Списание „Труд и право“, 2024 г., бр. 07
В „Държавен вестник“, бр. 52 от 18.06.2024 г., е обнародвано Постановление № 216 от 13 юни 2024 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Промените в НРВПО влизат в сила три дни след обнародването на постановлението в „Държавен вестник“, т.е. от 21 юни 2024 г.
Промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските могат да бъдат обособени в две групи въпроси, засягащи:
I. Правото на удължен платен годишен отпуск за служителите в социалните услуги.
II. Реда за прехвърляне на отпуск поради бременност и раждане, след навършване на 6-месечна възраст на детето на един от родителите на майката или на бащата и реда за прехвърляне на отпуск при осиновяване на дете, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване на един от родителите на осиновителката или осиновителя.
I. Право на удължен платен годишен отпуск за служителите в социалните услуги
С промени в Закона за социалните услуги (ЗСУ), в сила от 1 юли 2020 г., социалните услуги са дефинирани не като места и сгради (дом, център), а като дейности за подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване на качеството на живот.
Поради това разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 НРВПО са приведени в съответствие с дефинициите на социалните услуги в ЗСУ, както и с Наредбата за качеството на социалните услуги, приета с ПМС № 135 от 22.06.2022 г., в която са посочени необходимите за всяка социална услуга категории служители.
С изменената ал. 3 на чл. 26 от наредбата се регламентира правото на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни на следните категории служители:
1. Педагози, специални педагози и социални педагози, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги за деца и интегрирани здравно-социални услуги за деца.
2. Възпитатели, педагози и специални педагози в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли.
Със създадената ал. 4 в чл. 26 от наредбата се регламентира правото на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни на следните категории служители:
1. Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги (социален работник/специалист социални дейности, медицинска сестра/фелдшер, рехабилитатор, кинезетерапевт).
2. Служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга (детегледач/асистент, санитар и др.).
3. Препоръчителните специалисти (психолог, логопед, педиатър, ерготерапевт/трудотерапевт, гериатричен специалист).
С изменената ал. 2 на чл. 27 от наредбата се регламентира правото на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни на следните категории служители:
1. Лица, които управляват дейността по предоставяне на социални услуги.
2. Директори (управители) на домовете за медико-социални грижи за деца и на детските ясли.
Правото на удължен платен годишен отпуск за някои категории работници и служители (определени в НРВПО) в зависимост от особения характер на работата им е установено в чл. 155, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ). В разпоредбата изрично е предвидено, че в удължения платен годишен отпуск е включен основният платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ в размер 20 работни дни.
Важно е да се отбележи, че размерът на удължения платен годишен за съответните категории работници и служители, определен в НРВПО, е минимален. По-големи размери на удължения платен годишен отпуск може да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение (чл. 156а КТ).
Размерът на удължения платен отпуск за съответните категории работници и служители, определен в чл. 26, ал. 3 и 4 и чл. 27, ал. 2 НРВПО, е годишен. Той се полага за цяла календарна година, като конкретният размер се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Поради това работник или служител, който е назначен на работа след 21 юни 2024 г., до края на календарната година има право на удължен платен годишен отпуск в размер, определен пропорционално. Пропорционално до края на календарната година следва да бъде определен и размерът на удължения платен годишен отпуск на работник или служител, който до влизането в сила на промените в НРВПО е имал право на платен годишен отпуск в по-малък размер.
Правото на удължен платен годишен отпуск не изключва правото на допълнителните платени годишни отпуски, регламентирани в чл. 156, ал. 1 КТ – за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето (по т. 1) и за работа при ненормиран работен ден (по т. 2), в размер не по-малко от 5 работни дни.
Видовете работи при специфични условия и рискове за живота и здравето, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени в наредба на Министерския съвет. В чл. 2, т. 12 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, е регламентирано правото на допълнителен платен годишен отпуск на работници и служители, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации. Ако работник или служител с право на удължен платен годишен отпуск по чл. 26, ал. 3 и 4 НРВПО осъществява дейност по предоставяне на социални услуги на лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации, като извършва определения вид работа не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време, има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ в размер не по-малко от 5 работни дни.
Ненормиран работен ден за някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява от работодателя при условията и по реда на чл. 139а КТ. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Допълнителният платен годишен отпуск за тези работници и служители компенсира работата над редовното им работно време в работните дни. Ако работник или служител с право на удължен платен годишен отпуск по чл. 26, ал. 3 и 4 НРВПО е включен в списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ в размер не по-малко от 5 работни дни.
II. Ред за прехвърляне на отпуск поради бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето на един от родителите на майката или на бащата и ред за прехвърляне на отпуск при осиновяване на дете след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване на един от родителите на осиновителката или осиновителя
С промени в чл. 163, ал. 10 КТ (обн. ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) е регламентирана възможността отпускът поради бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето със съгласието на майката да се прехвърля освен на бащата, така също и на един от родителите на майката или на бащата.
Преди тези промени отпускът поради бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето можеше да се прехвърля на бащата. Майката имаше възможност да прехвърля този вид отпуск на своите родители или на родителите на бащата, само когато бащата е починал, а ако той е неизвестен, отпускът можеше да се прехвърля на родителите на майката. С промените в КТ, в сила от 1.01.2023 г., тези условия за ползване на отпуска от родителите на майката или на бащата отпаднаха.
Аналогични са промените в чл. 164б, ал. 2 КТ, в сила от 1.01.2023 г., с които се предостави право на прехвърляне на отпуск при осиновяване на дете след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване на един от родителите на осиновителката или осиновителя. Отпадна изискването осиновителят да е починал, за да има право осиновителката да прехвърли отпуска на един от своите родители или на родителите на осиновителя.
Правната регламентация на реда и начина за ползването на отпуска поради бременност и раждане и на отпуска при осиновяване на дете, в т.ч. необходимите документи и съответните декларации, които се подават от правоимащите лица, са регламентирани в НРВПО.
С Постановление № 216 от 13 юни 2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, обн., ДВ, бр. 52 от 18.06.2024 г., в сила от 21 юни 2024 г., са приети промени в наредбата, с които се осигурява съответствие на подзаконовата нормативна уредба с промените в чл. 163, ал. 10 КТ и чл. 164б, ал. 2 КТ. Регламентиран е редът и необходимите документи за ползване на отпуск поради бременност и раждане и при осиновяване, прехвърлен от майката (осиновителката) на един от нейните родители или на родител на бащата (осиновителя).
С приетите изменения в чл. 45б, ал. 1 НРВПО е установена процедурата за ползване на отпуска поради бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето от един от родителите на майката или на бащата. Както бащата на детето, така и неговите баба или дядо, следва да подадат до предприятието, в което работят, писмено заявление-декларация по образец (Приложение № 8), към което се прилага копие от удостоверението за раждане на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация, а ако лицето няма право на отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. В следващите алинеи на разпоредбата са направени изменения, така че и родителите на майката или бащата на детето да могат да прекратят ползването на отпуска по тяхно желание, да са длъжни да уведомят предприятието за настъпването на обстоятелства, които водят до прекратяване ползването на прехвърления отпуск и др.
Отменени са чл. 45в и чл. 45г НРВПО, които регламентираха ред за ползване и прекратяване на ползването на отпуска поради бременност и раждане в случаите на починал или неизвестен баща.
С промените в чл. 46в, ал. 1 НРВПО е регламентиран редът за прехвърляне на отпуск при осиновяване след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване на един от родителите на осиновителката или осиновителя. Както осиновителят на детето, така и един от неговите родители или родител на осиновителката, следва да подадат до предприятието, в което работят, писмено заявление-декларация по образец (Приложение № 10), към което се прилага копие от влязло в сила съдебно решение за осиновяване и копие от акта за предаване на детето за осиновяване. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация, а ако лицето няма право на отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Отменена е ал. 2 в чл. 46в НРВПО, която регламентираше ред за ползване и прекратяване на ползването на отпуска поради осиновяване в случаите на починал осиновител.
В заключени ще посочим, че с постановлението са приети изменения в Приложение № 8 и Приложение № 10 от наредбата (Заявление-декларация за ползването на отпуска за остатъка до 410 дни от отпуска поради бременност и раждане и Заявление-декларация за ползване на отпуска при осиновяване), чиито образци са публикувани след статията в този брой.
Приложения № 10а, 11 и 12, отнасящи се до ползването на отпуски в случаите на починал или неизвестен баща и на починал осиновител, са отменени.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Лариса ТОДОРОВА, юрист
