Актуални правила за пенсионирането през 2017 година

Коментар

Вече седемнадесета година действа Кодексът за социално осигуряване (КСО – обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.), с приемането на който се осъществи цялостна реформа в областта на социалното осигуряване.

Кодексът за социално осигуряване регламентира всички видове пенсии, които се отпускат в Република България, както и условията за пораждане на правото за съответния вид пенсия.

Пенсиите за осигурителен стаж и възраст са основният вид пенсии, които се отпускат по българското законодателство. Те имат и най-голям относителен дял в осигурителната ни система. Условията за отпускането им са посочени в чл. 68, 68а, 69, 69а, 69б и 69в КСО.

През 2017 г. се повишават изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд.

В следващите редове ще разгледаме условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през настоящата година.

Условия за придобиване право на пенсия през 2017 година

1. За лица, които се пенсионират по условията на трета категория труд (чл. 68 КСО)

Условията, при които през 2017 г. се пенсионират жените, са навършени 61 години възраст и придобит общ осигурителен стаж 35 години и 4 месеца (чл. 68, ал. 1-2 КСО);

Условията за пенсиониране на мъжете през 2017 г. са навършени 64 години възраст и придобит общ осигурителен стаж 38 години и 4 месеца (чл. 68, ал. 1-2 КСО).

Тези лица, които нямат посочения изискуем осигурителен стаж, могат да се пенсионират през 2017 г. при по-голяма възраст, която за мъжете и за жените е 66 години, при условие че имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж (чл. 68, ал. 3 КСО).

„Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

2. Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер (чл. 68а КСО)

Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано преди възрастта им за пенсиониране по условията на трета категория труд. Пенсията на тези лица се отпуска от датата на заявлението и се изплаща пожизнено, като размерът й се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец до навършване от лицето на изискуемата възраст. Лицата, на които е отпусната пенсия в намален размер, нямат право на пенсия по стандартните условия.

3. За военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (чл. 69 КСО)

Правото на пенсия на посочените лица изисква навършена възраст 53 години и придобит общ осигурителен стаж най-малко 27 години, от които две трети (18 години) действително да са изслужени по съответните специални закони.

Ако същите тези лица са прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, като парашутисти или са били част от екипажите на подводните съдове и водолазния състав, те се пенсионират на навършена 43-годишна възраст.

4. За балерини, балетисти и танцьори (чл. 69а КСО)

През 2017 г. тези лица придобиват право на пенсия при навършена 43-годишна възраст, при условие че имат най-малко 25 години осигурителен стаж на тези длъжност в културни организации.

Стажът следва да е положен по трудово правоотношение в културна организация по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила и развитие на културата, съгласно която „културна организация“ е структура, създадена съгласно чл. 4, ал. 1, или учредена съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона предвижда, че културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от закона предвижда, че дейност като частна културна организация могат да осъществяват: 1. лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите; 2. чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на държава членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария.

5. За лицата, работещи по условията на първа и втора категория труд (чл. 69б КСО)

Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст (така наречените точки) – 94 за жените и 100 за мъжете и имат навършена възраст за мъжете 53 години, а за жените – 48 години и 4 месеца. Освен тези условия, е необходимо лицата да не са придобили право на ранна професионална пенсия от професионален пенсионен фонд или да са променили осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“.

Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на ранна професионална пенсия от професионален пенсионен фонд или са променили осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, имат навършена възраст жените – 53 години и 4 месеца, а мъжете – 58 години, и отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст (точки) – 94 за жените и 100 за мъжете.

Лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен под земята, могат да се пенсионират при навършена възраст от жените 47 години и 4 месеца, а от мъжете – 52 години и 4 месеца, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителния стаж 90.

Когато лице има осигурителен стаж от различни категории труд, стажът от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години осигурителен стаж от втора категория се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.

Превръщането по този ред се прави както при преценяване правото на пенсия по отношение на изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст, така и при определяне на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

6. За учителите (чл. 69в КСО)

Учителите придобиват право на пенсия през 2017 г. при следните условия:

За жените – навършена възраст 58 години и придобит учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца.
За мъжете – навършена възраст 61 години и придобит учителски осигурителен стаж 30 години и 8 месеца.

На учителите, които се възползват от ранно пенсиониране, се изплаща срочна пенсия от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване и намален с 0,1 на сто за всеки месец, който не им достига до навършването на възрастта им по чл. 68, ал. 1 от кодекса.

На учителите, които са придобили право на учителска пенсия, но се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване на правото на ранна учителска пенсия.

На учителите, които имат изискуемия учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 (през 2017 г. тази възраст е 66 години). След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“.

Промени в Кодекса за социално осигуряване, приети със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 година

От 01.01.2018 г. осигурителите имат задължение да издават удостоверителни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход по искане на осигуреното лица само за периоди преди 2000 г. (чл. 5, ал. 7 КСО). Извършената промяна е в изпълнение на т. 3 от Решение № 411 на Министерския съвет от 2016 г., правна мярка 62 (за отпадане на необходимостта от изготвяне на удостоверения за пенсиониране – УП-2 и УП-3).
От 01.01.2017 г. за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски (изменен е чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО). С изменението осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица са съобразени с действителния им принос в осигуряването. Във връзка с това е изменено и определението за „осигурено лице“, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, а именно, че самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО.
От 01.01.2017 г. не само редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж, но и удостоверяването му се определят с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (чл. 9, ал. 11 КСО).
Създадена е разпоредба, съгласно която не по-късно от 6 месеца преди навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, Националният осигурителен институт да уведомява лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година (нова т. 13 в чл. 33, ал. 5 КСО).

Целта на уведомяването е да бъдат стимулирани лицата в предпенсионна възраст своевременно, преди подаване на заявление за отпускане на пенсия, да се снабдят с необходимите им документи за пенсиониране, както и да се уверят, че данните за осигурителния им стаж и доход в информационната система на НОИ за периодите след 31.12.1996 г. са коректни.

От 01.01.2017 г. е увеличена тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100 КСО. Според чл. 70, ал. 1 КСО процентът за всяка година осигурителен стаж се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. За 2017 г. процентът по чл. 100 КСО е 2,4 на сто (-1 на сто прогнозна стойност на хармонизирания индекс на потребителските цени, и 5,8 на сто – прогнозно нарастване на средния осигурителен доход за 2016 г.), а тежестта на една година осигурителен стаж се увеличава от 1,1 на 1,126 на сто. Новата стойност на тежестта на една година осигурителен стаж се прилага при изчисляването на размерите на пенсиите, които се отпускат от 01.01.2017 г. (чл. 70, ал. 1 КСО).
От 01.07.2017 г. пенсиите, отпуснати до 31.12.2016 г., ще се преизчислят с новата тежест за една година осигурителен стаж и съответната пропорционална част за месеците осигурителен стаж (1,126), но няма да се осъвременят по чл. 100 КСО.
Допълнена е разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО, чрез което се уреждат правата на лицата, които полагат стаж след дипломирането си. С оглед избягване на противоречиво тълкуване, изрично се посочва, че лицата, полагащи стаж след дипломиране, не се считат за учащи.
Правото на родителите на наследствена пенсия от децата им е обвързано с това те да не получават лична пенсия (чл. 82, ал. 3 КСО).
От 01.01.2017 г. е съкратен срокът за подаване на заявление за отпускане на пенсия от шест на два месеца. В тази връзка лице може да упражни правото си на пенсия, без да пропусне получаването на плащане от датата на придобиване на правото, ако подаде заявление за пенсия, с приложени към него необходимите документи, в двумесечен срок от тази дата. В случай че заявлението с необходимите документи са подадени от лицето след изтичане на двумесечния срок от придобиване на правото на пенсия, същата се отпуска от датата на заявлението (чл. 94, ал. 1 КСО).

Във връзка с тази промяна е създадена и преходна разпоредба, по силата на която пенсиите на лицата, придобили право до 31.12.2016 г., се отпускат от датата на придобиване на правото при подадено заявление в 6-месечен срок от тази дата.

Основанията, на които може да бъде изменено или отменено влязло в сила пенсионно разпореждане, установени в чл. 99, ал. 1 КСО, са разделени в две групи – по инициатива на пенсионера и по инициатива на органа.
Пенсионерът може да инициира възобновяване на производството само при представяне на нови доказателства за осигурителен стаж и доход, придобит преди пенсионирането, и за гражданско състояние, като с това не се ограничава възможността на лицата да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период преди 01.01.1997 г. само в рамките на една година от влизането в сила на разпореждането за отпускане на пенсия.
С оглед намаляване на административната тежест е променен режимът за преизчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност, въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход по искане на пенсионера, като преизчисляването на пенсията е ограничено да става не повече от веднъж в рамките на една календарна година (изменена ал. 1 на чл. 102 КСО).
С цел превенция на преустановяване на случаи, в които се установяват със свидетелски показания условия на труд, заобикаляйки изричната забрана за установяване на категория труд със свидетелски показания, е допълнена разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО. Във връзка с това е въведено начало на писмени доказателства при установяването на условия на труд и заемана длъжност, по аналогия с това, установено в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Чрез приетите промени в чл. 117, ал. 1, т. 4 и 5 КСО, в съответствие с правилото на чл. 81, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, изрично е регламентирана възможността съдържанието на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход, издаден от органите на НОИ, да бъде оспорен по административен ред – пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, но не и по съдебен ред.
Съкратен е срокът за обжалване на пенсионните разпореждания, в т.ч. за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, от 2-, съответно 3-, на едномесечен. Във връзка с това с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г. е въведена възможност разпорежданията за пенсии, връчени до края на 2016 г., да могат да се обжалват в прилаганите до 31.12.2016 г. срокове.
От 01.07.2017 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 161,38 на 165,25 лв. (увеличение с 2,4 на сто).
От 01.07.2017 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 118,14 на 120,98 лв. (увеличение с 2,4 на сто).
За 2017 г. максималният размер на получаваните една и повече пенсии остава 910,00 лв., поради запазване на размера на максималния осигурителен доход.

Необходими документи за отпускане на пенсии, свързани с трудовата дейност на лицата

Искането за отпускане на пенсия се прави чрез попълване и подаване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт на удостоверение – образец УП-1, което е утвърдено от управителя на НОИ. Формулярът на образец УП-1 може да се изтегли от сайта на НОИ (www.noi.bg), от секция „Формуляри“ – „Формуляри и образци за пенсии“.

Към заявлението за отпускане на пенсия се представят всички документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж.

Такива документи са трудова книжка; служебна книжка; осигурителна книжка; военно-отчетна книжка; удостоверение обр. УП-3 (УП-30); образец УП-13 – издаден при необходимост от осигурителния архив в Националния осигурителен институт; УП-16 – удостоверение за внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж; удостоверения, издадени от архиви; военно-отчетна книжка; съдебно решение; копие от експертно решение на дете/съпруг, за когото са полагани постоянни грижи и не са осигурени; копие от акт за раждане на дете за неработеща майка; както и други документи за установяване правото на пенсията.

Удостоверения за трудов (осигурителен) стаж се издават въз основа на раздавателни ведомости, списъци, партидни книги и други финансово-счетоводни отчетни документи, по които е извършвано изплащането на трудовото възнаграждение, или въз основа на документите в картотеките на осигурените, по които е извършвано общественото осигуряване.

В случаите когато липсват изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, е дадена възможност осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни, че трудовият (осигурителният) стаж е действително положен, а така също и за неговата продължителност.

За автентични документи се считат следните документи:

екземпляри от трудови договори;
допълнителни споразумения към трудов договор относно трудовото възнаграждение;
заповеди за увеличаване на заплатата;
заповеди или протоколи за назначаване, уволняване, класиране, разрешаване на отпуск;
заповеди за вътрешно заместване, в които е определено допълнително плащане за съвместяване работата на замествания служител със старата работа на работника или служителя, и др.

Изчисляването и вписването на придобития трудов стаж е правомощие на работодателя. Тъй като вписванията в трудовата книжка се извършват от работодателя, то той носи и отговорността за правилността на вписаните данни в трудовата книжка на работника или служителя. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 8 и 9 от Кодекса на труда в трудовата книжка на работника или служителя се вписват датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. За дата на прекратяване на трудовото правоотношение се вписва денят, от който е прекратен трудовият договор, като този ден е неработен за работника или служителя.

Редовните вписвания в трудовите книжки за придобит до 1 юли 1960 година трудов стаж са годно доказателство за установяването му при пенсиониране. За трудовия стаж, положен след 1 юли 1960 г., това не е достатъчно.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж за положен трудов стаж след 01.07.1960 г., при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В разпоредбата се има предвид официалният печат на работодателя, който удостоверява подписите на длъжностните лица. Законовата разпоредба не поставя изискване за вписване на съответната продължителност в така наречения „продълговат“ печат. В практиката за удобство се използва „продълговат“ печат, в който продължителността на трудовия стаж се вписва „от … до … „ и с цифри и думи“. Датата „до“ е денят, от който е прекратен трудовият договор, като този ден е неработен за работника или служителя, т.е. датата на прекратяване и датата „до“, вписана в „продълговатия“ печат, следва да съвпадат. В практиката някои работодатели посочват в правоъгълния печат за дата „до“ предишния ден, т.е. последния отработен ден, като в този случай посочват изрично „включително“, което също не е погрешно, тъй като във всички случаи продължителността на трудовия стаж се записва с цифри и думи.

В случай че лицето е работило при условията на първа или втора категория труд за периода, в който длъжността, която е заемало същото попада в условията на първа и/или втора категория, се посочва и съответната точка от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (за стаж, положен до 01.01.2000 г.) или Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (за стаж, положен след 01.01.2000 г.).

Съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за времето след 31.12.2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: „Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж“.

Когато вписванията в трудовата книжка не са направени съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е наложително издаването на удостоверение обр. УП-3.

Удостоверението обр. УП-3 се издава, когато за времето след 31.12.2002 г. лицата са работили при непълно работно време, тъй като в тези случаи зачетеният трудов стаж не е равен на осигурителния.

Удостоверение обр. УП-3 се издава, когато лицето е работило на длъжности, които попадат в условията на първа и/или втора категория труд, и в трудовата книжка не е посочена точката от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (за стаж, положен до 31.12.1999 г.), и/или основанието от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (за стаж, положен след 01.01.2000 г.).

Удостоверение обр. УП-3 се издава, когато лицето има положен извънреден труд за времето от 01.01.2005 г.

Към заявлението за отпускане на пенсия се представят и документи, удостоверяващи осигурителен доход, от който се изчислява размерът на пенсията. Такива документи са:
1. Документи (УП-2) за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са дължими или внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж, по избор на лицето преди 01.01.1997 г.
2. Документи (УП-2) за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са дължими или внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след 1997 г., до датата на пенсионирането.
Когато за времето след 31.12.1996 г. или за част от него не са представени документи за осигурителен стаж и/или брутно трудово възнаграждение или доход, се ползват служебно данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Това са тези данни, които осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите. Такива са осигурителният доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемият доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
3. Осигурителна книжка.
4. Образец УП-15 – издаден при необходимост от осигурителния архив в Националния осигурителен институт.
5. Удостоверения, издадени от държавни архиви и други.

Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия или добавка от починал съпруг/съпруга, който не е бил пенсионер, освен документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно вида й, се представят и следните документи:
1. удостоверение за наследниците;
2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат – удостоверение от съответното учебно заведение;
3. за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба – експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК), с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията;
4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни – експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията;
5. за децата – декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи – декларация, че не са встъпили в граждански брак;
6. за родителите – декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители – удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината;
7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба – и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба.

Към заявлението за пенсия може да бъде представено и удостоверение от банката за банковата сметка – при желание от лицето пенсията му да се превежда по безсрочна лична банкова сметка.

Заявлението за отпускане на пенсия, заедно с оригиналните документи към него, се подават в териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето. Заявлението може да се подава лично, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или чрез упълномощен от него представител.

Заявление за пенсия от лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ или задържано под стража, може да се подава и чрез ръководителя на мястото за лишаване от свобода, съответно на мястото на задържане под стража.

Когато заявлението се подава от упълномощено лице – родител, съпруг/а, дете, адвокат, се представя пълномощно без нотариална заверка. За лицата по чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс (родител, съпруг/а, дете) в пълномощното се посочва родствената връзка. Пълномощното се прилага към пенсионното досие.

Когато заявлението се подава от упълномощено лице, извън представителството по закон или горепосочения кръг лица, е необходимо пълномощното да е с нотариална заверка на подписа. В случай че в пълномощното се съдържат и други упълномощавания, в пенсионното досие се прилага копие на пълномощното, заверено от длъжностното лице, приемащо заявлението за пенсия.

Заявлението може да се подаде и по електронен път до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя.

Елка АТАНАСОВА, началник на отдел „Методология на отпускане на пенсиите“ в ЦУ на НОИ