(ДВ, бр. 84 от 27.09.2013 г.)
Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), обнародван в ДВ, бр. 37 от 2004 г., урежда условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания и определя техния размер. С него към Националния осигурителен институт (НОИ) е създаден специализиран гаранционен фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, от който се гарантира изплащането на дължимите на работниците и служителите трудови възнаграждения за положения от тях труд в момент, в който изпадналият в неплатежоспособност работодател не е в състояние да плати работните заплати. В ДВ, бр. 84 от 27.09.2013 г. е обнародван Закон за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Същият е в сила от 01.10.2013 г.
Задълженията на работодателите по прилагане на закона, свързани с упражняване правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, както и процедурата по отпускането и изплащането им, са регламентирани с Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), приета с постановление на Министерския съвет № 362 от 29.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.
По смисъла на чл. 3 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни трудови договори. За целите на закона това са брутните трудови възнаграждения, включващи основното трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения, дължими по индивидуален или колективен трудов договор. Не са трудови възнаграждения периодично или еднократно изплащаните на работниците и служителите средства за работно, униформено и представително облекло, плащания от средствата за социални разходи и други подобни;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Това са главно паричните обезщетения по Кодекса на труда (КТ);
3. парични обезщетения по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които работодателят изплаща за първия, съответно за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност. Тези обезщетения, представляващи по своята същност трудови възнаграждения, ако са начислени във ведомостта за работни заплати, също се включват в гарантираното вземане.
Кръгът на правоимащите лица е определен с текста на чл. 4 от закона. Съгласно този текст, право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време, включително наетите на работа до 40 часа месечно, осигурени за инвалидност, старост и смърт и трудова злополука и професионална болест по чл. 4, ал. 2 КСО и работещите по програми за насърчаване на заетостта, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. второ от КСО и на които правоотношението:
1. не е прекратено към датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност;
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване на решението.
Правото на двете групи лица е свързано с едно допълнително условие с обективен характер. За да се възползват от правото си на гарантирани вземания работниците и служителите, е необходимо техният работодател да е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. С промяната в текста на чл. 4, ал. 2 от закона, в сила от 01.10.2013 г., минималният изискуем период, през който работодателят е упражнявал дейност, като условие за възникване право на гарантирано вземане за работниците и служителите, е удължен на 12 месеца. С тази промяна законодателят създава своеобразна защита срещу злоупотреби със средствата на фонда от страна на некоректни работодатели. Това обстоятелство, както и досега, се установява от контролните органи на Националния осигурителен институт при извършване на проверката при работодателя по реда на Наредбата.
Не се изплаща гарантирано вземане на лицата, изброени в чл. 7 от Закона. Това са следните категории лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:
1. съдружници в търговското дружество;
2. членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.
Задължението за подаване на информация за тези лица е вменено на работодателя в чл. 7 от наредбата. Съгласно неговия текст, работодателят подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, приложение № 3 към чл. 7, за работниците и служителите, притежаващи качествата по чл. 7 от закона, както и при промяна в съответните качества в следните срокове:
1. за работници и служители, които притежават съответното качество към момента на сключване на договора – в тридневен срок от сключването му;
2. при придобиване или изгубване на това качество след сключване на трудовия договор – в тридневен срок от придобиването или изгубването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение на окръжния съд по седалище на работодателя, с което се постановява:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 от наредбата, което се подава от работника или служителя в ТП на НОИ по седалище на работодателя в 30-дневен срок от вписване на решението в Търговския регистър за откриване на производство по несъстоятелност. С влязлата от 01.10.2013 г. в сила промяна, този срок е удължен на 2 месеца. При изчисляването му се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс – срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
Този срок е задължителен и неспазването му е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане. Заявлението-декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или по пощата с обратна разписка. Към него се прилагат:
- документ за самоличност – за справка;
- изготвена от работодателя справка по образец, Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от наредбата, за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения;
- копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка, по която ще се преведат сумите за гарантираното вземане;
- пълномощно – когато документите се подават чрез пълномощник.
В разпоредбите на чл. 22 и 23 от закона е регламентиран начинът, по който се определя размерът на гарантираното вземане. Законодателят е поставил периодът, за който се изплаща гарантираното вземане и неговият размер в зависимост от продължителността на съществуващото/съществувалото трудово правоотношение и от условието дали то е прекратено и кога.
В зависимост от статута на работника или служителя към датата на вписване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, законът е разделил правоимащите лица на две основни групи:
- работници и служители, на които трудовото правоотношение не е прекратено;
- работници и служители, на които трудовото правоотношение е прекратено.
Обстоятелството, в коя от двете групи попада правоимащото лице, определя периодът, за който се гарантират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения.
Следва да се има предвид, че право на гарантирано вземане възниква не за всички работници и служители с прекратени правоотношения, а само за тази част от тях, на които трудовите договори са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение.
Законодателят е диференцирал правоимащите лица от посочените две групи и по друг показател – продължителността на съществуващото или съществувалото (за прекратените към датата на вписване на решението) трудово правоотношение. Принадлежността на лицето към едната или другата група, обособени по този показател, определя размера и максималния допустим размер на дължимите гарантирани вземания.
В групата на лицата с прекратени правоотношения е обособена отделна подгрупа, в която се включва тази част от тях, които към датата на прекратяване на правоотношението имат дължими от работодателя само начислени, но неизплатени парични обезщетения по КТ и/или по КСО и са били в трудово правоотношение с работодателя повече от три месеца. За тези лица законът установява различни правила за определяне както на периода, за който се гарантират начислените им, но неизплатени вземания (включващи само парични обезщетения), така и максималният им размер.
Максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната за съответната година. От 01.07.2010 г. този размер е 1000 лв., а от 01.10.2013 г. – 1200 лв.
Конкретните правила за определяне периода и размера на гарантираното вземане на отделните групи лица, са уредени с разпоредбите на чл. 22 и 23 ЗГВРСНР. От 01.10.2013 г. тези правила са променени в посока увеличаване на периода, за който се гарантират начислени, но неизплатени заплати, следователно и към увеличаване размера на гарантираното вземане само на тази категория работници и служители, които са или са били в трудови правоотношения с работодателя не по-малко от три месеца.
1. Гарантираните вземания на работниците и служителите с непрекратени правоотношения към датата на вписване на съдебното решение, които към тази дата са в трудово правоотношение с този работодател не по-малко от три месеца, са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания. От 01.10.2013 г. се гарантират последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението.
2. Гарантираните вземания на работниците и служителите с непрекратени правоотношения към датата на вписване на съдебното решение, които към тази дата са в трудово правоотношение с този работодател по-малко от три месеца, са в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществуващото трудово правоотношение.
3. Гарантираните вземания на работниците и служителите, чиито правоотношения са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение, които са били в трудово правоотношение с този работодател не по-малко от три месеца, са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е прекратено правоотношението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания. От 01.10.2013 г. се гарантират последните до шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е прекратено правоотношението.
4. Гарантираните вземания на работниците и служителите, чиито правоотношения са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение, които са били в трудово правоотношение с този работодател по-малко от три месеца, са в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществувалото трудово правоотношение.
Казаното дотук може да бъде илюстрирано със следния ПРИМЕР:
- Лице, което е в трудово правоотношение с работодателя от 01.01.2009 г. (повече от три месеца), има начислени и неизплатени следните трудови възнаграждения:
– за декември 2012 г. – 900 лв.
– за май 2013 г. – 980 лв.;
– за януари 2013 г. – 880 лв.;
– за юни 2013 г. – 890 лв;
– за февруари 2013 г. – 880 лв.
А) Съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя е вписано в Търговския регистър на 16.09.2013 г., следователно за него са приложими действащите до 01.10.2013 г. разпоредби.
Периодът от 6 месеца, за който се гарантират начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, е от март 2013 г. до август 2013 г. включително.
Отпуснатото гарантирано вземане е:
– за май – 980 лв.;
– за юни – 890 лв.
Общият размер от 1870 лв. се намалява с удръжките за дължимите за сметка на лицето осигурителни вноски и данъци.
Б) Съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя е вписано в Търговския регистър на 10.10.2013 г. следователно за него са приложими действащите от 01.10.2013 г. разпоредби.
Периодът от 12 месеца, за който се гарантират начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, е от октомври 2012 до септември 2013 г. включително.
Прилагайки текста на новите разпоредби, на лицето се гарантират начислените, но неизплатени възнаграждения за всички посочени в примера месеци в общ размер 4530 лв., който се намалява с удръжките за дължимите за сметка на лицето осигурителни вноски и данъци.
Работниците и служителите, работили при работодателя с открито производство по несъстоятелност повече от три месеца, ползват еднакви права по закона, независимо от обстоятелството, дали правоотношенията им към датата на вписване на решението са прекратени или продължават – гарантират им се еднакъв брой начислени, но неизплатени месечни възнаграждения и максималният месечен размер на гарантираното вземане е еднакъв. Разликата е в отправната дата: за лицата с непрекратени правоотношения това е датата на вписване на решението, а за лицата с прекратени правоотношения – датата на прекратяване на правоотношението.
- Лице, което е в трудово правоотношение с работодателя от 22.07.2013 г. (по-малко от три месеца към датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение), има начислени и неизплатени следните трудови възнаграждения:
– за юли – 100 лв.;
– за август – 480 лв.
Отпуснатото гарантирано вземане е:
– за юли – 100 лв.; – за август – 210 лв.
Общият размер от 310 лв. (една минимална работна заплата), се намалява с удръжките за дължими за сметка на лицето осигурителни вноски и данъци.
Работниците и служителите, работили при работодателя с открито производство по несъстоятелност по-малко от три месеца, ползват еднакви права по закона, независимо от обстоятелството, дали правоотношенията им към датата на вписване на решението са прекратени или продължават – гарантираното им вземане е с максимален размер една минимална работна заплата към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществуващото/съществувалото трудово правоотношение.
5. Когато вземанията на работниците и служителите с прекратени правоотношения през последните три месеца, предхождащи месеца на вписване на съдебното решение, се състоят само от начислени, но неизплатени парични обезщетения, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четири минимални работни заплати, установени за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение с този работодател повече от три месеца.
Производството по отпускане на гарантираните вземания започва в ТП на НОИ, където е подадено заявлението-декларация, с разглеждане на приложените към него документи и съпоставяне на данните от тях с данните от информационната система на НОИ.
Въз основа на тези данни и след направената преценка, ТП на НОИ изготвя проект на разпореждане за отпускане или за отказ за отпускане на гарантирано вземане в 14-дневен срок от получаване на заявлението-декларация, който в същия срок се изпраща на директора на фонда. Той е оправомощеният от закона орган, който, след преценка на всички установени факти и обстоятелства и запознаване с наличната документация, издава разпореждане, с което отпуска или отказва отпускане на гарантирано вземане.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания по декларираната от лицето лична разплащателна или спестовна безсрочна банкова сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда за отпускане на гарантираното вземане.
Едновременно с изплащане на гарантираното вземане, фондът превежда дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване. Вноските се дължат върху размера на изплатеното гарантирано вземане в частта му само за трудово възнаграждение.
Работодател или длъжностно лице, който не изпълни задължението си по този закон и по нормативните актове по прилагането му, подлежи на административнонаказателна отговорност. Нарушенията се установяват от контролните органи на Националния осигурителен институт или от органите по приходите на Националната агенция за приходите, които съставят актове за административно нарушение, съобразно правомощията си. За събиране на сумите по влезли в сила актове, ръководителят на ТП на НОИ или упълномощено от него длъжностно лице или органите по приходите на Националната агенция за приходите издават наказателни постановления.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Кина КОЙЧЕВА-ЛУКАРСКА, държавен експерт по осигуряването в НОИ
