Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2021 г., кн. 07
Конституцията от 1991 г. в Преамбюла и в чл. 4, ал. 1 определят Република България като правова държава. Тази нейна същност се проявява ярко чрез подчинението на държавните oргани и останалите правни субекти на конституционноустановения ред и законите на страната. Присъщите белези на правовата държава са законността, зачитането на правната йерархия, правната предвидимост и сигурност, и закрилата на правата на гражданите.
Повод за написването на тази статия е подаването на няколко жалби до Инспектората към министъра на правосъдието във връзка с извършени незаконосъобразни действия от държавен съдебен изпълнител (по-долу ще е използва съдебен изпълнител), който няколко пъти, без надлежна проверка за редовността на изпълнителен лист, е образувал изпълнителни производства и е предприел изпълнителни действия, с които са засегнати законните права и интереси на длъжника, но и на трети лица. Вследствие на незаконосъобразните изпълнителни действия е постановен неправилен съдебен акт, предприети са незаконосъобразни действия от органите на МВР, разпространени са материали от досъдебно производство, с което е накърнено доброто име в обществото на длъжника. С надежда да бъдат установени нарушенията и да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител е сезиран Инспекторатът към министъра на правосъдието. В подкрепа на това, че е извършено нарушение при образуване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител е представена съдебна практика, в която изрично е посочено, че при нередовен изпълнителен титул не следва изобщо да се образува изпълнително дело или да предприема изпълнителни действия. За съжаление, Инспекторатът към министъра на правосъдието не констатира никакви нарушения. За длъжника остава възможността за ангажиране на имуществената отговорност на съдебния изпълнител за нанесените вреди, но това ще отнеме твърде много време, а последиците от незаконосъобразното изпълнително производство вече са нанесли множество непоправими вреди.
Затова в настоящата статия накратко е разгледана предвидената в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) уредба за защита срещу незаконосъобразни действия на съдебните изпълнители, дейността на Инспектората към министъра на правосъдието и дисциплинарната отговорност на съдебните изпълнители по Закона за съдебната власт. Представени са и последиците от две незаконосъобразни изпълнителни производства, с които са засегнати основни права на длъжника, но и на трети лица.
Защита срещу незаконосъобразно изпълнително производство
Действащият ГПК предвижда изключително ограничена възможност за защита срещу незаконосъобразно изпълнително производство. В чл. 435, ал. 2 ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба (т. 1), насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо (т. 2), отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението (т. 3), отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 (т. 4), определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 (т. 5), както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение (т. 6) и разноските по изпълнението (т. 7).
Защитата срещу незаконосъобразно принудително изпълнение може да се реализира чрез сезиране на Инспектората към министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение от съдебния изпълнител. В чл. 372, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предвидено, че Инспекторатът проверява дейността на държавните и частните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, включително дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела, делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела.
…..
Д-р Сибила ИГНАТОВА, адвокат, ръководител секция „Конституционно и държавно право“ към Правната комисия на Висшия адвокатски съвет
____________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 07/2021 г. на списание „Търговско и облигационно право”, както и в ЕПИ „Търговско и облигационно право”.
