Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2023 г., кн. 5
Устойчивият начин на организация на бизнес моделите и оповестяването на нефинансова информация съгласно новите стандарти за екологично и социално въздействие на дейността на предприятието, както и за постигането на добро корпоративно управление, е същността на новите европейски регулации в тази насока.
Същевременно те трябва да бъдат имплементирани като част от националното законодателство на Република България.
Тези промени са част от стратегията на ЕС, свързана със „Зелената сделка“ и изпълнение на „Плана за действие за финансиране на устойчив растеж“, свързан с опазването на околната среда и възобновяването на природните ресурси на континента.
С Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 е въведена система за класификация на екологично устойчивите икономически дейности, с цел насочване на по-големи инвестиции към тях.
Преследваната стратегическа цел е преходът към безопасна, неутрална по отношение на климата и устойчива на климатичните изменения икономика, която ефективно използва природните ресурси и в крайна сметка допринася за повишаването на конкурентоспособността на икономиката на Съюза в дългосрочен план.
Новата европейска законодателна рамка в тази област е въведена с няколко законодателни акта[1]. В настоящото синтезирано представяне на основните законодателни изисквания, предстоящи за транспониране в българското законодателство, ще обърнем основно внимание на Директивата за устойчивото финансово отчитане[2].
Директивата отчита повишаването на търсеното от страна на инвеститорите на информация във връзка с устойчивостта, което е базирано на дефинираните рискове за предприятията, свързани с екологията, социалното развитие и доброто корпоративно управление. Освен това, качественото оповестяване на тази информация неминуемо ще води да ползи за самите предприятия и ще повишава качеството на тяхното позициониране пред потребителите на тази информация, в т.ч. инвеститори, кредитори, бизнес партньори, регулатори, синдикати и други ползватели.
Директивата изисква предприятията да оповестяват информация относно:
– Бизнесмоделите и стратегията на предприятието по отношение на устойчивостта и управлението на процесите, свързани с плановете за зелен преход;
– Възприетите политики от предприятието за управление на устойчивостта и притежаваните експертни знания от органите, ръководещи изпълнението на тези процеси;
– Утвърдени схеми за предоставяне на стимули в компанията, свързани с устойчивото развитие;
– Възприетите подходи за контрол /проверка/ във връзка с въпросите за устойчивото развитие и тяхното оповестяване[3];
– Съществуващите или потенциални такива неблагоприятни въздействия по отношение на устойчивото развитие и предприетите действия за тяхното коригиране или снижаване на негативните им ефекти;
– Оценените рискове в тази сфера и възприетите подходи за тяхното управление и смекчаване;
– Двойната същественост – въпроси които са от една страна финансово значими и освен това съществени за пазара, въздействието върху околната среда и хората.
– Информация относно бизнес операциите и веригата на доставки на предприятието;
Въвеждането на новите изисквания стартира, считано за финансовата година, започваща на 1 януари 2024 г.
В обхвата на изискванията за оповестяване първоначално ще попаднат предприятията, регистрирани на регулиран пазар на ЕС, а по-късно – и големи предприятия по смисъла на Директива 2013/34/ЕС[4], компании, които са извън ЕС, когато имат дъщерно предприятие или клон, регистриран в ЕС, и малки и несложни финансови институции, опериращи в областта на застраховането и кредитирането.[5]
Компаниите трябва да докладват информацията, свързана с устойчивостта на база на Европейските стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. Те трябва да са съобразени с насоките относно отчитането на нефинансова информация и с насоките относно оповестяването на свързана с климата информация.
Директивата предвижда стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта да бъдат пропорционални, като не налагат ненужна административна тежест на предприятията, които са задължени да ги прилагат. В тази връзка ще бъдат разработени отделни стандарти за малки и средни предприятия, и за някои важни сектори на икономиката. Освен това, европейските стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, следва да са съобразени със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, разработени от Борда по МСФО, финансиран от Фондацията за Международни стандарти за финансово отчитане и международно признатите принципи за отговорно бизнес поведение, корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие, както и при стриктно спазване на правата на човека.[6]
В социалната област се оповестява информация относно социалните фактори, включително условията на труд, участието на социалните партньори в колективното договаряне, равенството между половете, липсата на дискриминацията, многообразието и приобщаването, както и правата на човека. Тази информация следва да обхваща въздействията на предприятието върху хората, включително работниците и служителите, с акцент върху ефектите за човешкото здраве.
Информацията относно устойчивостта се оповестява в отделен самостоятелен раздел на отчета за управление на ръководството, което предполага отчитането на информацията за устойчивостта да бъде съобразено с момента на одобряване и публикуване на годишния доклад за дейността на компанията.
Тази информация подлежи на проверка за изразяване на сигурност от страна на законовите одитори или одиторските дружества, които проверяват финансовите отчети и доклада за управлението[7].
Съгласно директивата изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта от задължителните одитори или одиторските дружества, ще изисква установяване на съответствие между финансовата информация, представена в годишния финансов отчет и информацията за устойчивостта, включена като отделен раздел на доклада за управлението.
С цел да се предложи по-широк избор от независими доставчици на одиторски услуги относно изразяването на увереност за отчитането във връзка с устойчивостта, е предвидено да се позволи да се акредитират и други независими доставчици на одиторски услуги, които не са законови одитори.
Гореизложеното предполага законово да се регламентират две отделни процедури за лицензиране относно изпълнението на ангажименти за изразяване на сигурност относно информацията за устойчивостта:
– едната по отношение на регистрираните одитори; а
– втората по отношение на т.нар. „други независими доставчици“ на тази услуга.
Изразяването на становище за сигурност относно отчитането във връзка с устойчивостта може да се извършва съгласно национални стандарти и процедури, до приемането от страна на Европейската комисия на Европейски стандарти за изразяване на сигурност по отношение на информацията за устойчивост[8].
Дейността на регистрираните одитори и на другите лицензирани доставчици на тази услуга ще бъде обект на публичен надзор по отношение на качеството на предоставяните услуги, както и по отношение придобиването на правоспособност и упражняването на професията в съответствие с изискванията на приложимите стандарти.
Новата материя и изпълнението на този нов ангажимент предполагат и допълването на ежегодните програми за продължаващо професионално развитие на регистрираните одитори, с теми отговарящи на изисквания за поддържане и повишаване на квалификацията в тази област.
Относно лицензирането в съответствие с изискванията на директивата, ще бъде необходимо законовото регламентиране на съответните процедури за получаване на правоспособност както от страна на регистрираните одитори, така и от другите независими доставчици на тази услуга.
Въвеждането на разпоредбите на европейската законодателна рамка по отношение на оповестяване на информация за устойчивото развитие от страна на предприятията, предполага съществени промени в няколко нормативни акта, в т.ч. Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит, които при работещ парламент следва да бъдат приети най-късно до края на настоящата година.
Основните движещи фактори на тази реформа, които притежават и необходимата професионална експертиза, следва да бъдат Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО).
Бойко КОСТОВ, д.е.с., регистриран одитор
_____
[1] Директива по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, Регламент на ЕС за разкриване на устойчиви финанси, Директива за нелоялните търговски практики и Регламент за таксономията на ЕС (за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции).
[2] Директива (ЕС) 2022/2464 на ЕП и на Съвета от 14.12.2022 г.
[3] Вътрешни контролни проверки и външна независима такава от страна на лицензиран проверител.
[4] Отговарящи на два от трите критерия – 250 служители за финансовата година, балансова стойност на активите – 20 млн. евро и нетни приходи от продажби – 40 млн. евро.
[5] Изискванията за оповестяване се въвеждат поетапно на 4 стъпки в периода 2024 – 2028 г. за различните видове компании.
[6] Европейските стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта се разработват от European Financial Reporting Advisory Group (EFRAG), които следа да бъдат приети в срок до 30.06.2023 г., а до 30.06.2024 г. да бъда приети и допълнителни стандарти за други специфични сектори и за компании, регистрирани извън ЕС.
[7] Проверките на тази информация по същество представляват изпълнение на ангажимент за изразяване първоначално на ограничена, а впоследствие на по-късен етап ще се премине към ангажимент за изразяване на разумна сигурност. Тези одиторски ангажименти ще се изпълняват от лицензирани доставчици на такива услуги – независими такива и/или законовите одитори, успешно положили съответните изпити.
[8] Приемането на този стандарт е предвидено да бъде факт до 01.10.2026 г.
