Преглед на промените в Кодекса за социално осигуряване, в сила от началото на 2014 г.

Коментар

От 01.01.2014 г. влязоха в сила ред промени в Кодекса за социално осигуряване, обнародвани в няколко поредни броя на „Държавен вестник“ от края на 2013 г.
Във връзка с промените са издадени и Указания изх. № 91-01-301 от 19.12.2013 г. на НОИ относно Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2014 г. и изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), приети със ЗБДОО за 2014 г., както и Указания № 20-00-3 от 06.01.2014 г. на Националната агенция за приходите относно ЗБДОО за 2014 г., Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г., и изменения и допълнения в КСО, в сила от 01.01.2014 г.
В настоящия коментар ще разгледаме по-съществените от извършените промени.

От началото на годината с изменение в чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (ДВ. бр. 106 от 2013 г.) към задължителното социално осигуряване са включени управителите и прокуристите на клоновете на търговските дружества и на едноличните търговци. Освен това към лицата, които подлежат на ДОО по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, изрично са добавени членовете на съвети на директорите на търговски дружества.
Според актуалната редакция на текста, управителите и прокуристите на търговски дружества и на едноличните търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
От началото на 2014 г. за лицата по чл. 127, ал. 5 КСО, родени след 31.12.1959 г., осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с 5 процентни пункта. Това са служителите в Националната разузнавателна служба, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната и Държавната агенция „Национална сигурност“. От 01.01.2014 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за тези лица, работещи по трудови правоотношения, се разпределя, както следва: 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице и 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд – 12,9 на сто. В този смисъл са изменени разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 8 КСО.
Според новата ал. 5 на чл. 7 КСО (ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО могат да заявят кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. Това става със заявление, което се подава по реда, определен с Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, кои задължения погасяват. Лицата по чл. 4, ал. 9 КСО са съпрузите на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители и съпрузите на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, които с тяхно съгласие участват в упражняваната от съпруга им трудова дейност. В този случай чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не се прилага.
Правилото на чл. 169, ал. 4 ДОПК гласи, че когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани от НАП, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, чийто срок за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. А ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.
С промяна, публикувана в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в чл. 7 КСО се създава още една алинея – ал. 12, която въвежда срок за внасяне на осигурителните вноски за времето, което се зачита за осигурителен стаж за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 КСО. Вноските се правят от осигурителите по следния ред:
1. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването;
2. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;
3. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се полага обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;
4. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.
Следващата промяна в КСО е свързана с промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В тази връзка е създадена нова разпоредба в чл. 159, ал. 4, изречение трето от КСО.

Актуалните правила на чл. 159, ал. 4 КСО са в сила от 01.12.2013 г. и гласят, че чл. 169, ал. 4 ДОПК (който цитирахме по-горе) не се прилага за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. При наличие на няколко задължения, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява. Само ако не е заявил това, погасяването се извършва по реда на чл. 169, ал. 4 и 5 ДОПК.
Съгласно новата разпоредба на чл. 169, ал. 5 ДОПК, която е в сила от 1 декември 2013 г., при прилагането на този ред към погасяването на лихви се пристъпва след погасяването на всички главници на задълженията.

За 2014 г. се запазват размерът и разпределението на осигурителните вноски за ДОО, Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и Учителския пенсионен фонд.
С § 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗБДОО, в сила от 01.01.2014 г., са направени няколко изменения в Кодекса за социално осигуряване, както следва:
1. В чл. 33, ал. 5 КСО се създава т. 12, съгласно която Националният осигурителен институт създава и поддържа електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им.
2. В чл. 40, ал. 3 КСО думите „чл. 115, ал. 4“ се заменят с „чл. 115, ал. 2“, тъй като досегашната ал. 4 на чл. 115 КСО става ал. 2.
3. Разпоредбата на чл. 40, ал. 6 КСО се отменя. Отменената разпоредба гласи, че отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Вместо това в глава четвърта на КСО е създаден нов раздел IV, озаглавен „Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи“ (ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.).
С него са въведени правила за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, и на помощите, както и правила за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за безработица.
Така съгласно новия чл. 54к КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните, които осигурителите предоставят за осигурителния доход и осигурителните вноски на работниците и служителите по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО; на данните от електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, който поддържа НОИ по реда на чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО; както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Според новия чл. 54л КСО от 01.01.2014 г. отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните, които осигурителите предоставят за осигурителния доход и осигурителните вноски на работниците и служителите по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно изменението в текста на чл. 49, ал. 1 КСО от 01.01.2014 г. периодът, от който се изчисляват паричните обезщетения при бременност и раждане с начало на отпуска след 31.12.2013 г., се намалява от 24 на 18 календарни месеца.
Следва да се има предвид, че паричните обезщетения за бременност и раждане, отпуснати с начална дата до 31.12.2013 г. включително, продължават да се изплащат в определения им досегашен размер до изтичане на съответните срокове.

С чл. 11 ЗБДОО за 2014 г. се определя размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст по чл. 53, ал. 1 и 2 КСО, който за настоящата година е в размер на 340 лв. на месец.
Еднократната помощ по чл. 13г КСО при смърт на осигурено лице за 2014 г. се запазва в размер на 540 лв. съгласно чл. 12 ЗБДОО за 2014 г.
От началото на 2014 г. са изменени и някои от функциите и правомощията на Националния осигурителен институт. Според актуалните правила на чл. 33, ал. 5 КСО, Националният осигурителен институт:

– изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;
– установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;
– осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;
– организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
– извършва плащането на пенсиите, обезщетенията и помощите по КСО, както и на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
– поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица въз основа на данните, предоставени от Националната агенция за приходите, и за трудовите злополуки и професионалните болести;
– осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване;
– издава информационен бюлетин;
– поддържа информационна система за изплащаните пенсии, обезщетения и помощи по този кодекс и за гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
– сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване;

От началото на годината е в сила още една нова функция на НОИ – да създава и поддържа електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им. Това е уредено в новата т. 12 на чл. 33, ал. 5 КСО.

Следва да се има предвид, че според правилото на чл. 33, ал. 6 КСО информацията, необходима за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставя безплатно от съответните държавни и общински органи, включително всички данни от ЕСГРАОН, от Националния статистически институт и от лечебните заведения.

Съгласно актуалната разпоредба на чл. 33, ал. 7 КСО от 01.01.2014 г. Националният осигурителен институт предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 ДОПК, в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 143з, ал. 7 ДОПК.
Съществена промяна в полза на младите майки е въведена в чл. 49, ал. 1 КСО. От началото на 2014 г. дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

Преди промяната база за изчисляване на обезщетението за бременност и раждане беше среднодневният осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

Промени, свързани с отпускането и изплащането на обезщетенията за безработица

Според актуалната редакция на чл. 54б, ал. 7, т. 2 КСО от 01.01.2014 г., когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст – доходът, от който е определено паричното обезщетение, по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица.
В глава четвърта на КСО се създава раздел IV с новите разпоредби на чл. 54к и 54л и наименование „Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи“.

Този раздел урежда отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, и на помощите, както и отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за безработица.
Според новото правило на чл. 54к КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, т. 12 КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Новата разпоредба на чл. 54л КСО гласи, че отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Промени, свързани с трудовите злополуки

С допълнение в чл. 55, ал. 2 КСО в определението за трудова злополука изрично са включени и морските лица по чл. 4а КСО. Актуалното правило гласи, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене, или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден и мястото за получаване на възнаграждение.
При разследване на трудовите злополуки е изменено правилото на чл. 58, ал. 6 КСО, като е добавено предприятието – ползвател (предприятие – ползвател е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа). Според актуалната разпоредба от 01.01.2014 резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя/предприятието ползвател.
Изменя се съдържанието на досието, което се открива по реда на чл. 59 КСО. Съгласно актуалната редакция на тези правила за всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на НОИ открива досие, което съдържа:

– декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;
– протокола от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокола за проучване на професионалната болест;
– разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;
– копията от първичните болнични листове за злополуката или заболяването
– други документи, свързани със злополуката или заболяването.

Новото тук е, че от 01.01.2014 г. от досието отпадат копията на продълженията на болничните листове и документите, свързани с медицински и други разходи.

След изменението в чл. 66 КСО и отпадането на т. 1 от текста, се отменят задълженията на осигурителя да уведомява в 30-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за изменения в технологията или характера на работа на предприятието и ликвидация на предприятието.

Запазва се задължението на осигурителя по чл. 66, т. 2 КСО, а именно да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност; както и да изпраща в териториалното поделение на Националния осигурителен институт копие от първичния болничен лист за трудова злополука или професионална болест (от 01.01.2014 г. копия на продълженията на болничните листове не се изпращат в НОИ).

Промени в материята за пенсиите

Според § 6б от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., през тази година право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца – от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете, и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете.
Ако не достига стаж, за да се придобие право на пенсия по описаните правила, лицето може да вземе макар и по-малка по размер пенсия, но трябва да има навършени 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Размерът на пенсията в тези случаи не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. А той се определя със ЗБДОО за съответната година. Според чл. 9 ЗБДОО за 2014 г. от 1 януари до 30 юни този минимум е 150 лв. Това означава, че минималната пенсия на лицата с недостигащ стаж, навършили 65-годишна възраст до 30 юни, ще бъде 127 лв. и 50 ст. на месец (85% от 150 лв.).
От 01.07. до 31.12.2014 г. минималната пенсия за стаж и възраст става 154,50 лв., а тази на лицата, които се пенсионират на 65-годишна възраст при недостигащ стаж, съответно ще бъде 131 лв. и 33 ст. (85% от 154, 50 лв.).
От 01.01.2014 г. военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба, независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Съгласно актуалната разпоредба на чл. 69, ал. 4 КСО от 01.01.2014 г. лицата по чл. 69, ал. 1, 2 и 3 КСО, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им.
След създаването на изречение второ в чл. 82, ал. 1 КСО, актуалното правило на разпоредбата гласи, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 КСО. Това е уредено в чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Връща се осъвременяването на пенсиите по чл. 100 КСО. Според актуалната редакция на разпоредбата пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Промени във връзка с погасяването на дължимите от ДОО вземания

Промени има и в разпоредбите на чл. 115 КСО, които уреждат давността, с която се погасяват дължимите от държавното обществено осигуряване вземания.

Съгласно актуалните правила те се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 117 КСО.
Давността се прекъсва с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането, както и с предприемане на действия по принудително изпълнение.
От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Според новата ал. 5 на чл. 115 КСО давността спира да тече:
1. при обжалване – докато продължава спорът относно вземането;
2. когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане, или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.

Жанет БОГОМИЛОВА, юрист