След еуфорията на зимните празници и тези от началото на пролетта идва смяната на сезоните и много търговци предпочитат да реализират непродадената си зимна стока чрез обявяването и провеждането на сезонни намаления. Тази тенденция се засилва особено сега в условията на икономическа криза, когато покупателната способност на потребителите все повече намалява. И много често надписът “сезонно намаление” примамливо подканва потребителите да посетят конкретния магазин, като не винаги в действително има такова. В настоящата статия ще дадем подробни пояснения на потребителите за характера и законовите изисквания, на които трябва да отговоря всяко сезонно намаление. Правната им регламентация е в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
На първо място, следва да се отбележи, че законодателят не е посочил задължителна правна рамка за терминологията, използвана при обявяване на намалението. Това е оставено на конкретната преценка на всеки търговец. С еднаква значимост могат да се ползват термини като намаление, разпродажба или друг равнозначен термин по избор на търговеца. Има обаче нормативни изисквания за съдържанието и обхвата на съобщението за намаление на цените. То трябва задължително да посочва стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно, условията, при които се извършва, и срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени. Освен това стоките, които са предмет на разпродажба, трябва да бъдат отделени отделно от другите стоки, ако не всички стоки в обекта са предмет на разпродажба. Изписването на намалението е задължително върху етикета на всяка стока и може да стане по един от три алтернативно изброени начина: графично – с поставяне на новата цена до старата зачертана цена; словесно – с изписване на думите “нова цена” и “стара цена”, последвани от изписване на съответните суми, или цифрово в проценти – чрез изписване на процент на намалението и поставяне на новата цена до старата, която е зачертана. Търговецът сам избира кой от тези варианти е най-подходящ за неговите цели, но може да избере и повече от един от тях. Важно изискване за действителността на намалението е старата цена да е била прилагана за период не по-кратък от един месец преди намалението, т.е. за да бъде намалението действително, стоките, предмет на разпродажба, трябва да са се продавали със старата цена повече от един месец преди да бъдат намалени с новата цена. За съжаление у нас често срещана практика в последните години е намаленията да бъдат само фиктивни. По време на зимните празници търговците обявяват намаление, като формално спазват законовите изисквания – на етикета има две обявени цени – стара и нова, но стоките, предмет на намаление, никога не са били продавани на обявената върху етикета стара цена. Честа практика е обявената стара цена да е драстично завишена и след като се приспадне процентът на намалението, новата “намалена” цена да бъде цената, на която реално са се продавали стоките преди обявяване на намалението. Тази практика е изключително порочна и според нас е практика, включена в раздела за нелоялни търговски практики на ЗЗП. В действителност с подобен род съобщения за реално несъществуващи намаления търговците въвеждат в заблуждение потребителите, което е забранено от закона. Член 68д, ал. 1 и 2, т. 4 от ЗЗП определя като заблуждаваща търговска практика, която съдържа невярна информация и въвежда в заблуждение потребителя, включително за цената или за начина на нейното изчисляване или за съществуващо специфично предимство по отношение на нея. Тази нелоялна търговска практика е забранена от ЗЗП и неспазването й води до административни санкции за некоректните търговци, но фактическият състав на доказване на това нарушение е твърде сложен. Много трудно е да се докаже, че стоката не е била предлагана на потребителите на обявената от търговеца стара цена върху етикета за минал период, по-дълъг от един месец. Именно поради трудната доказуемост на това нарушение някои търговци си позволяват некоректност към потребителите и продават стоките си само на основание формално спазване на законовите изисквания. Искрено вярваме, че основен коректив на тази незаконосъобразна практика ще бъде не държавата, а потребителите, които, установявайки заблудата, ще стимулират търговците към коректност чрез отказа си да купуват стоки от обекти с подобни намаления. Следва да поясним, че изискването за приложимост на старата цена повече от един месец за дадена стока е само по отношение на нехранителните стоки. За хранителните стоки и за стоки, които поради естеството си подлежат на бърза развала, това изискване не се отнася и търговците не следва да се съобразяват с него, когато обявяват намаления на подобен вид стоки.
Съобщенията за намаление на цените са ограничени и откъм срок. Периодът им не може да бъде по-кратък от един работен ден и по-дълъг от един месец. По този начин се препятства възможността за нелоялна търговска практика от страна на търговци, които биха разпродавали стоката в обекта си за период по-дълъг от периода, в който биха предлагали същата стока на редовната й цена. По този начин потребителят се въвежда в заблуждение, защото обичайната цена на стоката – тази, на която тя се предлага по-дълго време в търговския обект, ще бъде цената на намалението, а не предходната цена. Заблудата спрямо потребителя се отнася до твърдението, че съществува предимство по отношение на цената на стоката, което реално не съществува и стоката не притежава токова предимство. А и самият акт на намалението в търговските практики на другите европейски страни цели именно бързо реализиране и продажба на стоки, които поради естеството си или поради други фактори като остарели модели или технически показатели например не представляват интерес за потребителите за в бъдеще.
Забраната за обявяване на намаление повече от месец има няколко изключения, които са изрично изброени в закона и които визират конкретни случаи, в които търговецът е възпрепятстван или отказва да извършва за в бъдеще подобен вид търговска дейност. Търговецът може да обяви по-дълъг период на намалението от един месец, когато продава търговския обект и разпродава стоковите наличности в него. През този период се извършва разпродажба само на наличните в обекта стоки, без да се предлагат и внасят нови стоки. Също така, когато търговецът преустановява напълно или отчасти дейността си, разпродажбата може да бъде пълна или частична. Изисква се обаче това основание за намаление да не е използвано през последните три години от търговеца при предходни намаления на цените в обекта му. Освен това намаление за по-дълг срок от един месец е допустимо, когато търговецът извършва преустройство или строително-ремонтни работи в търговския си обект, които ще продължат по-дълго от 30 работни дни, или при прехвърляне на предприятието или ликвидацията му. Дори в тези случаи обаче периодът на намалението не може да бъде произволно избран от търговеца, а трябва да бъде в законово определените рамки от 1 до 6 месеца. Неспазването на тези законово регламентирани изисквания влече след себе си административни санкции за нелоялните търговци, но според нас единствената санкция стимулираща коректност у търговците, е поведението на потребителите, основано на тяхната информираност и осведоменост, а не държавната принуда, основана на административно наказване.
Особен предмет на разпродажба е случаят, в който търговците предлагат за продажба две или повече стоки с една обща цена. В закона е забранено да се предлагат две или повече стоки с една обща цена, когато между двете стоки няма съществена връзка. Забраната защитава потребителите от придобиване на нежелана от тях стока ведно с желаната такава. Тази забрана не се прилага само в случаите, когато стоките или услугите, предлагани заедно, могат да бъдат закупени и по отделно в търговския обект и търговецът е информирал потребителя за възможността да ги закупи поотделно и за индивидуалната им цена. И накрая, законодателя е въвел една забрана за използването на търговски практики, които накърняват или биха могли да накърнят икономическите или колективните интереси на потребителите. Тази забрана налага общо изискване на коректност и лоялност на търговците към потребителите – изискване, което само част от тях спазват на нашия пазар.
Изложението ни не би било пълно без разяснение на това, как да се защитят потребителите в подобни случаи. Въпреки строгите санкции, предвидени в закона, нашето мнение е, че най-голямата санкция за нелоялните търговски практики си остава икономическото поведение на потребителите. Ако потребителите спрат да купуват стоки от търговски обекти с фиктивни съобщения за намаления, търговците ще търпят загуби и ще бъдат принудени в следващите си обявления да направят реални намаления на цените. За жалост практиката на фиктивните промоции и разпродажби днес е често срещано явление както във веригите търговски магазини, така и в единичните търговски обекти. Предвид факта, че всеки потребител има установени навици и предпочитани магазини за пазаруване, най-добрият съвет, който можем да отправим към тях, е при посещение в търговските обекти да се информират за цените на стоките, които ги интересуват, дори ако в дадения момент нямат възможност или желание да напазаруват исканите стоки. Също така да проверят цените на същите или подобни стоки в магазините в съседство или в другите предпочитани от тях магазини. Така ще могат да направят сравнителен анализ на цените и да си изберат желаната стока на най-ниската или най-приемливата за тях цена. Ако въпреки всичко обаче се окаже, че са си закупили стока, предмет на разпродажба, която след сезонното намаление се продава в същия търговски обект на същата или по-ниска цена от тази по време на разпродажбата, съветваме ги да се обърнат за съдействие към сдруженията за защита на потребителите или към Комисията за защита на потребителите. За да могат да претендират връщане на платената от тях сума по време на разпродажбата обаче, те следва да представят копие или оригинал на етикета, на който е обявено намалението с две цени – стара и нова, както и касовата бележка за покупката. А за да докажат, че след промоцията стоката се продава на по-ниска цена отпреди, могат да снимат стоката с камерата на мобилните си телефони. Честа практика сред младите потребители, която ние напълно подкрепяме и приветстваме, е да заснемат констатираните от тях на място нарушения с камерите на мобилните си телефони и да представят нагледно доказателство за извършеното от търговеца нарушение както пред държавните органи, така и пред съда.
За нарушение при обявяване на сезонните намаления Комисията за защита на потребителите е оправомощена от закона да извършва проверки в търговските обекти, да съставя актове за установяване на административни нарушения и да издава наказателни постановления впоследствие. Също така в закона е предвидена възможност при нарушение на колективни интереси на потребителите Комисията и потребителските сдружения да предявяват колективни искове за защита на потребителските интереси пред съда. Следва да отбележим обаче, че дори да бъдат приложени тези две мерки и търговецът да бъде санкциониран, това не значи, че потребителят ще бъде овъзмезден и ще му бъдат върнати средствата, които е заплатил за закупената от “разпродажба” стока. Това би могло да стане чрез подаване на жалба или сигнал до Комисията за нарушаване на правата на потребителите съгласно чл. 178, ал. 1 ЗЗП или евентуално чрез помирително производство по смисъла на чл. 182, ал. 1, предл. 4 ЗЗП за нелоялни търговски практики (ако комисията има такава практика). Във всички случаи обаче твърденията на потребителя трябва да бъдат подкрепени от доказателства като касова бележка и етикет с двете цени, а добре би било и снимка на новите по-ниски цени след изтичане периода на разпродажбата. Без тези доказателства претенцията на потребителя трудно би могла да бъде доказана както по основание, така и по размер.
Без претенции за изчерпателност следва да обобщим и по-важните изисквания, на които трябва да отговарят етикетите на стоките. Етикетите задължително трябва да бъдат на български език и да включват информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, съществените й характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. Информацията трябва да бъде ясна, разбираема, да не бъде подвеждаща и да бъде четлива. Ако производителят е поставил етикет с такава информация, търговецът няма право да го променя, ако по този начин има вероятност да подведе потребителите. Словесната част от етикета може да бъде заменена с графична само ако върху него се използват широко разпространени символи или пиктограми.
Върху етикета на стоките, които са опаковани или пакетирани предварително, трябва да бъде описано тяхното количество. Ако опаковката не разполага с етикет, количеството трябва да бъде изписано върху самата стока или на табела, непосредствено поставена до нея. Ако производителят или вносителят не са изписали количеството, търговецът е задължен да го направи и носи отговорност, ако не го изпише върху стоката.
Търговецът трябва да предлага и указания за употреба на стоките. Това изискване важи, дори както когато стоките, които се предлагат, са предмет на разпродажба. Указания за употреба се предоставят задължително за стоките, съдържащи опасни вещества, чиято употреба предполага наличие на специални умения или спазването на технически изисквания за безопасност. Задължително условие е стоката да бъде с указания за употреба и на български език, когато се пуска в търговски обекти на територията на нашата страна. Ако потребителят поиска такива указания и търговецът не му ги предостави, той може да сезира със сигнал или жалба Комисията за защита на потребителите.
Силвия ИВАНОВА, зам.-директор на Асоциация “Помощ за потребителя”
