Цел
Процедурата се отнася до регистрация на марките в Патентното ведомство на РБългария.
Целта на административното производство по регистрация на марки е нейният притежател да придобие изключително право да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да я използва в търговската дейност.1
Правно основание
• Закон за марките и географските означения (ЗМГО), (обн. ДВ, бр. 81 от 1999 г., попр. бр. 82 от 1999 г., изм. и доп. бр. 43 от 2005 г.)
• Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения (обн. в ДВ, бр. 9 от 2000 г., изм. и доп. бр. 14 от 14.02.2006 г.), наричана по нататък наредбата, регламентират условията и реда за регистрация на марки.
Страни в производството
1. Компетентен орган да предоставя правна закрила на марките е Патентното ведомство на Р България.
2. Производството по регистрация на марки се образува с подаване на заявка от физическо или юридическо лице.
Правото на марка принадлежи на първия заявител . Правото върху марка може да принадлежи на едно или повече физически или юридически лица. Когато то принадлежи на две или повече лица, е налице съвместна марка – чл. 16.
Описание на процедурата
За да се образува административно производство за регистрация на марки и издаване на свидетелство за регистрация, е необходимо да се подаде заявка за регистрация, която трябва да отговаря на изискванията на закона.
А) Предварителни условия
Подаване и съдържание на заявката.
Заявката за регистрация на марка, съгласно чл. 32 ЗМГО във връзка с чл. 2 от наредбата се подава в Патентното ведомство (ПВ) директно, по пощата или по телефакс в един екземпляр по образец на ведомството, напечатана или принтирана.
В случай когато заявката е подадена по телефакс, оригиналната заявка трябва да се получи в ПВ в едномесечен срок от получаване на факсимилето й.
Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация на стоките и услугите.
Съгласно чл. 32 ЗМГО и чл. 10 от наредбата, заявката за регистрация на марка трябва да съдържа:
1. искане за регистрация;
2. името и адреса на заявителя;
3. изображението на марката, което трябва да бъде черно-бяло, ясно и годно за възпроизвеждане и да е в размер2 7/7см. Когато се иска регистрацията на марката да бъде цветна, и изображението трябва да бъде цветно (чл. 13 от наредбата);
4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията;
5. данни за представителя, когато има упълномощен.
Заявката за регистрация на марката може да бъде подадена лично или чрез представител по индустриална собственост (представител по смисъла на Наредбата за представители по индустриална собственост във връзка с чл. 3 от Закона за патентите). Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗМГО всички действия пред ПВ задължително се извършват чрез представител, когато заявителят няма местожителство или седалище в Република България;
6. адрес за кореспонденция, когато има посочен;
7. претенция за приоритет, когато има претендиран приоритет декларация за приоритет;
8. указание, че марката е триизмерна или звукова, когато се иска регистрация на такава марка;
9. претенция за цвят, когато се иска регистрация на марката в цвят. В този случай се описват цветът или цветовете, както и частите на марката, за които се отнася всеки цвят (чл. 12 от наредбата);
10. описание на марката и/или указване на словните елементи на марката и начина на изписването им – с букви на кирилица или на латиница;
11. подпис на заявителя или на неговия представител.
Към заявката, съгласно чл. 10, ал. 2 от наредбата, се прилагат и:
– пълномощно, когато заявката е подадена чрез представител по индустриална собственост, образец на ПВ за пълномощно на представител по индустриална собственост;
– приоритетен документ, когато се претендира за конвенционен или изложбен приоритет;
– правила за използване на колективна или сертификатна марка, когато се иска регистрация на такава марка.3
– документ за платени такси за заявяване, публикация и експертиза на заявката, съгласно чл. 4, т. 1 и 3 от Тарифата за таксите, които се събират в ПВ (обн. в ДВ, бр. 114 от 1999 г., изм. и доп. бр. 91 от 2005 г.);
– две допълнителни копия от изображението.
Документите и данните в заявката се представят на български език (чл. 32, ал. 7 ЗМГО).
За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в ПВ са получени документите, съгласно чл. 32, ал. 3 и 4 ЗМГО – искането за регистрация, името и адреса на заявителя, изображението на марката, списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията, и правила за използване на колективна или сертификатна марка.
Когато документите са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език (чл. 33, ал. 2 ЗМГО).
Б) Формална експертиза на заявката (чл. 36 ЗМГО, чл. 17 и 18 от наредбата).
Всяка заявка постъпва в отдел “Формална експертиза” и се вписва във входящ регистър на заявките за марки с входящ номер и дата на подаване, ако са изпълнени изискванията на чл. 33 ЗМГО.
Когато заявката отговаря на тези изисквания и е подадена по телефакса, а оригиналът се получи след изтичането на едномесечния срок по чл. 2, ал. 2 от наредбата, за дата на получаване се счита датата на получаване на оригинала в ПВ.
Когато заявката е подадена на чужд език и в тримесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗМГО документите по нея не са представени на български език, за датата на получаване на заявката се счита датата на получаване на превода на документите.
За всяка заявка с установена дата на подаване отдел “ Формална експертиза”, съгласно чл. 18 от наредбата във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗМГО, проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняване на недостатъка. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се счита за оттеглена.
Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗМГО в двумесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали:
– заявителят отговаря на чл. 2 ЗМГО – да е българско юридическо или физическо лице, лице от държава, която участва в международни договори, по които Република България е страна, или лице от друга държава, по отношение на която ЗМГО се прилага при условията на взаимност;
– заявката се отнася само за една марка, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗМГО;
– правилата за използване на колективната или сертификатна марка включват необходимите данни, съгласно чл. 29, ал. 2 и чл. 30, ал. 2 ЗМГО;
– заявката отговаря на посочените по-горе изисквания на чл. чл. 10-16 от наредбата.
Когато отдел “Формална експертиза” установи недостатъци по заявката, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им (чл. 36, ал. 3 ЗМГО).
Ако заявката включва повече от една марка и заявителят я раздели в срока по чл. 36, ал. 3 ЗМГО, подава се разделената заявка, която запазва датата на подаване на първоначалната, като се заплаща такса за заявяване и експертиза.
В тримесечния срок заявителят трябва да заплати такси за нови класове, ако се установи, че стоките и/или услугите са групирани неправилно съгласно Международната класификация за стоките и услугите, като се прегрупират или прекласират.
Когато в срока по чл. 36, ал. 3 ЗМГО заявителят не отговори, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, държавният експерт от “Формална експертиза” взема решение за прекратяване на производството, на основание чл. 36, ал. 5 ЗМГО.
Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 36 и съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато е претендиран такъв, данни за заявителя, вида на марката, претенции за цвят или цветове, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена – чл. 36а ЗМГО.
Съгласно чл. 36б в двумесечен срок от от датата на публикацията на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11 и 12 от закона.
В) Експертиза по същество на заявката (чл. 37 ЗМГО, чл. 19-25 от наредбата).
За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, в едногодишен срок след изтичането на срока по чл. 36б (двумесечния срок за подаване на възражения от трети лица) се извършва експертиза по същество в отдел “Марки и географски означения” и обхваща следните етапи, съгласно чл. 19 от наредбата:
1. Проучване на възражението, ако такова е постъпило.
2. Проучване на заявената марка по чл. 11 ЗМГО.
Не се регистрира марка, съгласно чл. 11 ЗМГО, когато:
– знакът, който е подаден не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО;
– марката няма отличителен характер;
– тя се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в РБългария по отношение на заявените стоки или услуги;
– марката се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
– се състои изключително от формата, която произтича от естеството на самата стока, или която е необходима за постигане на технически резултат, или придава значителна стойност на стоката;
– марката противоречи на обществения ред или добрите нрави;
– марката може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;
– се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на – държави-членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни и междуправителствени организации;
– се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;
– се състои или включва наименованието или изображението на културни и исторически паметници на Република България, религиозни символи.
3. Проучване на заявената марка по чл. 12 и чл. 31, ал. 3 ЗМГО.
Член 12 ЗМГО включва допълнителните основания за отказ на регистрация на марка, а чл. 31, ал. 3 се отнася до проверка на изискванията, когато се иска регистрация на колективна или сертификатна марка.
Проучването се извършва във фондовете на заявените и регистрираните марки и географски означения на основание чл. 21 от наредбата.
4. Анализ на резултатите от проучването, съгласно чл. 22 от наредбата.
5. Уведомление за отказ, ако има основания.
Когато се установи недопустимост на регистрацията по отношение на всички или на част от стоките и/или услугите, на заявителя се изпраща мотивирано уведомление и му се предоставя тримесечен срок за възражение (чл. 37, ал. 2 ЗМГО).
В етапа на експертиза производството по заявката може да бъде спряно по молба на заявителя или служебно, когато е подадено искане за отменяне, заличаване или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗМГО на регистрацията на противопоставената по-ранна марка или отказът се основава на заявена марка с по-ранна дата на подаване или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на молба за подновяване на регистрацията или когато е постъпило възражение, основаващо се на общоизвестност на марка или когато решението по заявката зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентността на друг орган (чл. 37а, ал. 2 ЗМГО).
6. Вземане на решение по заявката.
Ако заявителят не отговори или възражението му е неоснователно, държавният експерт, който извършва експертизата по същество взема решение за отказ на регистрацията на марката (чл. 37, ал. 4 ЗМГО).
Решението за отказ подлежи на обжалване пред отдела по спорове на ПВ на основание чл. 42 ЗМГО.
Когато в резултат на извършената експертиза по същество се установи, че марката отговаря на изискванията на ЗМГО, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за заплащане на такси за регистрация, издаване на свидетелство и публикация, съгласно чл. 4, т. 4, 5 и 6 от тарифата. Когато дължимите такси се заплатят, се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките и на заявителя се издава свидетелство за регистрация в едномесечен срок (чл. 37, ал. 5 ЗМГО).
Допълнения към процедурата
Международна регистрация на марки
При марки, регистрирани по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марки и по протокола към нея, при които Република България е посочена страна, се извършва експертиза по реда на ЗМГО. В този случай международната регистрация има същото действие, както ако тази марка е била заявена и регистрирана в България – чл. 69 ЗМГО.
Международна регистрация на национална марка
Всеки притежател на регистрирана марка по ЗМГО може да подаде заявка за международна регистрация. Заявката се подава чрез ПВ до Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост по образец на Международното бюро.
Таксите за заявка и регистрация на марка по Мадридската спогодба се заплащат в Международното бюро. В ПВ се заплаща такса по чл. 4, ал. 3, т. 1 от тарифата, за проверка на данните, съдържащи се в заявката за международна регистрация и тяхната идентичност с данните на националната регистрация.
Обжалване на решенията на експертизния отдел
1. Разглеждане на споровете за марки
На основание чл. 42, ал. 1 ЗМГО отделът по спорове разглежда:
– жалби срещу решения за отказ на регистрацията на марки по чл. 37, ал. 4;
– жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 36, ал. 5;
– искания за отмяна на регистрацията на марки по чл. 25;4
– искания за заличаване на регистрацията на марка по чл. 26.
Жалбите се разглеждат от състави на отдела по спорове, които включват трима държавни експерти, единият от които юрист, а исканията за заличаване на регистрация на марката или на отмяна на регистрацията се разглеждат от състави, включващи петима държавни експерти, двама от които юристи – чл. 42, ал. 2.
Съставите, разглеждащи жалбите и исканията по чл. 42, ал. 2, се назначават от председателя на Патентното ведомство и подготвят становище за вземане на решения по чл. 45 и 46.
2. Срокове за подаване на жалби и искания по чл. 42-43
Съгласно чл. 43, ал. 1 жалбите срещу решение за отказ на регистрация на марка или прекратяване на производството се подават в тримесечен срок от съобщаването им, а исканията за заличаване или отмяна на регистрацията на марки се подава през целия период на нейното действие.
3. Проверка за допустимост и формална редовност по чл.44 а
Жалбата трябва да бъде мотивирана и да съдържа данни за жалбоподателя и данни за заявката, а искането – данни за молителя, да бъде мотивирано, да съдържа и обоснован правен интерес, когато се изискват и доказателства . Искането се подава в два екземпляра (чл. 44.)
За всяка жалба се проверява дали е спазен тримесечният срок по чл. 43, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3, а за исканията – дали е представен документ за платена такса и налице ли е правен интерес, когато се изисква. Таксите се заплащат по чл. 4, ал. 1, т. 8 и 9 от тарифата. Ако не са спазени тези изисквания на жалбоподателя, респективно молителя, се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците. В противен случай жалбите и исканията са недопустими и производство по тях не се образува. Когато се констатират други недостатъци – на жалбоподателя/молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците. Ако не се отстранят недостатъците, производството се прекратява.
4. Произнасяне по жалбите по чл. 45
Когато жалбата е редовно подадена, съставът по чл. 42, ал. 2 разглежда жалбата и ако тя е неоснователна подготвя проект на решение. Председателят на Патентното ведомство, съгласно чл. 45, ал. 1, постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или на решение за прекратяване на производството.
Когато жалбата е основателна, председателят на ПВ отменя решението за отказ на регистрация на марката или за прекратяване на производството по чл. 36, ал. 4 и постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация на марката или за възобновяване на производството.
Когато се отмени решението за отказ при повторно разглеждане на заявката се взема решение от председателя на ПВ по същество.Решенията по жалбите се постановяват в тримесечен срок от тяхното подаване или от отстраняване на констатираните недостатъци.
5. Производство по исканията по чл. 46
Когато искането по чл. 42, ал. 1, т. 3 или по т. 4 са формално редовни, копие от него се изпраща на притежателя на правото върху марката, като му се предоставя тримесечен срок от получаване му за възражение или за представяне на доказателства за използване на марката. Възражението или доказателствата се изпращат на молителя, като му се предоставя едномесечен срок за становище. Съставът, който разглежда искането, може да изиска допълнителни доказателства или материали, ако е необходимо.
Когато искането е неоснователно, председателят на ПВ взема решение за отхвърлянето му, а когато е основателно – решението е за пълно или за частично отменяне или за заличаване на регистрацията (чл. 46).
6. Съдебно обжалване по чл. 50
Решенията на ПВ по чл. 45 и по 46 могат да се обжалват пред Софийския градски съд в тримесечен срок от получаването им (чл. 50, ал. 1).
Правни последици от производството по регистрация
На основание чл. 13 ЗМГО притежателят на регистрирана марка получава изключителното право да я ползва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската дейност.
Срокът на действие на регистрацията на марка, съгласно чл. 20 ЗМГО, е десет години от датата на подаване на заявката и може да бъде подновяван неограничено за следващи периоди от десет години.
Цонка Таушанова, патентен представител по индустриална собственост
______________________
1 Съгласно чл. 10 ЗМГО правото върху марка се придобива чрез нейната регистрация, считано от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство. Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската дейност, по смисъла на чл. 13 ЗМГО.
2 Марката, съгласно чл. 9 от закона, е знак, способен да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякаква комбинация от такива знаци.
Марките могат да бъдат:
– търговски марки и марки за услуги;
– колективни или сертификатни марки;
– марки, собственост на едно или няколко лица.
3 Колективната марка е притежание на сдружение на производители, търговци или лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица. Лица, които не са членове на сдружението не могат да получат разрешение за използване на колективната марка.
Сертификатната марка удостоверява състава, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката. Притежателят не може да използва сертификатната марка за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.
4 Съгласно чл. 25 от закона регистрацията на марка се отменя по искане на заинтересувано лице, когато марката не е била използвана по смисъла на чл. 19; когато в резултат на действието или бездействието на притежателя на марката е станала обичайно означение за стока или услуга, за която е регистрирана; използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.
ПРИЛОЖНИ ДОКУМЕНТИ:
- Заявка за регистрация на марка
- Декларация за приоритет
- Пълномощно на представител по индустриална собственост