Разяснение
Ежегодно, в края на ноември, в „Държавен вестник“ се обнародва заповед на министъра на труда и социалната политика, с която се определят коефициентите на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през следващата година. В тази заповед се посочва и средният коефициент на трудов травматизъм за страната, който е важен, тъй като на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. В тази връзка, на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда, министърът на труда и социалната политика издаде Заповед № РД-01-681 от 12.10.2016 г. за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г. (обн. ДВ, бр. 86 от 01.11.2016 г.)*1.
Нормативният акт, определящ реда за задължителното застраховане на работниците и служителите, е Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г., изм. и доп. бр. 68 от 2006 г., изм. бр. 46 от 2007 г. и бр. 5 от 2010 г.), приета на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).
Както бе посочено, изисква се задължително да бъдат застраховани работниците и служителите от икономически дейности, които имат коефициент на трудов травматизъм (определен по формула), по-висок от средния, установен за страната. Този коефициент се определя за тригодишен период, предшестващ годината на застраховането. В наредбата участват коефициентите на честота и тежест на трудовите злополуки.
Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008).
Следва да се подчертае, че независимо от това, дали дадено предприятие попада в категорията за задължително застраховане, не всички членове на персонала му задължително следва да се застраховат.
Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане (ако предприятието е предвидено за това), се определят с писмена заповед на работодателя, след консултации със Службата по трудова медицина и с комитета по условия на труд. Провеждането на тази консултация се удостоверява с протокол.
С колективен трудов договор могат да се определят допълнително работници и служители, които задължително се застраховат за риска „трудова злополука“, при доказана необходимост и реализиран риск.
Задължителната застраховка „Трудова злополука“ покрива следните рискове:
1. смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука;
2. трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука;
3. временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.
Както се вижда, задължителната застраховка не обхваща професионалната болест и общото заболяване.
Застрахователната сума по застраховка „Трудова злополука“ се определя на база на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители, към момента на сключване на застраховката.
Застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител за 12-те месеца, предхождащи момента на сключване на застраховката.
При смърт на застрахованото лице застрахователите следва да изплатят обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник и служител, определена на база на 7-кратния размер на годишната му брутна работна заплата при сключване на застрахователния договор.
При трайно намалена работоспособност обезщетението е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.
При временна неработоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност, в зависимост от продължителността на загубената работоспособност. Тези проценти са посочени в наредбата.
Когато застрахованото лице е имало определен процент трайно намалена работоспособност преди настъпването на трудовата злополука, този процент не се отчита при определяне на процента на трайно намалената работоспособност, вследствие на злополуката.
В случай на изплатено обезщетение за временна неработоспособност, вследствие на трудова злополука и последваща трайно намалена работоспособност на застрахованото лице до 1 година от датата на злополуката, дължимото застрахователно обезщетение или сума за трайно намалена работоспособност се намалява с размера на изплатеното обезщетение за временно намалена работоспособност.
Дължимото застрахователно обезщетение или сума следва да се изплати на застрахованото лице, а в случай на смърт – на законните му наследници.
Застрахователната премия по задължителната застраховка „Трудова злополука“ е годишна или месечна, в зависимост от срока на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя.
Застрахователната премия маже да бъде разсрочвана на месечни, тримесечни, или шестмесечни вноски, както и при други схеми, договорени между страните.
Конкретните размери на тези премии се определят в застрахователния договор.
Договорът се сключва от работодателя и застрахователя за всяка календарна година. Срокът на сключването не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от 1 месец.
Ползваното в наредбата понятие „трудова злополука“ е по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Контролът по изпълнение на задължението на работодателите по Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ се осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“.
Задължителната застраховка „Трудова злополука“ не е само едно законово задължение. Тя е добър механизъм за закрила при необходимост на работниците и служителите, и е важен елемент на социалната политика.
Инж. Веселин ЦОНЕВСКИ, експерт по ЗБУТ
_______
1* Заповедта за определяне на трудовия травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г. е публикувана след статията в този брой на дайджеста (бел. ред.).
