Един от основните принципи в застраховането е принципът на доброволност, съгласно който сключването на договор за застраховка става при свобода на договаряне. Изключенията от този принцип касаят обществени отношения, професии, длъжности и икономически дейности, които предполагат по-голям и значим риск от настъпване на вреди и поради това законодателят е въздигнал принципно свободния режим на сключване на застраховка в законово задължение. За някои професии – като лекари, адвокати, нотариуси и др., съответните закони изискват задължително сключване на застраховка за професионална отговорност, която да покрие вредите от грешка или виновно неизпълнение на задълженията на лицето, упражняващо съответната професия.
Законова уредба и общ преглед на застраховката
В новия Кодекс за застраховането1 (Кодекса) застраховката „Професионална отговорност” е изрично уредена в част пета „Задължително застраховане” и за нея важат общите правила за задължителните застраховки. Общо правило е, че застрахователите, които извършват задължително застраховане на територията на Република България, не могат да отказват сключване на договори за задължителна застраховка. Лицата, упражняващи съответната рискова професия или дейност, са задължени по закон да сключат застраховка, но имат свободата да изберат предпочитан застраховател и най-добри условия с оглед спецификите на дейността си. Застраховката може да бъде сключена, и за дейности и професии, за които няма законово изискване.
Съгласно чл. 469 от Кодекса, застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени от него при извършване на територията на Република България на дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор. Става въпрос за дейността, за която застрахованият е регистриран или притежава призната правоспособност за упражняване на съответната професия или дейност на територията на Република България, и дейността се извършва в рамките на тази регистрация или правоспособност. Застрахованият може да бъде физическо или юридическо лице. Застраховката покрива отговорността на застрахования, неговите представители, служители и посочените в полицата подизпълнители.
Обезщетението по застраховката покрива всички суми, до размера на договорените лимити на отговорност, които застрахованият е законово задължен да заплати като обезщетение за вреди, причинени на трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения и съдебните разноски по заведените срещу застрахования дела или разходи по уреждане на претенции, когато застрахователят е бил привлечен в процеса или с неговото съгласие. Стандартно изключени от покритие по полицата са действията на застрахования извън обхвата на професионалната му дейност или в чужбина; действия под въздействието на алкохол или опиати; форсмажорни обстоятелства и военни действия. В случай че застраховката не е задължителна по закон, като изключение по нея могат да бъдат посочени умишлени и/или противоречащи на професионалната етика действия на застрахования.
Срокът на задължителните застраховки се определя от страните по договора, освен ако в нормативен акт е предвидено друго (повечето закони предвиждат застраховките да се сключват за срок от една година). Полицата се подновява преди изтичането на срока й освен в случаите, когато е отпаднал застрахователният интерес. При прекратяване на дейността, подлежаща на задължително застраховане, лицето е длъжно да сключи допълнителна застраховка, която покрива 5-годишен период, следващ прекратяването на дейността (освен ако специален закон предвижда изключение от това правило).
Отговорността на застрахователя е до действителния размер на вредата, но не повече от договорения лимит на отговорност. Страните договарят в полицата определен единичен лимит на отговорност на застрахователя (за едно застрахователно събитие) и агрегатен лимит (за целия срок на полицата). Премията по застраховката се формира като процент от избрания агрегатен лимит на отговорност. Договорът за задължителна застраховка може да се сключи и за застрахователна сума над минималните изисквания, установени с нормативен акт, включително с отделна (допълнителна) полица при друг застраховател.
Като общо правило застрахователно събитие по застраховката „Професионална отговорност“ е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. Именно застрахователят по застраховката, която е била в сила по време на настъпването на вредата, ще носи отговорност, независимо че претенцията е отправена след изтичането на срока на тази застраховка. Възможно е обаче да се уговори ретроактивно покритие на актуалната застраховка за искове, предявени в срока на полицата, но във връзка със събития, настъпили преди това и след вписаната в полицата ретроактивна дата. Като общо правило правата и задълженията по задължителна застраховка „Професионална отговорност” се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
При настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да вземе всички разумни мерки за предотвратяване, ограничаване и/или намаляване на вредите, както и за обезпечаване на правата си срещу трети лица; в срок от 7 работни дни след узнаване за събитието да уведоми застрахователя за него и съответно за предявените срещу него искове, включително за характера на събитието и приблизителния размер на вредите; да не извършва действия, които могат да променят фактическата обстановка или състоянието на доказателствата; да оказва съдействие на застрахователя при изясняване на обстоятелствата; при предявен иск от увредения да иска привличане на застрахователя в процеса в сроковете, предвидени в Гражданския процесуален кодекс2.
Съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя (ако увреденото лице има информация за сключената застраховка „Професионална отговорност“). За целта увреденото лице трябва да подаде писмена застрахователна претенция и да предостави пълни и точни данни за банковата си сметка, освен ако претендира възстановяване на вредите в натура.
Обичайно застраховката предвижда застрахователят да направи плащане на застрахователно обезщетение при влязло в сила съдебно решение срещу застрахования или при извънсъдебно споразумение между страните по застрахователния договор и увреденото лице.
Кодексът определя ред за удовлетворяване на претенциите за обезщетение, произтичащи от едно и също застрахователно събитие, когато те надвишават застрахователната сума (лимита на отговорност): най-напред се удовлетворяват претенции за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; следват претенциите за вреди на имущество и др. Лицето, което не е било част от разпределението по причини, за които то отговаря, не може впоследствие да отправи претенция към застрахователя, ако последният не е предвиждал и не би следвало да предвижда предявяването на такава претенция.
Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко, платено на увреденото лице, ако застрахованият го е увредил умишлено; за размера на договореното самоучастие; за всичко платено на увреденото лице – в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.
Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка се упражнява от органите, на които това е възложено със закон. Често законите предвиждат административнонаказателна отговорност (глоба и др.) при несключването на застраховка.
Кои професии са задължени да се застраховат?
Действащото законодателство определя задължение за сключване на задължителна застраховка „Професионална отговорност” за следните професии и дейности: адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, лица, упражняващи медицинска професия, туроператори, хотелиери и ресторантьори, застрахователни посредници (брокери/ агенти), лица, извършващи охранителна дейност, регистрирани одитори, строители, проектанти, лица, упражняващи технически контрол по част „Конструктивна“, консултанти и лица, упражняващи строителен надзор, възложителят и главният изследовател във връзка с провеждането на клиничното изпитване на лекарствен продукт върху хора и др.
Една от най-важните професии със задължение да застрахова професионалната си отговорност, е медицинската професия. Съгласно чл. 189 от Закона за здравето3 лечебните заведения (в т. ч. за болнична и за извънболнична помощ) задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. В обхвата на застрахователното покритие следва да се включи целият медицински персонал на лечебното заведение, без помощния персонал, който не упражнява медицинска професия (счетоводители, шофьори, юристи и др.).
Лечебното заведение, което сключва застраховката, се явява застраховащ (т.е. страна по застраховката, която договаря условията по нея и дължи плащането на застрахователната премия). Предмет на застраховката обаче е професионалната отговорност на медиците, които практикуват в лечебното заведение – застраховащ, и съответно се явяват застраховани. Самото лечебно заведение също следва да бъде включено като застраховано по полицата, тъй като често пациентите привличат под отговорност не само лекаря, но и лечебното заведение, в което той практикува. Законът не предвижда минимален задължителен лимит на застрахователното обезщетение, за което следва да бъде сключена задължителната полица.
Нормативната уредба на застраховката „Професионална отговорност“ в строителството се съдържа в Закона за устройство на територията4 и в Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството5. Застраховката осигурява покритие за професионалната отговорност на следните категории участници в строителството:
1. проектантът – за изработване на инвестиционните проекти;
2. консултантът – за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и/или за упражняване на строителен надзор;
3. строителят – за цялостно изпълнение на строителството или на отделни видове строителни и монтажни работи;
4. лицето, упражняващо строителен надзор;
5. лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“ на инвестиционния проект, за който не е извършена оценка за съответствие от консултант. Посочените участници в строителството са задължени по силата на закона да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.
Законът за адвокатурата6 изисква адвокатът да се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си. Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет (понастоящем е 20 000 лв.). Неизпълнението на задължението за застраховане е дисциплинарно нарушение, което влече дисциплинарна отговорност на адвоката.
Нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара. В допълнение нотариусите поддържат и гаранционен фонд за обезщетяване при настъпване на непокрити от задължителните застраховки рискове или при изтекли и неподновени застраховки.
Частният съдебен изпълнител също е сред категориите професии, които изискват сключването на застраховка за професионална отговорност за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималната годишна застрахователна сума, за която частният съдебен изпълнител сключва договор за застраховка, се определя на база сумата на начислените от него такси за предходната година.
Регистрираният одитор, осъществяващ независим финансов одит на финансови отчети, е задължен да се застрахова за рисковете от неговата професия.
Застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка „Професионална отговорност“, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Минималната застрахователна сума е 2 240 400 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 360 600 лв. за всички застрахователни събития за една година. Такова изискване има и за застрахователния агент, освен ако застрахователят, който го е упълномощил да извършва застрахователно посредничество, не поеме пълна отговорност за неговите действия като посредник.
Застраховката „Отговорност на туроператора“ е въведена с цел да предпазва потребителите на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена (организирани пътувания) от рискове, свързани с неразплащане от страна на туроператора с негови контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Съгласно Закона за туризма7, покритието задължително включва:
1. възстановяване на предварително платените от потребителя суми по договора за организирано пътуване, в случай че пътуването не се осъществи не по негова вина;
2. заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от договорените услуги;
3. разходите, свързани с връщането на потребителя до началната точка на пътуването. Застраховката покрива вредите във връзка с неизпълнени договори за организирано пътуване, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително и ако такива вреди настъпят след прекратяването й.
Специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в България и с осигуряването на безопасността и сигурността му, а именно Законът за гражданското въздухоплаване8, предвижда задължение за сключване на застраховка за професионална отговорност за авиационните оператори и операторите по наземно обслужване. Тези лица са задължени да застраховат отговорността си за вреди, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение или изпълнение на задължения към пътниците в случай на злополука, в случаите на липса или повреда на багажи, товари и поща и към трети лица.
Съгласно Търговския закон9 синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство по несъстоятелност, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, задължението за застраховане възниква поотделно за всяко едно от тях. Минималният задължителен размер на застрахователната сума е 10 000 лв. за едно застрахователно събитие и 25 000 лв. в агрегат за всички застрахователни събития за срока на застраховката.
Съгласно Закона за дейностите по предоставяне на услуги10, „услуга“ е всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги. Когато е предвидено в специален закон или в акт на Европейския съюз, доставчик на услуги, който е установен на територията на Република България, е длъжен да сключи застраховка за професионална отговорност или да представи друга гаранция за покритие на рисковете от предоставяните услуги. Когато предоставяните услуги представляват пряк и специфичен риск за здравето или безопасността на получателя или на трето лице, или за финансовата сигурност на получателя, съответната застраховка или гаранция следва да бъде съобразена с характера и степента на риска.
Възложителите на обществени поръчки могат да поставят като изискване по отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците да имат застраховка „Професионална отговорност“ с покритие, съответстващо на обема и характера на поръчката или произтичащо от нормативен акт.
Задължителна застраховка за професионална отговорност е предвидена и за лицата, правоспособни да изпълняват дейности по геодезия, картография и кадастър, за одитора на пътна безопасност, за съдебните преводачи, за някои категории военнослужещи и инвестиционни посредници и др.
Една поговорка казва, че „никой не е застрахован от грешки“, но пък всеки, който упражнява професия или дейност, свързана с някакъв риск, би следвало да бъде застрахован в случай на грешка. Определени професии и икономически дейности са от такава обществена значимост, че задължителният характер на застраховката за професионална отговорност на лицата, които ги осъществяват, е неминуем.
Като потребители, когато сме доверили най-ценното си – живота и здравето си, или нашето имущество или дом, ние имаме нужда от сигурността, която застраховката дава, в случай че специалистът сгреши. Специалистът също има нужда от тази сигурност, за да има подкрепата на застрахователя в случай на претенция или сложен съдебен процес, които биха могли да имат съществено значение за неговата практика и репутация. Законът дава минимално-необходимата рамка за застраховането на тези интереси, но за препоръчване е във всеки отделен случай застраховката професионална отговорност и нейното покритие и лимити да бъдат съобразени с реалния обем на осъществяваната дейност и конкретните обстоятелства и рискове.
Невена РАДЛОВА, адвокат
_________________
1 Обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
2 Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г., впоследствие изменен и допълнен.
3 Обн. ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г., впоследствие изменен и допълнен.
4 Обн. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., впоследствие изменен и допълнен.
5 Приета с ПМС № 38 от 24.02.2004 г., обн. ДВ, бр. 17 от 02.03.2004 г.
6 Обн. ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г., в сила от 01.01.2006 г., впоследствие изменен и допълнен.
7 Обн. ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., впоследствие изменен и допълнен.
8 Обн. ДВ, бр. 94 от 01.12.1972 г., впоследствие изменен и допълнен.
9 Обн. ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 01.07.1991 г., впоследствие изменен и допълнен.
10 Обн. ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 23.02.2010 г., впоследствие изменен и допълнен.
