Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2026 г., бр. 7
През първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България, т. е. до 30.06.2026 г., банките на територията на нашата страна бяха задължени да обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро. За суми над 30 000 лв. на една трансакция, банките обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни, съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ). Правилото се прилага и при внасяне и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по банкова сметка на клиента в евро в банката, в която е извършена обмяната.
През същия този период, който изтече в края на юни тази година, и “Български пощи” ЕАД бяха длъжни да обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, но за разлика от банките обмяната беше в ограничен обем – в размер до 1000 лв. на ден за едно лице – чл. 26, ал. 3 ЗВЕРБ.
За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден за едно лице “Български пощи” ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро също след подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни в предварително обявени пощенски клонове в страната. “Български пощи” ЕАД нямат задължение да обменят банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице.
Как ще се обменят левовете в евро, след изтичане на крайния срок – 30.06.2026 г.?
След изтичането на посочения 6-месечен период, т. е. след 30.06.2026 г., до изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България, т. е. до 01.01.2027 г., банките ще продължат обмяната, но законът им дава възможност да въведат такса за услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой, както и за внасяне и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка – чл. 26, ал. 6 ЗВЕРБ. Задължението им за обмяна на неограничено количество банкноти и монети от левове в евро отпада.
След 30.06.2026 г. банките не са ограничени да въвеждат лимити при обмяната на дневна или друга база, както и да диференцират таксите си според въведените количествени лимити. До 01.01.2027 г. банките няма да могат обаче, да отказват извършването на услугата по обмяна на левове в евро, както и да отказват обмяната по официалния валутен курс – чл. 26, ал. 8 ЗВЕРБ.
Важно е да се отбележи, че повечето банки вече обявиха, че удължават срока за безплатна обмяна на банкноти и монети от левове в евро и след 30.06.2026 г. – някои до 30.09.2026 г. (като „УниКредит Булбанк“ АД), други – дори до края на годината (като например „Ти Би Ай Банк“).
Какви такси могат да въведат банките за обмяната на лева в евро след 30.06.2026 г.?
Таксите са форма на парично възнаграждение за предоставена от банката услуга, в случая за услугата по обмяна на левове в евро. Наред с комисионите и лихвите таксите формират брутните приходи на банката – аргумент от чл. 152г, ал. 1, т. 2 ЗКИ. От друга страна, законът определя като “такси” всички плащания и неустойки, които ползвател дължи на банката като доставчик на платежни услуги за или във връзка с предоставянето на услуги, свързани с платежната му сметка – § 1, т. 58 ЗПУПС.
Услугата по обмяна на левове в евро може да бъде предоставена под формата на обмяна на банкноти и монети, т. е. в наличност, така и като вноска по сметка – аргумент от чл. 26, ал. 2, изречение последно от ЗВЕРБ. До 01-01.2027 г. таксите, които банките въвеждат за услугата по обмяната на левове в евро, вкл. в наличност, не следва да водят до промяна в обменния курс, тъй като в рамките на този срок банките са длъжни да извършват обмяната на лева в евро по официалния валутен курс – чл. 26, ал. 8 ЗВЕРБ. Обменният курс не може да се отклонява от официалния курс по силата на закона. От друга страна, всички допълнителни условия при обмяна на валута в наличност, които се отнасят до цената на сделката с чуждестранна валута в наличност, се включват и отразяват в обменния курс за съответната сделка, както е обявен на таблото или на екрана на автомата за обмяна на валута – аргумент от чл. 15, ал. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. „Валута” по смисъла на Наредбата означава банкноти и монети, които са в обращение като средство за обмяна или които са били в обращение като средство за обмяна и все още могат да бъдат обменени чрез финансовите институции или централните банки срещу банкноти и монети, които са в обращение като средство за обмяна – чл. 2, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005. Следователно, таксата на банката за обмяната не може да има качеството на възнаграждение на банката, а само на обезщетение за разходите по предоставяне на услугата, когато обмяната е изцяло в наличност.
Когато обмяната е свързана с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, услугата по обмяна на левове в евро има качеството на платежна услуга – чл. 4, т. 1 ЗПУПС. В тези случаи законът задължава банката в достатъчен срок преди извършване на вноската да предостави на вносителя предварителна информация относно таксите във връзка с услугата – чл. 60, т. 3 ЗПУПС. Когато обмяната на левове в евро е свързана с внасянето на пари в наличност по платежна сметка за основни операции, законовата защита е още по-интензивна. Изискванията на чл. 101-121 ЗПУПС относно прозрачност и съпоставимост на таксите намират приложение – аргумент от чл. 101 ЗПУПС.
Сметката за основни операции се води само в евро – чл. 118 ЗПУПС. Титуляр на такава сметка може да бъде само физическо лице, което има качеството на потребител. Законът задължава банките да предприемат необходимите мерки за повишаване на обществената осведоменост относно възможността за ползване на платежни сметки за основни операции, които включват най-малко предоставяне на разположение по всяко време на информационна брошура относно платежната сметка за основни операции и приложимите такси за услугите по нея със съдържание съгласно Приложение № 2 към Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.
Услугите по платежна сметка за основни операции, изброени в чл. 118, ал. 1 ЗПУПС, които включват внасяне на средства по платежна сметка – чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗПУПС, се предоставят на потребителите безплатно или срещу приемливи такси независимо от броя платежни операции, извършени от сметката – чл. 120, ал. 1 ЗПУПС, чл. 34 от Наредба № 3 на БНБ. По изрична разпоредба на закона таксите са приемливи, когато са съобразени с нивото на доходите в Република България, като са по-ниски от средния размер на таксите, събирани от банките за съответни услуги по платежни сметки на потребители, различни от платежни сметки за основни операции, и от размера на таксите, които банката прилага по тарифа за съответните услуги по платежни сметки на потребители, различни от платежни сметки за основни операции – чл. 120, ал. 5 ЗПУПС.
Банките, които предоставят платежни услуги на потребители, са длъжни да предоставят на БНБ в срок до 31 януари на текущата година информация за размера на начисляваните такси към 31 декември на предходната календарна година, събирани по разплащателни сметки от потребители за всяка от услугите по Приложение № 1 към Наредба № 3 на БНБ, вкл. внасяне на средства по сметка – чл.35, ал.1 от Наредбата. Когато банка начислява различни по размер такси за услуга по Приложение № 1 към Наредба № 3 на БНБ, тя предоставя на БНБ средноаритметична стойност на размера на тези такси. На база предоставената информация БНБ изчислява и публикува на интернет страницата си веднъж годишно до края на февруари на текущата година средния размер на таксите, начислявани от банките на потребители за услугите по Приложение № 1 към чл. 34 от Наредба № 3 на БНБ.
Когато десет или повече банки предлагат някоя от услугите по чл. 118, ал. 1 ЗПУПС и Приложение № 1 към Наредба № 3 на БНБ по разплащателни сметки на потребители без такса, тази услуга се определя като безплатна в публикувания от БНБ среден размер на таксите – чл. 35, ал. 3 от Наредба № 3 на БНБ. Съгласно закона когато десет или повече банки предлагат такава услуга без такса по платежни сметки на потребители, различни от платежни сметки за основни операции, тази услуга също се определя като безплатна в публикувания от БНБ среден размер на таксите – чл. 120, ал. 2 ЗПУПС.
Когато някоя от услугите по чл. 118, ал. 1 ЗПУПС и Приложение № 1 към Наредбата се предлага от десет или повече банки по разплащателни сметки на потребители без такса до определен праг, тази услуга също се определя като безплатна в публикувания от БНБ среден размер на таксите до изчисления среден размер на този праг – чл. 35, ал. 3 от Наредба № 3 на БНБ. Банките са длъжни да предлагат безплатно или срещу приемливи такси услугите по Приложение № 1 не по-късно от 1 юни на текущата година. Размерът на приемливите такси следва да бъде по-нисък едновременно от средния размер, публикуван от БНБ за всяка от услугите по Приложение № 1 и от най-ниския размер на таксите, прилагани по тарифа за съответните услуги, предоставяни по разплащателни сметки – чл. 36, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ. По платежна сметка за основни операции банките са длъжни да предлагат услугите, изброени в Приложение № 1, ако ги предоставят на потребители по платежни сметки, различни от сметките за основни операции. По платежна сметка за основни операции могат да се предоставят и услуги, различни от изброените в Приложение № 1 към Наредбата, но за тях посочените изисквания към таксите не се прилагат.
След 30.06.2026 г. „Български пощи“ ЕАД ще продължи да обменя банкноти и монети от левове в евро в населените места, където няма офиси или клонове на банка, като също ще може да въвежда такса за услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро в брой. “Български пощи” ЕАД няма да може да отказва обмяната, освен при липса на касова наличност – чл. 26, ал. 7 ЗВЕРБ.
След изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото, или считано от 01.01.2027 г. „Български пощи“ ЕАД и банките придобиват правото да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой, като единствено задължена да ги обменя остава БНБ. В съответствие с чл. 15 и чл. 16 от Регламент (EО) № 974/1998 БНБ е длъжна да обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. Единствено БНБ е длъжна да извършва обмяната без ограничение във времето, като осигурява изтеглянето, съхранението и унищожаването на банкнотите и монетите в левове – чл. 26, ал. 1 и ал. 13 ЗВЕРБ.
Удължаване на срока за двойно обозначаване на цените с една година.
„Двойно обозначаване на цените“ е едновременно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове (§ 1, т. 2 от ДР на ЗВЕРБ). Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започна на 8 август 2025 г. и приключва на 08.06.2026 г. – чл. 15, ал. 2 ЗВЕРБ. За посочения период цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, се обозначават в евро и в левове, като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в същия закон.
Изискването за двойно обозначаване не се прилага за редица категории стоки и услуги. Същото не намира приложение при продажната цена на стоки и номиналната стойност на ценни книжа на приносител и на платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на ЗПУПС, които се поставят трайно и непосредствено върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е технически невъзможно. Двойно обозначаване не се прилага и при продажната цена на тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител. Същото изключение законът предвижда и за продажната цена на продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, както и на добавките за гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива.
Изискването за двойно обозначаване не се прилага при цената на услугата за превоз, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи, при издаване на данъчни документи по чл. 112, ал. 1 ЗДДС – фактури, известия към фактура, протоколи, при цената, посочена на етикети, издавани от електронна везна за измерване на маса, при цената на стоката или услугата, визуализирана на автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, при продажната цена, отпечатана трайно върху персонализирани превозни документи на хартиен носител, както и при продажната цена на книги, учебници, учебни помагала и други печатни произведения, включително познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания.
При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите законът изисква цените в евро и в левове да се поставят в непосредствена близост, да се изписват ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Двете цени следва да са придружени с изписване на съответната валута, отличителен знак или съкращение, позволяващи лесното им разпознаване. Когато обозначаването на цената за единица мярка на стоката е задължително съгласно Закона за защита на потребителите (ЗЗП), търговецът може да ограничи двойното обозначаване на цената само по отношение на продажната цена на стоката, без да посочва цената за единица мярка. Когато цената за единица мярка е идентична с продажната цена на стоката, търговецът може да направи двойно обозначаване само на продажната цена на стоката.
В периода на двойно обозначаване, или от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г., търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, са длъжни да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори – чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.
Посоченият срок беше удължен с още една година, с приемането на Закона за допълнение на Закона за защита на потребителите (обн. ДВ, бр. 58 от 26.06.2026 г.), който предстои да влезе в сила на 09.08.2026 г.
По силата на новелата на чл. 68н, ал. 1 ЗЗП се въвежда временна забрана за период от 09.08.2026 г. до 09.08.2027 г. за увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.
По смисъла на ЗЗП увеличение е всяко повишаване на крайната продажна цена на стока или услуга спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в сравним предходен период. При констатирано увеличение, контролните органи на КЗП установяват размера, периода и обстоятелствата по увеличението и определят срок, в който търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост, като приложи информация и доказателства за начина на определяне на цената на стоката или услугата преди увеличението, всички елементи, които я формират, и тяхното стойностно изражение, и всички елементи и стойностното им изражение на повишената цена.
Законът определя увеличението на цената като икономически обосновано, когато е в пряка и съразмерна причинна връзка с един или повече обективни икономически фактори – чл. 68н, ал. 4 ЗЗП. Обективни икономически фактори са увеличение на доставни или производствени разходи, увеличение на разходите за труд, промени в цените на енергия, горива или суровини, промени в данъци, такси или други публични задължения, промени във валутни курсове или външни икономически условия, както и други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане. Срокът за предоставяне на информация за увеличението на цените, вкл. за обективните икономически фактори, се определя от КЗП и не може да бъде по-кратък от 5 работни дни – чл. 68о, ал. 3 ЗЗП. Когато не е предоставена информация в така определения срок или предоставената информация е непълна, длъжностните лица на КЗП дават указания и определят допълнителен срок, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни и по-дълъг от 10 работни дни – чл. 68о, ал. 4 ЗЗП.
Преценката за икономическа обоснованост се извършва от КЗП чрез съпоставка между увеличението на цената и доказаното от търговеца въздействие на посочените фактори върху разходите или икономическата му дейност. Редът и начинът за извършване на преценката, както и определянето на сравним предходен период предстои да бъдат определени с методика, приета от Министерския съвет не по-късно от 08.08.2026 г., т. е. до датата на влизане в сила на ЗДЗЗП – § 4 ЗДЗЗП и чл. 68н, ал. 8 ЗЗП. “Сравним предходен период” по смисъла на закона е период, който позволява обективна съпоставка на цените при сходни икономически условия, съобразно методиката, приета от Министерския съвет (§ 13, ал. 1, т. 55 от ПЗР на ЗЗП).
В случай, че търговецът не докаже икономическата обоснованост на констатирано увеличение на цените в определения от КЗП срок, законът презюмира, че увеличението на цената е икономически необосновано – чл. 68н, ал. 4 ЗЗП.
„Икономически необосновано увеличение“ е такова увеличение, при което не е доказана или липсва пряка и съразмерна връзка с обективни икономически фактори (§ 13, ал. 1, т. 54 ЗЗП). При констатиране на икономически необосновано увеличаване на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, забраната по чл. 68н, ал. 1 ЗЗП се явява нарушена. За нарушение на тази забрана законът предвижда на виновните лица да бъде налагана глоба в размер от 1000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро – чл. 210г, ал. 1 ЗЗП. Когато нарушението е извършено по отношение на повече от една стока, услуга или търговски обект, за всяко нарушение се налага отделно наказание – чл. 210г, ал. 2 ЗЗП.
Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
