Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2022 г., кн. 05
Разпределението на вземанията на кредиторите е задължителен етап от всяко производство по несъстоятелност, в което се извършва осребряване на имуществото на длъжника. В него могат да вземат участие единствено лицата, придобили качеството на кредитори с приети вземания, като при недостиг на суми за покриване на пълния им размер, законът предвижда тяхното съразмерно погасяване в рамките на всеки отделен ред (чл. 722, ал. 2 ТЗ). Горното гарантира крайната цел на производството, прогласена в чл. 607 от Търговския закон – справедливо удовлетворяване на кредиторите.
Натрупаната съдебна практика по съставяне и одобряване на сметките за разпределение, изготвяни в производствата по несъстоятелност, очерта няколко съществени спорни въпроса, които следва да намерят своето категорично разрешение по законодателен или тълкувателен път. Същите касаят начина на изпълнение на задължението на синдиците за съставяне и обявяване на сметката, възможността за изменение или допълване на вече разгласена сметка, включването в същата на вземания, ползващи се с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, при липса на подновяване на вписаното обезпечение в установените от закона срокове, както и относно правомощията на съда при нейното обжалване.
1. Изготвяне е на сметката за разпределение
Сумите, получени от осребреното имущество по принцип се натрупват по специалната сметка на синдика, който е длъжен да пристъпи към тяхното разпределение, когато по същата са събрани достатъчно средства – чл. 720 ТЗ. Така изготвената сметка за разпределение винаги има характера на частична, до момента до който масата на несъстоятелността бъде изчерпана (с изключение на непродаваемите вещи), или не бъдат изплатени всички задължения на длъжника. Законът не ограничава броя на сметките за разпределение, които могат да бъдат изготвени и изпълнени в хода на производството, но и не вменява задължение на синдика да изготви сметка при определени условия или в определен срок (освен в хипотезата на чл. 733 ТЗ), което е съществен пропуск на законодателната уредба.Задължението на синдика да пристъпи към разпределение винаги, когато са налице „достатъчно средства“ е дефинирано общо и същото се изпълнява по целесъобразност, по негова собствена преценка или по указание на съда. В Търговския закон не се съдържа легална дефиниция на понятието „достатъчно средства“, а и легалното определяне на понятието е невъзможно, предвид разнообразието и спецификата на всяко отделно производство (брой кредитори и размер на вземанията, вид на имуществото, подлежащо на осребряване, водени искови производства за попълване масата на несъстоятелността и пр.). Горното затруднява преценката на съда дали бездействието на синдика за съставяне на частична сметка за разпределение се дължи на липсата на достатъчно средства или на други причини. В рамките на правомощията си за упражняване надзор над действията на синдика, съдът може по всяко време да изиска отчет за натрупаните по специалната сметка средства и да задължи синдика да пристъпи към тяхното разпределение. При констатирано продължително неоправдано бездействие липсва пречка синдикът да бъде санкциониран.
2. Изменение на сметката от синдика
Разпоредбата на чл. 721 ТЗ задължава синдика при съставяне на сметката да спази реда за удовлетворяване на вземанията по чл. 722 ТЗ. В изготвената сметка синдикът следва да посочи името и пълните идентификационни данни на кредитора, вида и размера на вземането, неговия произход, като препрати изрично към съответния одобрен списък, с който същото е прието. В сметката задължително следва да фигурира и видът на обезпечението, както и посочване на съответния клас, съобразно реда, установен в чл. 722, ал. 1 ТЗ. Задължителен реквизит на сметката е и размерът на сумата, платена на конкретния кредитор при предходни сметки за разпределение, размерът на сумата, която кредиторът ще получи по конкретната сметка, като отбележи и степента на удовлетворяване на вземането, като процент от пълния размер, в който същото е прието. Синдикът следва да изпълни и задълженията си по чл. 725 и 726 ТЗ, като на отделен ред посочи в сметката размера на сумите, заделени за оспорени вземания, както и размера на сумите, заделени за вземания, приети под отлагателно или прекратително условие. В този ред следва да бъдат посочени всички вземания, предмет на производства по установителни искове, както и вземанията по чл. 164, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – вземания, установени с акт за публичноправно задължение, който не е влязъл в законна сила.
Разпоредбата на чл. 727 ТЗ задължава съда и синдика след изготвяне на сметката за разпределение да предприемат действия по нейното оповестяване. Същото се извършва по два кумулативни способа – чрез поставянето й на таблото в сградата на съда по несъстоятелността за срок от 14 дни и посредством обявяването й в търговския регистър. Този дуализъм в оповестяването води до неясноти относно началния момент на броене на срока за депозиране на писмено възражение срещу сметката по чл. 728 ТЗ, тъй като моментът на поставяне на сметката на таблото в съда и този на обявяването й в ТР рядко могат да съвпаднат. В тази връзка съдебната практика наложи становище, че начален момент за броене на срока по чл. 728 ТЗ е по-късната от двете дати.
Освен горния проблем, практиката е призвана да установи правила за процедиране в зачестилите случаи на обявяване от синдиците в търговския регистър на няколко последователни сметки за разпределение, които обаче касаят една и съща сума, но предвиждат различен начин на нейното разпределение. Длъжностните лица по регистрацията в Агенцията по вписванията не разполагат с правомощието да проверяват съдържанието на представения за обявяване акт, нито да преценяват неговата законосъобразност. Регистърната проверка в тази хипотеза се свежда единствено до легитимацията на заявителя, (дали сметката е представена за обявяване от синдика), както и дали представеният документ от външна страна е по естеството си сметка за разпределение. С оглед на това често по партидите на дружества в несъстоятелност се обявяват последователно повече от една сметки за разпределение, като при наличие на вече обявена сметка, в срока за възражение по същата, се обявява нова сметка за разпределение на същата сума, която обаче се различава от вече обявената по някои от съществените елементи – участващи кредитори, размер на удовлетворените вземания, поредност на удовлетворяване и пр. Горното създава затруднения както за кредиторите, така и за съда по несъстоятелността и препятства нейното одобряване. Обявяването на сметката има за цел да информира всички кредитори за размера на сумите, които отделните кредитори ще получат при конкретното разпределение, което е в основата на преценката им за нейната законосъобразност. Наличието на няколко поредни сметки за разпределение на една и съща сума създава неяснота относно волята на синдика за начина, по който същата следва да бъде разпределена, тъй като не насочва ясно и недвусмислено към конкретен документ, който следва да бъде одобрен от съда. Горните действия въвеждат в заблуждение, тъй като е възможно част от кредиторите, запознали се с първата обявена сметка да не проверят повторно в търговския регистър, (водени от принципа за забрана за нейното коригиране), а други, запознали се със съдържанието да всички обявени сметки да предположат, че по-късно обявената коригирана сметка отменя първоначалната. Горното води до невъзможност за определяне на кръга кредитори, имащи правен интерес да възразят срещу сметката.
В така очертаната хипотеза съдът по несъстоятелността следва първо да прецени по коя от обявените сметки за разпределение дължи произнасяне. Тъй като всички сметки са разгласени по предвидения в закона ред, възможна е преценката, че съдът дължи произнасяне по всяка отделна сметка. В този случай обаче обстоятелството, че подлежащата на разпределение сума е една, прави невъзможно одобряването на всяка от сметките (предвид различията между тях), поради което съдът по необходимост следва да провери всяка от сметките, като одобри една конкретно индивидуализирана сметка и откаже одобряване на останалите. Този подход крие опасност от несъобразяване на възраженията по сметката, чието одобряване е отказано единствено поради наличието на няколко обявени сметки.
В очертаната хипотеза обаче е напълно допустимо съдът да прецени, че предвид липсата на яснота коя от всички сметки обективира действителната воля на синдика за начина на разпределение на сумата, да откаже одобряване на всички сметки. В този случай съдът следва да укаже на синдика да извърши обявяване на нова, надлежно съставена сметка, при съблюдаване на забраната за последващото й коригиране.
За разрешаване на съществен практически проблем, де леге ференда е удачно да се предвиди изрична забрана синдикът да коригира вече обявените в търговския регистър актове (сметки за разпределение и списъци на приети вземания). Следва да бъдат уредени и специални правила за процедиране на съда в случай на неизпълнение чрез въвеждане на задължение за произнасяне само по първата или по най-късно обявената сметка.
3. Включване на вземания с привилегия на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ, това са вземания на кредитори, обезпечени със залог или ипотека, запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) – от получената сума при реализацията на обезпечението. Тези вземания от първи ред предоставят привилегия на техните титуляри за получаване на плащане от сумата, събрана при реализацията на обезпечението (продажба на ипотекирани или възбранения имот, респективно на заложеното или запорирано имущество). При недостиг на сумата кредиторът продължава своето участие в разпределението, но вече като такъв с необезпечено вземане.
Съгласно чл. 724 ТЗ кредиторът с вземане от първи ред следва да получи пълно удовлетворяване от продажната цена на вещта, предмет на обезпечението. Вземането следва да бъде удовлетворено както по отношение на посочената в одобрения от съда списък главница, така и по отношение на натрупаната до момента на разпределението лихва (чл. 724, ал. 2 ТЗ). В случай, че цената на продадената вещ покрива напълно този размер, вземането се погасява поради плащане и неговият титуляр загубва качеството на кредитор в производството. В случай че продажната цена на правото е по-ниска от размера на обезпеченото вземане, кредиторът продължава своето участие в разпределението, но вече като непривилегирован кредитор от ред 8, наравно с останалите необезпечени кредитори. В случай че събраната сума надвишава пълния размер на вземането на обезпечения кредитор, остатъкът от сумата се връща в масата на несъстоятелността и участва при разпределението на останалото осребрено имущество. Израз на привилегированото положение на обезпечения кредитор е и задължението на синдика да му предаде веднага сумата, получена от реализацията на обезпечението. Горното не води до отпадане задължението на синдика да изготви по законоустановения ред частична сметка за разпределение и да представи същата за обявяване в съда и в търговския регистър. В този смисъл установената от закона привилегия засяга единствено времето и начина на удовлетворяване на обезпечените кредитори, но не дерогира задължението на синдика за изготвяне и обявяване на сметка за разпределение, както и за нейното одобряване от съда. Обратното би довело до лишаване на длъжника и останалите кредитори в производството, а и на самия обезпечен кредитор от правото да възразят срещу незаконосъобразното разпределение на получената при осребряването по този ред сума.
Основополагащ за съставяне на сметка за разпределение е принципът на пълно съобразяване със списъка на приетите в производството вземания, което предполага липса на възможност за отклонение от списъка по отношение на персоналитета на кредиторите, основанието, произхода и размера на приетите вземания, както и наличието на обезпечение или друга привилегия. Отклонението от списъка е допустимо единствено при наличие на валидно законово основание. Например допустима е промяна в кредитора, посочен в списъка като титуляр на вземането, поради настъпили след неговото одобряване универсално или частно правоприемство – поради сливане, вливане отделяне, разделяне, или прехвърляне на вземането по силата на договор за цесия. В тези случаи в сметката за разпределение следва да бъде посочено името на правоприемника като лице, имащо право да получи сумата. В хипотезата на удовлетворяване на вземането, извън производството по несъстоятелност – например поради частично опрощаване, вземането следва да бъде посочено в по-нисък от посочения в списъка размер.
Актуалната практика на съдилищата все по-често констатира наличието на вземания, които са включени в одобрения от съда списък като обезпечени с ипотека или договор за особен залог, които обаче към датата на изготвяне на сметката за разпределение са с изтекъл срок на вписване и същото не е подновено. Горното обосновава противоречивото разрешаване на въпроса за реда на тяхното удовлетворяване – следва ли същите да продължат да се ползват от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,така както е посочено в списъка, или подлежат на удовлетворяване като обикновени хирографарни вземания от ред 8 – чл. 722, т. 8 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. Съобразно установеното от чл. 172, ал. 1 ЗЗД правило, действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване – ал. 2 на същата разпоредба. В правната теория и съдебната практика е безспорно, че вписването на ипотеката има конститутивно действие, поради което договорът за ипотека, сключен във формата на нотариален акт не поражда валидни правни последици до момента на вписването. При наличието на множество ипотеки върху същия имот, последните имат поредност от деня на вписване – чл. 169 ЗЗД.
Наличието на обезпечение на приетото вземане с ипотека е обстоятелство, което подлежи задължително на вписване в списъка на приетите вземания и е негов задължителен реквизит (чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ). Съдебната практика приема непротиворечиво, че всеки кредитор има правен интерес да възрази срещу списъка и единствено относно валидното възникване на обезпечението. По принцип в практиката към датата на изготвяне на сметката за разпределение въпросът за валидността на ипотечното право на кредитора е разрешен със сила на прeсъдено нещо по иск с правно основание чл. 694 ТЗ, а е възможно и ипотеката да не е била предмет на оспорване. Ако производството по оспорване на обезпечението е все още висящо, съгласно разпоредбата на чл. 726, ал. 2 ТЗ вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. Горното задължава по необходимост синдикът да включи вземането в сметката за разпределение в първи ред – с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като цялата постъпила от осребряването сума следва да бъде получена от ипотекарния кредитор, респективно да задели сумата до разрешаване на спора. В очертаните хипотези е възможно за периода от одобряване на списъка на приетите вземания до датата на изготвяне на сметката за разпределение да е изтекъл срокът по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, и висването на ипотеката да не е подновено, т.е. действието на същата да е погасено по право. Въпросът следва ли синдикът да съобрази това обстоятелство, като включи вземането в сметката с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, т.е. като необезпечено вземане, предполага изясняване на спора следва ли вписването на ипотеката да е валидно (непогасено поради изтичане на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД) по време на цялата висящност на производството по несъстоятелност, до момента на неговото приключване, или е достатъчно същото да е налице единствено към момента на приемане на вземането, тъй като наличието на обезпечение е релевантно само за преценката при приемане на вземането?
Отговорът на горния въпрос следва директно от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 722 ТЗ. Същата предвижда ред, съгласно който „вземанията се изплащат при извършване на разпределение на осребреното имущество“. Съдържанието на текста обосновава недвусмислен извод, че релевантно за определяне поредността на вземането при сметката за разпределение е наличието на обезпечението или привилегията, посочени в списъка и към датата на нейното изготвяне. Независимо, че вземането е прието като обезпечено с ипотека, за възникването на която кредиторът е представил надлежни доказателства, както и че действителността на ипотечното право е установена с влязло в законна сила решение по чл. 694 ТЗ, разпоредбата на чл. 722 ТЗ задължава синдика преди съставяне на сметката за разпределение да провери дали обезпечението продължава да съществува. Горното се осъществява чрез справка в имотния регистър, която следва да установи датата на вписване на ипотеката, преценка на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, респективно наличие или липса на подновяване на вписването. При констатация за изтичане на срока на вписване по чл. 172, ал. 1 ЗЗД формалното заличаване на ипотеката по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията е ирелевантно, тъй като в този случай погасяването на ипотечното право настъпва ex lege с факта на изтичане на срока, без да е необходимо нейното фактическо заличаване. Горният извод е формиран в мотивната част на Тълкувателно решение № 3 от 17.03.2021 г. по тълк. дело № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че „Заличаването, което се извършва на основание чл. 22 от Правилника за вписванията (ПВп) в хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД – при изтичане на 10 годишния срок, няма погасителен ефект. На първо място – за разлика от чл. 179 ЗЗД, в чл. 172 ЗЗД не е предвидено, че заличаването погасява ипотеката и в този случай. Ипотеката вече е погасена с отпадане на действието на вписването ѝ, т.е. тя вече е с непълен фактически състав. Заличаването по чл. 22 ПВп единствено създава яснота, че ипотеката вече няма правно действие“.
Несъобразяването на погасяването на ипотеката и включването на вземането в ред 1, като ползващо се от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ дава основание на съда по несъстоятелността за корекции в сметката за разпределение чрез преместване на вземането за удовлетворяване в ред – 8 – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Противоречията в практиката относно реда и начина на удовлетворяване на вземанията на кредиторите, обезпечени с вписан по надлежния ред особен залог, учреден по реда на ЗОЗ, бяха разрешени с реформа на Закона за особените залози – „Държавен вестник“, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г. Същата запази разрешението на чл. 43, ал. 1 ЗОЗ, съгласно което откриването на производство по несъстоятелност спрямо залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32 от същия закон. В случай че към датата на откриване на производство по несъстоятелност все още не е започнало изпълнение по чл. 32 ЗОЗ, осребряването на имуществото, предмет на залога, се извършва в рамките на производството по несъстоятелност. В този случай заложният кредитор получава удовлетворяване като кредитор от клас 1 от стойността на продаденото имущество. В случай че към датата на откриването на производство по несъстоятелност е налице започнало принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, синдикът е длъжен да предаде имуществото на заложния кредитор, а ако същото не се намери у залогодателя – длъжник, производството по чл. 35, ал. 2-5 ЗОЗ се развива в рамките на производството по несъстоятелност. Новата ал. 4 на чл. 41 ЗОЗ обаче предвиди задължително реализиране на правата на заложния кредитор в рамките на производството по несъстоятелност, в случай, че производството по несъстоятелност спрямо залогодателя е открито преди вписването на пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор. Уредбата има за цел да предотврати злоупотребите с право от страна на заложните кредитори, като същата е в унисон с изменената разпоредба на чл. 32 ал. 1 ЗОЗ, съобразно която право да впише пристъпване към изпълнение има само първият по ред заложен кредитор. Реализирането на заложното право в рамките на производството по несъстоятелност се изразява в правото на заложения кредитор да се удовлетвори от стойността на заложеното имущество при разпределението на сумата, получена при неговото осребряване от синдика. Това отново поставя въпроса за възможността за междувременно погасяване на особения залог, поради неподновяване на неговото вписване. Актуалната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗОЗ (Държавен вестник, бр. 105 от 2016 г.) придаде на вписването качеството на елемент от фактическия състав на възникване на заложното право. Съгласно същата „Залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог.“ Така вписването на договора за обособен залог в съответния регистър има конститутивно действие за възникване на заложното право, за разлика от отменената уредба, съгласно която договорът за обособен залог пораждаше действие в момента на неговото сключване, а вписването имаше единствено оповестително действие. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ „действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството почл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1.То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.“ Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато срокът изтече, без да се извърши подновяване, залогът може да се впише наново. В такъв случай той има ред от новото вписване.
Промяната в правната регламентация постави въпроса за наличието на привилегия на заложния кредитор в хипотезата на особен залог с изтекъл срок на вписване по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, което не е подновено по реда на ал. 3 на същата разпоредба. Съгласно действащата уредба вписването има конститутивен ефект, поради което изтичането на срока на неговото действие обосновава погасяване на самото заложно право. За преценката на синдика за наличие на валидно възникнало и непогасено заложно право обаче е релевантен моментът на сключване на договора за особен залог, предвид съществените промени в ЗОЗ от „Държавен вестник“, бр. 105 от 2016 г. относно правното действие на вписването. В случай, че договорът за особен залог е сключен при действието на ЗОЗ, в редакцията преди измененията от „Държавен вестник“, бр. 105 от 2016 г., регламентираща единствено оповестително действие на вписването, следва да се приеме, че липсата на подновяване не е обосновала погасяване на заложното право. Горното разрешение е възприето в Решение по т. д. № 2474/2020 г. на САС, ТО, съгласно което „Както доктрината, така и съдебната практика са непротиворечиви в смисъл, че до реформата на ЗОЗ от 30.12.2015 г. неподновяването на вписването не води до погасяване на заложното право….Според § 49 от ЗИДЗОЗ, залозите, вписани преди влизането в сила на закона, запазват действието си, а според ал. 2 на същия параграф, законът се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 60047 от 08.09.2021 г. по т. д. № 1822020 г. на ВКС, І т. о., „до изменението на закона през 2016 г. невписаният особен залог поражда същото право спрямо длъжника, което поражда и вписаният такъв – право на заложния кредитор да пристъпи към изпълнение по отношение на заложеното имущество при липса на доброволно удовлетворяване на вземането му, като последното действие, за да породи последици, е необходимо да бъде вписано в ЦРОЗ или в предвидения друг регистър. Според същото решение, липсата на вписване на особения залог до 30.12.2016 г. е относимо единствено към противопоставимостта на правата на заложния кредитор, но не и към съществуването на заложното право. След тази дата с валидни права остават само кредиторите, които имат вписани, макар и просрочени особени залози, а тези, които не са вписали залозите, губят правата си…Неподновяването на вписването на особен залог, който е бил вписан преди 30.12.2016 г., след изтичане на петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ не оди до погасяване на заложното право“.
По аргумент за противното, неподновеният особен залог, чието сключване и първично вписване са осъществени след 30.12.2016 г. (при действието на настоящата редакция на ЗОЗ) следва да бъде приет за погасен по силата на закона – чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, поради което и вземането на кредитора следва да бъде включено като необезпечено в сметката за разпределение.
4. Оспорване на сметката за разпределение
След изчитане на срока по чл. 727 ТЗ и при съобразяване на постъпилите възражения на кредиторите и длъжника, съдът следва да пристъпи към одобряване на сметката за разпределение. Законът предвижда и задължение на съда по несъстоятелността сам да внесе необходимите корици в сметката, дори и при липса на постъпили възражения. Горното е израз на засиленото служебно начало в производството и хипотеза на самосезиране на съда, допустима по изключение в гражданското съдопроизводство. При постановяване на определението за одобряване на сметката съдът дължи разглеждане на всички релевантни възражения, но същите биха могли да бъдат преценени като основатели единствено при оспорване на вида, размера, произхода и обезпечението на вече приетото вземане, основано на факти и обстоятелства, настъпили след датата на одобряване на списъка на приетите вземания. С оглед на това всяка промяна в одобрения размер на вземането на кредитора може да бъде внесена единствено при установяване на факти и обстоятелства, настъпили след неговото приемане – опрощаване, прихващане, както и въз основа на погасяване на обезпечение поради неподновяване на залога и ипотеката. Допустими са и всички възражения, основани на твърдения за нарушения на синдика при прилагането на нормите на чл. 722 – 726 ТЗ.
Определението на съда за одобряване на сметката за разпределение се обявява в търговския регистър (чл. 729, ал. 2 ТЗ), като с факта на обявяването длъжникът и кредиторите се считат уведомени за неговото съдържание. В ал. 3, на чл. 729 ТЗ е очертан кръгът на лицата, легитимирани да обжалват определението за одобряване на сметката, който съвпада напълно с кръга на лицата, легитимирани да възразят срещу сметката – длъжника, комитета на кредиторите и всеки отделен кредитор. Депозирането на възражение срещу сметката е въздигнато в предпоставка за упражняване на правото на обжалване (чл. 729, ал. 3 ТЗ), като с изменение на същата разпоредба с „Държавен вестник, брой 105 от 2016 г. бе въведена съществена промяна в кръга на лицата, легитимирани да обжалват определението. Съгласно същото, определението може да се обжалва и от кредитор, който не е подал възражение, когато сметката за разпределение се изменя или отменя с определението на съда по ал. 1. Легитимирането на кредитора се основава на принципа на равенство на страните в производството и цели защита на интересите на страните, чието положение се променя в резултат на произнасянето на съда по несъстоятелността. Това право постави и въпроса допустимо ли е в производството по обжалване на определението за одобряване на сметка за разпределение апелативният съд да внесе за първи път корекции в същата, или следва да отмени определението и да върне делото на съда по несъстоятелността за ново произнасяне. Този съществен за правомощията на въззивната инстанция въпрос е поставен за разрешаване по тълкувателен път пред ВКС по повод общото изпълнително производство в Тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС – „Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от СИ, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на СИ, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение? Същият се отнася в пълна степен и към производството по универсално принудително изпълнение (производството по несъстоятелност), като и в двете хипотези произнасянето на апелативния съд е окончателно. При съотнасяне на отговора към сметката за разпределение следва да бъде отчетено обстоятелството, че същото може и да е частично, като кредиторът, чието положение е влошено в резултат на внесените корекции би могъл да получи плащане в последващи разпределения, което е невъзможно в производството по индивидуално принудително изпълнение.
Бистра НИКОЛОВА, съдия
