Защитени ли са депозитите ни в чуждестранните банки, извършващи дейност в България

Предвид динамичната икономическа обстановка и отражението на кризата в различните държави, все по-голяма актуалност придобива въпросът за обхвата на защитата на влоговете, която предоставя Фондът за гарантиране на влоговете в банките по отношение на чуждестранните банки, опериращи на територията на страната.
Опасенията за отражението на обстановката в Гърция върху операциите на гръцките банки, осъществяващи дейност на територията на РБългария, така широко обсъждани на различни нива в публичното пространство, представлява само пример за важността на проблема. Той обаче не се свежда само до операциите на гръцките банки, а е общовалиден за всяка чуждестранна банка, оперираща на територията на страната, доколкото всяка такава банка може да бъде засегната от действието на различни фактори извън територията на страната, които широката публика е най-вероятно да не познава.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) се предвижда установената в закона гаранция да се прилага за всички банки, които са получили по установения в закона ред разрешение да приемат влогове, независимо дали са местни, или чуждестранни и независимо от това дали са притежание на местни, или чуждестранни лица.
Само лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка (БНБ) и банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение (лицензия) от БНБ да осъществява дейност в страната чрез клон, може по занятие да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ).
Публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на закона е приемането на влогове или други възстановими средства от повече от 30 лица, които не са банки, или други институционални инвеститори. За разлика от отменения Закон за банките, новият Закон за кредитните институции приравнява на публично привличане на влогове издаването на облигации или други дългови ценни книжа не по реда на ЗППЦК, когато емисиите са придобити при първичното предлагане от общо повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори. Това представлява една от основните дейности на емитента и емитентът предоставя заеми по занятие или по занятие извършва други финансови услуги (§ 1, т. 3 от ДР на ЗКИ).
Съгласно чл. 5 ЗКИ забраната за публично привличане на влогове и други възстановими средства не се прилага за българската държава и общините или международните публични организации, чиито членове са една или повече държави – членки на ЕС – при приемането на възстановими парични средства в случаите, определени със закон, както и дейността на лица, когато тази дейност е изрично уредена със закон и е обект на надзор, предназначен да защити вложителите и инвеститорите. Следователно, ако не попада в посочения специален кръг от институции, чуждестранна банка може публично да привлича влогове или други възстановими средства на територията на страната само ако е получила лицензия от БНБ за регистриране на клон или е учредила лице, което е получило от БНБ лицензия за банка. И в двата случая дейността на банката е под надзора на БНБ.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗКИ, БНБ упражнява надзор върху дейността на банките за спазването на установените в закона правила, както и на издадените актове по прилагането му, за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и рисковете, на които те са изложени или могат да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал. БНБ е длъжна да извършва надзорен преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките в изпълнение на изискванията на ЗКИ и на актовете по прилагането му, и да оценява рисковете, на които банките са или могат да бъдат изложени. Въз основа на прегледа и оценката БНБ определя дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките, начинът на тяхното прилагане, както и собственият им капитал осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете, в т.ч. и при публичното привличане на влогове.
Действащото законодателство не установява различия в правното положение на местните банки в зависимост от принадлежността на капитала им. В този смисъл статусът на местна банка, чийто собственик на капитал е чуждестранно лице, не се отличава от този на местна банка, чийто собственик на капитала е местно лице. Това не означава обаче, че законът не поставя изисквания към чуждестранната банка като акционер, но тези изисквания са идентични с изискванията към местните акционери, притежаващи същото по размер участие в капитала. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗКИ, БНБ е длъжна да проведе предварителни консултации с компетентния орган за банков надзор, преди да издаде лиценз за банкова дейност на банка, която ще бъде дъщерно дружество на банка, получила лиценз в друга държава – членка; банка, която ще бъде дъщерно дружество на предприятие майка на друга банка, получила лиценз в друга държава – членка на ЕС; или банка, която ще бъде контролирана от лица, упражняващи контрол върху друга банка, получила лиценз в друга държава – членка. Българската народна банка е длъжна да откаже издаването на лицензията, ако установи, че някои от акционерите, в т.ч. и чуждестранни банки, контролиращи повече от 3 на сто от гласовете, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решенията биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции. Широките правомощия на БНБ се основават на възложените й от закона функции по регулиране и контрол върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите (чл. 2, ал. 3 ЗБНБ).
Чуждестранните банки могат да извършват банкови сделки, в т.ч. и публично привличане на влогове на територията на страната, и пряко посредством откриване на банков клон. Банковият клон следва да се различава от търговското представителство на чуждестранна банка по смисъла на чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) и чл. 18 ЗКИ. За разлика от банковия клон търговското представителство не подлежи на регистрация в търговския регистър към Агенция по вписванията, а в Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
По силата на чл. 24, ал. 1 ЗНИ чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в БТПП. Търговското представителство на чуждестранна банка в страната е длъжно да представи в БНБ препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му (чл. 18 ЗКИ). Представителствата по ЗНИ не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. Съгласно чл. 18 ЗКИ търговското представителство на чуждестранна банка не може да извършва търговска дейност, в т.ч. и публично привличане на влогове.
Правният режим за учредяване на клон на чуждестранна банка на територията на страната е разрешителен (чл. 17 ЗКИ). По силата на чл. 20 ЗКИ банка, лицензирана в държава – членка на ЕС, може да извършва на територията на РБългария чрез клон банкова дейност, в т.ч. и публично привличане на влогове, ако е включено в лиценза й, след като БНБ бъде уведомена за това от компетентния орган, издал лиценза. Следователно, за банки, лицензирани в държави – членки на ЕС, режимът за учредяване на клон е само уведомителен. За извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон такава банка обаче създава един клон независимо от броя на местата на дейност.
Клонът е вътрешнообособена част от имуществото на чуждестранната банка. С оглед спецификата на банковата дейност имуществото на клона следва да отговаря на определени условия, които са предмет на регулиране от БНБ. Тези изисквания са установени в надзорните наредби на БНБ като изисквания за капиталова адекватност, ликвидност и т.н. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗКИ обаче надзорът над банки, лицензирани в държава – членка на ЕС, извършващи дейност на територията на РБългария чрез клон, се осъществява от компетентните надзорни органи на изпращащата държава – членка, а не от БНБ. Когато осъществяват надзорните си функции спрямо клонове, извършващи дейност на територията на България, тези органи могат да извършват проверки на място, като упражняват правомощията на БНБ по ЗКИ.
Предвид посочените различия в изискванията към регистрираните клонове на чуждестранни банки, лицензирани в държави извън ЕС, от една страна и от друга – значимите облекчения в режима на клоновете, регистрирани от банки, лицензирани в държави – членки на ЕС, ЗГВБ установява и различна защита на влоговете.
По силата на чл. 2, ал. 2 ЗГВБ системата за гарантиране на влоговете, установена в закона, се прилага за клоновете на банка със седалище в трета държава, т.е. извън ЕС, която е получила лиценз от БНБ да осъществява дейност в Република България, само когато:
1. в държавата по седалището на банката няма действаща система за гарантиране на влоговете или такава система съществува, но тя не обхваща клоновете на банката в чужбина;
2. размерът или обхватът на гаранцията, осигурявана от съществуващата в държавата по седалището на банката система за гарантиране на влоговете, е по-малък от размера или обхвата на защитата на влоговете, предвидена в ЗГВБ. В този случай гаранцията, осигурявана от ФГВБ, е за разликата, надвишаваща гаранцията, осигурявана от системата за гарантиране на влоговете по седалището на банката.

Следователно, по принцип установената в страната система за гарантиране на влоговете не обхваща влоговете в клоновете на чуждестранни банки. Само по изключение, при посочените по-горе предпоставки, такива влогове могат да бъдат гарантирани от Фонда. Управителният съвет на ФГВБ установява, след събиране на съответните доказателства, спрямо кои клонове на чуждестранни банки в страната са налице предпоставките по-горе, т.е. вложителите на кои клонове подлежат на защита по реда на ЗГВБ изцяло или отчасти – за разликата, надвишаваща гаранцията, осигурявана от системата за гарантиране на влоговете по седалището на банката. В тези случаи ФГВБ е длъжен да си сътрудничи с органите на съответната система за гарантиране на влоговете.
Когато размерът или обхватът на гаранцията, предвидена в ЗГВБ, надхвърля размера или обхвата на гаранцията, осигурявана в държава – членка на ЕС по седалището на банката, която извършва дейност в РБългария чрез клон, банката може, но не е длъжна да участва във ФГВБ с цел осигуряване допълнителна гаранция на клиентите на нейния клон (чл. 2, ал. 3 ЗГВБ). В този случай българският ФГВБ осигурява гаранция за разликата, надвишаваща гаранцията, осигурявана от системата за гарантиране на влоговете по седалището на банката. Ако чуждестранната банка не участва, то вложителите й остават гарантирани съобразно установената по седалището й система за гарантиране на влоговете. Ако реши да участва в българската система за гарантиране на влоговете, чуждестранната банка е длъжна да прави парични вноски във ФГВБ по реда, определен в ЗГВБ (чл. 2, ал. 4 ЗГВБ).
Както при действието на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност (ЗДЗВСТБ – отм.), така и след влизане в сила на Закона за гарантиране на влоговете в банките, обект на защита са всички влогове в национална и чуждестранна валута на физическите и юридическите лица. Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им до 100 000 лв. (чл. 4, ал. 1 ЗГВБ). В посочената сума на гаранцията се включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията. При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни.
За сравнение, системата за гарантиране на влоговете в Австрия обхваща всички депозити на частни лица, без оглед на техния размер. В Хърватска гаранцията е до размера на 400 000 куни, или около 55 000 евро. От края на 2008 г. системата за гарантиране на влоговете в Чехия предвижда пълно компенсиране на вложителите с влогове до 50 000 евро, а не само за 90% от размера на влога. Във Франция гаранцията е до 70 000 евро, а в Италия – до 103 000 евро за всички депозити. В Холандия депозитите във всички холандски и нехоландски банки, опериращи в Холандия по силата на холандска банкова лицензия, са гарантирани до размера на 100 000 евро. В края на 2008 г. гаранцията в Испания също е увеличена от 20 000 евро на 100 000 евро. В Полша гаранцията е до 50 000 евро, какъвто е максималният гарантиран размер на влоговете в Румъния, а отскоро и в Сърбия (при 3000 евро до 2008 г.). В Гърция гаранцията е до 100 000 евро, включително дължимите лихви.

Към 23.03.2010 г. на страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (www.dif.bg) са посочени само четири чуждестранни банки, чиито клонове не участват в българската система за гарантиране на влоговете, тъй като са защитени от системата в страната по седалището на банката, а именно:

• “Алфа банк” – клон България;
• “БНП Париба С. А.” – клон София;
• “ИНГ Банк Н. В.” – клон София;
• “Регионална инвестиционна банка” – клон България.

В допълнение, на посочената страница на Фонда се съдържа информация, че местните клонове на чуждестранни банки от Европейския съюз не се включват в българската система за гарантиране на влоговете, тъй като са защитени от системата за гарантиране на влоговете в страната по седалището им. Същите могат да се присъединят единствено с цел допълване на гаранцията, осигурявана им от тяхната система.
Законът задължава Фонда за гарантиране на влоговете в банките да извършва регулярно тестове на системата за гарантиране на влоговете, както и в случай на уведомяване от страна на БНБ за проблем в банка, който би могъл да доведе до задействане на системата за гарантиране на влоговете.

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
 

Списък на чуждестранните организации за гарантиране на банковите депозити

Забележка:
Списъкът на чуждестранните организации, гарантиращи банковите депозити в съответната държава, е публикуван на интернет-страницита на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (www.dif.bg), в рубрика “Полезни връзки” – “Чуждестранни организации за гарантиране на депозитите”.