Дайджест „Труд и право“, 2021 г., кн. 05
Ваксинирането срещу COVID-19 поставя многобройни практически проблеми на плоскостта на различни правни отрасли. Разбира се, то има и своите трудовоправни измерения, като в следващите редове ще се опитаме да очертаем поне част от тях чрез отговорите на най-често поставяните въпроси от страните по трудовите правоотношения.
Въпреки засилената законодателна активност в условията на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, голяма част от въпросите трудно могат да намерят изричен отговор в закона. Затова е направен опит за обосноваването им по тълкувателен път.
Възможно ли е въвеждането на задължително ваксиниране (за всички или за определени групи работници и служители)?
Вероятно това е въпросът, привлякъл най-голямо обществено и медийно внимание в последните седмици. Повод за това дадоха и публични изявления, например на главния държавен здравен инспектор, че работещите в социални домове следва да се ваксинират, за да се предотврати разпространението на болестта в тези заведения.
От законова гледна точка към момента у нас, както и в повечето държави, поставянето на ваксина зависи изцяло от личния избор и преценката на лицата. Това важи и за работници и служители, за които опасността да се срещнат с коронавируса е най-голяма, като медицинския персонал. Ако заетите в здравеопазването работници и служители изберат да се ваксинират, те подлежат на приоритетно ваксиниране. Освен за заетите в системата на здравеопазването, приоритетно ваксиниране е предвидено и за учителите, университетските преподаватели и други обособени категории работници и служители. Поставянето на ваксина става след подписване на информирано съгласие.
……
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при БАН
___________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 05/2021 г. на списание „Труд и право”, както и в ЕПИ „Труд и социално осигуряване”.
