Относно данъчното третиране за целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (в сила от 01.01.2007 г.) на сумата, която осигурителят изплаща на осигуреното лице, съгласно чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, за първия ден на временната неработоспособност.
Писмо № 24-00-43 от 27.09.2007 г. на НАП
Във връзка с постъпили запитвания в ЦУ на НАП и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразяваме следното становище:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 14 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията и помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Освен това, съгласно общата разпоредба на на чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не са облагаеми доходите от задължително осигуряване в България и чужбина. Следователно, независимо дали сумата по чл. 40, ал. 4 КСО представлява обезщетение, възнаграждение или друг вид доход, тя е необлагаема, тъй като получаването й е резултат от задължително осигуряване в България на съответното физическо лице. Фактът, че същата е за сметка на работодателя, не променя правното основание за изплащането й, а именно – част първа от КСО.
Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Предвид цитираните разпоредби, сумата по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, която осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия ден на временната неработоспособност, не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Изпълнителен директор на НАП: (п)
