнаграждение до 9103,45 лв. (респективно средномесечно възнаграждение до 758,62 лв.) – (9103, 45 лв. – 13% осигуровки х 9103, 45 лв. = 7920 лв.);
– упражняване на свободна професия, те не биха дължали данък при годишно брутно облагаемо възнаграждение до 14 270,27 лв. (респективно средномесечно възнаграждение до 1189,19 лв.) – (14270,27 лв. – 25% х 14270,27 лв. – 26% осигуровки х 75% х 14270,27 лв. = 7920 лв.);
– извънтрудови правоотношения (граждански договори с 25 на сто нормативно признати разходи), без да са пенсионери, те не биха дължали данък при годишно брутно облагаемо възнаграждение до 11 891,89 лв. (респективно средномесечно възнаграждение до 960,70 лв.) – (11 891,89 лв. – 25% х 11 891,89 лв. – 11,2% осигуровки х 75% х 11 891,89 лв. = 7920 лв.). В случай че са пенсионери, лицата не биха дължали данък при годишно брутно облагаемо възнаграждение до 10 909,09 лв. (респективно средномесечно възнаграждение до 909,09 лв.) (10 909,09 лв. – 25% х 10 909,09 лв. – 3,2% осигуровки х 75% х 11 891,89 лв. = 7920 лв.). Затова е важно да се знае какви са условията за ползване на облекчението.

Условия за ползване на облекчението

За лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, респективно вид и степен на увреждане, получаващи изброените по-горе доходи, е необходимо само да притежават валидно решение от ТЕЛК/НЕЛК през 2009 г., копие от което да приложат към годишната си данъчна декларация за 2009 г. (чл. 23, т. 1 ЗДДФЛ) или да представят на работодателя си в срок от 30.11. до 31.12.2009 г., ако получават доходи от трудови правоотношения и искат да ползват облекчението чрез него, а не чрез подаване на годишна декларация (чл. 49, ал. 4, т. 1 ЗДДФЛ).
Ще уточним, че доколкото при лицата, получаващи доходи от трудови правоотношения (към които се отнасят и доходите по управление и контрол), облекчението може да се ползва и месечно в размер 660 лв. на месец, такива лица по всяка вероятност са представили копие от решение на ТЕЛК/НЕЛК още в рамките на годината.
Необходимо е да посочим, че в действащата редакция на ЗДДФЛ не е визирано доказване на правото за ползване на облекчението с решение, издадено от Детска експертна лекарска комисия (ДЕЛК). Този пропуск е запълнен в проектозакона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, предложен от МС.
Ще допълним, че ако лице разполага с валидно решение, издадено през 2010 г., но с начална дата на инвалидизиране в рамките на 2009 г., то има право на данъчно облекчение за 2009 г. В случай че решението е получено до крайната дата за подаване на годишната данъчна декларация, ако лицето вече е подало декларация без отчитане на облекчението, то би могло да подаде нова коригираща декларация, към която да го приложи. Ако решението е получено след 30.04.2010 г., то липсва законово основание за подаване на легитимна коригираща декларация. В този случай би могло да се подаде искане на чл. 129 ДОПК, който регламентира процедурата за подаване на искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данъци⁶.

Валидност на решението, издадено от ТЕЛК или НЕЛК

Основните въпроси около правомерността на ползване на облекчението са свързани с валидността на решението на ТЕЛК/НЕЛК за съответната данъчна година – в случая 2009 г.
В тази връзка ще се опитаме да отговорим на два от най-често задаваните въпроси:

•  може ли облекчението да се ползва в пълен размер за годината на настъпване на неработоспособността (респективно констатиране на вида и степента на увреждане) и за годината на изтичане срока на валидност на решението; Ш кога дадено решение на ТЕЛК/НЕЛК се приема за пожизнено за целите на ЗДДФЛ.

По отношение на първия въпрос отговорът е, че облекчението се ползва включително за годината на настъпване на неработоспособността (респективно констатиране на вида и степента на увреждане) и за годината на изтичане срока на валидност на решението (чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ). С други думи, дадено лице може да е получило валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК в сила от 01.07.2009 г., с което му се определя намалена работоспособност, равна или над 50 на сто, или от 01.07.2009 г., с решение на ТЕЛК/НЕЛК да му се намали степента на намалена работоспособност от 50 на 30 на сто. Независимо от това за доходите, реализирани през 2009 г., лицето ще ползва данъчното облекчение за намалена работоспособност в пълен размер (7920 лв.).
По отношение втория въпрос – кога е налице валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, следва да се има предвид, че във всяко решение на ТЕЛК/НЕЛК има посочен срок на валидност, като срокът е от една до три години. Като правило, ако срокът изтича преди 2009 г., то за 2009 г. не може да се ползва облекчение за намалена работоспособност.
Следва обаче да се има предвид, че решението може и да е пожизнено. Решението може да бъде дефинирано с пожизнен срок още при самото провеждане на експертизата, но може, без да е изрично дефинирано като такова, да се превърне в пожизнено. Именно вторият тип решения пораждат най-много въпроси в практиката. В тази връзка следва да се има предвид, че за 2009 г. (поради промените в Закона за здравето) по отношение на пожизнения характер на решението от експертизата на ТЕЛК/НЕЛК, респективно ДЕЛК, са налице две редакции на чл. 101, ал. 4 ЗЗ.
Според чл. 101, ал. 4 ЗЗ, в редакцията му в сила до 30.06.2009 г., на лица, навършили 65-годишна възраст, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено. Доколкото действащият Закон за здравето е в сила от 01.01.2005 г., към цитираната разпоредба на чл. 101, ал. 4 бе въведена и допълнителна разпоредба (§ 3 от ПЗР на ЗЗ) за уреждане на заварени случаи⁷. Според нея лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. В съответствие с цитираните разпоредби на чл. 101, ал. 4 и § 3 от ПЗР на ЗЗ, в ЗДДФЛ бе въведен § 49 към ПЗР на закона, според който предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато: 
– срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004 г. и
– лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. 
Следователно, не би следвало да се считат за пожизнени решенията на ТЕЛК/НЕЛК със срок на валидност до 31.12.2004 г., дори лицето до 31.12.2004 г. да е навършило 65 години. Например не е налице право на данъчно облекчение, ако лицето е навършило 65 години на 01.02.2004 г., но срокът на решението е до 01.10.2004 г. Без значение за данъчното облагане е дали лицето получава пожизнена пенсия за инвалидност⁸.
Ако обаче срокът на решението изтича след 31.12.2004 г., важно за валидността на решението е дали в този срок лицето навършва 65 години или не. Например решение със срок до 01.02.2007 г.
 – се счита за пожизнено и съответно валидно не само през 2007 г., но и през 2008, през 2009 и следващите години, ако до крайния срок на решението (до 01.02.2007 г.) лицето е навършило 65 години⁹;
– не се счита за пожизнено и лицето следва да се преосвидетелства, за да има основание за данъчно облекчение след 2007 г., ако в рамките на този срок (до 01.02.2007 г.) лицето не успява да навърши 65 години¹⁰. Всяко друго обстоятелство е без значение за данъчното облагане, например фактът, че в рамките на срока на решението или след изтичане на неговия срок лицето е навършило възрастта по чл. 68 КСО, поради което му е отпусната пожизнена пенсия^11, или че разполага с удостоверение за безплатно пътуване с железопътен и автобусен транспорт, което е за пожизнено трайно намалена работоспособност¹².
Ще допълним, че лицата, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето, както и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на 3 от ПЗР на ЗЗ, според новоприетата терминология на същия закон се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане и съответно продължават да имат право на данъчно облекчение ( 10а от ПЗР на ЗДДФЛ), което би трябвало да бъде удостоверено със същото решение на ТЕЛК/НЕЛК, което са прилагали и досега.
Според чл. 101, ал. 4 ЗЗ, в редакцията му в сила от 01.07.2009 г., на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, (а не задължително навършили 65 години – бел. авт.), видът и степента на увреждане се определят пожизнено. (На лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане – чл. 101, ал. 5 ЗЗ). Доколкото според ал. 1 на § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ лицата, които вследствие на промените в Закона за здравето вече получават документ не за намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а за вид и степен на увреждане, то ако видът и степента на увреждане са определени пожизнено, и облекчението по чл. 18 ЗДДФЛ ще се ползва пожизнено. Още един път обаче ще припомним, че започналите и неприключили до 01.07.2009 г. процедури пред ТЕЛК и НЕЛК за освидетелстване на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, продължават да се разглеждат по досегашния ред, т.е. редът, в сила до 01.07.2009 г., но не по-късно от 31.12.2009 г. (§ 65 от ПЗР на ЗЗ

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант

_____________
1 Според разпоредбата на чл. 101, ал. 4 ЗЗ, в редакцията й до 01.07.2009 г. степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнено. Доколкото действащият в момента Закон за здравето и по-конкретно разпоредбата на чл. 101, ал. 4 ЗЗ влезе в сила от 01.01.2005 г. с § 3 от ПЗР на ЗЗ се регламентира преходна разпоредба, че за лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст те също се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност.
2 Според чл. 21 ЗДДФЛ годишното данъчно облекчение за неработоспособност по чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ се ползва в следната последователност: 1. от сумата от годишните данъчни основи по чл. 25 (трудови правоотношения), 30 (друга стопанска дейност), 32 (наеми и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), 34 (доходи от прехвърляне на права или имущество) и 36 (други доходи); 2. от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 – за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
3 Според чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗДДФЛ годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 (за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец) се намалява с разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение по чл. 18, ал. 1, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението – за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган.
4 Причината е в разликата в данъчните размери. При доходи от дейност като ЕТ се ползва по-висок данъчен размер 15 на сто и следователно данъчната икономия би била по-голяма. Затова, ако не бе наложено последователността на ползване данъчното облекчение, регламентирана в чл. 21 ЗДДФЛ, всички лица, получаващи доходи като ЕТ, така и доходи, посочени чл. 17 ЗДДФЛ, биха усвоявали данъчното облекчение първо спрямо доходите от ЕТ.
5 По смисъла т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ “трудови правоотношения” са: а) правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда; б) правоотношенията с държавни служители и правоотношенията между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица – от една страна, и служещите в съответните министерства – от друга; в) правоотношенията с членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители по Закона за съдебната власт, както и правоотношенията по Закона за Конституционен съд; г) правоотношенията между Българската православна църква или друго регистрирано вероизповедание по Закона за вероизповеданията – от една страна, и нейните (неговите) служители с духовно звание – от друга страна; д) правоотношения с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон; е) правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната; ж) правоотношенията между работодател по т. 27 и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице; з) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия.
6 Виж в тази връзка писмо № 20-21-141 от 05.06.2008 г. на Дирекция “ОУИ” – Пловдив, поместено в Система “Въпроси и отговори” от интернет-страницата на НАП. Разглежда се следния казус: лице получава експертно решение от 26.02.2008 г., удостоверяващо пожизнено 100% намалена работоспособност с посочена дата на инвалидизиране 21.09.2007г. До получаване на решението лицето е подало годишна данъчна декларация, без отчитане на облекчението, тъй като не е разполагало с легитимен документ, удостоверяващ инвалидността. Становището по описания казус е: “Няма знак на равенство между датата на издаването на решението и датата на инвалидизирането, предвид продължителността на административната процедура и обстоятелството, че практически фактическото настъпване на инвалидността не съвпада с документалното й признаване. В предвид на гореизложеното посоченото експертно решение е валидно за данъчната 2007 г.”. Допълва се, че ако решението е получено след подаване на годишната данъчна декларация, но преди изтичането на законоустановения срок (30.04.2008 г.) за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. Ако е пропуснат срокът за подаване на коригираща годишна данъчна декларация (30.04. на следващата година), към която да се приложи валидното експертно решение, се предлага лицето да се възползва от възможността на чл. 129 ДОПК, който регламентира процедурата за подаване на Искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данъци.
7 Експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК, издадени преди 01.01.2005 г., с които на лицата вече е определен пожизнен срок на инвалидност (трайно намалена работоспособност), запазват своето правно действие. В този смисъл е писмо изх. № I-814/08.03.2005 г. на Националната експертна лекарска комисия до ГДД, в което е указано, че: “Всички експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК с пожизнен срок на инвалидността запазват своята правна стойност пожизнено на лицето, ако след него не е последвало друго решение, с друг срок на инвалидността”. (Виж писмо на № 5/72 от 18.04.2008 г. на Дирекция “ОУИ” – София, поместено в Система “Въпроси и отговори” от интернет-страницата на НАП.)
8 Виж писмо на № 5/72 от 18. 04. 2008 г. на Дирекция “ОУИ” София, поместено в Система “Въпроси и отговори” от интернет-страницата на НАП.
9 Виж писмо № 67-00-1 от 09.04.2009 г. на ЦУ на НАП,, както и писмо № 20-00-380 от 06.04.2009 г. на Дирекция “ОУИ” – София, поместени в Система “Въпроси и отговори” от интернет-страницата на НАП. В първото се разглеждат случаи, при който лице е навършило 65-годишна възраст, като срокът на инвалидността в експертното решение е определен до 01.08.2007 г. Посочва се, че тъй като срокът на решението не e изтекъл към 31.12.2004 г., лицето има основание за ползване на данъчно облекчение. Във второто наличието на експертно решение със срок на действие от 16.07.2004 г. до 01.07.2007 г., в рамките на срока на което (на 14.07.2005 г.) лицето е навършило 65 години, се приема за основание за ползване на на данъчно облекчение по чл. 18 през 2009 г.
10 Виж писмо на № 07-00-153 от от 07.02.2008 г. на Дирекция “ОУИ” – Пловдив, поместено в Система “Въпроси и отговори” от интернет-страницата на НАП. В него се разглежда следният казус: от 26.09.2005 г. лице е освидетелствувано със 100% загубена работоспособност със срок на инвалидността до 01.09.2007 г. Лицето на 05.05.2007 г. навършва 63-годишна възраст и е пенсионер. Становището е, че решението не може да се третира като пожизнено за целите на ЗДДФЛ, тъй като лицето не е навършило 65 години в срока на решението.
11 Виж писмо № 20-00-167 от 18.03.2009 г. на Дирекция “ОУИ” – София, поместено в Системата “Въпроси и отговори” от интернет-страницата на НАП. С експертно решение на ТЕЛК от 09.06.2005 г. на служител е определена намалена работоспособност над 50 на сто, със срок, изтекъл на 01.06.2008 г. Въпросът е, следва ли служителят да ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност по чл. 18 ЗДДФЛ за 2009 г., предвид че същият е навършил възрастта за пенсиониране по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Отговорът е, че в конкретния случай служителят няма навършена 65-годишна възраст към датата, на която изтича срокът на инвалидността, посочен в експертното решение на ТЕЛК, т.е. не е налице едно от цитираните по-горе кумулативни условия на § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ, при наличието на които може да се счита, че лицето е с определен пожизнен срок на инвалидност. Следователно, представеното експертно решение на ТЕЛК не представлява валидно правно основание за ползване на данъчното облекчение, регламентирано в чл. 18, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ, т.е. решението не доказва наличието на трайно намалена работоспособност за 2009 г. Фактът, че лицето е навършило възраст по чл. 68 КСО, поради което му е отпусната пожизнена пенсия, няма отношение към прилагането на въпросните данъчни норми.
12 Виж писмо № 94-Л-114 от 22.02.2008 г. на ЦУ на НАП, поместено в Системата “Въпроси и отговори” от интернет-страницата на НАП.