Всяка година през месеците април и май се честват редица официални празници, през които предприятията, учрежденията или организациите не осъществяват обичайната си дейност. А това означава, че и работниците и служителите, включително и държавните служители, не работят. По изключение обаче и през тези дни, на някои от тях се налага да работят (вж. по-долу т. № 4). Това е повод да си припомним особените законови разпоредби, които съществуват в действащото трудово законодателство за заплащането на положения труд на тези работници и служители, които работят през дните на официалните празници.
1. Официалните празници са изрично установени и изчерпателно изброени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Сборът от дните на официалните празници е по-голям от броя на официалните празници, защото някои от официалните празници, като например Коледа и Великден, включват по 3-4 календарни дни. Тези празници обхващат 10 официални празника и включват 15 календарни дни. Ежегодно 2-3 от тези 15 официални празнични дни в годишния календар съвпадат с обичайните почивни дни през седмицата – събота и неделя, но те се празнуват като официални.
Видно от тяхното изброяване, официалните празници отговорят на българските национални исторически, културни и източноправославни религиозни традиции. И това е общото между тях, което законодателят е имал предвид при обявяването им за официални празници. Но те са различни по основанието, на което са обявени за официални празници. Тези основания са: универсални (общочовешки) празници: 1 януари – Нова година, 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност; исторически дати за българския народ и държава: 3 март – националния празник на Република България;
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември – Ден на Съединението на България;
22 септември – Ден на Независимостта на България; 1 ноември – Ден на народните будители; религиозни празници – Бъдни вечер – 24 декември, и Рождество Христово – 25 и 26 декември, Великденските празници – Велики петък, Велика събота, неделя и понеделник, които през съответната календарна година са определени за празнуване на празника Възкресение Христово за източноправославното вероизповедание, 6 май – Гергьовден (Свети Георги), който е и традиционен исторически светски празник – Ден на храбростта и Българската армия.
На основание чл. 173, ал. 5 КТ всяка година Министерският съвет определя религиозните празници на 12-те вероизповедания, различни от източноправославното, регистрирани по Закона за вероизповеданията, по предложение на ръководството на съответното вероизповедание съгласно чл. 173, ал. 4 КТ и чл. 57, ал. 5 от Закона за държавния служител, но не повече от дните на религиозните празници за източноправославното вероизповедание: за Католическата църква в България, за мюсюлманското вероизповедание, за Арменската апостолическа православна църква, за общество „Бяло братство“ и др. За 2015 г. тези дни са определени с Решение № 814 на Министерския съвет от 11.12.2014 г., обнародвано в ДВ, бр. 103 от 13.12.2014 г.
Посочените празници са официални, защото са предвидени в закона, поради което се честват в цялата страна от всички работници, служители и държавни служители (с изключение на
1 ноември – Денят на народните будители, който е празник само за учебните заведения). Те са известни отнапред за съответната календарна година. Правното значение на тези празници е, че през тези дни работниците, служителите, държавните служители и работещите в други държавни учреждения и служби, предприятия и организации са освободени от задължението да изпълняват трудовите и служебните си задължения. Те се наричат още „неприсъствени дни“ в смисъл, че през тези дни съответните работници, служители и държавни служители „не присъстват“ – не са на работните и служебните си места и не осъществяват дейностите в тях.
2. Освен официалните празници, изброени в чл. 154, ал. 1 КТ, Министерският съвет може на основание чл. 154, ал. 2 КТ еднократно да обявява и други дни за официални празници за честване на важни исторически, политически или културни събития, за честване на дни на определени професии и да определя тяхната дата за честване. И те, когато изрично са обявени за официални празници, са официални празници по смисъла на чл.154, ал.1 КТ с всички, произтичащи от това правни последици. От 2010 г., откакто е създадена ал. 2 на чл. 154 КТ, Министерският съвет не е упражнил това свое право.
3. Предназначението на официалните празници е двояко. От една страна, и преди всичко – да се отдаде почит и признание на събитието, на което е посветен празникът и да се потвърди неговото значение. От друга страна, официалният празник е ден за почивка – откъсване на работещите от работната среда, от изпълнението на техните трудови и служебни задължения, посвещаването на този ден на семейството, на близките и изобщо на свободен избор на начина, който всеки намира за най-подходящ да го отбележи. В този смисъл официалният празник е и почивен ден за голямата част от работещите.
4. Макар и официални празници, през тези дни има редица работници и служители, включително и държавни служители, които работят и изпълняват трудовите си задължения, както и през делниците. Това са заетите в производствени предприятия с непрекъсваем процес на работа (Атомната електроцентрала Козлодуй и други), организации с непрекъснат процес на работа (БНР, БНТ и др.), медицински персонал (лекари, медицински сестри и акушерки, санитарки), полицаи и др.
Към тях трябва да се прибавят и непредвидимите случаи на аварии, природни бедствия и други подобни извънредни събития, с които пролетта на 2015 г. беше „богато наситена.“ Те наложиха денонощно делник и празник непрекъсната, самоотвержена и в редица случаи опасна за живота и вредна за здравето работа на стотици работници и служители, които участваха във възстановителните работи за отстраняването на последиците от природните бедствия, за да върнат сигурността и спокойствието на гражданите в празничните дни.
За работата и службата на тези работници и служители, за които и официалният празник е ден за работа и служба, е предвидено увеличено заплащане на труда им. То е уредено в чл. 262, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 263, ал. 2 и чл. 264 КТ. В тях са уредени две основни хипотези.
5. Първата хипотеза се извлича от чл. 262, ал. 1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 КТ. Тя обхваща положен труд през дните на официалните празници. Тази хипотеза визира случаите, в които извънредният труд е положен през дните на официалните празници, които са по отнапред установен график работни дни за тях. В тези случаи трудът, който се полага, е работа в рамките на редовното работно време на съответните работници и служители. Този труд не е положен извън установеното за работника или служителя работно време по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, поради което не е извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Но този труд лишава работника или служителя от правото да отпразнува официалния празник, да се откъсне от ежедневното изпълнение на трудовите и служебните си задължения, да си отдъхне от тях, както всички, и да прекара деня по свой избор – със семейството, в средата на близки и приятели. Това са все лишения и неудобства, които му причинява случайното съвпадение на неговия работен ден по график с определения от Кодекса на труда официален празник за всички други работници и служители. Без значение е в този случай в какъв ден от седмицата (обикновен делничен ден от понеделник до петък), или ден на седмична почивка – събота и неделя, се случва официалният празник. Заради тези лишения и неудобства, които понася работникът или служителят за положения от него труд през деня на официалния празник, в чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ е предвидено увеличено заплащане на труда със 100 на сто. Това е самостоятелно специфично основание за увеличено заплащане. Заплащане на този размер е предвидено и за работници и служители с ненормиран работен ден, които работят през дните на официалните празници (чл. 263, ал. 2 КТ).
6. Втората хипотеза се отнася за случаите когато работникът или служителят полага труд в ден на официален празник, който за него е на общо основание почивен ден, както за всички останали работници и служители, но е бил извикан на работа, поради внезапно възникнали непредвидени извънредни обстоятелства – производствена авария, повреда на машина или съоръжение, инсталация и др.подобни. В тези случаи е налице извънреден труд, защото трудът е положен извън установеното за него работно време по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Основанието за неговото увеличено заплащане е удвоено два пъти:
- веднъж, защото полага извънреден труд, за което на него му се дължи увеличено заплащане със 100 на сто на трудово възнаграждение по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ;
- втори път, защото полага извънреден труд през деня на официален празник, когато се дължи удвоено възнаграждение съгласно изричната разпоредба на чл. 264 КТ. Това възнаграждение му се дължи на основание чл. 264 КТ, независимо дали полаганият труд е извънреден, или не. Когато за него това не е извънреден труд, а е на работа през дни на официални празници по график, той получава удвоено възнаграждение по чл. 264 КТ (вж. по-горе т. № 5).
Основанието за това удвоено и вече веднъж увеличено по размер дневно трудово възнаграждение е работата през официални признаци. Това е смисълът на чл. 264 КТ, когато предвижда, че увеличеното заплащане на работника или служителя му се дължи, независимо че не полага извънреден труд, т.е. въпреки че трудът, който полага, е положен в установеното за него редовно работно време. Но когато в деня на официален празник той полага извънреден труд, т.е. труд, който е извън установеното за него работно време, съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, за него са налице две основания за увеличено заплащане на полагания труд: основанието по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ – за положения извънреден труд, и основанието по чл. 264 КТ – затова, че трудът е положен през дни на официален празник.
Двете основания са различни и те се кумулират. Всяко от тях има самостоятелно правно значение и възмездява неудобства, лишаване от право на почивка за честване и почивка, които всички други работници и служители ползват, и изобщо полагането на допълнителни физически и умствени усилия и натоварване. За всяко от тях работникът или служителят трябва да бъде два пъти удвоено възнаграден. Двукратно удвоеното трудово възнаграждение се изплаща, когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното за него работно време по чл. 143, ал. 1 КТ и втори път – пак удвоено (100% увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник по чл. 154, съгласно чл. 264 КТ. Двукратното увеличение в тези случаи е право пропорционално на двукратно удвоените усилия, неудобства, лишения и напрежение, които понася работникът или служителят, който полага извънредния труд в дните на официални празници. А това прави четирикратен размер на дневното трудово възнаграждение. Това изисква и разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията, която повелява заплащане на труда, според „извършената работа“.
Проф. д.ю.н. Васил МРЪЧКОВ
