Закон за наследството

По традиция всяко значимо научно произведение започва с въвеждащ текст – предговор. За мен е чест да следвам тази традиция, за да представя с няколко думи книгата „Закон за наследството. Научноприложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“ – първият пълен, аналитичен коментар на действащия Закон за наследството от 1949 г. Закон с богат живот в продължение на над шестдесет години и чиито норми носят патината на времето, закон, който показва достойнствата на българската правна мисъл, на българското законодателство и на българската цивилистична наука, на творческата енергия на българската юриспруденция.

Да се разкрие и направи изяснение и анализ на тази кратка, но толкова съдържателна уредба и нейното претворяване в съдебната практика е дело амбициозно и престижно, но и дело трудно, защото в малкото на брой текстове на Закона за наследството, само 93, е вложено синтезирано богато, сложно и дълбоко хуманно съдържание. Целта на Коментара е да бъде показано това богатство и как то служи на живота, да покаже практиката такава, каквото е през годините. Този труд е признание и за всичко онова, което умело и вдъхновено нашите учители в правото са изследвали и аргументирано са пренесли и създали в материята на наследяването, така консервативна, но и така злободневна и значима за всеки човек. Ще отбележа имената на Димитър Тончев, Любен Диков, Петко Венедиков, Йосиф Фаденхехт, Нисим Меворах, Кръстю Цончев, Соломон Розанис, Христо Георгиев, Лиляна Ненова, Витали Таджер, чиито съчинения и разработки на проблемите на наследственото право ни дават знания и днес. Но най-голяма благодарност дължим на автора на учебника – „Българско наследствено право“ – Христо Тасев. Малкото томче, чието първо издание е след влизане в сила на Закона за наследството и чието десето издание в редакцията на проф. Симеон Тасев от 2013 г. служи чудесно и днес на всички юристи – от начинаещите студенти до най-големите професионалисти.

Приведената обилна съдебна практика от различни периоди на прилагане на Закона за наследството показва, че той е минал успешно проверката на времето и отговаря и днес на изискванията, които регламентацията на семейните отношения и притежанието на имуществени блага поставят. Авторите на Коментара привеждат решения на Върховния съд, на Върховния касационен съд, но също и на апелативни, окръжни и районни съдилища, както и на административни съдилища. Читателят ще открие умело вплетени в мотивите на съдебните решения обосновани разсъждения и изводи по множество практически трудни казуси. Ще открие последователността в разбирането за съдържанието на правните норми, при това като се използва и еволютивното тълкуване. Подбрани са разнообразни от фактическа и правна страна решения, които да са в помощ на всеки практикуващ юрист. В същото време е показано значението на тълкувателните актове на съда за намиране на еднозначен отговор на възможни спорни хипотези. Защото както неизчерпаем е животът, така и неизчерпаеми са предизвикателствата, които той поставя пред правото. И без идеите de lege ferenda да са на преден план, Коментарът дава обилен материал за размисъл върху правната уредба, тълкуването и евентуалните промени в нея. Представянето на автентичния текст на съдебните решения показва разнообразие на съдебни казуси, но също и че законът може да даде удачни разрешения в дух на справедливост и уважение към семейството, уважение към личността и нейните права.

Законът за наследството е приет през 1949 г. (обн. ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г.) и съгласно чл. 93 влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Той не е претърпял и изменения по същество до 1992 г. (ДВ, бр. 60 от 24.07.1992 г.), когато се извърши реформа във всички основни институти на наследственото право. И след промяната законът следва фундаменталните за наследственото право принципи на равенство на лицата от двата пола, равенство на децата – брачни и извънбрачни, равенство на родните и осиновени деца, съобразно действието на осиновяването, равенство на роднините по майчина и по бащина линия, свобода на завещаване, приоритет на завещанието пред наследяването по закон (при защита на запазената част от наследството). Основа е Конституцията на Република България, която казва изрично в чл. 17, ал. 1, че „правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона“.

Настоящият коментар има за задача да покаже в действие разпоредбите на Закона за наследството от първите съдебни решения през шейсетте години на миналия век до решенията от средата на 2016 г. Те са извлечени от различни информационни източници. Особено внимание е отделено на задължителната съдебна практика.

Системата на изложението следва подреждането на институтите в Закона за наследството. В пет глави последователно са анализирани разпоредбите и посочени решения по прилагането им относно откриването на наследството и способността за наследяване, наследяването по закон, наследяването по завещание, приемането и отказа от наследството и делбата на наследството. Отделен параграф е посветен на общностното право при наследяването с международен елемент (Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г.). Посочена е връзката и отражението на гражданските закони и техните изменения, относимостта на различни материалноправни и процесуални норми към осъществяването на наследственото правоприемство.

Ръководно начало при разработването на темите е Коментарът да бъде полезен. Акцентира се върху проблемите, върху актуалните въпроси. В анализа и поднасянето на тезите и изводите се подчертава, че правото следва да служи на обществото, да установява справедливост и да дава защита на законния интерес на всеки. Това е много важно за наследственото право, защото всеки човек по силата на естествените закони става наследодател и всеки може да стане наследник. Авторите изразяват и отстояват своята научна позиция. Тя не винаги е дефинитивно посочена, но такъв подход има предимството да дава простор на читателя да намери ориентири и да търси правилното, според него, и в съгласие със закона решение, дори когато има критично отношение към теорията или практиката по обсъждания въпрос. Дава възможност да формулира собствени аргументи по обсъжданата материя.

Всеки автор, разглеждайки мотивите на избраните от него решения на съда, съобразно с правилата за тълкуване и със своя характерен стил предава знанието и разбирането си. А това е ролята на поднесеното знание – търсене на справедливо решаване на практическия казус, зачитане на специфичното, различното в него. Това служи и на общия интерес за усъвършенстване на правото. Защото в живота няма абсолютно повторение.

Чрез издаването на този Коментар ИК „Труд и право“ отговаря на значимия и трайно съществуващ интерес в обществото към наследственото право, дава възможност на широк кръг юристи да се запознаят с актуалните теоретични и практически проблеми, пред които динамиката на обществените отношения, на семейното и вещното право ни поставят.

Надявам се, че книгата ще се радва заслужено на внимание от разнообразна читателска аудитория и й пожелавам успех.

Чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова

ВЪВЕДЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

НАУЧНОПРИЛОЖЕН КОМЕНТАР

Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Откриване на наследството
1.1. Време на откриването
1.2. Място на откриването
§ 2. Наследници
2.1. Физически лица
2.1.1. Способност за наследяване
2.1.2. Недостойнство
2.1.2.1. Общи положения
2.1.2.2. Основания
2.1.2.3. Опрощаване
2.2. Юридически лица
2.3. Наследяването и държавата
§ 3. Наследство

Глава втора
НАСЛЕДСТВО ПО ЗАКОН
§ 1. Понятие за наследяване по закон
1.1. Наследяването по закон като институт на обективното наследствено право
1.2. Наследяването по закон като основание за преминаване на имуществото на починалия към други лица, определени от закона
1.3. Наследяването по закон като придобивен способ
§ 2. Принципи на наследяването по закон
2.1. Равенство на наследниците по закон независимо от тяхното гражданство
2.2. Равенство на наследниците по закон от двата пола
2.3. Равенство на родените в брака и извън брака деца с установен произход
2.4. Равенство на рождените и осиновените деца на наследодателя
2.5. Принципни положения при определяне на кръга на наследниците по закон
2.6. Принципи на реда за призоваване на наследниците по закон
§ 3. Наследяване в първи наследствен ред
§ 4. Наследяване във втори наследствен ред
§ 5. Наследяване в трети наследствен ред
§ 6. Наследяване в четвърти наследствен ред
§ 7. Наследственоправно положение на преживелия съпруг
7.1. Обща характеристика
7.2. Фактически състав, от който възниква правото на наследяване на преживелия съпруг като наследник по закон
7.3. Наследствени права на преживелия съпруг при конкуренция с наследници от първи ред
7.4. Наследствени права на преживелия съпруг при конкуренция с наследници от втори ред
7.5. Наследствени права на преживелия съпруг при конкуренция с наследници от трети ред
7.6. Ненаследимост на реституираните имоти от наследниците на последващ съпруг – специалното правило на чл. 9а зн
§ 8. Наследяване по право на заместване
8.1. Обща характеристика
8.2. Фактическият състав, от който възниква правото на наследяване по заместване
8.3. Кръг на лицата, които могат да наследяват по право на заместване
8.4. Недопустимост на наследяването по право на заместване в рамките на четвъртия наследствен ред
8.5. Наследяване в коляното в хипотезата на заместване по чл. 10 Зн
§ 9. Преминаване на наследството в полза на държавата и общините
9.1. Фактически състав, от който възниква правото на държавата и общините да получат имуществото на починалия
9.2. Обектите, които преминават ex lege в собственост на общината по тяхното местонахождение при условията и по реда на чл. 11 Зн
9.2.1. Движими вещи
9.2.2. Недвижими имоти
9.3. Проблемът за правното качество на държавата и общините в хипотезата на чл. 11 Зн
9.3.1. Държавата
9.3.2. Общината
§ 10. Допълнителните права на наследниците по чл. 12 Зн
10.1. Обща характеристика 232
10.2. Права на наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него
10.2.1. За характера на правата по чл. 12, ал. 1 ЗН
10.2.2. Обекти на правата по чл.12, ал. 1 ЗН
10.2.2.1. Обикновена покъщнина
10.2.2.2. Земеделският инвентар на наследодателя
10.2.3. Фактическите състави по чл. 12, ал. 1 ЗН
10.2.3.1. Фактическият състав, от който възниква правото по чл. 12, ал. 1 ЗН върху обикновената покъщнина
10.2.3.2. Фактическият състав, от който възниква правото по чл. 12, ал. 1 ЗН върху земеделския инвентар
10.2.4. Упражняване на правата по чл. 12, ал. 1 ЗН
10.3. Правото по чл. 12, ал. 2 ЗН
10.3.1. Фактически състав на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН
10.3.2. Съдържание на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН
10.3.3. Упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН
10.3.4. Начален момент, от който започва да тече давностният срок по исканията по чл. 12, ал. 2 ЗН

Глава трета
НАСЛЕДСТВО ПО ЗАВЕЩАНИЕ
§ 1. Понятие и правна уредба на завещанието
§ 2. Сделката завещание
2.1. Волеизявление за завещаване
2.2. Действие на завещанието
2.2.1. Действие за след смъртта
2.2.2. Последици на завещанието
§ 3. Правни признаци на завещанието
3.1. Едностранен акт
3.2. Личен акт
3.3. Формален акт
3.4. Отменим акт
3.5. Акт на разпореждане с имущество
3.6. Акт на имуществено облагодетелстване
3.7. Акт на безвъзмездно разпореждане
3.8. Определение на завещанието
§ 4. Свобода на завещаване и нейните граници
4.1. Принципът
4.2. Правото да се завещава
4.3. Граници на свободата на завещаване
4.4. Съотношение на завещанието и закона като основания за наследяване
4.5. Ограничения в съдържанието на завещанието
4.5.1. Съображения
4.5.2. За отпадналото ограничение по чл. 14, ал. 1 зн (ред. до изм. 1992 г.)
4.5.3. За запазената част от наследството
§ 5. Способност за извършване на завещание
5.1. Пълнолетие
5.1.1. Еманципация
5.1.2. Разпореждане на придобитото с труд
5.2. Липса на запрещение
5.3. Способност за разумно действие
§ 6. Форма на завещанието
6.1. Правно значение и видове
6.2. Нотариално завещание
6.2.1. Акт на нотариуса
6.2.2. Подготвителни действия за извършване на нотариално завещание
6.2.3. Съставяне на завещанието
6.2.3.1. Устно изявяване на волята от завещателя
6.2.3.2. Записване на изявената воля
6.2.3.3. Прочитане на завещанието
6.2.3.4. Отбелязване изпълнението на формалностите
6.2.3.5. Подписване на завещанието
6.3. Саморъчно завещание
6.3.1. Съставяне на завещанието
6.3.1.1. Саморъчно написан от завещателя акт
6.3.1.2. Дата
6.3.1.3. Подпис
6.3.2. Пазене на саморъчното завещание
6.3.3. Обявяване на саморъчното завещание
§ 7. Съдържание на завещанието
7.1. Съществено съдържание на завещанието
7.1.1. Посочване на правоприемник
7.1.1.1. Физически лица
7.1.1.1.1. Способност за получаване по завещание
7.1.1.1.2. Относителна неспособност за получаване по завещание
7.1.1.1.3. Определяне на лицето
7.1.1.2. Юридически лица
7.1.1.3. Държавата
7.1.1.4. Посочване на няколко правоприемници
7.1.1.4.1. Уголемяване. (Приращение)
7.1.1.4.2. Заместване
7.1.1.4.3. Субституция
7.1.1.4.4. Забрана на фидеикомисарната субституция
7.1.2. Общи завещателни разпореждания
7.1.3. Частни завещателни разпореждания
7.1.3.1. Завет на получено наследство
7.2. Несъществено съдържание на завещанието
7.2.1. Срок
7.2.2. Условие
7.2.3. Тежест
7.2.4. Изпълнител на завещанието
7.2.5. Делба-завещание
7.2.6. Други допълнителни разпореждания
§ 8. Отмяна на завещанието
8.1. Обща характеристика
8.2. Правни белези на отмяната
8.3. Отграничения
8.3.1. Връщане на прието за пазене завещание
8.3.2. Отпадане (обезсилване) на завещателни разпореждания
8.3.3. Унищожаване на завещанието
8.3.4. Завещание, което не поражда правно действие
8.3.5. Неизпълнение на завещанието
8.3.6. Потвърждаване на завещанието
8.4. Начини на отменяване на завещанието
8.4.1. Изрична отмяна
8.4.1.1. Съставяне на ново завещание
8.4.1.2. С нотариален акт
8.4.2. Мълчалива отмяна
8.4.2.1. С последващо завещание
8.4.2.2. Отменяване с конклудентни действия
8.5. Отмяна на завет
§ 9. Недействителност на завещанието
9.1. Общи положения
9.2. Нищожност на завещанието
9.2.1. Нищожност по чл. 42, б. „а“ ЗН
9.2.2. Нищожност по чл. 42, б. „б“ ЗН
9.2.3. Нищожност по чл. 42, б. „в“ ЗН
9.3. Унищожаемост на завещанието
9.3.1. Неспособност на завещателя
9.3.2. Порок във волята на завещателя
§ 10. Практически проблеми на завещанието
10.1. Нотариално завещание
10.1.1. Компетентност за съставяне на нотариалното завещание
10.1.2. Форма на нотариалното завещание
10.1.3. Стълкновителни норми при извършване на нотариалното завещание
10.1.4. Публични и тайни нотариални завещания
10.2. Саморъчно завещание
10.2.1. Императивни изисквания
10.2.2. Съхранение
10.2.3. Обявяване
10.3. Информационни системи за завещанията
§ 11. Възстановяване на запазената част от наследството
11.1. Въведение
11.2. Наследници с право на запазена част
11.3. Искане за намаляване на завещания или дарения
11.4. Процесуални особености при намаляване на завещания и дарения
11.5. Наследяване на правото на възстановяване на запазената част
11.6. Образуване на маса на наследството
11.7. Съразмерно намаляване на завещателни разпореждания и намаляване на дарения
11.8. Намаляване при разпореждане с няколко имота
11.9. Действие на възстановяването при разпореждане с недвижим имот
11.10. Лихва върху сумата за възстановяване на запазена част
11.11. Отмяна на отчужденията
11.12. Давност

Глава четвърта
ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО.
ОТНОШЕНИЯ ПО ПОВОД НАСЛЕДСТВОТО
§ 1. Приемане на наследството
1.1. Правото на наследяване
1.1.1. Понятие и характеристика
1.1.2. Възникване
1.1.3. Множество права
1.1.4. Упражняване
1.1.5. Наследяване на правото на наследяване – наследствена трансмисия
1.1.5.1. Общото правило – чл. 57 ЗН
1.1.5.2. Наследяване по трансмисия на възстановени земеделски земи от наследници – роднини на преживелия съпруг (чл. 9а ЗН)
1.2. Изрично приемане на наследството
1.2.1. Общи положения
1.2.2. Ред за приемане
1.2.3. Срок за приемане на наследството
1.2.3.1. Отмяната на чл. 50 ЗН през 1992 г.
1.2.3.2. Определен от съда срок
1.3. Мълчаливо приемане на наследството
1.3.1. Общи положения
1.3.2. Укриване на наследствено имущество
1.3.3. Действия на разпореждане
1.3.4. Предявяване на искове и участие по дела
1.3.5. Други конклудентни действия, които излизат извън рамките на обикновеното управление
1.3.5.1. Правни действия
1.3.5.2. Фактически действия
1.3.6. Действия, които не показват несъмнено намерение за приемане на наследството
1.4. Действие на приемането
1.4.1. Придобиване на наследството и погасяване на правото на наследяване
1.4.2. Обратно действие
1.4.3. Последици от приемането на завета
§ 2. Приемане на наследството по опис
2.1. Ред за приемане по опис
2.1.1. Подаване на молба
2.1.1.1. Срок
2.1.1.2. Включване в описа на всички известни имоти
2.1.2. Действия на съда
2.1.3. Извършване на описа
2.2. Задължително приемане по опис
2.2.1. От държавата
2.2.2. От недееспособните
2.2.3. От обществените организации
2.2.4. От общините
2.3. Благоприятни за наследника последици на приемането по опис
2.4. Задължение за управление и забрана за разпореждане с наследственото имущество
2.4.1. Задължение за управление на наследственото имущество
2.4.2. Забраната за разпореждане и изключенията от нея
2.4.3. Последици при неизпълнение на задължението и неспазване на забраната
§ 3. Отказ от наследство
3.1. Извършване на отказа от наследство
3.1.1. Форма и вписване
3.1.2. Способност
3.1.3. Нищожност на отказа по чл. 54, ал. 1 ЗН
3.2. Отмяна на отказа от наследство от кредиторите
3.2.1. Същност и значение
3.2.2. Предпоставки
3.2.2.1. Качество „кредитор“
3.2.2.2. Да е извършен валиден отказ от наследство
3.2.2.3. Увреждане на кредитора – невъзможност за удовлетворяване от имуществото на длъжника
3.2.3. Ред за отмяна на отказа и последици
3.2.3.1. Ред за отмяна на отказа от наследство
3.2.3.2. Последици на отмяната
3.3. Действие на отказа от наследство
3.3.1. Последици за наследника или заветника
3.3.2. Последици за другите наследници и заветници
3.3.2.1. Уголемяване на дяловете на другите наследници
3.3.2.2. Призоваване на следващ ред наследници
§ 4. Отношения между наследниците по повод наследството
4.1. Управление на наследството
4.1.1. Управление на наследството преди неговото приемане
4.1.1.1. Управление от наследниците
4.1.1.2. Запечатване, разпечатване и опис на наследството
4.1.1.3. Управител на незаето наследство
4.1.2. Управление на наследството след неговото приемане
4.1.2.1. Общи положения
4.1.2.2. Управление на наследството, когато има наследници, които са го приели по опис
4.1.2.3. Управителни функции на изпълнителя на завещание
4.2. Спорове между наследниците във връзка с наследството
4.2.1. Иск за наследство между наследници
4.2.2. Задължения на наследници към наследодателя и задължения на наследодателя към наследници. Права и задължения на наследодателя към трети лица 630
4.2.3. Права и задължения между наследниците във връзка със съсобствеността. Право на изкупуване
4.2.3.1. Подобрения на наследствено имущество
4.2.3.2. Права за извършени други разходи във връзка с общите вещи
4.2.3.3. Отговорност за събраните добиви, обезщетения за причинени вреди на наследствено имущество
4.2.3.4. Право на изкупуване
4.2.4. Задължения във връзка с грижите и издръжката на наследодателя
§ 5. Отношения между наследниците, заветниците и трети лица по повод наследството
5.1. Разпореждане с наследството
5.1.1. Продажба на наследство
5.1.2. Други сделки с наследството
5.2. Прехвърляне на наследствено имущество
5.2.1. Доказване на приемането на наследството
5.2.2. Разпореждане с дял от наследствено имущество
5.3. Събиране на вземания, включени в наследството
5.4. Отговорност за задълженията на наследодателя
5.4.1. Разделна отговорност
5.4.2. Покана към наследниците
5.4.3. Доказване приемането на наследството
5.4.4. Отговорност на наследниците, приели наследството по опис
5.4.5. Отговорност на заветниците
5.5. Отговорност на наследниците пред заветниците
5.5.1. Претенции на заветниците
5.5.2. Намаляване на завети
5.6. Конкуренция между кредиторите на наследството и тези на наследника
5.6.1. Отделяне на наследството
5.6.2. Конкуренция на права при неплатежоспособност на наследодателя
5.7. Иск за наследство срещу трети лица
§ 6. Европейско удостоверение за наследство
6.1. Обща правна характеристика и цели на общностната уредба
6.2. Функции на европейското удостоверение за наследство
6.3. Производство по издаване на европейско удостоверение за наследство

Глава пета
ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО
§ 1. Въведение
§ 2. Обект на делбата
2.1. Делба на незаконен строеж
2.2. Делба на сграда в груб строеж
2.3. Делба на сграда, отделно от земята
2.4. Делба на чужда вещ
2.5. Делба на несъществуваща вещ
2.6. Преустройство на обща част
2.7. Делба на движими вещи
2.8. Делба на право на строеж
2.9. Обслужващи помещения
2.10. Парични средства и вземания
2.11. Делба на насаждения
2.12. Делба на идеални части
§ 3. Право на иск
§ 4. Значение на основанието за възникване на съсобствеността
§ 5. Разделителен протокол и теглене на жребий
§ 6. Възлагане на имот
§ 7. Получаване на дял в натура
§ 8. Обезпечение за съдебно отстранение
§ 9. Делба, извършена без участието на всички съделители
§ 10. Делба на вещ с променен статут в хода на съдебното производство
§ 11. Процесуални правила за родова и местна подсъдност
§ 12. Служебно съединяване на дела за делба
§ 13. Процесуални преклузии
§ 14. Зачитане силата на пресъдено нещо в делбеното производство
§ 15. Претенции по сметки
§ 16. Способи за извършване на съдебната делба
§ 17. Спогодба по делбени дела
§ 18. Спиране на производството по делба
§ 19. Приемство в делбения процес
§ 20. Правомощия на въззивната инстанция
§ 21. Отказ от иск за делба
§ 22. Обжалване на решението за извършване на делбата в частта за определената пазарна стойност на имота
§ 23. Отговорност за разноски
§ 24. Служебно начало
§ 25. Развитие на производството при бездействие на страните

НОРМАТИВЕН ТЕКСТ
ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО