Актуални условия за придобиване право на пенсия през 2025 година

Списание „Труд и право“, 2025 г., бр. 3

По своята същност „Пенсията“ е фиксирано парично възнаграждение, изплащано месечно, което се дава на лицата при определени условия – навършена изискуема възраст (пенсионна възраст); време, през което са работили, осигурявали са се или са подлежали на осигуряване (трудов/осигурителен стаж); за определени им трайно намалена работоспособност или физическо увреждане.
В следващите редове ще разгледаме актуалните условия за пенсиониране през 2025 г., както и реда за преизчисляване на пенсията, с допълнително придобит от лицата осигурителен стаж и осигурителен доход, след пенсионирането им.

I. ПЕНСИИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ

1. Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица, работещи при условията на трета категория труд

Пенсията за осигурителен стаж и възраст, която се отпуска по условията на трета категория труд, е т.нар. „масова“ или „основна“ пенсия, тъй като от нея се ползват най-широк кръг лица, които полагат изцяло или предимно труд при условията на трета категория.
За да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2025 г. осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определено количество придобит (натрупан във времето) осигурителен стаж.

• Общите условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицата, работещи при условията на трета категория труд, са регламентирани в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

За да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025 година:
– жените трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст 62 години и 4 месеца и придобит осигурителен стаж не по-малко от 36 години и 8 месеца;
– мъжете трябва да имат навършена възраст 64 години и 8 месеца и придобит осигурителен стаж не по-малко от 39 години и 8 месеца.

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се поражда от момента, в който едновременно бъдат изпълнени условията за навършена възраст и придобит осигурителен стаж.

Ежегодното нарастване на изискуемата възраст продължава и през следващите календарни години до достигане на 65-годишна възраст за жените през 2037 г. и 65-годишна възраст за мъжете през 2029 г.

Изискуемата продължителност на осигурителния стаж също нараства през следващите календарни години до достигане на 37 години осигурителен стаж за жените през 2027 г. и 40 години осигурителен стаж за мъжете през 2029 година.

• В случай че лицата не са придобили изискуемия за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО осигурителен стаж, осигурителното законодателство предвижда възможност за пенсиониране при по-малка продължителност на осигурителния стаж, но при по-висока изискуема възраст. Отпускането на така наречената пенсия за осигурителен стаж и възраст при непълен стаж е регламентирано с разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която е достатъчно лицето да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и да е навършило необходимата по-висока възраст.

По посочената разпоредба през 2025 г. жените и мъжете придобиват право на пенсия по разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО при навършена възраст 67 години и придобит осигурителен стаж не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

Наличието на дeйcтвитeлeн осигурителен cтaж e определящо зa oтпycĸaнeтo нa пeнcиите зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт пo чл. 68, aл. 3 oт KCO. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, „действителният стаж“ представлява действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

През 2023 година посочената разпоредба бе допълнена с периодите на наборна или мирновременна алтернативна служба, както и с периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Рaзшиpявaнeтo нa пepиoдитe, ĸoитo ce зaчитaт зa дeйcтвитeлeн cтaж, доведе дo yвeличeниe на бpoя нa xopaтa, имaщи пpaвo дa ce пeнcиoниpaт и ĸoитo изпълнявaт изиcĸвaнeтo зa нaличиe нa дeйcтвитeлeн cтaж, paвeн или c пo-виcoĸ oт минимaлнaтa изискуема пpoдължитeлнocт.

• В интерес на осигурените лица законодателят въведе едно благоприятно изключение от императивното правило на чл. 68, ал. 1 -2 от КСО за навършването на определена възраст от жените и мъжете, за да се осъществи фактическия състав за пораждане на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Нормата на чл. 68а, ал. 1 от КСО създаде възможност за упражняване на право за по-ранно пенсиониране с намалена пенсия при изрично определени специфични условия. Съгласно посочената норма лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Намалението е регламентирано с текста на чл. 70, ал. 14 от КСО, съгласно който размерът на пенсията по чл. 68а е намален с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО, включително непълен. При отпускане на пенсия на основание чл. 68а от КСО с 12 месеца по-рано от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, тя ще бъде намалена с 4,8 на сто.

Намален размер пожизнено означава, че след като веднъж се е възползвало от правната възможност по чл. 68а от КСО и е упражнило правото си на пенсия в намален размер, лицето няма право да поиска отпускане на пенсия в пълен размер, когато навърши общата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, т.е. ще получава пенсия в намален размер пожизнено, както и не се отпуска друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията по чл. 68а от КСО се преизчислява и осъвременява по същите правила, предвидени за останалите трудови пенсии, но размерът на намалението в проценти не се променя, което е регламентирано с разпоредбата на чл. 68а, ал. 3 от КСО. Това означава, че при преизчисляване/осъвременяване на пенсията, отпусната на основание чл. 68а, ал. 1 от КСО, новият размер на пенсията се изчислява от размера, определен без намаление при отпускането ѝ, след което се прилага процентът на намаление, определен съгласно чл. 70, ал. 14 от КСО, който не се променя.

Началната дата, от която се отпуска този вид пенсия, е датата на заявлението. Общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсията от датата на придобиване на правото при подадено заявление в 2-месечен срок от тази дата е неприложимо за пенсиите по чл. 68а от КСО. Те винаги се отпускат от датата на заявлението.

• Съгласно чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на пенсия не се погасява по давност. Това означава, че след като веднъж са възникнали предпоставките за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то може да се упражни (т.е. да бъдат подадени документи за получаване на пенсия до съответното териториално поделение на НОИ), когато лицето пожелае. Няма пречка лицето да продължи да работи без да е упражнило правото си на пенсия, като в този случай изискуемата се възраст за лицето и изискуемият се осигурителен стаж не се увеличават.

2. Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при специални условия и за кои лица се отнасят

Изключение от общия принцип за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст (по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО) осигурителният кодекс прави и за следните категории лица, включени в обхвата на чл. 69 от КСО:
– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на РепубликаБългария и резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (чл. 69, ал. 1 от КСО);
– държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (чл. 69, ал. 2 от КСО);
– държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги (чл. 69, ал. 2 от КСО);
– държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията (чл. 69, ал. 2 от КСО);
– държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт почл. 391 от Закона за съдебната власт (чл. 69, ал. 2 от КСО);
– следователите и младшите следователите с положен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г. (чл. 69, ал. 2 от КСО в редакцията й до 09.08.2016 г.);
– държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (чл. 69, ал. 3 от КСО);
– лицата по ал. 1, 2 и 3 на чл. 69 КСО, които са служили на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав (чл. 69, ал. 4 от КСО);
– държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“ (чл. 69, ал. 5 от КСО);
– офицерите и сержантите от „Национална служба за охрана“ (чл. 69, ал. 5а от КСО);
– служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи (чл. 69, ал. 6 от КСО);
– служителите на длъжност “водолаз” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи (чл. 69, ал. 7 от КСО).

Военнослужещите,от 1 януари 2025 г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 или 18 години действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба и/или срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (по чл. 69, ал. 1 от КСО).

Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (до 05.10.2023 г. включително) и по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията (от 06.10.2023 г.), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, а така също и следователите и младши следователите с положен осигурителен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г., придобиват право на пенсия от 1 януари 2025 г. при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи за времето до 9 август 2016 г. (по чл. 69, ал. 2 от КСО).

Държавните служители от Държавна агенция “Национална сигурност” придобиват право на пенсия от 1 януари 2025 г. при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по чл. 69, ал. 2 от КСО (по чл. 69, ал. 3 от КСО).

Лицата, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав по чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от КСО, придобиват право на пенсия от 1 януари 2025 г. при навършване на възраст 44 години и 4 месеца и 15 години на тези длъжности (по чл. 69, ал. 4 от КСО).

Държавните служители от Държавна агенция “Разузнаване” придобиват право на пенсия от 1 януари 2025 г. при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по Закона за Държавна агенция “Разузнаване”, на военна служба или по законите по чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от КСО (по чл. 69, ал. 5 от КСО).

При преценка правото на пенсия се отчита, че Държавна агенция „Разузнаване“ е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба.

Офицерите и сержантите от Национална служба по охрана придобиват право на пенсия от 1 януари 2025 г. при навършване на възраст 54 години и 4 месеца при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите, постановени в чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от КСО (по чл. 69, ал. 5а от КСО).

Служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия от 1 януари 2025 г. при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени в системата на гражданска защита (по чл. 69, ал. 6 от КСО).

Служителите на длъжност “водолаз” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия от 1 януари 2025 г. при навършване на възраст 44 години и 4 месеца и 15 години на длъжност “водолаз” в тази дирекция (по чл. 69, ал. 7 от КСО).

Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО може да допълва осигурителния стаж по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО.

Право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1-9 от КСО имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по чл. 69, ал. 1-3, 5 и 5а от КСО, лицата, които са били на длъжностите по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО, и служителите, които са извършвали дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО.

3. Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации

От 1 януари 2025 г. лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 44 години и 4 месеца (чл. 69а от КСО).

Културни организации по смисъла на чл. 69а от КСО са организациите, вписани в регистъра, регламентиран в чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), както и всяка друга структура (на основание § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗЗРК), чийто статут на културна организация е удостоверен от Министерство на културата.

За категоризирането на труда на работещите при тези условия на труд осигурителният стаж до 31 декември 1999 г. включително, положен на длъжности “балерини”, “балетисти”, „балерини солисти“ и „балетисти солисти”, се зачита по условията на първа категория труд (по т. 66к от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). При изчисляване на размера на пенсията този осигурителен стаж от първа категория труд се превръща, като 3 години осигурителен стаж се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.

От 1 януари 2000 г. до 31 декември 2010 г. осигурителният стаж на длъжност “балерина”, “балетист” или “танцьор” в културни организации е от втора категория труд по чл. 2, т. 42 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и се превръща като 4 години се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.

От 1 януари 2011 г. трудът на този кръг лица е от трета категория (отменен е чл. 2, т. 42 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране), но от същата дата се създадена разпоредбата на чл. 69а от КСО за ранно пенсиониране при придобити 25 години осигурителен стаж на длъжност “балерина”, “балетист” или “танцьор” в културни организации.

От 5 август 2011 г. при изчисляване на размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж по чл. 69а се превръща като 4 години се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория.

Независимо от превръщането на стажа, за определяне на размер на пенсията, осигурителният стаж, положен на длъжност „балерина”, “балетист” или “танцьор“ в културни организации е от трета категория труд.

4. Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лица, работили при тежки и вредни условия на труд (чл. 69б от КСО)

Категориите труд са определени в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, в сила от 01.01.2000 г. и са задължителни за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности, производства, работни места и професии са обхванати с тези нормативни актове. В текста на всяка разпоредба са определени конкретните изискванията, съобразно които дадена длъжност или професия се причислява към съответната категория труд.

За лицата, чиито труд попада в обхвата на първа и/или втора категория труд, има две пенсионни схеми:

Пенсии от професионалните пенсионни фондове (чл. 168 от КСО)

Осигурените лица в професионален пенсионен фонд, които не са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (първи стълб), имат право на срочна професионална пенсия, изплащана от професионалните пенсионни фондове, ако са изпълнени следните условия:
– имат най-малко 10 години осигурителен стаж при първа категория труд, положен след 31.12.1999 г. и все още имат 10 години преди да достигнат пенсионна възраст, която е изискуема за пенсиониране на лицата, работили в условията на трета категория труд;
– имат най-малко 15 години осигуряване от втора категория труд или сумарно първа и втора категория на труд след 31.12.1999 г. и все още имат 5 години, преди да достигнат пенсионната възраст за пенсиониране на лицата, работили в условията на трета категория труд.

Срочната професионална пенсия се изплаща, докато лицето навърши пенсионната си възраст, изискуема за трета категория труд.

Пенсия от фонд „Пенсии“ (Първи стълб)

Ако лицата не са придобили право на пенсия, плащана от професионален пенсионен фонд, или са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (първи стълб), те имат право на пожизнена пенсия, изплащана от Националния осигурителен институт при следните условия за 2025 година:

– Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия през 2025 година при следните условия:

• навършили са възраст 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

– Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия през 2025 година при следните условия:

• навършили са възраст 56 години за жените и 59 години и 4 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

За преценяване правото на пенсия по условията на втора категория труд, осигурителният стаж от първа категория труд може да допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

Когато лицата, работещи при условията на първа и/или втора категория труд, които не са придобили право на срочна ранна пенсия от Професионален пенсионен фонд, поискат да им бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление по обр. УП-23, с което искат средствата по индивидуалната им партида в Професионален пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Заявлението за прехвърляне на средствата се подава чрез териториалното поделение на НОИ до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, в който лицето е осигурено, едновременно с подаването на заявлението за отпускане на пенсия от държавното обществено осигуряване. В седемдневен срок от отпускане на пенсията териториалното поделение на НОИ изпраща заявлението на лицето до пенсионноосигурителното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4в от КСО. В тези случаи пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява НОИ за това.

Заявление обр. УП-23 се подава лично или от лице, упълномощено с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, което се представя заедно със заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване.

С разпоредбата на чл. 4в от КСО е създадена правна възможност за лицата да упражнят правото си на еднократен изборза промяна на осигуряването си от Професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. По този начин те упражняват избора си за вида на пенсията, която ще получават, а именно – пенсия в пълен размер от държавното обществено осигуряване, определена на разходопокривен принцип, или срочна пенсия за ранно пенсиониране от Професионален пенсионен фонд. Последната се определя на капиталопокривен принцип, съобразно натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето. Придобилите право на срочна пенсия от Професионален пенсионен фонд могат да се възползват от правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване само при условие, че преди това са избрали да променят осигуряването си от Професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

5. Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от учителите

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителите е регламентирано в чл. 69в от КСО.

От 1 януари 2025 г. осигурените на учителски длъжности лица придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 59 години и 4 месеца от жените и 61 години и 8 месеца от мъжете, при условие че имат учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.

С чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието учителски стаж – това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения.

Учебни и възпитателни заведения по смисъла на тази разпоредба са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета, действал до 01.08.2016 г., или по действащия от същата дата Закон за предучилищното и училищното образование. Учителските и възпитателски длъжности, съгласно чл. 227, ал. 2 от Закона за училищното и предучилищното образование са: “учител”, “старши учител”, “главен учител”, “възпитател”, “старши възпитател”, “главен възпитател”.

За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.

Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността “учител” или “възпитател”, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.

На лицата, които са подали заявления за пенсия и са изпълнили горепосочените условия за навършена възраст и придобит учителски стаж, се отпуска срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по общия ред за изчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по условията на трета категория труд.

На лицата, които са придобили право на ранно пенсиониране като учители, но се пенсионират по разпоредбата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО за масовата трета категория труд, се изплаща пенсия в пълен размер от фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване на право на ранно пенсиониране като учител до датата на пенсионирането.

II. ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ, СВЪРЗАНИ С ТРУДОВА ДЕЙНОСТ

1. Пенсия за инвалидност поради общо заболяване

Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението за пенсия.

Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта за пенсиониране по условията на трета категория труд се отпускат до пожизнено.

Пенсиите за инвалидност се спират, когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказните условия на труд.

Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване лицата трябва да имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението за пенсия, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст – 3 години;
4. над 30-годишна възраст – 5 години;

Една трета от осигурителния стаж по т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен.

При определяне на продължителността на действителния стаж следва да се има предвид разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО (цитирана в точка 1 от раздел I).

III. ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ

Трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За да се говори за трудова злополука, задължителнотрябва да е налице увреждане, което е резултат от външно въздействие и то да бъде свързано с изпълнение на трудовите задължения.

Компетентен да квалифицира злополуката като трудова е определено длъжностно лице от териториалното поделение на НОИ. То се произнася с разпореждане, с което признава или не трудовия характер на увреждането. За цялата тази процедура се съставядосие на злополуката, което се съхранява в териториалното поделение на НОИи достъп до него имат пострадалият или неговите наследници и работодателят.

След като една злополука бъде квалифицирана като трудова, за пострадалото лице възникват редица възможности. В зависимост от увреждането, то има право на обезщетение за временна неработоспособност, помощ за рехабилитация, пенсия за инвалидност, помощ за помощно-технически средства и други.

Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто от работоспособността си поради трудова злополука, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.

Професионалната болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

За професионална болест може да се признае и заболяване, което не е включено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Осигурените лица, загубили 50 или над 50 на сто от работоспособността си поради професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.

IV. НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ

Основната характеристика на наследствените пенсии е, че при тях се реализира осигурителният риск – „в случая смърт“.

Чрез наследствената пенсия натрупаните осигурителни права от починалия, които той не е успял да упражни или не е упражнил в пълен обем като пенсионер, преминават към неговите наследници.

Лица с право на наследствена пенсия са:

1. Децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

Считат се за неработоспособни наследниците с определена от Териториална експертна лекарска комисия или от Националната експертна лекарска комисия (ТЕЛК/НЕЛК) 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца.

При пълно осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя.

2. Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен.

Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Преживелият съпруг губи правото на наследствена пенсия при сключване на последващ брак. Ако такава пенсия му е била вече отпусната, тя се прекратява от датата на сключване на брака.

Преживелият съпруг има право и на така наречената „вдовишка добавка“, която няма самостоятелен характер. Тази добавка може да се получава от преживелия съпруг само ако същият има отпусната пенсия, към която пенсия да се изплаща вдовишката добавка. Отпуснатата пенсия може да е лична пенсия или наследствена пенсия от друг наследодател (например от дете).

При встъпване в брак вдовишката добавка се прекратява от датата, на която е сключен бракът.

3. Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО и не получават лична пенсия.

4. Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им.

5. Родителите на курсанти и школници от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборна военна служба и са починали по време на и във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба съгласно действащото законодателство към момента на настъпване на смъртта, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им.

V. ПЕНСИИ, НЕСВЪРЗАНИ С ТРУДОВА ДЕЙНОСТ

Пенсиите, несвързани с трудова дейност, имат социален характер. За тяхното отпускане и изплащане не се изисква за лицата да са правени осигурителни вноски или да е налице определен осигурителен стаж. Те се изплащат от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ на държавното обществено осигуряване, като средствата него се набират чрез трансфери от държавния бюджет.

Пенсии, несвързани с трудовата дейност на лицата, са:

1. Социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок от навършване на посочената възраст, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.

2. Социална пенсия за инвалидност, на която пенсия имат право лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава.

3. Пенсия за военна инвалидност, която се отпуска на лица, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на наборната военна служба или службата в запаса или в резерва. Право на пенсия за военна инвалидност имат и загиналите при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, както и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.

4. Пенсия за гражданска инвалидност, която се отпуска на лица, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали при изпълнение на граждански дълг или случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.

5. Персонална пенсия, която се отпуска от Министерският съвет по определени от него условия и ред на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на Кодекса за социално осигуряване.

…………………………………………………………….

Елка АТАНАСОВА, началник на отдел „Методология на отпускане на пенсиите” в Дирекция „Пенсии” в ЦУ на НОИ

Пълният текст на статията е публикуван в бр. 3/2025 г. на списание „Труд и право“

_______________