Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2023 г., кн. 4
1. В част от коментарната литература и съдебната практика се приема, че правото на глас на акционерите включва отделни компоненти – правото да се присъства на общото събрание, правото на въпроси и изказвания, правото на гласуване при вземане на решенията[1].
Поддържа се и обратното становище, според което правото на глас може да се разглежда като елемент от правото на участие в общото събрание, въпреки че двете възможности се определят като отделни управителни права[2].
Приема се също, че управителните права на акционера се подразделят на право на участие в управлението и право да избира и да бъде избиран в органите за управление на акционерното дружество (АД)[3].
По мое мнение правото на участие и правото на глас в общото събрание на акционерите са две самостоятелни управителни права, които се различават помежду си по своите носители (титуляри), предпоставки за упражняване, съдържание и последици. Безспорната връзка между тях не означава, че едното право е част (елемент) от другото или че разграничението им е условно[4]. Обособеността на двете управителни права се посочва и в съдебната практика[5].
2. В доктрината се поддържа, че упражняването на правото на участие в общото събрание на акционерите е предпоставка за упражняване на правото на глас[6]. Всъщност правото на участие е сложно (съставно) право, което включва като свои елементи редица правомощия – за присъствие на заседанието, за задаване на въпроси, за изказвания, за правене на предложения (напр. по дневния ред на заседанието), за искане на обяснения и разяснения, въпреки че тези правомощия не са уредени изрично в закона. На това основание правото на участие в общото събрание се определя още като право на съвещателен глас (така изрично чл. 220, ал. 3 от Търговския закон). Предпоставка за упражняване на правото на глас на акционерите е упражняването само на едно правомощие – за присъствие на заседанието на общото събрание, тъй като правото на глас може да се реализира единствено при такова участие, като е без значение как технически е проведено заседанието. По тази причина, ако едно лице е упълномощено да упражнява правото на глас на акционер, то следва да се смята за упълномощено и да присъства на заседанието. Упражняването на останалите правомощия от съдържанието на правото на участие в общото събрание на акционерите няма отношение към упражняване на правото на глас.
Връзката (близостта) между правото на участие и правото на глас в общото събрание се проявява основно в това, че по правило техни титуляри са едни и същи лица – членовете на АД (акционерите). На това основание законът може да предвиди ограничения или забрани за упражняване и на двете управителни права. Така е например, когато акции на АД се придобиват и притежават от едно лице за сметка на дружеството. В този случай съгласно чл. 187е във връзка с чл. 187а, ал. 3 ТЗ упражняването на правата по акциите следва да се преустанови до тяхното прехвърляне на трети лица.
Законът може да определи и един и същ ред за упражняване на правото на участие и правото на глас в общото събрание на акционерите. Така е при съпритежаването на акция от няколко лица по чл. 177 ТЗ, което най-често възниква при наследяване. В този случай наследниците не придобиват реален брой акции, а всеки от тях придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на неговия наследствен дял[7]. Член 177 ТЗ е изключение от правилото, според което всеки субект самостоятелно решава дали да упълномощи друго лице за упражняване на негови права или за изпълнение на негови задължения, тъй като изисква съпритежателите на акция да определят общ пълномощник, чрез който да упражняват правата си по нея. Както се приема в съдебната практика, това изискване не може да се дерогира чрез вписване на наследниците на акционера в книгата на акционерите[8]. При съпритежаването на акция отделните акционери нямат право лично да участват в общото събрание и да упражняват правото си на глас. Тези права не могат да се упражняват и чрез пълномощник на отделни акционери, а само чрез общ пълномощник на всички съпритежатели на акцията[9].
Обикновено при индивидуално притежание на акции упълномощаването се отнася за упражняването на двете управителни права. На тази идея се основава и чл. 226 ТЗ, според който всеки акционер има право да упълномощи писмено лице, което да го представлява в общото събрание. Възможно е обаче упълномощаване само за участие в заседание на общото събрание, без то да обхваща упражняването на правото на глас на акционера.
3. Самостоятелността на правото на участие и на правото на глас се проявява и по отношение на титулярите на двете управителни права. Тази самостоятелност се проявява в две насоки. Има три групи акционери, които нямат право на глас, но имат право на участие в общото събрание (включват се в неговия състав). Законът регламентира и три групи лица, които не са акционери, поради което нямат право на глас, но са носители на правото на участие в общото събрание на акционерите. Недопустимо е обаче правото на глас да се предоставя на лица, които не са членове на АД (акционери), докато уставът на АД може да предостави право на участие в общото събрание и на лица – неакционери, които не са посочени в закона.
Не са титуляри на правото на глас акционерите, които притежават привилегировани акции без право на глас (безгласни акции). Тези акции се включват в номиналната стойност на капитала на АД, но не се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство. Безспорно в теорията и практиката обаче е, че безгласните акции дават право на техните титуляри да участват в общо събрание на акционерите с всички включени в съдържанието на това право правомощия, като имат и потестативното право на отмяна на приети от общото събрание решения по чл. 74 ТЗ. Отпадането на правото на глас по привилегировани акции може да стане на основание уставна клауза, докато законът не предвижда възможност за уставно изключване или ограничение на правото на участие в общото събрание на акционерите.
Нямат право на глас и акционерите, които не са внесли изцяло стойността на записаните от тях акции. Изпълнението на задължението за вноска е предпоставка за възникване на правото на глас, ако в устава не е предвидено друго. Обратно, правото на участие в общото събрание на акционерите не е обусловено от изпълнението или неизпълнението на задължението за вноска на акционерите. Това право не е обусловено и от броя и вида на притежаваните акции, което е определящо при упражняване на правото на глас на акционерите.
Третата хипотеза, при която правото на глас не може да се упражнява, е налице при т. нар. „конфликт на интереси“ по чл. 229 ТЗ. Съгласно тази разпоредба акционер или негов представител не може да участва в гласуването за предявяване на искове срещу него и за предприемане на действия по осъществяване на отговорността му към дружеството, т. е. отпадането на правото на глас е ad hos. С отпадане обаче на правото на глас на акционерите, чиито интереси са в конфликт с корпоративните, правото им да участват в общото събрание нито се губи, нито се ограничава (те остават в неговия състав).
Докато правото на глас не може да се предостави на лица, които не са членове на АД (акционери), то законът предоставя на три категории лица право на участие в общото събрание, въпреки че те не са акционери, поради което нямат право на глас.
Към първата категория се отнасят членовете на съветите на АД – съвет на директорите, управителен съвет и надзорен съвет в това им качество, т. е. когато те не са акционери.
Право на участие в общото събрание имат и наетите в АД по трудов договор лица, ако са повече от 50, като това право се определя от чл. 220, ал. 3 ТЗ като право на съвещателен глас. То не може да се упражнява лично, а само чрез общ представител. Наетите лица имат и принадлежащото на акционерите право на сведения, което чл. 220, ал. 3 ТЗ неточно определя като право на представителя.
Третата група лица, които не са акционери и нямат право на глас, но имат право да участват в общото събрание на акционерите, са облигационерите в АД. Това право също може да се упражни само чрез представители. Облигационерите в АД имат и право на информация (сведения), което подобно на аналогичното на наетите лица право също може да се реализира чрез техните представители. Съгласно чл. 212, ал. 2 ТЗ общото събрание на акционерите трябва да изслуша становище на представителите на облигационерите, когато взема решение, засягащо изпълнението на задължения по облигационния заем.
4. Съгласно чл. 225 ТЗ за заседанията на общото събрание се изготвя списък на присъстващите акционери или на техните представители и на броя на притежаваните или представените акции, като акционерите и представителите удостоверяват присъствието си с подпис. Списъкът се заверява от председателя и секретаря на общото събрание.
От граматическото и систематичното тълкуване на чл. 225 във връзката му с чл. 232, ал. 1, т. 3 и чл. 227, ал. 2 ТЗ може да се направи извод, че в списъка на присъстващите следва да се включат не само акционерите с право на глас, но и тези, които нямат право на глас (притежаващи привилегировани безгласни акции, неизпълнили задължението си за вноска или намиращи се в състояние на конфликт на интереси с дружеството). Съгласно чл. 227, ал. 2 ТЗ решението за изменение и допълнение на устава, за увеличаване и намаляване на капитала, за преобразуване и за прекратяване на АД се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала, т. е. от целия капитал на дружеството (всички акции). А това е така, тъй като списъкът на присъстващите на заседанието акционери има значение не само за упражняване на правото им на глас, но и за упражняване на тяхното право на участие в общото събрание. В списъка на присъстващите обаче не се включват лицата, които имат право на участие в общото събрание, но нямат право на глас, тъй като не са акционери. Съгласно чл. 232, ал. 1, т. 3 ТЗ тези лица следва да се посочат в друг документ – в протокола за заседанието на общото събрание.
Този двойнствен подход едва ли е оправдан. Лицата, които имат право на участие в общото събрание и представляват неговия състав, следва да се посочват в един документ – списъка на присъстващите на заседанието, независимо от това дали са акционери, или нямат това качество (имат или нямат право на глас). Лицата, които имат право на участие в общото събрание, но не са акционери (нямат право на глас), следва да се посочват отделно в списъка на присъстващите по чл. 225 ТЗ. В протокола за заседанието на общото събрание би трябвало да се отбелязват само направените предложения по същество според чл. 232, ал. 1, т. 4 и направените възражения по чл. 232, ал. 1, т. 6 ТЗ, които правомощия имат всички носители на правото на участие в общото събрание, независимо от членството им в АД – акционери, членове на съветите на дружеството, наети лица и облигационери (чрез техните представители).
Член 232, ал. 1, т. 3 ТЗ, според който в протокола за заседанието на общото събрание се посочва присъствието на управителния и на надзорния съвет, както и на лица, които не са акционери, е неточен в няколко насоки: Разпоредбата се отнася изрично само за АД с двустепенна система за управление, тъй като неоправдано не посочва съвета на директорите. По тази причина чл. 232, ал. 1, т. 3 ТЗ следва да се тълкува разширително. Този член не съответства и на чл. 220, ал. 2 ТЗ, според който в състава на общото събрание участват не съветите на АД, а техните членове. Има съществена разлика, когато адресат на правните норми е орган за управление на ЮЛ и когато такъв адресат са членове на този орган. Член 232, ал. 1, т. 3 е формулиран неудачно, тъй като оставя впечатление, че протоколът за заседанието на общото събрание трябва да посочва съветите на АД, независимо от това дали техните членове са акционери, или нямат това качество, което също е в несъответствие с чл. 220, ал. 2 ТЗ. Членовете на съвета на директорите, управителния и надзорния съвет се включват в това им качество в състава на общото събрание само ако не са акционери.
5. Нарушение на правото на участие в общото събрание е налице, когато негов титуляр не бъде допуснат до даденото заседание. Правомощието за присъствие на заседанието на общото събрание е основно, тъй като има предпоставъчно значение за упражняване и на останалите правомощия от съдържанието на правото на участие (за задаване на въпроси, за изказвания, за правенето на предложения, за искане на обяснения или разяснения и др.). Недопускането на титуляря да присъства на заседанието на общото събрание означава, че той не може да упражни и останалите си правомощия. Те обаче могат да бъдат нарушени и когато техният титуляр присъства на даденото заседание на общото събрание (напр. при недаване на възможност за изказване).
Носител на нарушеното право на участие в общото събрание може да бъде акционер, който няма право на глас, или лице, което не е акционер, но законът или уставът на АД му предоставят това право. По правило нарушението на правото на присъствие на заседанието на общото събрание на акционери с право на глас съставлява едновременно и нарушаване на това право.
Акционерите без право на глас могат да защитят нарушеното им право на участие в общото събрание чрез иск по чл. 71 ТЗ за защита на членството или иск по чл. 74 ТЗ, ако нарушението е постановено с решение на общото събрание на акционерите. За активната легитимация на съпритежателите на идеални части от акция като ищци по чл. 74 ТЗ се прилага изцяло чл. 177 ТЗ, което води до задължително активно другарство в процеса[10].
Лицата, които не са акционери, но имат право на участие в общото събрание, не са членове на АД, поради което нямат легитимация за предявяване на исковете по чл. 71 и 74 ТЗ. Когато обаче правото на участие на тези лица е нарушено с решение на общото събрание, иск за отмяна на това решение на основание чл. 74 ТЗ може да предяви всеки един от акционерите (с право или без право на глас). Предпоставка за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ е само качеството на акционер, а не нарушаване на неговото членство. Както се отбелязва в съдебната практика, правният интерес от този иск произтича от принципи от по-висш порядък в сравнение с частния интерес (от спазване на законността)[11]. Отменимостта на решение на общото събрание на търговско дружество (АД) се основава само на неговото противоречие с императивни (повелителни) разпоредби на закона или с устава. Член 220, ал 2, чл. 220, ал. 3 и чл. 212, ал. 1 ТЗ, които предоставят право на участие в общото събрание в полза на членовете на съветите на АД, на наетите по трудов договор лица и на облигационерите, безспорно имат императивен характер. Както се отбеляза, този кръг от лица може да бъде разширен чрез уставна клауза. Нарушението на правото на участие в общото събрание на акционерите е от процесуално естество и се отнася към т. нар. „нарушения на простото извършване“, без да е от значение дали от решението на общото събрание настъпват реални последици. Не би следвало обаче да се постановява отмяна от съда на решение на общото събрание само на основание, че в заседанието са участвали лица, които са нямали право за това, въпреки че и в този случай не е спазено изискването на чл. 220 ТЗ относно състава на събранието.
По правило гореизложеното се отнася и при отнемане или ограничаване на основното (най-значимото) управително право на акционерите – правото им на глас в общото събрание. Както се отбеляза, недопускането на акционер до заседание на общото събрание е нарушаване не само на правото му на участие в това събрание, но и на правото му на глас, тъй като той може да го упражни само на даденото заседание.
Легитимация за предявяване на иск по чл. 74 ТЗ има както акционерът, чието право на глас е нарушено, така и друг акционер. За легитимацията на ищеца (наличието на правен интерес) не е необходимо контестираното решение на общото събрание да засяга правото на глас на ищеца, а е достатъчно той да се позовава на противоречие на решението с императивна норма или с устава на АД. Ищецът, чието право на глас не е нарушено, също предявява свое, а не чуждо право на иск, въпреки че атакуваното решение нарушава правото на глас на друг акционер[12].
Решението на общо събрание на акционерите е отменимо по чл. 74 ТЗ и когато без акциите на дадения акционер е спазено изискването за необходимия кворум или мнозинство, т. е. отнемането или ограничаването на правото на глас също е нарушение на простото извършване.
По мое мнение друго разрешение се налага, когато при вземане на дадено решение от общото събрание са участвали лица, които са нямали право на глас или са нямали право да го упражняват. Такива могат да бъдат: лица, които са изключени от АД по реда на чл. 189, ал. 2 ТЗ; акционери с привилегировани акции без право на глас; акционери, чието право на глас е суспендирано поради наличие на конфликт на интереси по чл. 229 ТЗ; акционери, които са джиросали акциите си и приобретателят е подал заявление до АД за вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите по чл. 185, ал. 4 ТЗ, но то не е извършено; когато в договора за залог на акциите е предвидено, че правото на глас не може да се упражнява от акционера на основание чл. 185, ал. 3, изр. трето ТЗ; при гласуване от мними пълномощници на акционер.
В тези хипотези правото на глас на акционерите (останалите акционери) не е нарушено пряко. Нарушено е единствено изискването на чл. 220, ал. 1, изр. първо ТЗ, според което общото събрание включва акционерите с право на глас. Решението на общото събрание е отменимо по чл. 74 ТЗ, ако без гласовете на лицата, които са нямали право на глас или не би трябвало да го упражняват, се нарушават необходимите кворум или мнозинство[13]. Общото събрание на акционерите е валидно проведено, ако е присъствал и само един акционер, който притежава акции, чиято номинална стойност покрива необходимия кворум[14].
проф. д.ю.н. Георги СТЕФАНОВ
_____
1. Вж. Колев, Н. Търговски дружества. Синтез и коментар на практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд. С., 2021, с. 707, както и Р-270-2005 г. по т. д. № 277/2004 г. на ВКС, I т. о.
2. Вж. Калайджиев, А. Акционерно дружество. С., 2019, с. 127-128 и Голева, П. Търговци. С., 2018, с. 297, според която правото на участие в общото събрание е право на въпроси, на изказвания и право на глас, но на с. 298 авторът твърди, че правото на глас включва правото да се присъства, правото на въпроси и изказвания и правото на гласуванe при вземане на решения, т. е. не става ясно кое от двете права включва в своето съдържание другото право.
3. Вж. Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга трета. Том I. Чл. 158-218. С., 1998, с. 883. По всяка вероятност под право да се участва в управлението се разбира правото на участие в общото събрание на акционерите.
4. За условния характер на разграничението вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 127.
5. Вж. Р-147-2016 г. по т. д. № 3013/2013 г. на ВКС, II т. о.
6. Така Калайджиев, А. Цит. съч., с. 127.
7. Така Р-101-2021 г. по т. д. № 1510/2019 г. на ВКС, I т. о.; Р-192-2021 г. по т. д. № 2759/2019 г. на ВКС, II т. о.; Р-8-2021 г. по т. д. № 2741/2019 г. на ВКС, II т. о.
8. Вж. Р-8-2021 г. по т. д. № 2741/2019 г. на ВКС, II т. о.
9. Така Р-58-2020 г. по т. д. № 101/2019 г. на ВКС, I т. о.; Р-89-2020 г. по т. д. №543/2019 г. на ВКС, I т. о.; Р-111-2020 г. по т. д. № 1687/2019 г. на ВКС, I т. о.
10. Така Р-119-2020 г. по т. д. № 1435/2019 г. на ВКС, I т. о. Обратното се поддържа в Р-159-2017 г. по т. д. № 375/2016 г. на ВКС, I т. о. и Р-47-2020 г. по т. д. № 673/2019 г. на ВКС, II т. о.
11. Вж. Р-150-2014 г. по т. д. № 286/2012 г. на ВКС, II т. о.; Р-183-2014 г. по т. д. № 695/2012 г. на ВКС, II т. о.; Р-186-2017 г. по т. д. № 2410/2015 г. на ВКС, I т. о.; Р-174-2018 г. по т. д. № 1504/2016 г. на ВКС, I т. о.
12. Обратното се поддържа в Р-127-2015 г. по т. д. № 3197/2013 г. на ВКС, II т. о.
13. Така Калайджиев, А. Цит. съч., с. 130; Р-786-2005 г. по т. д. № 277/2004 г. на ВКС, II т. о.; Р- 151-2020 г. по т. д. № 2359/2018 г. на ВКС, II т. о. (при мнимо представителство на акционер). Обратно Колев, Н. Цит. съч., с. 711-712 (също за хипотезата, при която са нарушени правилата за представителство на акционера от пълномощник).
14. Вж. Р-947-2005 г. по т. д. № 245/2005 г. на ВКС, II т. о.
