Повод за настоящия материал е реален казус, при който приобретателят по договор за издръжка и гледане, който е единствен низходящ на прехвърлителя, умира, като оставя на свой ред малолетно дете като наследник. Прехвърлителят завежда иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение срещу малолетния наследник на приобретателя.
В хода на производството съдът дава указания на малолетния ответник, представляван от своята майка и законна представителка, да заяви приема ли или не наследството, оставено му от приобретателя. В дадения му срок малолетният наследник не заявява, че приема наследството. Като последица съдът приема, че той е загубил качеството на наследник и отхвърля предявения срещу него иск от прехвърлителя за разваляне на този договор поради неизпълнение. Прехвърлителят тълкува решението на съда в смисъл, че като единствен останал жив възходящ на починалия приобретател, той остава единствен негов наследник, след като съдът е отрекъл правата на низходящия на приобретателя, поради неприемането на наследството на починалия. Следва ли в такъв случай нотариусът да приеме, че тъй като единственият низходящ според съда няма качеството на наследник, то следва да се призове следващият ред наследници към наследяване – в случая това ще бъде самият прехвърлител, който е единственият останал жив възходящ на починалия приобретател, и възможно ли е в такъв случай, с оглед на това, че съдебното решение е влязло в сила, прехвърлителят – наследник за извърши разпореждане с прехвърления с договор за издръжка и гледане недвижим имот?
Договорът за издръжка и гледане е един от най-разпространените способи за прехвърляне, респективно за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти. Естеството и основните елементи на този договор многократно са били анализирани от правната теория и съдебната практика. Съдържанието му, най-общо казано, се състои в това, че собственикът на един недвижим имот прехвърля правото си на собственост срещу задължението на приобретателя да го издържа и гледа, докато е жив, като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега. Честа хипотеза е прехвърлителят да си запази правото на ползване върху този имот, докато е жив. Безспорно е обаче, че приобретателят по този договор придобива веднага собствеността върху прехвърляния имот и може да извършва каквито намери за добре разпоредителни действия с него, включително и когато имотът е обременен с правото на ползване на прехвърлителя.
Обичайното развитие на отношенията на страните по договора за издръжка и гледане е, че приобретателят преживява прехвърлителя. Напълно възможно е обаче и обратното развитие на правоотношението – приобретателят, задължен да полага грижи и да престира издръжка, да почине преди прехвърлителя.
Именно тази хипотеза, видно от описания накратко по-горе казус, поставя нотариуса пред редица предизвикателства.
На първо място – нотариусът трябва да извърши преценка в чий патримониум остава собствеността на прехвърления с договор за издръжка и гледане недвижим имот след смъртта на приобретателя при жив прехвърлител.
Законът не дава изричен отговор на този въпрос. Становищата в теорията по него могат да се обединят в две групи.
- Според едната при смъртта на приобретатетя по договора правото на собственост се връща веднага в патримониума на прехвърлителя, като за наследниците на приобретателя се поражда облигационното право да претендират обезщетение евентуално за неоснователно обогатяване. Това становище се основава на чисто личния характер на договора за издръжка и гледане. Така например това становище се поддържа от професор Петко Венедиков в монографията му “Договор за издръжка и гледане”, изд. 1994 г. на издателство “Сиби”, 1994 г.
- Другото, подкрепено и от постоянната съдебна практика, приема, че в случай на смърт на приобретателя, наследниците му, които са приели наследството, ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и те следва да обезпечат издръжката и грижите, поети от техния наследодател. В противен случай би могло да се стигне до прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници. Ако обаче прехвърлителят е имал предвид конкретните лични качества на приобретателя и договорът е сключен с оглед личността му, както и когато е било изрично уговорено, че той няма да може да бъде заместван от други лица, прехвърлителят има право да развали договора по съдебен ред. Така Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г., ОСГК на ВС, което има задължителен характер при приложението на закона от съдилищата. Съгласно това тълкувателно решение при смърт на приобретателя не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на алеаторния договор по право. Съгласно чл. 60 от Закона за наследството (ЗН) наследниците на приобретателя ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници, следва да обезпечават издръжката и грижите, толкова повече, че заради наследяването вещните права и собствеността са станали тяхно притежание.
Както виждаме, за да бъдат наследниците на починалия приобретател обвързани от задължението да полагат грижи за прехвърлителя на недвижимия имот, необходимо е те да са приели наследството.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството.
- Наследството може да бъде прието от наследниците с конклудентни действия – когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество – например извърши продажба на наследена идеална част от имуществото на починалия и др.
- Приемането може да бъде направено и с изрични изявления от страна на наследниците под формата на заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена за това книга.
- Ако наследниците бездействат и не предприемат категорични и недвусмислени действия по отношение на наследството, по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него.
В случай че има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН.
Безспорно прехвърлителят по договора за издръжка и гледане има качеството на заинтересована страна и може да направи валидно искане до съда да бъдат задължени наследниците на приобретателя да заявят дали приемат или не наследството, тъй като в наследството са включени и задълженията към приобретателя.
Това искане може да бъде направено и във висящия съдебен процес по заведения от приобретателя иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, като искането може да бъде направено както от прехвърлителя – ищец, така и самият съд да задължи наследниците, конституирани като ответници в производството, да направят подобно изявление.
Най-лесно разрешимата хипотеза е в случай че те направят изявление, че приемат наследството. Така прехвърлителят – кредитор ще има правото да очаква и изисква изпълнение на договора за издръжка и гледане от тях и респективно да насочи иска си за разваляне на този договор в случай на неизпълнение отново срещу тях.
Какво би се случило обаче, ако те не направят никакво изявление в указания им от съда срок или напротив – заявят, че не желаят да приемат наследството?
Основание ли е това да приемем, че те губят качеството си на наследници, включително по отношение на прехвърления срещу издръжка и гледане недвижим имот, както е постановил съдът в описания в началото на материала казус, за да отхвърли предявения срещу тях иск за разваляне на договора за издръжка и гледане?
В действителност единствената последица от неприемането на наследството в дадения от съда срок е загубата на правото на тези лица да приемат наследството впоследствие.
Но неприемането на наследството в указания от съда срок не означава и няма за последица загубването на качеството на наследници от страна на ненаправилите изявление за приемане на наследството лица. Няма пречка същите да се позовават на извършено от тях приемане на наследството в един по-ранен момент, било с изрични изявления, било с конклудентни действия, което позоваване те биха могли да направят по всяко време в един заведен срещу тях съдебен процес от страна на прехвърлителя за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен между него и праводателя на тези наследници.
Именно в тази връзка ще следва да приемем, че подлежи на вписване в нарочната книга на съда по смисъла на чл. 49, ал. 1 ЗН единствено изявлението за приемане на наследството с оглед на това, че липсата на изявление или пък изявлението за неприемане на наследството, нямат някакви особени последици освен вече посочената, която се изразява в невъзможност наследството да се приеме отново, поради което не подлежат на вписване където и да било.
С оглед на горното, искът за разваляне на договора за издръжка и гледане, предявен срещу наследниците на приобретателя, би се прекратил единствено, ако се установи спрямо наследника, който не е приел наследството в срока по чл. 51 ЗН, даден му от съда, че същият не е приел наследството по-рано било с писмено заявление до районния съдия, било с конклудентни действия и че не оспорва правата на ищеца върху недвижимия имот.
Всичко това идва да мотивира извода за необходимостта от обстойна проверка от страна на нотариуса, включително при наличие на изявление от страна на наследниците на починал приобретател по договор за издръжка и гледане, че не приемат наследството, дали не може да се направи заключение, че всъщност наследството е прието от тях чрез конклудентни действия или дали в съответната книга на съда няма вписани изрични техни заявления в този смисъл.
Освен това нотариусът не само има право, но е и длъжен, при представяне пред него на подобно съдебно решение като цитираното в началото на настоящото изложение да прецени дали това решение може да има за последица отричането на нечии права като наследник, която преценка е особено наложителна с оглед имуществената отговорност на нотариуса в случай на опущение при изпълнение на служебните му задължения.
В заключение – в процесния случай не е възможно на база на цитираното съдебно решение да се приеме, че след като единственият низходящ на задълженото по договор за издръжка и гледане лице не е приел наследството, то той е загубил качеството на наследник и единствен наследник на починалия приобретател ще се яви единственият останал негов жив възходящ, който е и едновременно прехвърлител на имота.
Поради това няма да е възможно да се осъществи от страна на прехвърлителя, твърдящ, че е придобил вече на друго основание – наследствено правоприемство, въпросния недвижим имот, нова прехвърлителна сделка, тъй като в действителност такова правоприемство не е налично и не е възможно.
С оглед своята независимост и задължението си да бди над интересите на гражданите и с оглед имуществената си отговорност пред клиентите, нотариусът не само е длъжен, но той има и право да преценява самостоятелно всички факти, обстоятелства и доказателства, които се представят пред него и може да приеме или не някои от тях.
Така в конкретния казус, описан по-горе, независимо че имаме влязло в сила съдебно решение, с което са отречени правата на наследник на малолетния низходящ, нотариусът не е задължен да приеме този извод на съда. Напротив – той би трябвало да укаже на страните да предприемат допълнителни действия за изясняване на фактическата и правната обстановка включително завеждане на относимите искове, като евентуално до произнасяне на съда с влязло в сила решение по тези искове би могъл да предложи на прехвърлителя да обвърже потенциалния купувач на имота – предмет на договора за издръжка и гледане, с предварителен договор.
В заключение – винаги при наличие на съмнения прието или не е едно наследство, особено ако е изтекъл значителен период от време от смъртта на праводателя до деня на поставяне на този въпрос, е необходимо да се извърши внимателна преценка на всички обстоятелства, преди да се приеме по категоричен начин, че определено лице има или няма качеството на наследник.
Мариела ПАВЛОВА, нотариус
