1. Правната уредба на електронните публични търгове в хода на индивидуалното принудително производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се намира в чл. 501а-501ж ГПК. Те бяха замислени като универсална процедура, приложима за всички видове вещи, независимо от оценката им, и следваше да се въведат като алтернатива на традиционната публична продан.[1] В крайна сметка, приетата уредба е в смисъл правилата на електронните публични търгове да не са приложими за всички продани по ГПК. Затова и чл. 501а, ал. 1 ГПК изрично посочва, че движима и недвижима вещ, налични ценни книжа, обособена част от предприятие, както и правата върху обекти на индустриалната собственост, върху които е насочено изпълнението, могат да бъдат продавани по правилата на електронен публичен търг.
2. Правилата на електронните публични търгове в ГПК бяха приети още през 2017 г. и станаха част от действащото законодателство. Самата електронна платформа, на която те се провеждат, е разработвана по проект на Министерството на правосъдието на Република България по Оперативна програма „Добро управление“ и е технически ситуирана заедно с Единната входна точка за запорите – чл. 450б ГПК. Поради забавяне на приемането на нормативна уредба на последната, забави се и реалното приложение на електронните публични търгове. Оказа се, че имаме законодателство за електронните публични търгове, имаме и разработена система и за търговете, и за запорите, но не можем да прилагаме електронните публични търгове поради липса на действащо законодателство в частта на Единната входна точка за запорите.
47-то Народно събрание обаче, и то в последните дни от своя живот, успя да приеме промените в ГПК в тази насока и с ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г. вече е налице пълната палитра от законодателни текстове в ГПК, които да правят възможно използването и на електронните публични търгове. Остана още една крачка – да бъде приета и Наредбата за условията по чл. 501а, ал. 6 ГПК за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове. Това следваше да се случи в 6-месечен срок, но стана факт, в сила от 20.07.2023 г., с приемането на Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г. за воденето, съхраняването и достъпа до информационната система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация по силата на закон, и за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове, издадена от министъра на правосъдието (наричана по-долу Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г.).
Информационната система за единната входна точка за запорите и онлайн платформата за електронни публични търгове (наричана по-долу „Системата“) функционират на основата на обща информационна система, която е достъпна през Единния портал на органите на изпълнителната власт в сектор „Правосъдие“ (https://zapori.mjs.bg/#/).
3. Електронните публични търгове не заместват стандартните публични продани по ГПК, а са тяхна алтернатива. Представлява интерес именно този подход на законодателя, но очевидната цел е да може обществото и професионалните общности, да могат да се настроят към едно бъдещо изцяло онлайн провеждане на проданите, т.е. дадена е възможност за преходен период. Очакванията ми са това да стане максимално скоро, а дотогава този нов начин за провеждане на проданите следва да се легитимира като надежден, прозрачен и ефективен, за да спечели професионалното и общественото доверие и органично да стане основен начин за провеждане на проданите.
Електронните публични търгове елиминират в голяма степен възможностите за злоупотреби, включително с оферти и цени, и позволяват осъществяване на незабавен и постоянен контрол върху изпълнителното производство, когато се стигне до публичната продан. Знаем за немалко недобросъвестни практики, които се използваха през годините от длъжници или наддавачи и които ставаха и причини за законодателни промени. Органът, провеждащ търга, само следва да подава информацията в платформата за търговете, а наддаването да се извършва онлайн и без възможност за човешка манипулация. Това е важна стъпка в процеса по повишаване на доверието в крайния резултат от търга,[2] постигане на сериозна прозрачност в работата на съдебните изпълнители и то в частта, която значително касае крайния резултат и максималното удовлетворяване на взискателя и погасяване на дълга на длъжника, излизане от лабиринта на постоянните съмнения в манипулации по време на публичните продани, далеч по-достъпна и лесна възможност за участие в тях и важна крачка в посока на развитието и утвърждаването на електронното правосъдие в България.
В изпълнение на така поставените цели, в чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г. се предвиди, че Министерството на правосъдието поддържа Системата по начин, който осигурява: 1. достъп до данните в нея; 2. еднократно попълване на едни и същи данни, които се използват многократно; 3. въвеждане на данни само от държавните и частните съдебни изпълнители или други лица, когато това е предвидено в закон; 4. поддържане на структурирани данни за дейностите, свързани с воденето, съхранението и достъпа до информационната система за единна входна точка за запорите и онлайн платформата за електронни публични търгове; 5. защита на данните в Системата от неправомерен или случаен достъп, използване, промяна или унищожение чрез прилагане на подходящи мерки за сигурност в съответствие с общоприети в международната практика стандарти, технически спецификации и препоръки.
Предвиди се, че всяко лице има свободен достъп до публичната част на Системата, което е изключително важно за постигане на прозрачност на същата.
Обезпечена е проследимостта, като е залегнало, че онлайн платформата за електронни публични търгове (наричана по-долу „платформата“) поддържа запис за всяка операция, извършена от потребителите, свързана с кандидатстването чрез подаване на документи и участието с наддаване в електронните търгове, включително данни за създаването и обмена на документи и за отделните участници в операциите, а действията се удостоверяват с електронни времеви печати. Записите са доказателствено средство за цялостност и пълнота на информацията, както и за авторството и времето на всяко действие.
Информацията в платформата за продаваното имущество, началните цени, текущата цена, която е достигната при наддаването, и крайната достигната цена на електронния търг е публична.
4. Следва да се акцентира на легитимацията за искането за провеждане на електронни публични продани. Такава е предоставена на:
- страна в изпълнителното производство (с отправяне на писмено искане за това) или
- на съдебния изпълнител (служебно от съдебния изпълнител).
Тук не може да се подмине фактът, че законодателят е предоставил легитимация за искане за провеждане на електронен публичен търг на страна в производството, а не само на взискателя. Ясно е, че длъжникът също има интерес от електронна процедура и именно заради това му е дадена и тази възможност да инициира такава. Служебно съдебният изпълнител също може да насочи към провеждане на електронна публична продан. Това се обосновава със сигурността на електронния търг.[3]
В същото време липсват законоустановени критерии, които да предпоставят провеждането на публичната продан електронно или не. Струва ми се, че единственото обяснение и тълкуване на тези разпоредби следва да е в продължение на посоката на извода по-горе. Целта е максимално да бъде разширен субектният състав на легитимираните да искат провеждането на електронен публичен търг за максималното му утвърждаване и по-често използване в производствата. Затова именно и съдебният изпълнител следва да може и може и служебно, с цел обезпечаване на целите на електронния публичен търг, да преценява и пристъпва към него, когато има обективни причини да смята, че провеждането на познатата ни традиционна процедура може да постави в опасност спазването на процесуалните правила и интересите на кредиторите и длъжника. Все пак, именно той като независим орган по принудително изпълнение е този, който има непосредствени впечатления върху начина на протичане на производството, използваните похвати и процесуалното поведение на страните.
На следващо място и в съответствие с тази теза е и целенасочената липса на други предпоставки за това – обективни или субективни, респ. няма нужда и от обосноваване на искането, т.е. няма изискване провеждането на електронната публична продан да е подходящо например, достатъчно е само сезиране.
Тук следва да отбележим, че това правомощие, дадено на съдебния изпълнител, поставя под съмнение приложението на принципа на диспозитивното начало. Ясно е, че имаме правилото на чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), съгласно което по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Това обаче пак изисква възлагане, т.е. воля от взискателя, а за държавните съдебни изпълнители въобще липсва като правило. Именно поради това и законодателното разрешение би могло да предизвика смущение, но с оглед поставените цели, смятам същото за разумно.
Следователно съдебният изпълнител и която и да е от страните в изпълнителния процес ще може да иска провеждане на електронен публичен търг.
От последното следва и изводът, че съдебният изпълнител не може да откаже провеждането на електронна публична продан, ако е налице надлежно искане за това от страна в изпълнителния процес. Всяко такова действие би било незаконосъобразно.
Възниква въпросът и за защитата на страните при такова нарушение от страна на съдебния изпълнител. Както е ясно, налице е изчерпателен каталог на действията на съдебните изпълнители, подлежащи на обжалване, наличен в чл. 435 ГПК. Изчерпателни са и възможностите на лицата за обжалване на изпълнителни действия или отказ от такива. Очевидно е, че взискателят ще може да обжалва такъв отказ на основание чл. 435, ал. 1, предл. II ГПК, а именно като отказ за извършване на искано изпълнително действие. Няма съмнение, че електронният публичен търг е такова.
В чл. 435, ал. 2 ГПК липсва възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши публичния търг като електронен.
В ал. 3 на същия член, когато се говори за обжалването на постановлението за възлагане, възможността за това за длъжника е изключена. Това действие може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Доколкото длъжникът не може да участва като наддавач, оказва се, че за длъжника няма предвиден процесуален ред за защита, когато той именно е поискал провеждането на електронен публичен търг и това не е сторено от съдебния изпълнител.
Доколкото в голяма степен интересът за провеждане на прозрачен достъпен електронен публичен търг, който да постигне максимално висока цена и да погаси в максимално възможна степен задълженията на длъжника, както и фактът, че е дадена възможност за длъжника, която не е скрепена с възможна защита при нарушението ѝ, de lege ferenda, намирам за удачно да бъде инициирано законодателно изменение в този смисъл и да бъде дадена възможност за право на обжалване в този случай.
5. Ето и някои особености на процедурата по електронен публичен търг.
5.1. Началната цена на вещите се определя по реда на чл. 468 и 485 ГПК (чл. 501б ГПК). Препращането предопределя и начина на определяне на началната цена на всеки търг.
5.2. Съдебният изпълнител трябва да разгласи публичната продан и на онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.
Организаторът на електронния публичен търг го разгласява по реда на чл. 501б, ал. 2 ГПК, като определя 30-дневния срок за регистриране на наддавачите, както и началото и края на наддаването, което трябва да започне не по-рано от 5 дни след изтичане на срока за регистрация (чл. 23 от Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г.). Разгласяването в този му вид е специфична процесуална предпоставка, липсата на която ще направи търга процесуално незаконосъобразен.
При обикновената публична продан обявлението за проданта се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започването ѝ. Съставя се и протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението, който протокол се регистрира в районния съд.
Съпоставено с традиционната публична продан е доста очевидно, че електронната публична продан е далеч по-малко времеемка и ресурсоемка, доста по-прозрачна или опростена като действия.
5.3. Платформата е именно и мястото за провеждане на търга – чл. 501в, ал. 1 ГПК.
Мястото за провеждане на проданта на недвижим имоти е в сградата на районния съд – чл. 488, ал. 1 ГПК.
5.4. Законодателят е въвел разграничение при електронните търгове, като е разделил процедурата по наддаване на две. Двуетапното участие в проданта преминава през:
- регистрацията на наддавачите, след което се провежда и самото
- наддаване.
Аналогия с обикновената публична продан би могла да се търси с подаването на наддавателните предложения и явното наддаване при отварянето им в деня, следващ този на края на публичната продан, както е при тази на недвижим имот.
5.5. Регистрацията на наддавачите се извършва в електронната среда с електронен подпис или в канцеларията на съдебен изпълнител. Очевидно е, че двата способа са напълно унифицирани като последици.
Лице, което желае да участва като наддавач в конкретен електронен публичен търг, може, в срока за регистрация, да подаде писмена молба за това в канцеларията на съдебния изпълнител, организатор на електронния публичен търг. Наддавачите, които желаят да участват в електронния публичен търг, могат да подават заявки за регистрация от свое име или като пълномощници. Чужденци, които не могат да осъществяват достъп до електронната платформа с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ или чрез системата за електронна автентикация, поддържана от Министерството на електронното управление, могат да участват чрез пълномощник или като подадат молба в канцеларията на съдебния изпълнител.
Според чл. 25 от Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г. при подаване на заявка за участие в платформата се попълват данните съгласно Приложение № 3 от Наредбата, като се прилагат изискуемите документи, както следва:
- декларация по Закона за мерките срещу изпирането на пари;
- декларация за липса на обстоятелства по чл. 490 ГПК и чл. 185 ЗЗД;
- квитанция за внесен задатък;
- пълномощно, ако заявката се подава чрез пълномощник.
В случаите, когато заявката се подава от пълномощник, се попълват всички данни съгласно Приложение № 4 от Наредбата.
След постъпване и записване на заявката за участие в платформата същата изпраща автоматично съобщение за това до регистрирания наддавач на посочения от него електронен адрес.
Регистрацията продължава един месец и завършва в 17:00 часа на посочения в обявлението ден.
В месечния срок за регистрацията не следва да се подават оферти, а само да се удостовери заявен интерес с внасянето на задатък от съответно идентифициран наддавач.[4]
Тази двуетапност на процедурата води и до въвеждането на различни процесуални предпоставки за всеки етап от нея.
За регистрацията на наддавачите, освен
- легитимирано да участва лице (не притежават легитимация да бъдат наддавачи длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД), нужно е и
- искане за участие в процедурата, както и
- внесен задатък.
Всички тези предпоставки са абсолютни, първата отрицателна, а последните две положителни. Липсата им води до недопустимост на участието на кандидат-наддавачът в електронния публичен търг.
Законодателят слага край на този етап с въвеждането на нов термин – оторизация. Посочва се, че съдебният изпълнител, извършващ продажбата, оторизира или отказва оторизация на регистрирания наддавач в 5-дневен срок от регистрацията на наддавача. Разпореждането, с което се извършва това, е съобразно Приложение № 5 от Наредбата, за което платформата изпраща съобщение на електронния адрес на кандидата.
Не бива да спестяваме критиката на този текст. Не се очаква от законодателя да се отдава в такава степен на техническата терминология. Ясно е, че в случая се касае за етап в електронния публичен търг, който завършва със съответното произнасяне на съдебния изпълнител, което технически би могло да се идентифицира като оторизиране на профила му за наддаване, но това по своята процесуална природа представлява допускане до наддаването. Процес относно процеса – проверка на допустимостта на участието в електронния публичен търг. Това оторизиране е аналогично на дейността на съдебния изпълнител, описана в чл. 492, ал. 1 ГПК при изпълнение върху недвижим имот, когато в началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. Тук той проверява внасянето на задатъци, правото на участие в проданта, надлежно наддавателно предложение и въобще предпоставките за участие в проданта. Когато се касае за електронните публични търгове, тази проверка и произнасяне на съдебния изпълнител е изместена преди това, но отново след като всички лица с интерес са имали месечен срок за регистрация на своето участие.
Както допълва и Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г., след като установи, че са спазени всички изисквания за допускане на кандидата до участие, организаторът на електронния публичен търг регистрира и оторизира наддавача, като платформата автоматично генерира и изпраща потребителско име и парола за участие в търга на посочения от лицето електронен адрес.
Отказ за оторизация се постановява, когато не са изпълнени законовите изисквания за участие в публична продан, както и тези по чл. 25 от Наредбата, като организаторът на търга посочва точно и ясно причината за отказа, т.е. следва да мотивира същия.
Регистрираният наддавач има право да подаде нова заявка след отхвърляне на първата, в случай че срокът за регистрация не е изтекъл и е отстранил нередовностите (чл. 31 от Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г.). Това е също сериозно различие в процедурите на традиционната продан и електронния търг. Поради това че проверката на подадените предложения не е след края на периода за регистрация на наддавачите, а според това кога се регистрират те, има възможност и наддавач, който не отговаря на законовите изисквания, да поправи пропуските си и да бъде допуснат все пак до участие в търга. Това увеличава и шансовете за постигане на по-добра цена.
Информацията относно броя на наддавачите, както и техните лични данни, не е достъпна за останалите наддавачи.
За да се избегнат всякакви процедурни пропуски, добре е в обявлението за електронните публични продани ясно да се посочват:
- деня за регистрация – тези 5 дни, които вече посочихме, както и
- началото на наддаването в 7-дневен срок по чл. 501е, ал. 1 ГПК.[5]
Приключи ли процедурата по оторизация на регистрираните наддавачи, ролята на съдебния изпълнител се изчерпва и процесът по наддаването преминава към автоматизираната платформа.[6]
5.6. Втората част от електронните публични търгове е самото наддаване. Това е периодът след проверката за допустимост на заявилите участие наддавачи и продължава 7 дни, като завършва в посочения в обявлението ден.
Систематизирането на процедурата тук изисква да обобщим, че етапите са:
- заявяване на участие в електронен публичен търг и изпълнение на изискванията за това в предоставен едномесечен срок за това;
- произнасяне на съдебния изпълнител дали са налице предпоставките за това, в 5-дневен срок, което прави възможно
- наддавачът да получи достъп до проданта в платформата на Министерството на правосъдието и наддаването.
Важно е да отбележим, че при електронните публични търгове, за разлика от обикновените такива, в едномесечния срок само протича регистриране на наддавачите и проверка на допустимостта на участието им, докато самото предлагане на цена и нейното подобряване става в процеса на наддаване, който иначе е само за подобряване на писмено заявената с наддавателното предложение цена.
С оглед съпоставяне на двете процедури, следва да посочим, че при обикновената публична продан всеки наддавач трябва да посочи предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър. Проданта приключва в края на работното време в последния ден. Наддавателните предложения могат да се правят и оттеглят по посочения начин най-късно в този срок.
Няма разлика в задатъка – дължим е по реда и в размера по чл. 489, ал. 1 ГПК – 10 на сто върху началната цена на проданта.
Интерес представлява и различната уредба на стъпката при провеждането на електронен публичен търг. Тя е процент от началната цена, фиксирана е отново, но е в размер, както следва:
- при начална цена до 10 000 лв. – 10 на сто от началната цена;
- при начална цена от 10 000 до 100 000 лв. – 5 на сто от началната цена;
- при начална цена над 100 000 лв. – 2 на сто от началната цена.
За съпоставка с обикновената публична продан, стъпката за наддаване при обявяването на купувача и ако някой от явилите се наддавачи устно предложи по-висока цена, е размерът на един задатък – чл. 492, ал. 2 ГПК.
Но нека проследим и самата процедура по наддаване. Тя намира уредба в чл. 501е ГПК.
Платформата изпраща автоматични съобщения до всички наддавачи за започване на наддаването двадесет и четири часа, както и един час преди неговото начало (чл. 33 от Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г.).
Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в 17:00 часа на последния ден, в случай че няма подадено ново наддавателно предложение през последните 10 минути на търга. В случай че през последните 10 минути на търга се подаде ново наддавателно предложение, търгът се удължава автоматично с още 10 минути, но не повече от 48 часа. Търгът приключва, след като през последните 10 минути няма подадено наддавателно предложение.
Това разрешение е качествено ново за гражданския ни процес и води до това процедурата да бъде продължена не с изрично искане за това, а с наддавателна стъпка, която води до това като последици, с единствена цел постигане на по-добра цена.
Според Наредбата информацията, достъпна от наддавачите, е началната цена, последната достигната цена по време на наддаването, следващата по-висока с една стъпка цена и оставащото време до края на търга.
За първи по време наддавач, участващ в наддаването, се счита този, който е подал първо наддавателно предложение с цена, равна или по-висока от началната. Наддавателното предложение се счита за извършено при постъпване и записване в електронната платформа (чл. 35 от Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г.).
Наддавателните предложения се увеличават с една стъпка. Последната заявена от наддавач цена е публична и е налична в онлайн платформата за електронни публични търгове. Наддаването се извършва от всеки наддавач само в платформата чрез команда за наддаване. Присъствено наддаване на се предвижда. При постъпване на наддавателно предложение платформата отразява това в публичната информация, като автоматично изчислява и показва следващата цена, по-висока с една стъпка. В случай че двама наддавачи подадат еднакви по размер наддавателни предложения, за валидно се счита това предложение, което е постъпило и записано в платформата в по-ранен момент.
При провеждането на електронните публични търгове платформата отчита астрономическото време на постъпване и записване на наддавателното предложение в електронната платформа по часовата зона на Република България с точност до година, дата, час, минута, секунда и милисекунда.
Два часа преди изтичане на срока за наддаване платформата изпраща автоматично съобщение за това до всички наддавачи на посочения електронен адрес (чл. 40 от Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г.). Виждаме, че електронната среда дава допълнителни възможности на това електронните публични търгове да са доста проактивни към участниците и да подканват за упражняване на права. Разбира се, че това следва да има като основна последица наличието на доста повече активни наддавачи и в крайна сметка постигане на по-добра цена.
След края на електронния публичен търг платформата за електронни търгове изпраща автоматично съобщение до всички оторизирани наддавачи за достигната цена на имуществото.
След края на наддаването платформата генерира пълна и подробна справка за проведения търг, която съдържа всички данни съгласно Приложение № 6 (чл. 44 от Наредба № Н-3 от 6 април 2023 г.). Това дава възможност за лесен, достъпен и подробен контрол на процеса, който не е свързан нито с посещение в кантората на съдебния изпълнител, съдебна или административна сграда. Неминуемо това е стъпка към прозрачно и ефективно провеждане на търговете.
В първия работен ден след края на наддаването съдебният изпълнител проверява всички обстоятелства по търга и съставя протокол с всички данни относно заявките за участие, оторизирани и неоторизирани наддавачи с причината за това, подадените наддавателни предложения, наличието на технически неизправности по време на наддаването, като обявява за купувач наддавача, който е предложил най-висока цена. С подписването на протокола от съдебния изпълнител електронният търг се смята за приключил. Протоколът се обявява незабавно на наддавачите в единната онлайн платформа.
Пълната цена се заплаща от обявения за купувач в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК. При обявен за купувач взискател се прилага чл. 495 ГПК. При невнасяне на цената се прилага чл. 493 ГПК. Последващ електронен търг се провежда при условията на чл. 494 ГПК по писмено искане на страна в изпълнителното производство.
Както знаем, при обикновената публична продан по ГПК, след подаването на писмените наддавателни предложения в пликове, случващо се в едномесечен срок, в началото на работния ден след изтичането на срока за подаването, на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него. Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.
Виждаме, че електронната публична продан, освен доста по-дружелюбна от гледна точка на потребителите на услугата, както и доста по-прозрачна по отношение на цялостния процес, създава и реални условия за достигане на по-висока цена с изпращането на уведомленията, с удължаване на търга с 24 часа и въобще с всички останали стъпки, предвидени в уредбата.
Няма как да бъдат спестени суперлативите за провеждането докрай на тази законодателна инициатива и обезпечаването на възможността за провеждане на електронните публични продани като поредна крачка към електронно правосъдие у нас. Несъмнено това е уредба, която все повече ще бъде изпълвана със съдържание и ще получи бързо пълно разгръщане като възможности и употреба в практиката.
гл. ас. д-р Борислав ГАНЧЕВ, СУ „Св. Климент Охридски“, адвокат
_____
[1] Градинарова, Т., М. Обретенова, Д. Димитров, Б. Николова, К. Машев, Г. Хорозов, Н. Колев. Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика. София: ИК „Труд и право“, 2023, с. 379.
[2] Така и: Градинарова, Т., М. Обретенова, Д. Димитров, Б. Николова, К. Машев, Г. Хорозов, Н. Колев. Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика. София: ИК „Труд и право“, 2023, с. 379.
[3] Градинарова, Т., М. Обретенова, Д. Димитров, Б. Николова, К. Машев, Г. Хорозов, Н. Колев. Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика. София: ИК „Труд и право“, 2023, с. 379.
[4] Градинарова, Т., М. Обретенова, Д. Димитров, Б. Николова, К. Машев, Г. Хорозов, Н. Колев. Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика. София: ИК „Труд и право“, 2023, с. 379.
[5] В този смисъл и: Градинарова, Т., М. Обретенова, Д. Димитров, Б. Николова, К. Машев, Г. Хорозов, Н. Колев. Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика. София: ИК „Труд и право“, 2023, с. 380.
[6] В този смисъл и: Градинарова, Т., М. Обретенова, Д. Димитров, Б. Николова, К. Машев, Г. Хорозов, Н. Колев. Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика. София: ИК „Труд и право“, 2023, с. 380.
