Със Закона за изменение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), обнародван в „Държавен вестник”, бр. 77 от 09.10.2012 г., бяха направени съществени промени в досегашната нормативна уредба, която предвиждаше необжалваемост пред съд на наказателно постановление, когато наложеното наказание, постановеното отнемане на вещи и присъденото обезщетение бяха в невисок размер поради маловажността на случая.
Изменението влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник” – от 09.10.2012 г.
Съгласно отменената ал. 3 на чл. 59 ЗАНН на обжалване не подлежаха наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лв. включително, постановено в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лв. включително, или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Това беше правило, което се съдържаше в общия административнонаказателен закон.
Като общ текст по отношение нарушенията на административнопроцесуални норми може да се разглежда и отменената ал. 3 на чл. 307 АПК, съгласно която на обжалване не подлежаха наказателните постановления, с които се налага глоба до 100 лв.
Вижда се, че между цитираните два текста съществува разлика в размера на наказанията, а от друга страна, текстът на ЗАНН се отнасяше и до отнемането на вещи на стойност до 10 лв. включително и до присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност.
В редица други нормативни актове се съдържаха текстове, съгласно които наказателните постановления, с които се налагат различни по размер наказания, или се постановява отнемане на вещи, или се присъжда обезщетение, не подлежаха на обжалване пред съд.
В това отношение може да бъде направена следната систематизация:
а) необжалваемост на наказателни постановления (НП), с които се налага наказание, постановява се отнемане, или се присъжда обезщетение до 100 лв.:
– съгласно чл. 384, ал. 7 от Кодекса за търговското корабоплаване не се обжалваха НП, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 100 лв., като този текст е нов, приет е през 2011 г.;
– съгласно чл. 130, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до 100 лв.;
– съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за военната полиция не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до 100 лв. включително;
– съгласно чл. 57, ал. 2 от Закона за геодезията и картографията не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до 100 лв. включително;
– съгласно чл. 91, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до 100 лв. включително, постановено е отнемане на вещи на стойност до 100 лв., или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност;
– съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за транслитерацията не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до 100 лв.;
– съгласно чл. 139, ал. 3 от Закона за устройство на територията не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до 100 лв. включително;
– съгласно чл. 96, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до 100 лв. и/или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв. (тук е предвиден по-висок размер за стойността на отнетите вещи), или е присъдено обезщетение за причинените щети на същата стойност, както и лишаване от право на лов за срок една година;
б) необжалваемост на НП, с които се налага друго по размер наказание, постановява се отнемане, или се присъжда обезщетение в друг размер:
– съгласно чл. 46 от Закона за опазване на селскостопанското имущество не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до
5 лв. включително, постановено е отнемане в полза на държавата на вещи на стойност до 5 лв. включително или е присъдено обезщетението за причинените щети на същата стойност;
– съгласно чл. 416, ал. 7 от Кодекса на труда не подлежаха на обжалване НП, с които се налага наказание за маловажно нарушение, а това е нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. За тези случаи работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.;
– съгласно чл. 474 от Закона за ветеринарномедицинската дейност не се обжалваха НП, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 150 лв.;
– съгласно чл. 200б от Закона водите не се обжалваха НП, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 500 лв.;
– съгласно чл. 94 ал. 3 от Закона за измерванията не се обжалваха НП, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 200 лв. включително;
– съгласно чл. 54, ал. 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до 500 лв. или имуществена санкция до 1000 лв. включително, а съгласно чл. 58, ал. 3 – глоба до 600 лв. и имуществена санкция до 1000 лв. включително;
– съгласно чл. 239, ал. 4 от Закона за устройство на територията не се обжалваха НП, с които е наложена имуществена санкция на юридически лица или еднолични търговци до 500 лв. включително;
– съгласно чл. 43а, ал. 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух не се обжалваха НП, с които е наложена глоба до
1000 лв. и имуществена санкция до 5000 лв. включително. Изброените текстове показват както различие във формулировките, така и значителни разлики в размера на наложените наказания, поставеното отнемане на вещи и/или присъденото обезщетение.
Още при действието на текстовете бяха постановени съдебни решения, при които съдът беше приел за допустими подадените жалби и се беше произнесъл при глоба, която е в необжалваемия размер. Аргументите за това бяха извлечени от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тези решения са обезсилени от касационната инстанция с мотива, че съдът не може да прогласява противоречие между международен договор и закон и да суспендира действието на закон (вж. например мотивите на Решение № 279 от 2009 г. и Решение № 91 от 2009 г. на Административен съд – София град).
За да бъде решен проблемът, Конституционният съд беше сезиран с искане на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционна нормата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движение по пътищата. В началото на настоящата година Конституционният съд се произнесе с Решение № 1 от 01.03.2012 г. по Конституционно дело № 10 от 2011 г., с което обяви за противоконституционен посочения текст, предвиждащ необжалваемост пред съда на наказателни постановления и електронни фишове за налагане на глоба под 50 лв.
В мотивите си КС изтъква, че съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като в своята практика съдът винаги е прокламирал този принцип, щом правото на защита пред съд е било ограничавано със закон. Доколкото ограничаването на съдебна защита е възможно, то това се отнася до съдебното обжалване на административните актове съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, а наказателните постановления не са административни актове. Това са правораздавателни актове, с които се налагат административни наказания.
В правовата държава, когато става въпрос за правораздавателна дейност, достъпът на гражданите и предприятията до съдебна защита е гарантиран с чл. 117, 118 и 119 от Конституцията. Щом дадена дейност, макар и осъществявана от административен орган, притежава белезите на правораздаване, то защитата, която законът е длъжен да предостави, трябва да бъде обжалване пред съд.
Отнемането на правото на обжалване на наказателни постановления противоречи на Конституцията съгласно решението на Конституционния съд. Като последица от това решение се наложи изменението на ЗАНН и цитираните по-горе текстове от други закони.
Доц. д-р Ганета МИНКОВА
