Член 212 от Закона за задълженията и договорите урежда договора за покупко-продажба на наследство. Възможно ли е обаче от тази разпоредба да се извлече и допустимостта на завета на наследство?
За да отговорим положително, трябва да изследваме и дадем отговор на два въпроса: а) какъв вид завещателно разпореждане представлява разпореждането с наследство по случай смърт – общо или частно; б) съществува ли спецификата на завещателното разпореждане с наследство, която изключва приложението на чл. 212 и 213 ЗН.
1. Завещателното разпореждане с наследство
В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения. За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки. Такива са например търговското предприятие и наследството. За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него. Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Но разпореждането с открито, но неприето наследство, включително и чрез извършването на завещателно разпореждане с него, следва да се разглежда като конклудентно приемане на това наследство.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания: а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и б) завети – отнасящи се до определено имущество. Приетото от завещателя открито в негова полза наследство не отговаря на дефиницията по чл. 16, ал. 1 ЗН, тъй като не може да се разглежда нито като цялото наследство на завещателя, нито като дробна част от него. То представлява “определено имущество” по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, обособено в цялото имущество на завещателя и съществуващо като специфична съвкупност от права и задължения. Поради това завещателното разпореждане с наследство ще представлява завет на наследство и ще се подчинява на правния режим на частните завещателни разпореждания.
По правило заветът има за свой предмет определено право от наследството на завещателя, което превръща приелия завета в особен кредитор на откритото наследство. С приемането на възможността заветът да се отнася до определено наследство, съдържащо се в имуществото на завещателя, се признава и възможността заветът да се отнася до съвкупност – не само до права, но и до задължения 1. В този смисъл може да се разглежда и използваният в чл. 16, ал. 2 ЗН термин – “имущество”, вместо “право”. С приемането на завета на наследство заветникът се превръща в кредитор на наследството на своя завещател по отношение на завещаното му наследство, но и в длъжник спрямо кредиторите на наследодателя/завещателя – по отношение на включените в завещаното наследство задължения. Случаят е аналогичен с продажбата на наследство – купувачът се явява и длъжник спрямо кредиторите на наследодателя на продавача.
2. Договорът за покупко-продажба на наследство и заветът на наследство
Както договорът за покупко-продажба, така и заветът, представляват разпоредителни правни сделки, чийто предмет е определен чрез правната съвкупност “наследство”. Наследството – предмет на сделката, се индивидуализира: а) чрез посочването на физическото лице – наследодател, и б) чрез определянето на точната дата и час на настъпване на неговата смърт. Установяването на посочените две обстоятелства определя кръга от права и задължения, които попадат в съдържанието на наследството като специфична правна съвкупност и които стават предмет на съответната прехвърлителна сделка. Индивидуализацията на наследството обхваща по специфичен начин индивидуализацията и на определени вещни права, включени в съвкупността, без да е самостоятелен обект на право на собственост.
Както договорът за покупко-продажба, така и заветът на наследство, водят до възникването на частно правоприемство2 – по отношение на включените в наследството субективни права, и до встъпване3 в дълг – по отношение на съдържащите се в наследството задължения. Купувачът, съответно – заветникът, встъпва в задълженията на продавача, съответно – на завещателя, а не замества последния, тъй като той може да бъде освободен от задълженията си само с изричното съгласие на кредиторите на приетото наследство (чл. 102, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Въз основа на посочените прилики между договора за покупко-продажба и частните завещателни разпореждания следва да се допусне възможността да се завещае наследство – завещателят да определи предмета на извършван завет4 чрез посочване на прието от него наследство. Наследството като правна съвкупност притежава необходимата определеност по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, за да се приеме, че при разпореждане с него по случай на смърт ще сме изправени пред завет на наследство5. Подобен завет ще води до придобиване на всички права и задължения, включени в посоченото наследство, без обаче заветникът да придобива качеството на наследник. Наследството може да е било получено от завещателя както в резултат от наследяване по закон, така и въз основа на направено в негова полза универсално завещателно разпореждане. В първия случай заветникът ще може да упражни притежаваните от неговия завещател права, и по-специално правото на запазена част в наследството – предмет на завета 6, без обаче да става наследник на завещаното му наследство. Във втория случай евентуалното намаляване на извършеното в полза на завещателя завещание с оглед възстановяването на запазена част по чл. 30, ал. 1 ЗН ще доведе до съответно намаляване и в предмета на завета на наследство.
Между договора за покупко-продажба и завета на наследство обаче съществуват и определени различия. Ако покупко-продажбата представлява двустранен и възмезден договор, сключван между живи лица, то заветът е безвъзмездна едностранна и отменима правна сделка с действие за след смъртта на завещателя. Посочените различия в правната същност, правното действие и предназначението на двете правни сделки обуславя и различния правен режим, на който се подчиняват.
3. Форма на завета на наследство
Разпоредбата на чл. 212 ЗЗД не само дава възможност за възмездно разпореждане с наследство или с дробна част от него, но установява и изискване за специална форма за действителност – писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите. Посочената форма е свързана с особения начин на индивидуализиране на предмета на договора за покупко-продажба и не зависи от съдържанието на конкретно прехвърляното наследство (чл. 212, ал. 2 ЗЗД). Тази форма само за договора за покупко-продажба ли следва да се отнесе, или за всяка друга прехвърлителна сделка с наследството, и по-специално – дали във всички случаи на разпореждане с наследство ще трябва да се спазва, и отнася ли се тя за завета на наследство? Очевидно той трябва да бъде извършен съгласно Закона за наследството със завещание, а то трябва да отговаря на формалните изисквания на закона. Завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Нотариалната форма за извършване на завещание надхвърля изискването за нотариално удостоверяване по чл. 212, ал. 2 ЗЗД, поради което не поставя въпроса за необходимостта от извършване на някакви допълнителни правни действия за удовлетворяване оформянето на завета на наследство. Достатъчна ли е обаче формата на саморъчно завещание? Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Посочените изисквания във връзка с изготвянето и съхраняването на саморъчното завещание имат специален характер и осигуряват защитата на завещателното разпореждане – действителност и запазване, нещо важно с оглед на това, че към момента на проявяване на неговото правно действие волята на завещателя ще трябва да бъде установена единствено и само въз основа на направените в завещанието волеизявления. Изискванията към саморъчното завещателно разпореждане по чл. 25, ал. 2 ЗН са специални7 и изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписите по чл. 212, ал. 2 ЗЗД е неприложимо.
4. Вписване на завета на наследство
Друг специфичен въпрос при завета на наследство е този за съответно приложение на разпоредбата на чл. 212, ал. 3 ЗЗД, според която договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан в имотния регистър. Ако при персонална система на вписване няма да е необходимо извършването на отделно индивидуализиране на всеки един от включените в наследството недвижими имоти, то при реалната система на вписване приобретателят ще трябва да доказва конкретното съдържание на наследството като описва всеки един от имотите, включени в съвкупността, спрямо които претендира, че е придобил определени вещни права. И в двата случая индивидуализацията на имотите – предмет на договора за покупко-продажба, се извършва чрез посочване на наследството като правна съвкупност, което спестява изброяването на включените в наследството права. При втората система обаче противопоставимостта на вещните права върху недвижими имоти, включени в наследството, ще изисква индивидуализация на всеки един от придобиваните недвижими имоти. По този начин, ако вещните права върху движимите вещи, другите субективни права и задълженията в наследството могат да не се описват, без това да води до определен риск за приобретателя, то вещните права върху недвижими имоти ще трябва да бъдат индивидуализирани, ако не в договора за покупко-продажба, то поне при неговото вписване.
Вписването на завета на наследство може да се извърши едва след откриването на наследството и приемането на завета от посочения в него заветник8. Едва след този момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица. Бързото вписване на приетия от заветника завет на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти от завещаното наследство на вещнопрехвърлителното действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки с въпросните вещни права.
Както всеки заветник и заветникът на наследство може да защити правата си чрез разделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника (чл. 67, ал. 1 ЗН). Разделянето на недвижимите имоти се извършва по искане на заветника, направено в тримесечен срок от приемането на завета чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (чл. 67, ал. 2 ЗН). Можем да приемем, че разделянето на имуществата по чл. 67, ал. 1 ЗН при завета на наследство е аналогът на вписването по чл. 212, ал. 3 ЗЗД при договора за покупко-продажба на наследство.
Заветникът разполага и с възможността за предявяване на Павлов иск по чл. 135 ЗЗД. Този иск ще е на разположение на заветника както по отношение на разпореждания, извършени след откриването на наследството и приемането на завета, така и по отношение на разпореждания, извършени преди приемането9. В първия случай за уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД ще е необходимо наследникът да е знаел за извършения завет на наследство и за принадлежността на недвижимия имот, с който се е разпоредил, към така завещаното наследство. Когато действието е било възмездно, лицето, с което наследникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането на заветника. Ако разпоредителното действие е извършено преди приемането на завета, то ще може да се атакува от заветника като недействително, ако е било предназначено от наследника и лицето, с което той е договарял, да увреди заветника (чл. 135, ал. 4 ЗЗД).
5. Допълване на завещаното наследствоо
Специфично приложение при завета на наследство ще намерят и правилата за допълване на наследството, изрично уредени при договора за покупко-продажба. Предвидените в чл. 213 ЗЗД правила имат за своя цел запазването на съдържанието и стойността на съвкупността от права и задължения такива, каквито са били към момента на нейното възникване. Именно с оглед постигането на тази цел, законодателят задължава продавача да върне на купувача всичко, което е получил в резултат от събирането на някое от наследствените вземания или в резултат от отчуждаването на някои предмети, включени в наследството (чл. 213, ал. 1 ЗЗД). От своя страна купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството (чл. 213, ал. 2 ЗЗД).
При допълването на завещано наследство обаче трябва да бъдат съобразени някои специални законодателни правила. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗН отчуждаването изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието на завещателя. Волята на завещателя да се разпореди с конкретна вещ в полза на трето лице, различно от заветника, изключва желанието на завещателя направеното с тази вещ завещание да произведе своето правно действие. Поради това отчуждаването от завещателя на конкретна вещ, включена в състава на завещаното наследство, ще води до изключване на тази вещ от правната съвкупност. Посоченият разпоредителен акт ще има действие, аналогично на това при изричното изключване на определено имущество от наследството, съдържащо се в договора за покупко-продажба. Едностранният характер на правното действие на изключване на конкретната вещ не застрашава, нито може да увреди заветника, тъй като заветът е едностранна сделка, отменима, а и заветът следва да бъде приет от заветника, който се облагодетелства безвъзмездно. В случаите, при които завещателят се разпореди със съществена част от правата, включени в завещаното от него наследство, следва да се приеме, че съвкупността е престанала да съществува в нейния първоначален вид10 и заветът на наследство е останал без предмет към момента на откриване на наследството на завещателя.
Следва да се допусне и възможността на завещателя да събере определени вземания, включени в завещаното от него наследство. В случаите, при които събраните средства продължават да съществуват в имуществото на завещателя към момента на откриване на наследството, те принадлежат на заветника. Тази възможност следва да се признае най-малкото с оглед предотвратяването на опасността от погасяване по давност на тези вземания. Ако обаче завещателят е използвал получените средства приживе за закупуването на определени вещи, последните няма да се включват в предмета на направения завет на наследство. Спрямо тези вещи трябва да се зачете настъпилата промяна във волята на наследодателя (чл. 41, ал. 1 ЗН).
Интерес представлява и хипотезата, при която завещателят доброволно или по принудителен ред е изпълнил някое от задълженията, включени в състава на завещаното наследство. Ако се приложи по аналогия дадената при договора за покупко-продажба уредба (чл. 213, ал. 2 ЗЗД), следва да се приеме, че плащането на задължение от завещателя ще води до възникване на задължение за заветника да възстанови на наследниците на завещателя платените от последния суми за изпълнението на задълженията, включени в съдържанието на завещаното наследство. По този начин заветникът може да стане длъжник на кредиторите на завещаното му наследство – за съществуващите и неизпълнени от завещателя наследствени задължения, но и на наследниците на завещателя – за неизпълнените от завещателя наследствени задължения.
Стоян СТАВРУ, юрист
________________
1 При завета на търговско предприятие съществува и теза, според която заветът на правата, включени в предприятието, е направен под условието или с тежестта заветникът да поеме и съответните задължения от това предприятие. Вж. Станева, А. Наследяване на едноличен търговец. – “Съвременно право”, 1993, № 2, с. 33. Разделянето на включените в търговското предприятие права и задължения обаче противоречи на разглеждането им като специфична правна съвкупност.
2 Съществува и становище, че при завета на наследство като вид завет на съвкупност е налице общо правоприемство. Вж. Марков, М. Семейно и наследствено право – помагало. С., 2004, с. 164. В този смисъл вж. и Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество. Търговско предприятие. Търговско представителство. Търговски дружества – общи положения. Търговски сделки – общи положения. Велико Търново, 2005, с. 66. Авторът приема, че завещанието на търговско предприятие е равнозначно на завещание на дробна част от имуществото на завещателя.
3 Вж. в този смисъл Кожухаров, Ал. Облигационно право. Отделните видове облигационни отношения, С., 1996, с. 133.
4 Заветът на наследство се причислява към т. нар. завети на съвкупности, в която се включват още: заветът на съпружеска имуществена общност, заветът на покъщнина и заветът на търговско предприятие. Вж. Марков, М. Цит. съч., с. 164.
5 В този смисъл вж. Цанкова, Ц. Завещанието в българското наследствено право, С. 1995, с. 158. В сравнителноправен план е съществувала концепцията за т. нар. завещания на универсално основание, различаващи се от универсалните завещателни разпореждания. Те са имали за предмет всички вещи от определен вид, намиращи с в имуществото на завещателя – всички недвижими имоти, всички движими вещи и пр. За отричането на самостоятелното съществуване на посочения “трети” вид завещателни разпореждания и за разглеждането им като вид частни завещателни разпореждания вж. Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. Дарения и завещания, С. 1926, с. 150.
6 Вж. Цанкова, Ц. Цит. съч., с. 158.
7 Вж. в този смисъл при завета на търговско предприятие Герджиков, О., А. Калайджиев, К. Касабова, Т. Бузева, Ал. Кацарски. Коментар на Търговския закон. Книга първа. Чл. 1-112. С., 2007, с. 123, както и Калайджиев, А. Прехвърляне на търговско предприятие. – “Собственост и право”, 2008, № 11, с. 5.
8 За отхвърляне на възможността за вписване на завета на търговско предприятие в търговския регистър, тъй като “към деня на смъртта не може да има сигурност относно наследниците по закон или завещание, които ще приемат наследството”, вж. Станева, А. Цит. съч., с. 32.
9 Ако разпоредителното действие е извършено преди откриването на наследството, то ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
10 Аналогични са изводите при договора за покупко-продажба на наследство. Приема се, че в определени случаи изключването на конкретни имоти от продаваното наследство може да доведе до промяна в самата същност на продажбата, при което тя да се превърне от продажба на наследство в продажба на конкретно определена вещ или вещи. Вж. Кожухаров, Ал. Цит. съч., с. 130.
