Закон за местните данъци и такси

Обн. ДВ. бр. 117 от 10.12.1997 г., изм. ДВ. бр. 71 от 23.06.1998 г., изм. ДВ. бр. 83 от 21.07.1998 г., изм. ДВ. бр. 105 от 8.09.1998 г., изм. ДВ. бр. 153 от 23.12.1998 г., изм. ДВ. бр. 103 от 30.11.1999 г., изм. ДВ. бр. 34 от 25.04.2000 г., изм. ДВ. бр. 102 от 15.12.2000 г., изм. ДВ. бр. 109 от 18.12.2001 г., изм. ДВ. бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. ДВ. бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. ДВ. бр. 56 от 7.06.2002 г., изм. ДВ. бр. 119 от 27.12.2002 г., изм. ДВ. бр. 84 от 23.09.2003 г., изм. ДВ. бр. 112 от 23.12.2003 г., изм. ДВ. бр. 6 от 23.01.2004 г., доп. ДВ. бр. 18 от 5.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 36 от 30.04.2004 г., изм. ДВ. бр. 70 от 10.08.2004 г., изм. ДВ. бр. 106 от 3.12.2004 г., изм. ДВ. бр. 87 от 1.11.2005 г., изм. ДВ. бр. 94 от 25.11.2005 г., изм. ДВ. бр. 100 от 13.12.2005 г., изм. ДВ. бр. 103 от 23.12.2005 г., изм. ДВ. бр. 105 от 29.12.2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 36 от 2.05.2006 г., изм. ДВ. бр. 105 от 22.12.2006 г., изм. ДВ. бр. 55 от 6.07.2007 г., изм. ДВ. бр. 110 от 21.12.2007 г., изм. ДВ. бр. 70 от 8.08.2008 г., изм. ДВ. бр. 105 от 9.12.2008 г., изм. ДВ. бр. 12 от 13.02.2009 г., изм. ДВ. бр. 19 от 13.03.2009 г., изм. ДВ. бр. 41 от 2.06.2009 г., изм. ДВ. бр. 95 от 1.12.2009 г., изм. ДВ. бр. 98 от 14.12.2010 г., изм. ДВ. бр. 19 от 8.03.2011 г., изм. ДВ. бр. 28 от 5.04.2011 г., изм. ДВ. бр. 31 от 15.04.2011 г., изм. ДВ. бр. 35 от 3.05.2011 г., изм. ДВ. бр. 39 от 20.05.2011 г., изм. ДВ. бр. 30 от 17.04.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 53 от 13.07.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17.07.2012 г., доп. ДВ. бр. 102 от 21.12.2012 г., изм. ДВ. бр. 24 от 12.03.2013 г., изм. ДВ. бр. 30 от 26.03.2013 г., доп. ДВ. бр. 61 от 9.07.2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 101 от 22.11.2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 105 от 19.12.2014 г., изм. ДВ. бр. 14 от 20.02.2015 г., изм. ДВ. бр. 35 от 15.05.2015 г., доп. ДВ. бр. 37 от 22.05.2015 г., доп. ДВ. бр. 79 от 13.10.2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 95 от 8.12.2015 г., доп. ДВ. бр. 32 от 22.04.2016 г., доп. ДВ. бр. 43 от 7.06.2016 г., изм. ДВ. бр. 74 от 20.09.2016 г., попр. ДВ. бр. 80 от 11.10.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 97 от 6.12.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 3.11.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 17.11.2017 г., доп. ДВ. бр. 96 от 1.12.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 97 от 5.12.2017 г., изм. ДВ. бр. 99 от 12.12.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 27.11.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 108 от 29.12.2018 г., изм. ДВ. бр. 1 от 3.01.2019 г., изм. ДВ. бр. 24 от 22.03.2019 г., изм. ДВ. бр. 32 от 16.04.2019 г., доп. ДВ. бр. 38 от 10.05.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 96 от 6.12.2019 г., изм. ДВ. бр. 101 от 27.12.2019 г., изм. ДВ. бр. 102 от 31.12.2019 г., доп. ДВ. бр. 18 от 28.02.2020 г., изм. ДВ. бр. 71 от 11.08.2020 г., изм. ДВ. бр. 104 от 8.12.2020 г., доп. ДВ. бр. 107 от 18.12.2020 г., изм. ДВ. бр. 110 от 29.12.2020 г., изм. ДВ. бр. 14 от 17.02.2021 г., изм. ДВ. бр. 16 от 23.02.2021 г., изм. ДВ. бр. 8 от 28.01.2022 г., изм. ДВ. бр. 17 от 1.03.2022 г., изм. ДВ. бр. 104 от 30.12.2022 г., доп. ДВ. бр. 66 от 1.08.2023 г., доп. ДВ. бр. 80 от 19.09.2023 г., изм. и доп. ДВ. бр. 106 от 22.12.2023 г., изм. ДВ. бр. 70 от 20.08.2024 г., изм. и доп. ДВ. бр. 81 от 24.09.2024 г.

Глава първа
(Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. и доп., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 56 от 2002 г., изм., бр. 119 от 2002 г.)
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 1, доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:
1. данък върху недвижимите имоти;
2. данък върху наследствата;
3. данък върху даренията;
4. данък при възмездно придобиване на имущество;
5. данък върху превозните средства;
6. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) патентен данък;
7. (нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) туристически данък;
8. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) данък върху таксиметров превоз на пътници;
9. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна т. 8 – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) други местни данъци, определени със закон.
(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.
(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.
(4) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 1.01.2006 г.) Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл. 3. (1) (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в „Държавен вестник“.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчните декларации по ал. 1 могат да се подават и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) По предложение на Националното сдружение на общините в Република България министърът на финансите, след съгласуване с министъра на електронното управление, одобрява със заповед образци на заявления и документи, издавани от общините за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения във връзка с местните данъци.

Чл. 4. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.
(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.

Чл. 5. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Общините предоставят ежедневна информация по електронен път на Министерството на финансите за:
1. идентификационните данни за задължените лица по този закон;
2. обектите на облагане с местни данъци и такси, данъчните им оценки и отчетните им стойности;
3. правата на собственост и ползване върху обектите на облагане;
4. данъчните облекчения и освобождавания по този закон;
5. размера на задълженията по видове данъци и такси, плащанията и непогасените задължения;
6. (отм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
7. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) данни от значение за определяне на таксата за битови отпадъци, като обхватът на данните се определя със заповедта по ал. 2;
8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) други данни от значение за определянето, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите.
(3) Заповедта по ал. 2 се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.

Раздел II
Местни такси

Чл. 6. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Общините събират следните местни такси:
а) за битови отпадъци;
б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;
в) (доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) за ползване на детски кухни, лагери, общежития и социални услуги, финансирани от общинския бюджет;
г) (отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г., нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.)
д) за технически услуги;
е) за административни услуги;
ж) за откупуване на гробни места;
з) (отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие;
и) (нова – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) за притежаване на куче;
к) (предишна б. „и“ – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) други местни такси, определени със закон.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) За всички услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.
(3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) Ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет.

Чл. 7. (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.

Чл. 8. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.
(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи. В случаите на освобождаване от такси по решение на общинския съвет разходите по предоставяне на услугата са за сметка на общинските приходи.
(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.
(7) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Общинският съвет приема такси в намален размер за предоставяне на административни услуги по електронен път съгласно чл. 10а от Закона за електронното управление.

Чл. 9. Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Местните такси се събират от общинската администрация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(3) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината, освен ако с решението по ал. 6 е определено друго.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, се издава от кмета след решение на общинския съвет.
(6) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Общинският съвет с решение може да определи кои местни такси, установени със закон, не се събират по реда на ал. 1, а се събират от концесионер, на когото е възложено предоставянето на услугите, за които се заплащат тези такси. С решението общинският съвет определя правото на концесионера да задържи целия или част от размера на събраните такси.

Чл. 9б. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Чл. 9в. Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.

Глава втора
МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел I
Данък върху недвижимите имоти

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., нова – ДВ, бр. 61 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
(4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2020 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на други обстоятелства, които имат значение за определяне на данъка, вписани в имотния регистър или в кадастралната карта и кадастралните регистри или в регистри, налични в общината, служителите по чл. 4 отразяват промяната служебно, за което на данъчно задълженото лице се изпраща уведомление в 30-дневен срок.
(6) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
(7) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.
(8) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството й на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.
(9) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) При промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, извън изброените по ал. 2 – 5, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Органите, издаващи документите по ал. 3, предоставят служебно по един екземпляр от тях на звеното за местни приходи в общината в едноседмичен срок от издаването им.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител – за строежите от пета категория, предоставя екземпляр от съставения констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията на звеното за местни приходи в общината в едноседмичен срок от съставянето му.
(7) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.
(8) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър уведомяват общината в 7-дневен срок за промененото обстоятелство по реда на Закона за електронното управление, за обстоятелства, подлежащи на вписване в имотния регистър, и за промени в кадастралната карта и кадастралните регистри.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6, 7 и 8 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.
(2) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните административни органи са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.
(3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната агенция за приходите по електронен път предоставя на общинската администрация в 14-дневен срок от получаването на искане информация относно обектите с регистрирани фискални устройства.

Чл. 19. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 3, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
(2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 2.
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2019 г. – ДВ, бр. 32 от 2019 г., изм. – ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 20.04.2019 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:
1. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините, за имотите – публична общинска собственост;
2. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата, за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
3. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
4. читалищата;
5. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
6. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
7. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
8. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
9. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната; молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията;
10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
11. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
11а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) сградите – културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;
12. музеите, галериите, библиотеките;
13. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
14. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
16. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
17. (нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;
18. (нова – ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) сгради и обособени части от сгради, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност:
а) с клас на енергопотребление „A“ – за срок 6 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) които удостоверяват, че в съществуващото състояние на сградата са постигнати техническите изисквания за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“ по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за енергийната ефективност – за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
19. (нова – ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) сгради, въведени в експлоатация от 1 януари 2005 г. и преди 31 декември 2023 г. и получили сертификати, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност, които в съществуващото състояние на сградата удостоверяват, че са постигнати техническите изисквания за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“ по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за енергийната ефективност – за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.
(5) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.
(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 не се прилага в случаите, в които сградата е получила сертификат с клас на енергопотребление в резултат на предприети мерки за енергийна ефективност, финансирани с публични средства.

Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., отм., бр. 102 от 2000 г.).

Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Раздел II
Данък върху наследствата

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 – ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в евро към момента на откриване на наследството, както следва:
1. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) недвижимите имоти на територията на страната – по данъчна оценка съгласно приложение № 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа – по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) превозните средства – по застрахователна стойност;
4а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни;
7. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.
(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1000 лв.;
4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за братя и сестри и техните деца – от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за лица извън посочените в т. 1 – от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., предишен текст на чл. 37 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)

Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:
1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
2. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имуществото, завещано на държавата и общините;
2а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;
3. обикновената покъщнина;
4. дребният земеделски инвентар;
5. библиотеките и музикалните инструменти;
6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена – до четвърта степен;
7. неполучените пенсии на наследодателя;
8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 2а се прилага и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя в полза на трети лица.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.

Раздел III
Данък при придобиване на имущества
по дарение и по възмезден начин

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства:
1. придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната;
2. за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;
3. с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.
(5) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в евро към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(2) Имуществото се оценява, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно приложение № 2;
2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5.
(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията на задълженото лице, както и въз основа на данните за облагаемия имот, предоставени по реда на чл. 18.

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., предишна буква „б“, изм., бр. 110 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., предишна буква „в“, изм., бр. 110 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между лица извън посочените в т. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:
1. придобитите имущества от:
а) държавата и общините;
б) (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г. , изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и социалните и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;
в) Българският Червен кръст;
г) (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;
д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;
е) (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;
ж) (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9.
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) даренията за лечение на граждани на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;
3. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;
5. обичайните подаръци;
6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
7. даренията в полза на народните читалища;
8. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;
10. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) чуждите държави за придобиване на недвижими имоти – при условията на взаимност;
11. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Освобождава се от данък полученото имущество по ал. 1, както и последващото прехвърляне на трети лица, при условие че прехвърлянето е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация по ал. 1 или които са посочени като основание за освобождаване от данък. При неизпълнение на условията за освобождаване несъбраният данък става дължим.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 1, букви „б“, „в“, „г“ и „е“, т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При безвъзмездно придобиване на имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че са платени данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или действието.
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите на ал. 1 установяването от нотариуса на платения данък върху превозното средство – предмет на сделката, се извършва със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на данни със системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а при посредничеството на информационната система на Министерството на вътрешните работи, или със
2. предоставяне на издаден или заверен от общината документ, при условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен по т. 1.

Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти.
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Нотариусите в 7-дневен срок от извършване на сделката уведомяват съответната община за прехвърлените вещни права върху недвижимите имоти и превозните средства, като предоставят информация за размера на заплатения данък по чл. 49, ал. 2 и основата, върху която е определен.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) Министърът на вътрешните работи, министърът на туризма и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставят автоматизирано по електронен път на общините данни от съответните поддържани от тях регистри чрез системата за обмен на информация по чл. 5а. Предоставянето се осъществява по реда на Закона за електронното управление. Редът, обхватът и периодичността на предоставянето на данните от всеки отделен орган се определят с акт на министъра на финансите, съгласуван със съответния орган и с министъра на електронното управление.
(4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 служителят в общинската администрация определя годишния данък за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по този раздел, и уведомява данъчно задължените лица.

Раздел IV
Данък върху превозните средства

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:
1. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) корабите, вписани в регистровите книги на малките и на големите кораби от регистъра на корабите, плаващи под българско знаме;
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 54. (1) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на данъчно задълженото лице, както следва:
1. за превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България – въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи;
2. за корабите – въз основа на данните от регистъра на корабите, плаващи под българско знаме, поддържан от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) Данните по ал. 1 се предоставят на общините по реда на чл. 51, ал. 3.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) превозното средство е придобито по наследство;
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) превозното средство е собственост на повече от едно лице;
3. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) собственикът/собствениците на превозното средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;
4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;
5. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) са налице основания за ползване на данъчни облекчения по чл. 59, ал. 4.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишен текст на чл. 54, изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32, като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.
(6) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.
(7) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане.
(8) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.
(9) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато липсват данни за годината на производство на превозното средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.
(10) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност – документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.
(11) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.
(12) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:

ГДПС = ИмК x ЕК,

където:

ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;

ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1;

ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2

1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:

ИмК = С _kW x Кгп,

където:

С _kW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:

а) до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW;

б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;

в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;

г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW;

д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW;

е) над 245 kW – от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW;

Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:

2. екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:

(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т в размер, както следва:

1. товарно ремарке – от 5 до 15 лв.;
2. къмпинг ремарке – от 10 до 30 лв.

(3) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за мотопеди в размер от 10 до 30 лв., а за мотоциклети – в размер, както следва:

1. до 125 куб. см включително – от 12 до 36 лв.;
2. над 125 до 250 куб. см включително – от 25 до 75 лв.;
3. над 250 до 350 куб. см включително – от 35 до 105 лв.;
4. над 350 до 490 куб. см включително – от 50 до 150 лв.;
5. над 490 до 750 куб. см включително – от 75 до 225 лв.;
6. над 750 куб. см – от 100 до 300 лв.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 168/2013“ на базата на общото тегло в размер, както следва:

1. до 400 кг включително – от 4 до 12 лв.;
2. над 400 кг – от 6 до 18 лв.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане в размер, както следва:

1. до 22 места, включително мястото на водача – от 50 до 150 лв.;
2. над 22 места, включително мястото на водача – от 100 до 300 лв.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т, в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.

(7) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

(8) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250 лв.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона в размер от 100 до 300 лв.

(10) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за трактори в размер, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително – от 5 до 15 лв.;
2. над 18 kW до 37 kW включително – от 7 до 21 лв.;
3. над 37 kW – от 10 до 30 лв.

(11) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за други самоходни машини в размер от 25 до 75 лв.

(12) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 в размер от 30 до 150 лв.

(13) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, както следва:

(14) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1, т. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за:
1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) малките кораби по чл. 34, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване, без яхтите, джетовете и другите плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение – в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон;
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) големите кораби по чл. 34, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване, без яхтите и другите плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, влекачите и тласкачите – в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително, и в размер от 0,10 до 0,30 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;
3. джетовете – в размер от 100 до 300 лв. за брой;
4. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) ветроходните и моторните яхти и другите плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение – в размер от 20 до 60 лв. за всеки започнат бруто тон;
5. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
6. влекачите и тласкачите – в размер от 0,14 до 0,42 лв. за киловат;
7. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) речните несамоходни плавателни съдове – в размер от 0,50 до 1,50 лв. за тон пълна товароподемност (дедуейт).

Чл. 57. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за гражданските въздухоплавателни средства в размер, както следва:
1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – от 20 до 40 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;
2. за параплан – от 12 до 24 лв.;
3. за делтаплан – от 12 до 24 лв.;
4. за мотоделтаплан – от 20 до 40 лв.;
5. за свободен балон – от 30 до 60 лв.;
6. за планер – от 30 до 60 лв.

Чл. 58. (1) Освобождават се от данък превозните средства на:
1. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, линейки и пожарни на други лица, както и на Държавна агенция „Технически операции“ за изпълнение на дейностите, определени със закон;
2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;
3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;
4. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см и с мощност до 117,64 kW.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.
(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
(4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.

Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“ данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от „Евро 4“ – с 60 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3 данък.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4“, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ – с 50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1, т. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:
а) системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, или
б) съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, или
2. представяне на издаден или заверен от общината документ.
(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.
(9) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 – в приход на общината по регистрация на превозното средство.

Раздел V
(Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г.)
Пътен данък

Чл. 61а. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., отм., бр. 106 от 2004 г.).

Чл. 61б. (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г.).

Чл. 61в. (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г.).

Чл. 61г. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., отм., бр. 106 от 2004 г.).

Чл. 61д. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., отм., бр. 106 от 2004 г.).

Чл. 61е. (Доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., отм., бр. 106 от 2004 г.).

Чл. 61ж. (Доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., отм., бр. 106 от 2004 г.).

Раздел VI.
Патентен данък (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 61з. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), а за дейността по т. 2 от приложение № 4 – и юридическо лице, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) оборотът на лицето за предходната година не превишава 100 000 лв., и
2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съответно на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 61и. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 100 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 61з. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 100 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съответно на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съответно на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съответно на Закона за корпоративното подоходно облагане за цялата данъчна година.

Чл. 61к. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.
(2) Общинският съвет може да определи различен размер на патентния данък за една и съща дейност в различни населени места на територията на общината, както и в различни зони на територията на едно населено място. Зониране на населените места в общината за целите на патентния данък се извършва с наредбата по чл. 1, ал. 2.
(3) Общинският съвет определя размера на данъка при съобразяване на следните критерии: местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.
(4) Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето.

Чл. 61л. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4.
(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.
(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.
(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, през течение на годината се промени обстоятелство, свързано с определянето на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение № 4 през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 4, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение № 4.
(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон и продължаване на дейността приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4.
(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4, се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съответно на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 61м. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 – 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;
3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 – 15, 18 – 20, 25, 27 – 29 и 31 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
4. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
(2) Независимо от чл. 61л, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл. 61н. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.
(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал. 1 и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г. ) Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.
(4) Лицата подават данъчна декларация по ал. 1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2.

Чл. 61о. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г.) (1) Данъчните декларации по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването й се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Столичната община.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

Чл. 61п. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:
1. за първото тримесечие – до 31 януари;
2. за второто тримесечие – до 30 април;
3. за третото тримесечие – до 31 юли;
4. за четвъртото тримесечие – до 31 октомври.
(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н, а когато декларация не е подадена – в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването й.
(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 61о, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столичната община.

Раздел VII.
Туристически данък (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 61р. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) С туристически данък се облагат нощувките.
(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 31 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 61с. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г., доп. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Министерството на туризма непосредствено след изтичане на календарния месец, както и след изтичане на текущата година, предоставя автоматизирано по електронен път на Министерството на финансите необходимите данни от Единната система за туристическа информация чрез системата за обмен на информация, поддържана в изпълнение на чл. 5а.
(4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г. – ДВ, бр. 30 от 2012 г.) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.
(5) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г. – ДВ, бр. 30 от 2012 г.) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:

Р = (РДхПКхДх30/100) – ДД,

където:
Р е разликата за внасяне;
РД – размерът на данъка по ал. 1;
ПК – пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;
Д – брой дни в годината;
ДД – сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

(6) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данните по ал. 3 се предоставят от Министерството на финансите на общините в срок до три дни след получаването им от Министерството на туризма:
1. чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община, или
2. чрез предоставен оторизиран достъп на съответната община до получената информация от Единната система за туристическа информация.
(7) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

Чл. 61т. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.

Раздел VIII.
Данък върху таксиметров превоз на пътници (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

Чл. 61у. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от този закон.
(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.

Чл. 61ф. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в граници от 300 лв. до 1000 лв. в срок до 31 октомври на предходната година.
(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.

Чл. 61х. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.

Чл. 61с. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г., доп. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Министърът на туризма непосредствено след изтичане на календарния месец, както и след изтичане на текущата година, предоставя на общините необходимите данни от Единната система за туристическа информация по реда на чл. 51, ал. 3.
(4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г. – ДВ, бр. 30 от 2012 г.) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.
(5) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г. – ДВ, бр. 30 от 2012 г.) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:

Р = (РДхПКхДх30/100) – ДД,

където:
Р е разликата за внасяне;
РД – размерът на данъка по ал. 1;
ПК – пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;
Д – брой дни в годината;
ДД – сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

(6) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данните по ал. 3 се предоставят от Министерството на финансите на общините в срок до три дни след получаването им от Министерството на туризма:
1. чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община, или
2. чрез предоставен оторизиран достъп на съответната община до получената информация от Единната система за туристическа информация.
(7) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

Чл. 61ч. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) (Попр. – ДВ, бр. 80 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61ф;

БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) (Попр. – ДВ, бр. 80 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Чл. 61ш. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Данъкът по чл. 61ф се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Чл. 61щ. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Възстановяване на надвнесен данък по чл. 61ч, ал. 2 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Глава трета
МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел I
Такса за битови отпадъци

Чл. 62. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) (1) Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината.
(2) Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) Таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 65. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г.) Когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 64 подават декларация в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота до 30 ноември на предходната година. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 30-дневен срок от датата на придобиването им.
(2) В декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината, съобразно обявената от общинския съвет честота за извозването на битовите отпадъци.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато лицето не е подало декларация в срок, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, то заплаща годишната такса върху данъчната оценка по чл. 20 и 21. От размера на дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат лихви съгласно сроковете за плащане.

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) (1) Дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват:
1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1;
2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2;
3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г. ) Всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране. В план-сметката по изречение първо се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.
(2а) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) В необходимите разходи по ал. 1 се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.
(3) План-сметката за годината:
1. (В сила от 03.11.2017 г.) се изготвя по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет;
2. се одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на план-сметката заедно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс; в случай че законът за държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до 15-и януари;
3. подлежи на проверка от Сметната палата.
(4) Разходите от план-сметката по ал. 2 се финансират със средства от таксата за битови отпадъци и от други източници при спазване на изискванията, приложими за съответния източник на финансиране. Други източници на финансиране са средства от Оперативна програма „Околна среда“, от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и от други публични източници, както и приходите на общината от оползотворяване на битови отпадъци и другите общински средства и приходи, различни от приходите от таксата за битови отпадъци.
(5) Разходите за контрол по чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците по отношение на битовите отпадъци и разходите за почистване на нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци и тяхното третиране се включват в план-сметката по ал. 3 и могат да се финансират със средствата от таксата за битови отпадъци.
(6) С разходите за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62, които са за сметка на други източници на финансиране, се намалява общата стойност на разходите по предоставяне на услугите по чл. 62 за определяне на таксата за битови отпадъци.
(7) Обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини, се включват в план-сметката като разход за дейности по ал. 1, т. 2 за годината, в която подлежат на превеждане от общината по съответната сметка. Натрупаните средства от обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини, са друг източник на финансиране на разходите от план-сметката в годината на извършване на съответния разход.
(8) Средствата за придобиване на актив, чиято стойност надвишава стойностния праг на същественост, приет от общината, и който се очаква да бъде използван през повече от една календарна година, се разделят на срока на използване на актива и в план-сметката се включва съответстващата за календарната година част от тези средства. Не се включват в план-сметката за сметка на таксата за битови отпадъци средства за придобиване на актив, които се финансират с публични средства по проект, програма или процедура с изключение на съфинансирането от общината.
(9) Неусвоените от предходната календарна година средства от таксата за битови отпадъци са друг източник за финансиране на разходите по ал. 2 при изготвяне на план-сметката по ал. 3. Приходите от глоби и имуществени санкции по Закона за управление на отпадъците, наложени във връзка с нерегламентирано изхвърляне или третиране на битови отпадъци, са друг източник за финансиране на разходите от план-сметката по ал. 3.
(10) В случай че общината използва други общински приходи за покриване на действително направени разходи, надхвърлящи предвидените в план-сметката за предходната година разходи за сметка на таксата за битови отпадъци, се допуска включване на тези разходи в план-сметката по ал. 3 за сметка на таксата за битови отпадъци. Включването на разходи в план-сметката по ал. 3 за сметка на таксата за битови отпадъци по изречение първо в случаите на придобиване на активи по ал. 8 е в размер на разликата между предвидените в план-сметката за предходната година разходи и преизчислената по реда на ал. 8, съответстваща за предходната година част от действително направените разходи. Изречение първо не се прилага в случаите по чл. 8, ал. 4.
(11) Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че в план-сметка за предходна година са включени разходи, които не са разходи за дейности по предоставяне на услуга по чл. 62, план-сметката, която предстои да приеме общинският съвет, се коригира в намаление със стойността на тези разходи. Размерът на коригираните разходи е за сметка на други приходи на общината.
(12) Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че средства от такса за битови отпадъци са изразходвани през предходна година за дейности, различни от тези по предоставяне на съответната услуга по чл. 62, план-сметката, която предстои да приеме общинският съвет, се коригира в намаление със стойността на използваните не по предназначение средства и тези разходи са за сметка на други приходи на общината.
(13) Разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година се определят общо и за всяка услуга по чл. 62, като разходите за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62, отразени в план-сметката по ал. 3, се намаляват с разходите, които са за сметка на други източници на финансиране, и се коригират със сумите по ал. 11 и 12.

Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) (1) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците.
(2) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Размерът на таксата за единица основа се определя в евро за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката.
(4) Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.
(5) Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.
(6) Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. Решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа и мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите по ал. 5 – и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци.
(7) Преди внасяне за разглеждане на заседание на общинския съвет проектът на наредба по чл. 9 се публикува за обществено обсъждане по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Заедно с проекта на наредба по чл. 9 на интернет страницата на съответната община се публикува и решението по ал. 6.
(8) Основите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, които общинският съвет може да приеме, са:
1. за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране:
а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;
б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;
в) брой ползватели на услугата в имота;
2. за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации:
а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;
б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;
в) брой ползватели на услугата в имота;
3. за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината:
а) брой ползватели на услугата в имота;
б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.
(9) Общинският съвет може да приеме различни основи за отделните населени места, за отделните зони в тях, за селищните образувания, за различните категории задължени лица и за отделните услуги по чл. 62, като бъдат посочени изрично мотивите за различните основи.
(10) При приемане на основа индивидуално определено количество битови отпадъци за имота чрез торби с определена вместимост и товароносимост същите се закупуват от задължените лица по ред, определен в наредбата по чл. 9. С наредбата по чл. 9 общинският съвет може да определи минимален брой торби, които да бъдат закупени от задължено лице за календарна година, съобразен с извършения анализ за минималното количество битов отпадък, генерирано от един ползвател на услугата в дадено населено място, селищно образувание или зона. Когато закупените за годината торби надхвърлят действително изразходваните през годината, останалите торби се използват през следващата година, като се приспаднат от определения за нея минимален брой и се заплаща само разликата.
(11) При приемане на основа:
1. „брой ползватели на услугата в имота“ или „разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот“ общинският съвет при определяне на размера на таксата за битови отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно населените места в общината и отделните зони в тях, вида на имота, неговото предназначение и вида на извършваната в имота икономическа дейност;
2. „индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост“ или „количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране“ общинският съвет при определяне размера на таксата за битови отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно вида на битовия отпадък.
(12) Начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци при прилагане на основите по ал. 8 се определя с наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1.
(13) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Обстоятелствата, които имат значение за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ал. 12, както и всяка тяхна промяна, могат да бъдат установявани служебно и/или чрез подаване на декларация от лицата по чл. 64 и чл. 67, ал. 15 по образец, ред и срок, определени в наредбата по чл. 9.
(14) (Отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(15) Управителят или председателят на управителния съвет на етажната собственост ежегодно до 31 октомври подава справка по образец, определен в наредбата по чл. 9, за броя на ползвателите по имоти в етажната собственост.
(16) Кметът на общината организира събирането и поддържането на информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината, както и на друга информация, определена в наредбата по чл. 9, в срок до 31 октомври, в случаите по ал. 8, т. 1, буква „в“, т. 2, буква „в“ и т. 3, буква „а“.
(17) Кметът на общината осигурява необходимата информация и създава условия за прилагане на основите по ал. 8, т. 1, букви „а“ и „б“ и т. 2, букви „а“ и „б“, с изключение на случаите по ал. 5, в срок до 31 декември на предходната година.
(18) Общият размер на начислените задължения за текущата година на лицата по чл. 64 следва да е не по-голям от разходите за сметка на таксата за битови отпадъци от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13.

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) (1) Не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината.
(2) Когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2 общинският съвет не е одобрил план-сметката, размерът на таксата за годината се определя, като разходите за сметка на такса битови отпадъци за предходната година се коригират по реда на чл. 66, ал. 13 и се разпределят в съответствие с последно одобрените видове основи по чл. 67, ал. 8. Разходите за обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците се включват в съответстващия им за текущата година размер.

Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл. 62, както и за сроковете за плащане.

Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.)

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) Не се събира такса за:
1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;
2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота;
3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Чл. 71а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната.

Чл. 71б. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) (1) Ежегодно в срок до 15 февруари на интернет страницата на общината във формат, определен с наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1, се публикуват информация и данни за:
1. одобрената план-сметка по видове услуги по чл. 62;
2. приетите основи за изчисляване на таксата за битови отпадъци и размера на таксата за единица основа за текущата година;
3. отчетените разходи за предходната година по видове услуги по чл. 62 и по бюджетни показатели съгласно утвърдената от министъра на финансите единна бюджетна класификация за съответната година, както и друга информация и данни за отчетените разходи за предходната година в съответствие с приетата от общинския съвет основа;
4. отчетените количества събрани и третирани битови отпадъци за предходната година.
(2) Ежегодно в срок до 31 март Националното сдружение на общините в Република България публикува обобщената информация по ал. 1 по общини, по области и на национално ниво.

Чл. 71в. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) Декларациите по този раздел могат да се подават и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Раздел II
Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади,
улични платна, панаири и терени с друго предназначение

Чл. 72. Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

Чл. 73. (1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.
(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 75. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 79. (1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.
(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 80. Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Раздел III.
Такси за лагери и социални услуги, финансирани от общинския бюджет (Загл. изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г., загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.)

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.)

Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 83. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 84. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).
(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 85. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 86. (1) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Лицата, ползващи социални услуги, финансирани от общинския бюджет, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.

Чл. 87. (1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).
(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).
(4) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).
(5) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 88. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 89. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 90. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) За настаняване в заведение или помещения за отрезвяване се събира такса на ден.

Чл. 92. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число, а тези по чл. 86 – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Раздел IV.
Туристическа такса (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 93а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 94. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 95. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 96. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 97. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Раздел V.
Такси за добив на кариерни материали (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 98. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 99. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 100. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 101. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 102. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 103. (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Раздел VI
Такси за технически услуги

Чл. 104. Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

Чл. 105. Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.

Чл. 106. Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.

Чл. 107. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Размерът на таксите за технически услуги се определя съгласно чл. 7, 8 и 9:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на скица за недвижим имот;
2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване;
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца;
4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:
а) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.);
б) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.);
5. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство;
6. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях;
7. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия – маси, павилиони, кабини и други;
8. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.

Чл. 108. Не се заплаща такса за технически услуги при:
1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;
2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;
3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;
4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;
5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;
6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищнорегулационен план и за техникоустройствени мероприятия;
7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;
8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.

Чл. 109. (1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.
(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер.

Раздел VII
Такси за административни услуги

Чл. 110. (1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за наследници;
2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за идентичност на имена;
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт;
5. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.);
6. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за семейно положение;
7. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за родствени връзки;
8. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес;
9. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България;
10. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност;
11. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина;
12. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за всички други видове удостоверения по искане на граждани;
13. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за преписи от документи.
(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:
1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;
2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;
3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него;
4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;
5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;
6. поддържане на регистъра на населението;
7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;
8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

Чл. 112. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса.

Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм. и доп., бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 106 от 2004 г., бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.).

Чл. 114. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 106 от 2004 г., бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.).

Чл. 115. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Предишен текст на чл. 115 – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За целите на комплексното административно обслужване за изискване и получаване на информация по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се заплаща такса.

Чл. 115а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Размерът на таксата за всяка административна услуга трябва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, включително необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и разходвано работно време.
(2) Административните разходи по ал. 1 не могат да надвишават 20 на сто от размера на таксата.

Раздел VIII.
Такса за притежаване на куче (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.
(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 117. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.

Чл. 118. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.
(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

Чл. 119. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Раздел IX
Такси за гробни места

Чл. 120. (1) (Доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат еднократно такси, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) до 15 години;
2. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за вечни времена;
3. за ползване на семейни гробни места:
а) (отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.);
б) (отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.);
4. за придадени по регулация маломерни гробни места – съответната част от таксата, определена за гробното място.
(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2 , намалени с 50 на сто.

Чл. 121. Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.

Раздел X
Такса за охрана и опазване на земеделски имоти

Чл. 122. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

Глава четвърта
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лева, а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.
(4) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 13, както и при деклариране на неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса битови отпадъци, на лицата по чл. 64 се налага глоба в размер от 10 до 400 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 3000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 15 на управителя или председателя на управителния съвет се налага глоба в размер от 50 до 1000 лв.

Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.).
(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.

Чл. 125. При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.

Чл. 126. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 126а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лице, което не подаде декларация по чл. 61н или не я подаде в срок, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 61н, водещи до определяне на патентен данък в по-малък размер или до освобождаване от патентен данък, се наказва с глоба до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 127. (1) (Предишен текст на чл. 127 – ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 119 от 2002 г.) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.

Чл. 128. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината, постъпват в приход на бюджета на общината.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За маловажни случаи на административни нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение.
(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се предава за събиране.

Чл. 129. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 5а, ал. 1 и 2 виновното длъжностно лице се наказва с глоба от 500 до 2500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 5000 лв. Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 130. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) (1) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 16 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв. за всяка година, за която липсва информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината.
(2) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 17 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв.
(3) За неизпълнение на задължението по чл. 71б, ал. 1 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв.
(4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

• 1. По смисъла на този закон:
  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) „Предприятия“ са лицата по смисъла на Закона за счетоводството.
  2. „Основно жилище“ е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.
  3. „Семейство“ са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.
  4. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  5. „Пазарна стойност“ е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.
  6. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  7. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) „Битови отпадъци“ са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
  8. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Едрогабаритни“ са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за събиране на битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.
  9. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Съдове за събиране на битови отпадъци“ са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.
  10. „Редовни автобусни линии“ са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.
  11. „Личен доход“ са всички доходи на лицата с изключение на:
  а) (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) добавката за чужда помощ на лицата с намалена работоспособност или вид и степен на увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ;
  б) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) сумите, които лицата, ползващи социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, получават като възнаграждение в трудовотерапевтичен процес;
  в) помощите, определени с акт на Министерския съвет;
  г) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) даренията с хуманитарна цел, направени на лицата, ползващи социални услуги за резидентна грижа;
  д) (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет.
  12. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) „Прилежащ терен“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.
  13. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
  14. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
  15. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „Пълните разходи“ включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.
  16. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Основа“ е показател, на базата на който се разпределят разходите за сметка на таксата за битови отпадъци от одобрената план-сметка към задължените лица. За целите на определяне на таксата за битови отпадъци мерната единица за основата количество битови отпадъци е килограм или литър.
  17. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „Отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.
  18. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  19. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) „Застрахователна стойност“ на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта.
  20. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) „Оценката по счетоводни данни“ по чл. 33, ал. 1, т. 6 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.
  21. (нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) „Поземлени имоти“ са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.
  22. (нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
  23. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Оборот“ за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.
  24. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Обект“ за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:
  а) (изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) местата за настаняване;
  б) заведенията за хранене и развлечения;
  в) магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна;
  г) ателиетата, работилниците и други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим имот.
  25. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Работно място“ е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.
  26. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Развлекателни игрални автомати“ са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.
  27. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) „Места за настаняване“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.
  28. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Нетна търговска площ“ е площта в съответния търговски обект, в т.ч. щандовете, която е достъпна за купувачите.
  29. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) „Заведения за хранене и развлечения“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма.
  30. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Бюфет, павилион, каравана“ са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.
  31. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Съоръжение“ във връзка с прилагането на т. 35 от приложение № 4 е всеки отделен уред (машина), който се използва пряко в дейността (перална машина, гладачна преса, сушилна машина и други).
  32. (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г.)
  33. (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
  34. (нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) „Нощувки“ са нощувките в местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
  35. (нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Електрически автомобили“ са леки автомобили по смисъла на § 6, т. 12, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене.
  36. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „Молитвен дом или храм“ е понятие по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.
  37. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „Манастир“ е понятие по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.
  38. (нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) „Таксиметров превоз на пътници“ е понятие по смисъла на Закона за автомобилните превози.
  39. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Масово разпространени отпадъци“ са отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
  40. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Притежател на отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
  41. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Причинител на отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
  42. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Събиране на битови отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
  43. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Транспортиране на битови отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
  44. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Третиране на отпадъци“ са дейностите по смисъла на § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
  45. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Ползватели на услугата в имота“ са:
  а) за граждани – собственици, и/или лица с учредено вещно право на ползване и/или наематели и/или лица с настоящ адрес в недвижимия имот, и/или обитатели по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, и/или лица, които пребивават в имота на друго основание;
  б) за предприятия – собственици, и/или лица с учредено вещно право на ползване, и/или концесионери, и/или наематели, и/или лица, на които имотите са предоставени за управление, и/или заети и наети от предприятията лица, и/или лица, които пребивават в имота на друго основание.
  46. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) „Дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 62, т. 2“ за целите на чл. 71 включва само дейността по третиране на битови отпадъци, необхванати в управление на масово разпространените отпадъци, от всички дейности, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 2 и включени в услугата по чл. 62, т. 2.
  47. (нова – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г.) „Пълна товароподемност (дедуейт)“ е разликата в тонове между водоизместимостта на кораба във вода с относително тегло 1,025 при товарната водолиния, съответстваща на летния надводен борд, и теглото на празния кораб, равняващо се на водоизместимостта на кораба без товар, гориво, смазочни масла, баластни води, прясна вода и котелна вода в танковете, провизии и без пътници, екипаж и техните вещи.

  § 1а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Студентските общежития по смисъла на Закона за висшето образование се приравняват на жилищни имоти за целите на този закон.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

• 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Данъчно задължените лица по чл. 11 подават декларация за всеки имот до общината по местонахождението му чрез общината по местоживеенето си в срок до 31 май 1998 г.
  (2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Гражданите, които нямат местоживеене на територията на Република България, подават декларация в Регионалната данъчна дирекция – София.
  (3) Гражданите, подали декларация до 31 март 1998 г., ползват допълнително намаление от 5 на сто от размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.

  § 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 1998 г., в сила от 08.09.1998 г.) Гражданите плащат данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г., както следва: 50 на сто до 30 септември, 25 на сто до 31 октомври и 25 на сто до 30 ноември.
  (2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 1998 г., в сила от 08.09.1998 г.) Гражданите, платили до 30 септември данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за цялата 1998 г., ползват отстъпка от 5 на сто. Същата отстъпка ползват и гражданите, които са получили съобщение след този срок, ако заплатят целия размер на данъка и таксата за битови отпадъци в 30-дневен срок от получаването на съобщението. В същия срок не се дължи лихва за закъснението.
  (3) Допълнителният данък за 1998 г. се плаща в срок до 30 ноември 1998 г.

  § 3а. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) (1) Търговците, които са подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на облагане с патентен данък от 1 януари 2009 г., а декларацията по чл. 61н се подава в срок до 1 април 2009 г.
  (2) Първата вноска от патентния данък се внася до 1 април 2009 г.
  (3) На предплатилите търговци, внесли годишния патентен данък в срока по ал. 2, се прави отстъпка от 5 на сто.

  § 4. Този закон се прилага, ако е по-благоприятен, и по отношение на откритите до влизането му в сила наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но не са обложени с данък върху наследствата.

  § 4а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Разпоредбите на този закон за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се прилагат и за лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане от 50 до 100 на сто.

  § 4б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) За започналите и неприключили към 31 декември 2010 г. включително производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, се прилага досегашният ред.

  § 4в. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2019 г., в сила от 20.04.2019 г.) (1) За 2019 г. за жилищните имоти по чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г. се прилага размерът на данъка както за всички останали недвижими имоти, определен в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка в съответната наредба по чл. 1, ал. 2.
  (2) Данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., се преизчислява служебно и дължимият данък се съобщава на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък.
  (3) След преизчисляване на дължимия данък върху недвижимите имоти за 2019 г. надвнесените от данъчно задължените лица суми за данък, определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  § 5. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.) се създава чл. 10а:
  „Чл. 10а. Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.“

  § 6. Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г. и бр. 104 от 1996 г.) се отменя.

  § 7. В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 25 последното изречение се заличава.
  2. В чл. 29, ал. 1, изречение първо думите „и местни“ се заличават.

  § 8. Членове 10 и 11 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 и 61 от 1997 г.) се отменят.

  § 9. В Закона за нотариусите (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) в чл. 96 ал. 3 се отменя.

  § 10. В чл. 15 от Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава ал. 5:
  „(5) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 100 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под „50“, и към по-голямото число, ако последните две цифри са „50“ или над „50“. Размерът на данъка се закръглява на цели 10 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от „5“, и към по-голямото число, ако последната цифра е „5“ или по-голяма от „5“.“

  § 11. Министерството на вътрешните работи при издаване на регистрационен талон на моторното превозно средство вписва в него и мощността на двигателя в киловата (конски сили).

  § 12. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г. и отменя Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г., попр., бр. 10 от 1952 г., изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и 87 от 1995 г., бр. 14 от 1996 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 20 и 37 от 1996 г., бр. 58 от 1996 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 89 и 93 от 1996 г. и бр. 55 от 1997 г.).
  __________
  Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 27 ноември 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

Приложение № 1
(Изм. и доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1999 г.,отм., бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г.)

Приложение № 2

(Изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. )

Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти

1. Общи положения

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя в евро и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти.

Чл. 2. Недвижимите имоти или части от тях се оценяват, без да се отчита влиянието на ограничения и тежести.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 5-дневен срок от подаване на искане по образец.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец. Когато се иска издаване на удостоверение за данъчна оценка на незавършено строителство, към искането се прилага констативен протокол на общинската (районната) администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строежа, издаден не по-рано от 3 месеца преди датата на искането.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Издадените до 30 юни на текущата година удостоверения за данъчна оценка на основание чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са валидни до тази дата, а издадените след тази дата – до края на текущата година. Когато данъчните задължения за имота са платени за цялата година и това обстоятелство е вписано в удостоверението, то е валидно до края на текущата година независимо от датата на издаването му. Удостоверенията за данъчна оценка на незастроени земеделски земи са валидни до края на текущата година.

1. Данъчна оценка на сградите

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула:

ДО = БС x К _м x К _и x К _х x К _в x К _о x ПЛ, където:

ДО е данъчната оценка в евро;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в евро;

К _м – коефициент за местоположение;

К _и – коефициент за инфраструктура;

К _х – коефициент за индивидуални характеристики;

К _в – коефициент за височина;

К _о – коефициент за овехтяване;

ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м.

Чл. 5. (1) Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Конструкциите на сградите са посочени в таблица № 1.

(3) Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определя съгласно таблица № 2.

(4) За следните обекти в жилищни блокове базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на апартаменти, както следва:

1. мезонети и ателиета – 100 на сто; ;
2. гаражи – 80 на сто.

(5) За следните обекти върху терени за жилищно строителство базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на къщите, както следва:

1. гаражи – 85 на сто;
2. обори, хамбари, навеси с оградни стени и други подобни – 60 на сто;
3. навеси без оградни стени – 40 на сто.

(6) За следните нежилищни обекти базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва:

1. гаражи и складове – 80 на сто;
2. навеси с оградни стени – 60 на сто;
3. навеси без оградни стени – 40 на сто.

(7) Самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно.

(8) Стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност.

Чл. 6. (1) Коефициентът за местоположение (К _м ) се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата:

1. по таблица № 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10;

Таблица № 3

(Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) )

2. за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира – магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения;
3. по таблица № 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот (парцел) административни сгради към тях:

Таблица № 4

(Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

а) под производствени (промишлено производство) обекти се разбира – за производствени цели, включително и производство и разпределение на пара, сгъстен въздух и газове, производство, трансфер и разпределение на електроенергия, помпени и водопречиствателни станции, хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция;

б) под селскостопански обекти се разбира – сгради за животновъдство и птицевъдство, сгради за растениевъдство, осеменителни станции, люпилни, фуражни и хранителни кухни, ветеринарни филтри, складове и навеси за съхранение на селскостопанска продукция, силози, екарисажи;

в) сгради с благоприятно местоположение са тези, които отговарят на над 50 на сто от следните условия: сградата се намира в границите на населеното място; в близост (до 1 км) от републиканската пътна мрежа, жп. гари и пристанища; обособени производствени (промишлени, търговски или селскостопански) зони.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за националните курорти и вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 50 на сто, с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в ал. 5.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за курорти от местно значение и за вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в ал. 5.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Категорията на населеното място се определя с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), утвърден с Решение № 565 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 73 от 1999 г.), с изключение на Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и населените места, посочени в ал. 5.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Като населени места в I (първа) категория се групират следните населени места:

1. 1-ва група – Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Хасково, Шумен, Банско, Несебър, Созопол;
2. 2-ра група – Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Силистра, Смолян, Разград, Търговище, Ямбол, Айтос, Карнобат, Нова Загора, Севлиево, Харманли, Троян, Панагюрище, Пещера, Асеновград, Радомир, Самоков, Казанлък, Раднево, Чирпан, Попово, Козлодуй, Кранево, Балчик, Бяла (област Варна), Велинград, Кюстендил, Сандански, Китен, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас, Хисаря, Царево.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Под вилни зони се разбира вилни зони с одобрени застроителни и регулационни планове.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет. До приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината.

Чл. 7. Коефициентът за инфраструктура (К _и ) се определя, като към единица се прибави значението на елементите по таблица № 5:

К _и = 1 + А + Б + В + Г + Д + Е.

1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
2. когато сградата не е включена към електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в квартала е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под квартал се разбира част от населеното място, ограничено от уличнорегулационни линии (или улици, там където няма одобрен регулационен план), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците. Коефициентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т.е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата.

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Коефициентът за индивидуални характеристики (К _х ) се определя, като към единица се прибавят следните корекции:

К _x = 1 + кк ₁ + кк ₂ , където:

1. кк ₁ е корекция за разположение във височината на обекти, в жилищни и предимно жилищни сгради:

а) когато обектите по т. 1 са разположени на последния етаж в сгради на два и повече етажа, корекцията кк ₁ се намалява с 0,05;

б) за ателиета, гаражи, мазета и тавани корекцията кк ₁ е нула;

2. кк ₂ – корекция за физическо състояние на обекта:

а) под лошо физическо състояние се разбира щети, причинени от бедствия, аварии и др., вследствие на които физическото състояние на обекта се е влошило значително; значението на корекцията се установява след оглед и съставяне на протокол, в който са описани щетите;

б) за останалите случаи кк ₂ е равна на нула.

3. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

Чл. 9. (1) Коефициентът за височина (К _в ) се определя за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от четири метра, по следната формула:

К _в =(В – 3) ^0.05 ,

където В е фактическата височина на етажа в метри, с точност до половин метър.

(2) Коефициентът се изчислява с точност до третия знак след десетичната запетая.

(3) За останалите обекти коефициентът има значение единица.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Коефициентът за овехтяване (К _о ) се определя по следната формула:

К _о = [100 -(БГ – 5) x ПР]/100,

където:

БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката (цяло число);

ПР – годишен процент на овехтяване на сградите по вид конструкция в процент:

(2) До петата година от завършване на сградата коефициентът има значение единица.

(3) Коефициентът за овехтяване не може да бъде по-малък от 0,65 за сгради или части от тях с паянтови или полумасивни конструкции, по-малък от 0,75 за М1 и М2 и по-малък от 0,85 за М3.

Чл. 11. (1) Площта (ПЛ) (бруто площ, разгънатата застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от: външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда).

(2) Площта на мазетата или таваните се определя, както следва:

1. тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти;
2. шестдесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти.

(3) Определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи.

(4) Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена съгласно ал. 2.

III. Данъчна оценка на незавършено строителство

Чл. 12. (1) Незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) до нулев цикъл – 37 на сто;
2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) до груб строеж – 63 на сто.
3. (отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(2) Данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта (вкл. идеални части от общите части на сградата) към бруто площта на сградата по проект.

1. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи)

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула:

ДО = БС x К _м x К _и x К _у x К _з x ПЗ + ДП,

където:

ДО е данъчната оценка в евро;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в евро;

К _м – коефициент за местоположение съгласно табл. № 3;

К _и – коефициент за инфраструктура;

К _у – коефициент за устройствена зона;

К _з – коефициент за застроеност;

ПЗ – площта на земята, включително застроената площ в кв.м;

ДП – данъчната стойност на подобренията.

(2) Данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им.

Чл. 14. (1) Данъчната базисна стойност за земите е 0,80 лева за един квадратен метър.

(2) Данъчната базисна стойност за 1 кв.м незастроени места в строителните граници на населените места, определени с подробен градоустройствен план, е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII категория се увеличава, както следва:

1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория – с 10 на сто;
2. при разстояние до 15 км от населеното място от втора категория – с 5 на сто.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 50 на сто с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и във вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

Чл. 15. Коефициентът за инфраструктура (К _и ) се определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. № 10.

К _и = 1 + А + Б + В + Г

1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
2. когато имотът не е свързан с електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в района е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под район се разбира част от населеното място (населено място е цялата територия, определена със землищната граница), ограничена от улици (пътища), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците (пътищата).

Чл. 16. (1) Коефициентът за устройствена зона (К _у ) се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както следва:

1. централна зона, К _у = 1,10;
2. производствени, предимно производствени и специално производствени зони, К _у = 0,90, а земи, заети от селскостопански дворове, К _у = 0,80;
3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване, паркове, зелени площи, за спорт и други), К _у = 1,00.

(2) Коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не се обособяват такива зони.

Чл. 17. Коефициентът за застроеност (К _з ) се определя по следния начин:

1. при процент на застрояване до 40 на сто, както и за незастроени земи коефициентът има значение единица. Процентът на застрояване се получава, като се раздели застроената площ на площта на имота (парцела);
2. при процент на застрояване над 40 на сто – по следната формула:

К _з = 2 – 1.01 ^{(ПЗ – 35)} ,

където ПЗ е процентът на застрояване.

3. при процент на застрояване 100 на сто – К _з = 0,10;
4. коефициентът се изчислява с точност до втория знак след десетичната запетая.

Чл. 18. (1) Данъчната стойност на подобренията (ДП) е сума от оценките на отделните подобрения.

(2) Оценката на всяко едно подобрение се определя като произведение от количествената му характеристика и следните стойности:

1. за трайни луксозни настилки (без обикновените мозаични, бетонни и глинени и други плочи) за 1 кв.м – 35 лв.;
2. за масивни огради (тухлени, бетонни, метални, смесени) и подпорни стени за 1 кв.м (дължина по височина) – 8 лв.;
3. за спортни площадки с трайна настилка за 1 кв.м – 15 лв.;
4. за басейни, трайно прикрепени към земята, за 1 куб.м – 23 лв.;
5. за паркинги за обществено ползване за кв.м:

а) зелени и с нетрайни настилки – 8 лв.;

б) всички останали – 15 лв.

1. Данъчна оценка на земеделски земи

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Данъчната оценка на земеделските земи се определя въз основа на данъчната базисна стойност за един квадратен метър, в зависимост от начина на трайно ползване и категорията, коефициента за местоположение и площта, по следната формула:

ДО = БС x К _м x ПЗ,

където:

ДО е данъчната оценка в евро;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в евро;

К _м – коефициент за местоположение;

ПЗ – площта на земята в кв.м.

(2) Данъчната оценка на гори върху земеделски земи се определя като за земеделски земи с трайни насаждения.

(3) Когато се налага да се оценят земи от горския фонд, те се оценяват като гори върху земеделски земи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът месторастене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя по следната таблица:

където:

Римските цифри са горскорастителен пояс;

* – месторастене;

А – много бедна земя; B – бедна; С – средно богата; D – богата;

Цифрите: 0 – много сухо; 1 – сухо; 2 – свежо, и 3 – влажно.

Чл. 20. Базисната данъчна стойност (БС) се определя в левове за един квадратен метър земеделска земя съобразно категорията на земята и начина на трайното ползване:

1. при неполивни условия по следната таблица:

(Изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

2. при поливни условия – базисната данъчна стойност по т. 1, умножена с 1,20.

Чл. 21. Базисната данъчна стойност на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение (К _м ), който се образува, като към единица се прибавят следните корекции (К _м = 1 + к ₁ + к ₂ + к ₃ ):

1. корекция за местоположение спрямо строителните граници на населеното място, в землището на което се намира имотът (к ₁ );

2. корекция за местоположение спрямо пътната мрежа с трайна настилка /к ₂ /:

3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) корекция, отчитаща категорията на населеното място, в землището на което се намира имотът (к _з ):

1. Данъчна оценка на правото на строеж

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Данъчната оценка на правото на строеж (ДОПС) се определя в евро по следната формула:

ДОПС = РЗП x 0,25 x БС x К _м x К _и x К _с ,

където:

РЗП е разгънатата застроена площ на сградата в кв.м;

БС – базисната данъчна стойност в зависимост от конструкцията и предназначението на сградата. Ако конструкцията е неизвестна, се приема М2. За предназначение се приема преобладаващото (над 50 на сто);

К _м – коефициент за местонахождение според предназначението;

К _и – коефициент за инфраструктура, определен съгласно раздел IV; при учредяване право на строеж върху земеделски земи Ки се определя по същия начин;

К _с – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.

К _c = (1 – 1,05 ^-n ),

където „n“ е броят години, за които е учредено правото. За над 100 години коефициентът приема значение единица.

VII. Данъчна оценка на правото на ползване

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Данъчната оценка на вещното право на ползване (ДОПП) се определя в евро по следната формула:

ДОПП = ДО x К _с ,

където:

ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в евро, върху който се учредява правото;

К _с – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.

К _с = (1 – 1,05 ^-n ),

където „n“ е броят години, за които е учредено правото. Коефициентът не може да бъде по-голям от 0,900.

(2) Когато правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта на ползвателя, а ако те са повече от един – възрастта на най-младия. Когато ползвателят е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Когато е учредено право на ползване на предприятие за неопределен срок, коефициентът, отчитащ срока, е 0,900.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случаите, в които е необходимо да се получи текуща оценка на правото на ползване броят години „n“ се определя за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.

Чл. 24. Данъчна оценка на правото на собственост при учредено вещно право на ползване се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.

Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1
(Ново – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г., отм., бр. 45 от 2002 г., в сила от 1.01.2002 г.)

Приложение № 4 към глава втора, раздел VI

(Ново – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 1998 г., в сила от 08.09.1998 г.)

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ и се отнася за всички плащания на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, извършени след 1 септември 1998 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

§ 51. За определяне на пътния данък, дължим от собствениците на превозни средства по чл. 61в, които са регистрирани за движение към датата на влизане в сила на този закон, се използват данните от свидетелството за регистрация на пътното превозно средство.
§ 52. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъкът върху превозните средства и пътният данък за 2002 г. се заплащат на две равни вноски в следните срокове: първата вноска – от 1 юни до 31 август, и втората – до 31 октомври. На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка 10 на сто.
§ 54. При придобиване или наследяване на пътно превозно средство до 1 май 2002 г. данъчната основа е застрахователната му стойност.
§ 55. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

§ 47. Таксата за битови отпадъци се събира от органите на данъчната администрация за срок две години от влизането в сила на този закон.
§ 48. (1) В срок до 30 ноември 2003 г. общинският съвет предоставя на съответните органи на данъчната администрация информация относно лицата, задължени да заплащат такса за битови отпадъци и дължимите от тях суми. Информацията се предоставя във вид на електронен документ и при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис или в одобрен от министъра на финансите унифициран формат на електронен и хартиен носител.
(2) Ако в срока по ал. 1 информацията не бъде предоставена, данъчната администрация събира таксата в определените от общинския съвет размери и основа, действаща към 31 декември на предходната година, от данъчно задължените лица по чл. 11.
§ 51. В срок до три месеца от влизането в сила на закона, но не по-късно от приемането на общинския бюджет, общинският съвет приема наредбата по чл. 9. До приемането на наредбата определянето и администрирането на таксите се извършва по досегашния ред.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 84 от 2003 г.)

§ 18. Законът влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“ на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съответно на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., с изключение на § 2, 3, 4, 5, § 8 – в частта относно чл. 423а, ал. 1, § 12, 15, 16 и 17, а § 10 влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2002 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г.)

§ 20. Лицата с увреждания, трайно намалената работоспособност на които е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са навършили тази възраст в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по този закон пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.
§ 21. (1) Органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 г. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти, в случаите, в които няма промяна в способите на тяхното определяне.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Съобщенията по ал. 1 имат статута на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) През 2004 г. вземанията по влезлите в сила актове по ал. 2 се събират от данъчната администрация по реда на Данъчния процесуален кодекс.
§ 22. Таксата за битови отпадъци за 2004 г. се заплаща при условията и в сроковете по чл. 28, ал. 1 и 2.
§ 22а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г.) Надвнесените суми от данъчно задължените лица за превозните средства по досегашния чл. 61а, т. 2, 3 и 4 за периода след 1 април 2004 г. подлежат на прихващане или възстановяване от данъчната администрация по реда на чл. 112 от Данъчния процесуален кодекс.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 26. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

§ 21. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон собствениците на товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 12 т подават декларация по чл. 54, ал. 1, в която посочват технически допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването на превозното средство.
§ 22. Предприятията, задължени или избрали да прилагат Международните стандарти за финансови отчети от 1 януари 2005 г., подават декларации за същата година по чл. 17, ал. 1 за промяна в обстоятелствата в срок до 30 юни 2005 г.
§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.)

§ 27. Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграф 22, който влиза в сила от 26 октомври 2005 г. ;
2. членове 259 – 275, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.;
3. членове 56, 61 и 192, които влизат в сила от 1 октомври 2006 г.;
4. членове 52 – 54, чл. 60, чл. 67 – 76, чл. 77, ал. 3, чл. 78 – 100, чл. 112, 175, чл. 195, ал. 3, т. 2 – 4, чл. 199, ал. 4, т. 2 – 4, чл. 269, 289, 330 – 339, 342, чл. 343, ал. 5, чл. 382, ал. 1, чл. 401 и 410 и § 18, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА
(Обн. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.)

§ 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

§ 17. Навсякъде в закона думите „данъчен орган“, „данъчния орган“, „данъчният орган“ и „данъчните органи“ се заменят съответно със „служител на общинската администрация“, „служителя на общинската администрация“, „служителят на общинската администрация“ и „служителите на общинската администрация“, а думите „териториална данъчна дирекция“ и „териториалната данъчна дирекция“ се заменят съответно с „община“ и „общината“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

§ 18. В срок до 15 февруари 2006 г. собствениците на влекачи за ремарке и седлови влекачи подават декларация по чл. 54, ал. 1, в която посочват показателите, които са от значение за определянето на данъка – допустима максимална маса на състава от превозни средства, брой на осите и вид на окачването на влекача.
§ 19. За 2006 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2006 г. Когато не е определен нов размер, таксата се събира въз основа на действащия размер към 31 декември 2005 г.
§ 20. (1) За 2006 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.
(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто.
§ 21. За 2006 г. органите на Националната агенция по приходите изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Разходите за обезпечаване на процеса са за сметка на бюджета на агенцията.
§ 22. Заварените при влизането в сила на този закон данъчни и изпълнителни производства се довършват по досегашния ред.
§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО
(Обн. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

§ 28. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
1. член 45, ал. 3, чл. 47, глава четвърта, чл. 71, ал. 4, чл. 77, ал. 5,чл. 80, ал. 5, чл. 88, ал. 3, чл. 89, чл. 99, ал. 4, чл. 112 – 116, чл. 127, 137, 139 – 149, глава седемнадесета, глава двадесет и втора, чл. 254, ал. 1, т. 2, чл. 256, чл. 258, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2, 3 и 5, чл. 282, ал. 2 и § 13, т. 2, буква „б“, т. 3, т. 4, буква „в“ и т. 5 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
2. член 254, ал. 2, който влиза в сила от датата на Решението на Европейската комисия, след като бъдат предоставени сведения за сключване на споразумение между Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и бюрата на автомобилните застрахователи на държавите членки в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Директива 72/166/ЕИО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу гражданска отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и за налагане на задължение за застраховане срещу такава отговорност;
3. член 266, който влиза в сила от 11 юни 2012 г.;
4. член 282, ал. 4 и чл. 284 – 286, които влизат в сила от датата на Решението на Европейската комисия, след като бъдат предоставени сведения за сключване на споразумение между Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и компенсационните органи на държавите членки в съответствие с чл. 6, ал. 3 от Директива 2000/26/ЕО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу гражданска отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и за изменение на директиви на Съвета 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО. До влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Националното бюро на българските автомобилни застрахователи създава организацията за изпълнение на функциите като компенсационен орган;
5. член 288, ал. 2, който влиза в сила от 11 юни 2007 г. и се прилага за всички заведени претенции за обезщетение, по които към тази дата управителният съвет на Гаранционния фонд не се е произнесъл; до датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Гаранционният фонд заплаща обезщетения само когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България; Гаранционният фонд създава организацията за изпълнение на функциите на Информационен център в срок 6 месеца от влизането в сила на кодекса.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО
(Обн. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и 3, които влизат в сила в срок две години след влизането в сила на закона, и на § 4, 5, 6 и 7, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „д“ и т. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“ и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)

§ 77. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

§ 13. За 2007 г. общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2007 г. Когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.
§ 14. (1) За 2007 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 и по чл. 60, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.
(2) На предплатилите за цялата година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.
§ 15. Органите на Националната агенция за приходите изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2007 г. Средствата за обезпечаване на процеса са за сметка на бюджета на агенцията.
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 06.07.2007 г.)

§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на § 26, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, които влизат в сила от 1 юли 2007 г., и на разпоредбата на § 27, която влиза в сила от 1 януари 2008 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

§ 18. Общинският съвет определя размера на местните данъци до 29 февруари 2008 г. В случай че в този срок не е определен размерът за местните данъци, за 2008 г. се прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона, а за патентния данък – размерите, които са били в сила за 2007 г.
§ 19. До определяне на размера на местните данъци от общинския съвет за 2008 г. данъкът при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.
§ 20. (1) За 2008 г. първата и втората вноска по чл. 28, ал. 1, съответно първата вноска на данъка по чл. 60, ал. 1, се внасят от 31 март до 30 юни.
(2) На предплатилите за цялата година в сроковете по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.
§ 21. Министърът на финансите до 29 февруари 2008 г. утвърждава образец на декларацията по чл. 61н, ал. 1.
§ 22. За 2008 г. лицата, които се облагат с патентен данък, подават декларация по чл. 61н, ал. 1 до 30 април 2008 г.
§ 23. (1) За 2008 г. първата и втората вноска по чл. 61п, ал. 1 се внасят в срок до 30 април 2008 г.
(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.
§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

§ 17. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 в срок до 31 януари 2009 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2009 г. се прилагат минималните размери на данъците, определени в чл. 22, 36 и чл. 47, ал. 1 и 2.
(2) До определяне на размерите по ал. 1 данъкът при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.
§ 18. (1) За 2009 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.
(2) На предплатилите за цялата година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.
§ 19. За 2009 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. Когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.)

§ 68. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
(Обн. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(Обн. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.)

§ 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. параграфи 3, 5, 6 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.;
2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;
3. параграф 21, който влиза в сила от 1 юни 2010 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

§ 20. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на имущества за 2010 г. до 31 януари 2010 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2010 г. се прилагат размерите на данъците, действащи към 31 декември 2009 г.
(2) До определяне на размерите по ал. 1 данъкът при придобиване на имущества по чл. 44 се определя въз основа на размерите, действащи към 31 декември 2009 г.
(3) За 2010 г. първата вноска на данъка по чл. 28, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април. На предплатилите пълния размер на данъка в този срок се прави отстъпка 5 на сто.
§ 21. За притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г.
§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

§ 96. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 1, § 2, т. 1, 3, 4 и 6, § 3 и 4, § 5, т. 1 и 4, § 6, 7, 8, 10 и 11, § 13, т. 1, букви „б“ и „в“, § 15 и 16, § 20, т. 2, § 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 45, 46, 47, 50, 51, 52, 53, 54, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 78, 81, 82, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94 и 95, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 2, т. 2 и 5, § 5, т. 3, § 20, т. 1, § 34, 43, 44, 48, 77, 79, 80, 83, 84, 85 и 89, които влизат в сила от 1 април 2010 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.)

§ 25. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти за 2011 г. до 31 януари 2011 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2011 г. се прилага размерът на данъка върху недвижимите имоти, действащ към 31 декември 2010 г.
(2) Общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2011 г. Когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.
§ 26. (1) Общинският съвет определя размерите на туристическия данък за 2011 г. до 31 януари 2011 г.
(2) Размерът на дължимия туристически данък за януари 2011 г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:
1. категория 1 звезда – 0,60 лв. за нощувка;
2. категория 2 звезди – 0,80 лв. за нощувка;
3. категория 3 звезди – 1,00 лв. за нощувка;
4. категория 4 звезди – 1,00 лв. за нощувка;
5. категория 5 звезди – 1,00 лв. за нощувка.
(3) Декларацията по чл. 61р, ал. 5 не се подава за предоставените нощувки през 2010 г.
(4) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случай че в срока по ал. 1 общинският съвет не е определил размерите на туристическия данък, за 2011 г. се прилагат размерите, посочени в ал. 2.
§ 27. Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на този закон предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма в срок до 31 март 2011 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 30. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 8, 9, 12 и § 20, т. 2, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.)

§ 65. Лицата по т. 12 и 13 на приложение № 4 към глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, които до влизането в сила на този закон са подали данъчна декларация по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси с приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара, ползват данъчното облекчение по чл. 61м, ал. 1, т. 4 за 2011 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
(Обн. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.)

§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца, следващ месеца на обнародване на този закон в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
(Обн. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.)

§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.)

§ 35. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на:
1. член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3, които влизат в сила две години след влизането в сила на закона;
2. член 33, ал. 4 и чл. 34, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
3. член 49, ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2015 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)

§ 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграф 83, който влиза в сила от 1 юли 2012 г.;
2. параграф 80, т. 1 и т. 4, буква „б“, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
3. параграф 1, т. 9 относно т. 49 и 50, § 6 относно чл. 24а, ал. 7, § 7 относно чл. 24в, ал. 4, § 11, § 13, т. 3, § 14, т. 1, § 15, т. 1, буква „б“, § 16, т. 5, § 18, т. 2, § 20 относно чл. 55а, ал. 7, § 21, т. 2 и 5, § 23, т. 1, буква „б“ и т. 9, § 24, т. 5, § 25, § 27, т. 3, § 28, т. 2, § 29, § 30, § 32, т. 2 и 3, § 33, т. 2, буква „б“, § 34, § 40, § 41, т. 3, § 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, § 54, т. 4, § 56, т. 2 и § 69, които влизат в сила от 1 април 2013 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2013 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

§ 78. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.)

§ 72. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА
(Обн. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.)

§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 61 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 03.11.2017 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.)

§ 11. За целите на прилагане на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3 органите на Министерството на вътрешните работи предоставят еднократно, служебно, в срок до 31 януари 2014 г. информация относно регистрираните за движение към 31 декември 2013 г. моторни превозни средства, включително информация за екологичната категория, когато такава е налична.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 03.11.2017 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 31 декември 2025 г.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
§ 13а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. – ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.)

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

§ 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
1. параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
3. параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.)

§ 32. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
(Обн. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.)

§ 60. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключение на:
1. член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58, които влизат в сила един месец след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. глава седма, която влиза в сила два месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
3. глава шестнадесета, която влиза в сила от 1 януари 2017 г.;
4. параграф 46, т. 1, буква „а“, която влиза в сила от 1 август 2022 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(Обн. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., попр. – ДВ, бр. 80 от 2016 г.)

§ 3. (В сила от 22.04.2016 г.) (1) Министърът на финансите до 30 септември 2016 г. утвърждава образец на декларацията по чл. 61х, ал. 1.
(2) За 2017 г. общинският съвет определя размера на данъка върху таксиметровите превози по глава втора, раздел VIII до 30 септември 2016 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 6, който влиза в сила от 1 април 2016 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
(Обн. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.)

§ 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

§ 61. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 47, т. 1 и т. 5, буква „б“, § 48 и § 49, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г. , изм. И доп. – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.)

§ 16. (В сила от 03.11.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) Срокът за одобряване на план-сметка за 2026 г. за всяка от услугите по чл. 62 е до 31 януари 2026 г.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) За 2026 г. чл. 68, ал. 2 не се прилага.
§ 17. (В сила от 03.11.2017 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) За определяне на броя на ползвателите на услугите в имота по чл. 62 за втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. и следващи години. Националното сдружение на общините в Република България съвместно с председателя на Националния статистически институт:
1. изготвят предложение за включване като обекти на преброяване и броя на ползвателите на услугите в имота при преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.;
2. определят със съвместен акт реда, начина и срока за предоставянето от страна на Националния статистически институт на съответната община на данни от преброяването относно броя на ползвателите на услугите в имота.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 20. (В сила от 03.11.2017 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) Министерският съвет приема наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1 до 31 март на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.
§ 21. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

§ 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на:
1. параграфи 1, 4 – 9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 14, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.)

§ 41. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. член 45, ал. 5, която влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. член 191, ал. 2 – 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

§ 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на § 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2017 г., и § 41 относно т. 17, буква „а“, която влиза в сила от 20 май 2019 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
(Обн. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.)

§ 56. (1) Параграфи 4, 6, 11, 12, 14, § 34, т. 1, буква „б“ и т. 2, § 40, 41, § 51, т. 1, т. 2 относно изречение второ, т. 7, буква „б“ и т. 12, буква „б“ и § 52 влизат в сила от 1 януари 2018 г.
(2) Параграф 44, т. 11 влиза в сила от 1 януари 2017 г.
(3) Параграф 45, т. 4 влиза в сила от 1 август 2017 г.
(4) Параграф 47, т. 2 и т. 14, буква „г“, § 51, т. 2 относно изречение първо, т. 3, буква „б“ и т. 14, буква „а“ относно т. 68 влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(Обн. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

§ 40. За 2019 г. общинският съвет определя размерите на данъка върху превозните средства до 31 януари 2019 г. Когато не са определени нови размери в посочения срок, за 2019 г. данъкът се определя съгласно минималните размери на данъците и коригиращите коефициенти, определени в чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на:
1. параграф 43, т. 2 – относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква „а“, т. 5, буква „б“, подбуква „бб“, т. 9, т. 15, буква „б“, т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.;
3. параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 5 – 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 – 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.;
4. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.;
5. параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.;
6. параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква „в“, т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.;
7. параграф 50, т. 4, букви „в“ и „г“, които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.;
8. параграф 39, т. 3, буква „б“ – относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.;
9. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
(Обн. – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
(Обн. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.)

§ 31. Образуваните съдебни производства по Закона за местните данъци и такси, които не са приключили до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
§ 32. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
(Обн. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. Относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. Относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)

§ 41. Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за правната помощ, Закона за местните данъци и такси, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за българските лични документи, Закона за гражданската регистрация и Закона за опазване на околната среда, приложими за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, за техните ръководители и за лицата, които ги ползват, се прилагат съответно за домовете за деца, лишени от родителска грижа, за техните директори и за лицата, настанени в тях, до закриването на тези домове.
(2) Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за правната помощ, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за опазване на околната среда, Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, Закона за хората с увреждания и Закона за местните данъци и такси, приложими за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа и за лицата, които ги ползват, се прилагат съответно за домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция и за лицата, настанени в тях, до закриването на тези домове.
(3) До закриването на домовете за медико-социални грижи за деца чл. 124, ал. 2 от Закона за здравето се прилага за децата, настанени в тези домове.
(4) До закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца чл. 8д, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца, чл. 22в, ал. 2, т. 3 и чл. 22г, ал. 2, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат при настаняване на деца в тези домове.
(5) Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане, приложими при дарения в полза на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, се прилагат съответно при дарения за домовете за деца, лишени от родителска грижа, домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция до тяхното закриване.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 45. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключение на:
1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) параграф 6, т. 5, буква „а“, § 7, т. 2, букви „а“ и „б“, т. 3, т. 6, буква „а“, т. 9 и 10, § 18, т. 2 в частта относно „домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения“ и § 20, т. 2 в частта относно заличаването на думите „и домовете за медико-социални грижи за деца“, и т. 5, буква „в“, които влизат в сила от 31 декември 2023 г.;
2. параграф 3, т. 4, букви „е“, „ж“ и „з“ и § 28, т. 1, буква „а“, т. 2 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
3. член 22, ал. 4, чл. 40, чл. 109, ал. 1, чл. 124, чл. 161, ал. 2, § 3, т. 6, § 30, 36, 37 и 43, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 38 от 2019 г., в сила от 20.04.2019 г.)

§ 2. Законът влиза в сила от 20 април 2019 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(Обн. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)

§ 28. За новопостроени сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията и които са завършени в груб строеж към 31 декември 2019 г., но не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване, данните по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси се подават от възложителя в срок до 29 февруари 2020 г.
§ 29. Физическите лица и едноличните търговци, регистрирани по чл. 97а от Закона за данък върху добавената стойност, които извършват дейности, посочени в приложение № 4 към Закона за местните данъци и такси, подават декларация по реда на чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходите, получени през 2019 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 45. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г. с изключение на § 30, т. 28, букви „а“, „б“, „в“ и „г“, т. 35, буква „а“, подбуква „гг“ и подбуква „дд“ относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)

§ 11. За 2020 г. за местата за настаняване до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на патентния данък, определен в границите от 25 до 250 лв. в съответната наредба по чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за местата за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди.
§ 12. За имущества, придобити безвъзмездно през 2019 г., с изключение на случаите, предвидени в чл. 49, ал. 2 и 4 от Закона за местните данъци и такси, за които не е платен данък при придобиването им, данъчно задължените лица подават декларация за облагане с данък при безвъзмездно придобиване на имущества и заплащат данъка в срок до 31 март 2020 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 1 и § 3, 4, 5, 6, 7 и 8, които влизат в сила от 1 юли 2020 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ
(Обн. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.)

§ 59. За 2020 г. за местата за настаняване, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на туристическия данък, определен за 2020 г. в съответната наредба по чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, за места за настаняване, категоризирани „една звезда“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. параграф 57, т. 2 и § 60, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;
2. параграф 57, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2021 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2020 г.)

§ 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Общинският съвет може да освободи от заплащане на таксата за битови отпадъци за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за определен период от 2020 г. задължените лица предприятия, които вследствие на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съответно на извънредната епидемична обстановка са преустановили стопанската си дейност, осъществявана в недвижим имот на територията на общината.
(2) Преустановяването на дейността за съответния период се удостоверява от лицата по ал. 1 с финансови и други документи, по ред и начин, определен от общинския съвет.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. параграф 4, т. 2, която влиза в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 6, който влиза в сила от 1 август 2020 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)

§ 94. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на:
1. параграф 17, § 31, § 59 – 61 и § 68, 69, § 71, т. 11, § 88, 89, 91 и 92, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 39 относно чл. 154, ал. 2, § 41 относно чл. 156, ал. 2, § 43 относно чл. 157а, ал. 4 и § 63, които влизат в сила от 1 април 2021 г.;
3. параграфи 1 – 9, § 11 – 13, § 15, 16, § 18 – 30, § 32, § 33 – 58, § 62, т. 1, букви „а“, „д“, „е“ и т. 2, § 64 – 66 и § 67, ал. 1, 2, 3, 12, 13 и 14, които влизат в сила от 1 юли 2021 г.;
4. параграф 71, т. 4, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.)

§ 28. Законът влиза в сила от 30 юни 2021 г., с изключение на:
1. параграфи 9 и 25, които влизат в сила от 30 юни 2022 г.;
2. параграфи 26 и 27, които влизат в сила от 31 декември 2020 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.)

§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграфи 4 и 7, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;
2. параграф 5, който влиза в сила от 11 декември 2020 г.;
3. параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси, който влиза в сила от 20 април 2019 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2021 Г. И ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2021 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.)

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(Обн. – ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.)

§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на § 3, т. 1, 2, 5 – 11 и § 5, 6 и 7, които влизат в сила от 1 април 2022 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2022 Г., ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2022 Г. И ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2022 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
1. параграф 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 8, който влиза в сила от 1 декември 2022 г.;
3. параграф 10, който влиза в сила от влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2023 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
1. параграф 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 – 7, § 27 и 28, които влизат в сила от 1 август 2023 г.;
2. параграф 3, § 29, т. 1 и § 30, които влизат в сила от 1 юли 2023 г.;
3. параграф 4, § 29, т. 2, буква „а“ и буква „б“, относно ал. 10, § 33 и 38, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“;
4. параграф 7, т. 1 и 2, § 8 и § 26, т. 3, които влизат в сила от 1 септември 2023 г.;
5. параграф 7, т. 3, § 14, т. 9, § 26, т. 4, § 27, т. 8 и § 40, които влизат в сила от 1 декември 2023 г.;
6. параграф 13, § 14, т. 7 и 8, т. 10 относно чл. 182д, т. 11, 12, 13 и т. 19, буква „а“, § 15, 21, 22, 23, 34, 35, 36 и 37, които влизат в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“;
7. параграф 14, т. 1, 3, 4 и 5, т. 6, букви „а“ – „в“ и „д“ – „н“ и т. 16 и § 29, т. 2, буква „б“ относно ал. 11, които влизат в сила от 1 октомври 2023 г.;
8. параграф 14, т. 2, т. 10 относно чл. 182а – 182г, т. 14, 15, 17, 18 и т. 19, буква „б“, § 17, 18 и 20, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му в Държавен вестник“;
9. параграф 14, т. 6, буква „г“, § 24, т. 3 – 9 и т. 10, букви „а“ – „г“, § 25, ал. 1 и 2 и § 26, т. 1 и 2, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.;
10. параграф 19, който влиза в сила 8 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“;
11. параграф 32, който влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ
(Обн. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 39. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон административните органи привеждат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
§ 40. Административните органи привеждат регистрите, които водят, в съответствие с този закон не по-късно от 31 март 2025 г. съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет, в срок до 31 октомври 2023 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 42. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква „в“, които влизат в сила от 31 март 2024 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)

§ 19. Правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти, упражнено по досегашния чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19, се запазва до изтичането на срока на издадения сертификат, но за общ срок за съответната сграда не по-дълъг от 10 години.
§ 20. Сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление „В“, „С“ и „D“ по реда на Закона за енергийната ефективност, за които не е упражнено правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти по досегашния чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19, не се освобождават от данък върху недвижимите имоти.
§ 21. В срок до 30 юни 2024 г. Националното сдружение на общините в Република България представя в Министерството на финансите предложение по чл. 3, ал. 3.
§ 22. В срок до 31 декември 2024 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и министърът на финансите осигуряват техническата възможност за автоматизирана връзка между регистъра на корабите, плаващи под българско знаме, и системата за обмен на информация по чл. 5а с цел обмен на данни, необходими за определяне размера на данъка върху превозните средства за целите на чл. 54, ал. 1, т. 2.
§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г. с изключение на:
1. параграфи 2, 3, 4, 6, 8, 9, § 10, т. 4, § 11, 16 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2025 г.;
2. параграф 12, т. 1, буква „а“, т. 2 и 3, § 13, т. 2 относно думите „съответно на Закона за корпоративното подоходно облагане“, т. 3 и 4, § 14 и 15, които влизат в сила от 1 януари на годината, следваща годината, в която Европейската комисия се е произнесла, че мярката не е държавна помощ или е съвместима държавна помощ.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. – ДВ, бр. 70 от 2024 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 5. (1) Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.
(2) Когато паричната сума в левове е посочена в закон или в подзаконов нормативен акт като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично е посочена съответна сума в евро, при изменение на закона, съответно на подзаконовия нормативен акт, се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 60. Параграф 5, ал. 1, § 8 – 36, § 37, т. 1 – 12 и 14 – 20 и § 38 – 59 влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. – ДВ, бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г.)

§ 3. (В сила от 01.01.2025 г.) (1) Месечните обезпечения и отчисления за 2024 г. и 2025 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Средствата могат да бъдат използвани и за почистване на нерегламентирано изхвърлени отпадъци.
(2) Дължимите месечни отчисления за 2024 г. и 2025 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2024 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2025 г.
(3) Не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления за 2024 г. и 2025 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.