– Бабо, как да разбера, че съм влюбена?
– Много просто! Помниш ли как се запознахте?
– Разбира се. Помня не само запознанството ни, но и всяка наша среща. Как за първи път се усмихнахме един на друг, как се хванахме за ръце, как се целунахме.
Знаеш ли, бабо, помня всичко, всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала, на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща, с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
– Не, грешиш. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери куклите в сандъка, момиче.