Разпределяне и придобиване на вещни права след ликвидацията

Две от основните цели на производството по ликвидация са осребряването и разпределението между съдружниците на имуществото на прекратилото дейността си търговско дружество. Определящото значение на имуществото на дружеството е намерило израз и в правилото, според което ликвидационното производство продължава, докато е налице притежавано от дружеството имущество (чл. 273, ал. 1 ТЗ). Нещо повече, законодателят е предвидил възможност за възобновяване¹ на приключило ликвидационно производство в случаите, когато бъде открито ново имущество на дружеството. Съгласно втората алинея на чл. 273 ТЗ, ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори. Основният случай, в който се налага извършването на по-нататъшни действие за ликвидация, е свързан с откриването или освобождаването на имущество за разпределение. Активно легитимирани да искат възобновяване на производството по ликвидация са както неговите кредитори, така и съдружниците. Назначаването на ликвидаторите по чл. 273, ал. 2 ТЗ, съответно – освобождаването им след приключване на допълнителните действия за ликвидация, са обстоятелства, които подлежат на вписване.
Назначаването на ликвидатор за извършване на допълнителни действия за ликвидация не води до възстановяване на правосубектността на вече заличеното търговско дружество². Причината за това е конститутивният характер на вписването и заличаването на търговското дружество в търговския регистър³. Именно обстоятелството, че “по-нататъшни действия за ликвидацията” се извършват след заличаване на търговското дружество (чл. 273, ал. 1 ТЗ), се поставят няколко въпроса относно действията на назначения по чл. 273, ал. 2 ТЗ ликвидатор:

• кой е собственик на допълнителното имущество за осребряване и разпределение, след като търговското дружество е заличено в търговския регистър?
• от името на кого назначеният от Агенцията по вписванията ликвидатор се разпорежда с това имущество?
• какъв е видът на придобиването на включените в това имущество вещни права от третите лица, договарящи с ликвидатор по възобновено производство по ликвидация?

1. Допълнително разпределение
Няколко са случаите, при които възниква необходимост от извършване на по-нататъшни действие за ликвидация, изразяващи се в допълнително разпределение на имущество. Те могат да бъдат обособени в следните две групи:
а) По-нататъшни действие за ликвидация при наличието на неразпределено имущество. В неразпределеното имущество се включват:

• новооткритото имущество, т.е. имуществото, което не е било известно на ликвидатора по време на производството по ликвидация, поради което не е било включено в разпределението;
• пропуснатото имущество, т.е. имуществото, което макар и да е било известно на ликвидатора, не е било разпределено и е извършено заличаване на търговското дружество;
• освободеното имущество при евентуалното освобождаване на имущество, заделено по чл. 272, ал. 3 ТЗ като обезпечение на спорни задължения на търговското дружество;
• съдебно установеното имущество, т.е. имущество, за чието притежание е съществувал висящ съдебен спор по време на производството по ликвидация. Това са случаите, в които от името на търговското дружество са предявени установителни искове за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на определени вещни права в полза на търговското дружество. Разглеждането и решаването на така предявените искове понякога отнема много повече време отколкото времето, необходимо за извършване на ликвидацията.

б) По-нататъшни действия за ликвидация при “новопридобито” имущество. В “новопридобитото” имущество се включват:

• имущество, което е било предмет на съдебен спор по предявен от името на търговското дружество конститутивен иск, чието уважаване е свързано с придобиването или възстановяването на определено вещно право в полза на ищеца. Такива са например: искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – за обявяване на окончателен договор, по който търговското дружество се явява приобретател; искът по чл. 33, ал. 3 ЗС – за изкупуване на продадена идеална част от недвижим имот, в съсобствеността върху който участва търговското дружество; искът по чл. 32 ЗЗД – за унищожаване на вещнопрехвърлителен договор, по който търговското дружество е участвало като праводател; искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на договор, по който търговското дружество е прехвърлило вещно право върху недвижим имот. Сред посочените искове не може да бъде поставен искът по чл. 135 ЗЗД, предявен от търговското дружество в качеството му на кредитор срещу увреждаща го разпоредителна сделка с вещно право, извършена от негов длъжник. Уважаването на подобен иск ще доведе до относителна недействителност на атакуваната разпоредителна сделка и вещното право ще остане част от имуществото на длъжника, но няма да се придобие от търговското дружество;
• имущество, чието придобиване от търговското дружество е поставено в зависимост от настъпването на отлагателно условие или начален срок, настъпили след заличаването. Осъществяването на уговорения модалитет води до придобиване на уговореното вещно право, а когато модалитетът е отлагателно условие – вещнопрехвърлителното действие настъпва с обратна сила (чл. 25, ал. 2 ЗЗД).

Именно посочените случаи, при които възниква необходимостта от “по-нататъшни действия за ликвидация” по смисъла на чл. 273, ал. 2 ТЗ, ще бъдат разгледани по-долу с оглед възникващите във връзка с тях вещноправни въпроси. Извършеното заличаване на търговското дружество не страда от порок и не може да бъде атакувано поради вписване на несъществуващо обстоятелство⁴ .

2. Въпросът за собствеността върху неразпределеното имущество

2.1. Ликвидационното производство завършва със заличаване на търговското дружество, което води до прекратяване на правосубектността на това дружество. Последното престава да съществува в правния мир като носител на права и задължения. В този смисъл то не може да бъде и титуляр на вещните права, включени в останалото неразпределено след ликвидацията имущество. Липсата на правоприемство при ликвидацията изключва и възможността неразпределеното имущество да се придобива от друго лице, например съдружниците в заличеното дружество. Последните придобиват единствено вещните права, които са им разпределени от ликвидатора в производството по ликвидация. В този случай става въпрос за частно правоприемство, което е окончателно и не може да бъде атакувано от неудовлетворени кредитори, които са пропуснали да предявят правата си в производството по ликвидация.
2.2. Въпреки това обаче законът предвижда, че ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори. Назначаването на ликвидатор от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията не е свързано с възстановяването на правосубектността на заличеното търговско дружество. За това най-малкото би било необходимо извършването на съответно вписване в търговския регистър. Текстът на закона има предвид извършването на конкретни “действия за ликвидация”, които имат остатъчен и довършителен характер.
Обстоятелството, че назначаването на ликвидатор по чл. 273, ал. 2 ТЗ не води до възстановяване на правосубектността на търговското дружество, поставя поредица от въпроси:

• с кого ликвидаторът се намира в правоотношение, по силата на което му е възложено извършването на конкретните действия за ликвидация;
• кой дължи заплащане на възнаграждението на ликвидатора;
• от името на кого се разпорежда с пропуснатото при ликвидацията имущество.

2.3. При прекратена правосубектност на търговското дружество като възложител по правоотношението с ликвидатора следва да бъде посочена Агенцията по вписванията. Тя следва да заплаща и възнаграждение на назначения ликвидатор. Текстът на чл. 273, ал. 2 ТЗ посочва именно длъжностното лице по регистрацията като компетентно да назначи ликвидатора. Съдружниците не могат да бъдат посочени като страна по правоотношението с назначения по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ ликвидатор, тъй като те не са правоприемници на имуществото на заличеното търговско дружество. Не могат да бъдат страни по това правоотношение и заинтересуваните кредитори, тъй като те нямат подобно качество в производството по ликвидация. Възприемането на подобно разрешение би довело до натоварване на Агенцията по вписванията със заплащането на възнаграждение на назначения от нея ликвидатор, въпреки възможността за последващо събиране на платените суми от стойността на пропуснатото имущество. Струва ми се, че би било подходящо в разглежданата хипотеза de lege ferenda да се възприеме разрешението, дадено в параграф 5, ал. 4 от ПЗР на ЗТР, според което разноските за производството по ликвидация, извършено служебно при неосъществена в предвидения от закона срок пререгистрация, са за сметка на търговеца. Членовете на управителните органи отговарят солидарно и неограничено за задълженията на търговеца, свързани с производството по ликвидация. Наличието на подобна изрична клауза би дала възможност за привличане на отговорността на управителните органи на заличеното търговско дружество.
2.4. При заличено търговско дружество допълнителните действие за ликвидация следва да бъдат извършвани от името на ликвидатора. Той не е и не може да бъде представител на дружество, което не съществува като правен субект. Въпреки това, извършените от него разпоредителни действия с пропуснато при ликвидацията имущество ще водят до правоприемство в полза на приобретателя. Последният ще придобива прехвърляното му вещно право, когато това право е съществувало в имуществото на търговското дружество преди заличаването. Въпреки че страна по сделката е ликвидаторът, правоприемството ще настъпва между търговското дружество и приобретателя. За да се обоснове подобно правоприемство, е необходимо използването на фикция. При настоящата редакция на закона фингирано правоприемство трудно може да се обоснове с разпоредбата на чл. 273, ал. 2 ТЗ. Струва ми се, че de lege ferenda е необходимо включването на изричен текст, който да посочва, че допълнителните действия за ликвидация по чл. 273, ал. 2 ТЗ се извършват от името на ликвидатора, но с правен ефект за имуществото, което е принадлежало на ликвидираното дружество. В този случай ликвидаторът се разпорежда с едно ничие имущество, но волята ще е свързана от закона с настъпването на уговорения между страните вещнопрехвърлителен ефект.
2.5. Възможно е възприемането и на друго разрешение в случаите на освободено, съдебно установено и “новопридобито” имущество, което е било предмет на съдебен спор по предявен от името на търговското дружество конститутивен иск, чието уважаване е свързано с придобиването или възстановяването на определено вещно право в полза на ищеца. В Определение № 168 от 20.10.2000 г. ВКС е приел, че в случаите, когато искът е предявен срещу търговско дружество в ликвидация “правосубектността на ответника се поддържа въпреки заличаването му в процеса по делото (курсив – С.С.)”. Застъпва се тезата, според която след като исковата молба е била подадена в период на ликвидация на ответника и неговото заличаване в търговския регистър не може да се противопостави на противната страна по висящия процес. В Определение № 228 от 14.12.2005 г. по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав на ВКС се приема, че заличаването на търговското дружество няма конститутивно, а само оповестително действие⁵: “Юридическата личност на търговското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Ако обективно е налице неразпределено имущество, то не остава без собственик (съответно титуляр) след заличаването на търговското дружество, нито една незакрита банкова сметка ще остане без титуляр – ничия, нито един автомобил ще остане без собственик – ничий. … За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му. В такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор”.
Макар и да споделям практичността и разумността на подобно разрешение, за съжаление възприетото от ВКС твърдение няма основание в действащото законодателство⁶. При липсата на изрично законово правило в обратен смисъл заличаването на търговското дружество от търговския регистър води до окончателното отпадане на неговата правосубектност. Това ще бъде основание за прекратяване на висящия съдебен процес, страна по който се е явявало заличеното търговско дружество⁷.
Освен “поддържането” на правосубектността на заличеното търговско дружество de lege ferenda е възможно възприемането и на друго законодателно разрешение. Във всяка една от посочените хипотези – освободено, съдебно установено и “новопридобито” въз основа на конститутивен иск имущество, евентуалната необходимост от извършването на “по-нататъшни действия за ликвидацията” е известна още по време на ликвидационното производство. Може да се предвиди, че при наличието на висящ съдебен процес, по който намиращото се в ликвидация дружество е страна, производството по ликвидация да продължава по отношение на останалото имущество, а след разпределението му то да се спира до разрешаването на съществуващия съдебен спор⁸. По този начин като страна по съдебния процес ще остава търговското дружество, тъй като то няма да бъде заличено⁹. От негово име ще се извършват и действията по допълнително разпределение на освободеното, съдебно установеното или новопридобитото имущество, предприети след приключването на съдебния спор. За времето, през което производството по ликвидация е спряно, следва да бъде назначен процесуален представител на търговското дружество, който да го представлява само в рамките на висящия съдебен процес.

3. Въпросът за придобиването на “новопридобитото” имущество

3.1. Обозначаването на имуществото като “новопридобито” е поставено в кавички, тъй като след заличаването на търговското дружество липсва правен субект, който да придобие съответното вещно право – макар и такъв субект да е съществувал към момента на възникване на правното очакване за придобиването (момента на предявяване на конститутивния иск или момента на сключване на сделката с модалитет).
Придобиването на правото от търговското дружество не може да се обоснове с действие на съдебното решение към момента на подаване на исковата молба, тъй като липсва подобно законово предвиждане. Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗС се отнася единствено за действието на исковата молба с оглед противопоставимостта й по отношение на приобретатели на същото право, вписали придобивното си основание след вписването на исковата молба.
Придобиване няма да настъпва и в случаите на сбъднато след заличаването отлагателно условие, съществувало в полза на търговското дружество, тъй като правоотношението, по което е било уговорено, няма да съществува. Поради това без значение остава придаденото от чл. 25, ал. 2 ЗЗД обратно действие на сбъднатото условие. Правните последици от сбъдването на условието ще настъпят към момента на неговото уговаряне само при условие че то наистина породи своето действие. След като договорът е прекратен поради прекратяването на едната страна по него, същата съдба следва и модалитета като част от него – той няма да може да породи своето правно действие.
3.2. За да се обоснове придобиване на имуществото, което е било предмет на съдебен спор по предявен от името на търговското дружество конститутивен иск, е необходимо:

• или да се запази правосубектността на търговското дружество, като изрично се посочи, че при наличието на предявен от него иск производството за ликвидация се развива с наличното имущество, след което се спира, а заличаването на търговското дружество от търговския регистър се извършва едва след приключването на съдебния спор и евентуалното разпределяне на новопридобитото имущество;
• или да се предвиди изрично някаква, нека условно я наречем остатъчна правосубектност, с оглед на която настъпва конститутивното действие на съдебното решение¹⁰. Тази правосубектност ще се запазва въпреки извършеното заличаване и ще продължава да съществува до окончателното разрешаване на спора и евентуално до разпределяне на новопридобитото имущество.

Основната разлика между двете разрешения е свързана: а) с обема на правосубектността: в първия случай след възстановяване на производството ликвидаторът ще разполага с правомощията по чл. 268, ал. 1 ТЗ¹¹, докато във втория – правосубектността ще съществува само с оглед на конкретния съдебен процес и на конкретното вещно право, явяващо се негов предмет, и б) с публичността на правосубектността: в първия случай търговското дружество ще продължава да бъде вписано в търговския регистър, докато във втория – ще липсва публична информация за запазената частична правосубектност.
За съжаление настоящата редакция на закона не възприема изрично нито едно от посочените разрешения. Разпределянето на наличното имущество ще води до прекратяване на производството по ликвидация и до заличаване на търговското дружество. Това поставя сериозния въпрос относно съдбата на съдебните производства, по които е участвало заличеното търговско дружество. Заличаването на последното като страна по въпросните производства при мълчанието на закона ще води до прекратяване на съдебния процес. Тъй като при ликвидация липсва правоприемство, няма да може да намери приложение разпоредбата на чл. 227 ГПК. Струва ми се, че подобно разрешение не отговаря на целите на ликвидационното производство и накърнява правата както на кредиторите, така и на съдружниците в ликвидираното дружество. Поради това de lege ferenda е препоръчително в разглежданата хипотеза законодателят да предвиди спиране на производството по ликвидация и възстановяването му след окончателното разрешаване на съдебния спор. По този начин правосубектността на търговското дружество се запазва, за да стане възможно приключването на съдебния процес и евентуалното разпределение на новопридобитото имущество.
3.3. Възприемането на посоченото разрешение ще даде ясен отговор и на въпроса относно имуществото, чието придобиване от търговското дружество е поставено в зависимост от настъпването на отлагателно условие или от изтичането на начален срок, които все още не са осъществени. При сега действащата редакция на закона заличаването на търговското дружество ще води до отпадане на правното действие на уговорените модалитети. Със заличаването на търговското дружество едната страна по договора прекратява своето правно съществуване без правоприемство, което води до прекратяване и на правоотношенията, по които тя се явява страна. Правоотношение на правоприемство с една страна не може да съществува. След заличаването на търговското дружество липсва правоотношение, в рамките на което уговореният между страните модалитет да произведе своето правно действие.
Запазването на правосубектността на търговското дружество чрез спиране на производството по ликвидация дава възможност за изчакване на изтичането на срока или на евентуалното осъществяване на условието, което да доведе до придобиването на ново имущество. Даването на такава възможност ще ползва както неудовлетворените кредитори на дружеството – тъй като те ще разполагат с повече имущество за събиране на своите вземания, така и самите съдружници – за които може да възникне право на участие в разпределението на останалото след удовлетворението на кредиторите имущество.
В контекста на посоченото по-горе при евентуална бъдеща законодателна промяна в уредбата на ликвидационното производство следва да се въведе правилото: във всеки случай, когато има възможност за установяване или придобиване на имущество, производството по ликвидация да се спира, а правосубектността на търговското дружество да се запазва до окончателното осъществяване или отпадане на констатираната възможност. Що се касае до имуществата, за наличието или за придобиването на които не може да се направи своевременно предвиждане или информацията за които не е стигнала до знанието на ликвидатора, по отношение на правата върху тях следва да се въведе фикция за остатъчна правосубектност на търговското дружество. Наличието на подобна законова фикция ще позволи разпоредителните действия с това имущество да бъдат извършвани от името на търговското дружество. Вещните права ще се придобиват от приобретателите по силата на настъпващото в тяхна полза частно правоприемство.

Стоян СТАВРУ, юрист
_____________
1 За използването на термина вж. Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество. Търговско предприятие. Търговско представителство. Търговски дружества ­ общи положения. Търговски сделки ­ общи положения. Велико Търново, 2005, с. 252. Възможността за възобновяване на действията за ликвидация не е ограничена от закона с някакъв краен срок. вж. Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2004, с. 272. За използването на термина “продължаване” на производството по ликвидация вж. Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружество. ­ Пазар и право, 2004, № 5, ЕПИ On-line.
2 Вж. Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружество. ­ Пазар и право, 2004, № 5, ЕПИ On-line.
3 Вж. Решение № 428 от 20.06.2005 г. по т. д. № 574/2004 г., ТК, ВКС: “правната уредба на търговските дружества е изградена на принципа за съответствието на възникването на дружеството и на изчезването му от правния мир. Или вписването на възникването предопределя и необходимостта от вписване на заличаването му, за да се признае преустановяване съществуването на юридическото лице. Следователно, за да се признае правното значение на правопрекратителния факт относно дружеството като субект на правото, е необходимо вписване на заличаването му в търговския регистър, от който момент се приема, че юридическото лице е изгубило своята правосубектност”.
4 Вж. Решение № 161 от 13.03.2006 г. по т. д. № 429/2005 г., ТК, I отд., ВКС: наличието на неприключило гражданско дело срещу заличеното дружество не води до вписване на несъществуващо обстоятелство, нито до недопустимост на вписването. Самият закон допуска възможността след постановено заличаване да възникне необходимост от по-нататъшни действия по ликвидацията (чл. 273, ал. 2 ТЗ), поради което наличието на неприключило производство срещу заличеното дружество не опорочава вписаното заличаване, нито означава вписване на несъществуващо обстоятелство.
5 В обратен смисъл са Решение № 428 от 20.06.2005 г. по т. д. № 574/2004 г., ТК, ВКС, и Решение № 798 от 20.12.2005 г. по т. д. № 439/2005 г., ТК, ВКС.
6 За критика на това разрешение с оглед установената от него фикция вж. Островски, Н. Отражение на заличаването на търговско дружество в резултат на ликвидация върху процесуалната му правоспособност. ­ Пазар и право, 2003, № 4, ЕПИ On-line.
7 В този смисъл вж. Определение № 86 от 01.03.2010 г. по ч. гражд. д. № 53/2010 г., II г. о., ГК, ВКС. Вж. също Розанис, С. Предявяване на иск срещу несъществуващо лице. ­ Пазар и право, 2002, № 1, ЕПИ On-line: “дружеството ще бъде тогава ответник, когато още не е прекратено по надлежния ред”.
8 За запазване на правосубектността на търговското дружество при предявяването на осъдителен или установителен иск срещу него от страна на претендиращ удовлетворение кредитор вж. Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружества. ­ Пазар и право, 2004, № 5, ЕПИ On-line: “Поддържането на такава “висяща” правосубектност на ответното дружество в ликвидация до приключване на съдебното производство е оправдано и заслужава подкрепа, тъй като е в интерес на кредиторите на дружеството и на ликвидацията, чиято основна цел е справедливото удовлетворяване на дружествените кредитори”.
9 В аналогичната хипотеза при възобновяване на производството по несъстоятелност се предлага производството да се прекратява, но без да се извършва заличаване на търговското дружество. Това позволява запазване на правосубектността на търговското дружество и улеснява обосноваването на разпоредителните действия, извършени от синдика. Вж. Стефанов, Г. По някои въпроси на приключването и възобновяването на производството по несъстоятелност. ­ Търговско право, 2010, № 1, с. 65.
10 За законодателното възприемане на фикция за частична процесуална правосубектност при прекратяване на производството по несъстоятелност вж. Калайджиев, А. Производството по несъстоятелност и искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. ­ Търговско право, 2003, № 2, с. 8. Освен процесуална обаче правосубектността в рамките на производството по ликвидация следва да бъде и материалноправна: за придобиване на вещното право, предмет на предявения конститутивен иск, както и за неговото последващо прехвърляне с оглед осребряването на имуществото, удовлетворяването на кредиторите и разпределението между съдружниците.
11 Правосубектността на търговското дружество в ликвидация също е ограничена с оглед целите на ликвидационното производство. Вж. Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество. Търговско предприятие. Търговско представителство. Търговски дружества ­ общи положения. Търговски сделки ­ общи положения. Велико Търново, 2005, 245-246. Вж. също Антонова, А. Ликвидация на търговски дружества. С., 2009, с. 40.