От 01.01.2013 г., съгласно промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), извършени със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 94 от 2012 г.), е установено задължение за подаване на декларация за дължими данъци (ДДД) по чл. 55 от закона. Тези промени са свързани с проекта за намаляване на банковите сметки на НАП и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска. През предходната година (в края на 2011 г.) бяха изменени регламентираните със закона правила за освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ.
След последните извършени промени в ЗДДФЛ ясно се открояват два вида деклариране по закона – деклариране на доходи и деклариране на данъци. В действителност това деление е условно, доколкото при декларирането на доходите задълженото лице само изчислява както основата, така и дължимия данък, в рамките на предварителното установяване на задължението на лицето по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Въпреки това разширяването на обхвата на доходите, при придобиване на които се декларира дължим данък по чл. 55, от една страна, и ограничаването на самото деклариране по чл. 55 до размера на данъка (без посочване на доход и изчисляване на основа за облагане) от друга, води до напълно нов момент на припокриване в декларирането по закона.
Ще припомня, че до края на 2012 г. с декларация по чл. 55 се декларираха доходи на чуждестранни физически лица (ЧФЛ), облагани с окончателни данъци. В повечето случаи това деклариране не беше последвано от друго за данък върху същия доход (с изключение на частната хипотеза на преизчисляване на данък по чл. 37а ЗДДФЛ).
Въведеното от 2013 г. деклариране на данъка служи за обезпечаване функционирането на т.нар. „единна сметка“, но е необходимо да бъде последвано от мерки за отстраняване възможността за двойно деклариране на данък за един и същ доход. Това не е направено нито при промените в закона, нито например с образеца на ГДД за 2012 г. по отношение предвиденото в § 60 от ЗИД на ЗДДС деклариране на стари (възникнали преди 01.01.2013 г.) задължения за данъци по ЗДДФЛ.
Следва да се отбележи, че някои от сроковете за подаване на новия образец на декларация по чл. 55 вече изтекоха. Това касае повечето от данъците, дължими за доходи от предходни периоди, които не са били внесени към 31.12.2012 г. Независимо от това, изясняването на хипотезите на деклариране е важно с оглед предстоящото текущо деклариране през 2013 г. До 30.04.2013 г. физическите лица (ФЛ) следва да подадат ГДД за доходите си от 2012 г. и ДДД за авансовия и/или окончателен данък върху доходите от първото тримесечие на 2013 г. Предприятията и самоосигуряващите се лица, също до 30.04.2013 г., имат задължението за подаване както на справката по чл. 73 за изплатените през 2012 г. доходи, така и на ДДД за начислените/изплатени от тях доходи на физически лица през първото тримесечие на 2013 г.1 С оглед на това, в следващите редове ще разгледам посочените задължения за деклариране на данъците.
І. Деклариране на данъци. Декларация по чл. 55 ЗДДФЛ – образец 4001
От началото на 2013 г. задълженията за всички републикански данъци, за вноски към фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО), за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС), за Учителския пенсионен фонд (УчПФ) и здравноосигурителните вноски към НЗОК могат да се платят от задълженото лице с едно платежно нареждане, в което се вписва общата сума на задълженията, които се погасяват с плащането. С декларирането на дължимите вноски за данъка се търси кореспонденция между извършено плащане и възникнало задължение за данък през определен период.
1. Основни положения
- Вследствие промяната в разпоредбата, декларирането по чл. 55 ЗДДФЛ вече се отнася не само за данъците за доходи на ЧФЛ, облагаеми с окончателен данък по реда на глава шеста от закона, но и за други, облагаеми по смисъла на закона доходи, както на ЧФЛ, така и на МФЛ.
- Декларирането по чл. 55 не включва данъци за доходи от източници, за които не се дължи данък (авансов или окончателен) текущо през годината, а определянето на годишния размер на данъка се извършва с ГДД.
- ДДД не се подава за данъци върху доходи от трудови правоотношения.
- Дължимият данък за вида доход се декларира сумарно за релевантния период, а когато декларацията се подава от платеца на дохода – обобщено за всички лица, придобили съответния доход през този период.
- ДДД се подава в ТД на НАП, където подлежат на внасяне дължимите данъци.
- Декларацията се подава, независимо от това дали данъкът е внесен. Срокът за подаване на ДДД съвпада със срока за внасяне на данъка.
За четвъртото тримесечие на годината ДДД ще се подават само във връзка с доходи, облагани с окончателни данъци.
2. Кой подава ДДД и за какви данъци2?
Предприятия и самоосигуряващи се лица – платци на доходи, когато са задължени да удържат и внасят по реда на ЗДДФЛ, както и МФЛ и ЧФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка по реда на ЗДДФЛ за следните данъци:
- авансов данък за доходи (на МФЛ и ЧФЛ) от друга стопанска дейност по чл. 293;
- авансов данък за доходи (на МФЛ) от наем и друго предоставяне за ползване на имущество по чл. 31;
- окончателни данъци върху доходи по чл. 37 и 38, придобити от ЧФЛ;
- окончателни данъци върху доходи по чл. 38, придобити от МФЛ.
3. Срок за подаване на декларацията и внасяне на данъка (чл. 56 ЗДДФЛ)
Срокът за подаване на декларацията по чл. 55 съвпада със срока за внасяне на данъка, което предвид направените промени в чл. 65 и 67 означава, че в общия случай срокът е тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване/начисляване на дохода) и в частния случай на внасяне на данък от платеца на доход на МФЛ от лихва по депозитна сметка в банка/клон в България, е месечен (до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода).
С § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 94 от 2012 г.) се урежда декларирането на дължимите данъци за доходи, които са начислени/изплатени до 31.12.2012 г., но данъците за тях ще бъдат внесени след 01.01.2013 г. Регламентът на § 60 е неточен и с оглед на това малко неясен, въпреки излезлите съобщения на страницата на НАП (на 09.01.2013 г. и на 11.01.2013 г.) и даденото Разяснение № 3-267 от 25.01.2013 г. – също публикувано на интернет-страницата на агенцията. За отбелязване е, че от НАП препоръчват при прилагане на преходния режим ДДД да се подава преди внасянето на съответния данък, независимо от предвидения краен срок за подаването й.
4. Място на подаване на декларацията за дължимите данъци (чл. 57 ЗДДФЛ)
ДДД се подава в ТД на НАП, където подлежат на внасяне дължимите данъци. Това означава – в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода, или по постоянен адрес на ФЛ – носител на задължението за данъка или на пълномощника на ЧФЛ, а ако няма такъв адрес – в ТД на НАП София-град.
Способите за подаване на декларацията и внасяне на данъка са валидните и по отношение на ГДД. След известно забавяне, ДДД вече може да се подаде и по Интернет, с електронен подпис.
Обобщено, нормите на закона предполагат съвпадение във времето на двете действия – внасянето и декларирането, по отношение на авансовите вноски за данъка върху годишната данъчна основа и на окончателните данъци.
5. Срокове за внасяне и деклариране на данъка по видове доходи
Сроковете за внасяне и деклариране на данъка по видове доходи са, както следва:
6. За доходите от друга стопанска дейност (чл. 29 ЗДДФЛ):
1. платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, а получателят е физическо лице, което не е самоосигуряващо се – размерът на авансовия данък се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4). Текущо, този данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година няма да се удържа и внася авансов данък4. През 2013 г. платецът на дохода трябва да декларира данъка с ДДД, която ще подаде до 30.04., 31.07. и/или 31.10.2013 г. Ако за някое тримесечие не е изплатен доход, то не възниква задължение за внасяне на данък, съответно няма задължение за подаване на ДДД. Например, ако дружество „А” изплати по т.нар. граждански договор с ФЛ възнаграждение от 1000 лв. през м. април и през цялата година няма начисляване/изплащане на друг доход, за който данъкът се декларира с ДДД, то дружеството следва да подаде през годината само една ДДД, в срок до 31.07., за данъка в размер 75 лв. (10% от разликата между 1000 лв. и 25% НПР5). Ако в друга хипотеза същото дружество през септември 2013 г. изплати на адвокат (или друго лице, упражняващо свободна професия), който декларира, че е самоосигуряващо се лице, хонорар в размер 500 лв., то описаните задължения на дружеството за внасяне на данък и подаване на ДДД през годината не се променят. Данъкът и декларирането на хонорара на адвоката се дължат от самия адвокат;
2. платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, или платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, но получателят е физическо лице, което е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца.
Размерът на авансовия данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода (чл. 43, ал. 6). Срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие, няма да се удържа и внася авансов данък6. Например, ако лице, упражняващо свободна професия (адвокат), придобие доход през септември 2013 г., до 31.10.2013 г. лицето следва да подаде ДДД и да внесе данъка в същия срок.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че според редакцията на чл. 55, ал. 1 и 2, в сила от 01.01.2013 г., не беше регламентирано деклариране на дължимите данъци за доходи, които са изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица, тогава, когато те не са длъжни да удържат данък, защото получателят е самоосигуряващо се лице (чл. 43, ал. 5). Тази грешка в нормата на закона е поправена от 08.03.2013 г., датата на влизане в сила на ЗИД на ЗДДС (и по-конкретно на § 8, т. 2 от заключителните му разпоредби, с който е извършена промяната в ЗДДФЛ), обн. ДВ, бр. 23 от 08.03.2013 г. Независимо от текста на разпоредбата, от началото на годината в образеца на ДДД е предвидена възможност за деклариране и на тези данъци, с оглед правилното действие на единната сметка, доколкото задължението за внасяне на данъка съществува.
За доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа:
1. платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице7 – размерът на авансовия данък се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. От 01.01.2013 г. този данък също се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, няма да се удържа и внася авансов данък.
Както беше посочено вече, информацията за дължимите данъци от платците на доходи ще се подава общо за всички дължими данъци върху даден вид доход, за съответното тримесечие, без да се индивидуализира лицето, получател на дохода. Нещо повече, авансовият данък върху доходите от друга стопанска дейност и върху доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, за съответното тримесечие, в ДДД се посочва като обща сума. Това означава, че ако дружество изплати през едно тримесечие възнаграждения по „граждански” договори и за наеми, то в ДДД ще фигурира един запис (на ред 1, колона 3 в част ІV на ДДД) – общата сума на удържания авансов данък за тези доходи;
2. платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице – размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие, няма да се удържа и внася авансов данък. Данъкът следва да се декларира с подадена в същите срокове ДДД.
Сумарното деклариране на данъка важи и в тази хипотеза, но от гледна точка на физическото лице, получател на дохода. В случай че едно лице е придобило доходи както от наем, така и по „граждански договор” или от упражняване на свободна професия, то в ДДД за съответното тримесечие дължимите за тези доходи авансови вноски за данъка ще бъдат посочвани (на ред 1, колона 4 в част ІV на ДДД) като обща сума, без да се индивидуализира платецът на дохода или размерът на авансовата вноска за отделен източник на доход.
По отношение регламентирания с § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС преходен режим за деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на дължими данъци за доходи, придобити преди 01.01.2013 г., за които данъците ще бъдат платени след тази дата, независимо дали внасянето се извършва при спазване на законоустановения срок
Параграф 60 установява задължение за деклариране с новата декларация по чл. 55 на данъци върху доходи от друга стопанска дейност и доходи от наем както за платците – предприятия или самоосигуряващи се лица, когато са удържали данък до 31.12.2012 г., така и за придобилите доходи до тази дата лица, когато задължението за данъка е тяхно. Разпоредбата урежда две хипотези:
Деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на данъци, дължими за доходи, начислени/изплатени до 31.12.2012 г., подлежащи на внасяне след 01.01.2013 г.
Погледнато формално, задължение за подаване на ДДД е вменено и на ФЛ за доход, придобит през четвъртото тримесечие на 2012 г., за който авансов данък не се дължи, а дължимият за дохода данък се определя с подаване на ГДД. Условията на нормата са изпълнени, тъй като тези доходи са начислени/изплатени до 31.12.2012 г., но данъкът за тях е дължим след 01.01.2013 г., а именно до 30.04.2013 г. Подобна уредба обаче е нелогична, доколкото данъкът за тези доходи се определя с ГДД и евентуално деклариране с ДДД ще бъде дублиращо. Ето защо може да се предположи, че целта е с ДДД да се декларират данъците, удържани до края на 2012 г. от платеца на дохода. Задължението по § 59 не може да се отнася за данък върху доходи от друга стопанска дейност или от наем, когато данъкът е дължим от получателя на дохода. По изключение, може да се прилага за данък за получени доходи през четвъртото тримесечие, платен от ФЛ до подаване на ГДД, при условие че този данък се приспадне в ГДД като авансов за съответния източник на доход. Необходимо е да се получи становище от приходната администрация за изясняване на този въпрос.
Към настоящия момент може да се твърди със сигурност, че във връзка с първата регламентирана в § 60 хипотеза, задължение за подаване на ДДД имат предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, изплатени до 31.12.2012 г., когато тези лица имат задължението за удържане и внасяне на авансовия данък. Например за изплатените през декември 2012 г. възнаграждения по „граждански договори” на лица, които не са самоосигуряващи се, данъкът за които доходи не е внесен до края на 2012 г. и е бил дължим до 10.01.2013 г. Тъй като с § 60 не е регламентиран срок за декларирането, то срокът е посоченият в основната разпоредба на чл. 56 – срокът за внасяне на данъка. От своя страна срокът за внасяне на данъка за доходи, придобити през 2012 г., е регламентираният в ЗДДФЛ, в сила до 31.12.2012 г, който срок за данъка върху разглежданите доходи е изтекъл на 10.01.2013 г.8;
Деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на данъци, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ е 31.07.2013 г.
Отново, ако се последва „буквата” на закона, в така разписаната хипотеза попадат голямо разнообразие случаи на задължения за данък върху доходи от друга стопанска дейност, или върху доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Като се започне от удържаните авансови данъци от платец на дохода, за изплатени доходи до 30.11.2012 г. (невнесени, въпреки че срокът за внасяне е изтекъл най-късно на 10.12.2012 г.), премине се през авансовите вноски за данък, дължим от ФЛ за придобити от него доходи през първите три тримесечия на 2012 г. (срокът за внасяне е изтекъл съответно на 15.04.2012, 15.07.2012 и 15.10.2012 г.) и се стигне дори до данък за доходи, декларирани с ГДД за 2011 г. или други предходни години. Във всички тези случаи, когато данъкът не е бил внесен в бюджета към 01.01.2013 г., § 60 е относим. Ако бъде подходено по целесъобразност, то както и в първата хипотеза на § 60, задължение за подаване на ДДД следва да имат предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, имали задължението за удържане и внасяне на авансов данък, когато срокът за внасяне на данъка е изтекъл преди 01.01.2013 г., но данъкът не е внесен до тази дата. Нормата също следва да се прилага за авансов данък за получени доходи през първите три тримесечия на 2012 г., когато този данък е платен преди подаване на ГДД, тъй като данъкът се приспада от определения в ГДД годишен размер за съответния източник на доход. Нормата не следва да се прилага за невнесен данък по ГДД за предходни години, или за авансови вноски за данък, които не са внесени от ФЛ. Такъв подход крие известни рискове, ако не бъдат дадени официални указания в тази посока, доколкото не произтича пряко от разпоредбата на § 60 и евентуално неподаване на ДДД може да доведе до налагане на глоба. Време за уточнения има, тъй като при тази втора хипотеза срокът за подаване на декларацията е отложен до 31.07.2013 г.
За доходите, върху които се дължат окончателни данъци по глава шеста (чл. 37 и 38) от ЗДДФЛ:
С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г., бяха променени обхватът, сроковете за внасяне и начинът на деклариране на дължимите окончателни данъци по чл. 37 и 38.
До края на 2012 г. декларирането се извършваше единствено за доходите на ЧФЛ, облагани с окончателни данъци, докато местните лица посочваха информативно в ГДД само част от тези доходи. Сроковете за внасяне на окончателните данъци зависеха, освен от вида на дохода на ЧФЛ, и от наличието или липсата на сключена СИДДО с държавата, на която лицето е местно.
Считано от 01.01.2013 г. обхватът на деклариране по отношение облаганите с окончателни данъци доходи е разширен, като вече включва и данъци за доходи на МФЛ. Окончателните данъци се посочват в ДДД като обща сума за периода (ред 2 в част ІV на ДДД), с изключение на данъка за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове (чл. 38, ал. 1), и за доходите от лихви по депозитни сметки (чл. 38, ал. 13), които като видове се посочват на отделни редове (съответно 3 и 4 в част ІV на ДДД), но отново обобщено за всички получатели/платци на дохода. Декларирането се извършва от платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка (попълва се колона 3). В останалите случаи задължено да подаде ДДД е физическото лице, придобило дохода, независимо дали е МФЛ или ЧФЛ (попълва се колона 4). В закона са установени (чл. 65 и 67) само два срока за внасяне на окончателните данъци – тримесечно и месечно, като месечното внасяне и деклариране е по-скоро изключение. Подаването на ДДД е предвидено да се извършва в същите срокове, а именно:
1. Тримесечно:
- за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 (на ЧФЛ) и чл. 38, ал. 10 и 12 (на МФЛ и ЧФЛ) ЗДДФЛ – в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице;
- за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 10-12 (на ЧФЛ) – в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода;
- за доходите по чл. 8, ал. 11 ЗДДФЛ (с получател ЧФЛ, установено в юрисдикции с преференциален данъчен режим) – в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от местното юридическо лице, от едноличния търговец, от мястото на стопанска дейност или определената база в страната;
- за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на МФЛ или ЧФЛ от източник в България – в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент, начислен е ликвидационният дял или сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата;
- за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на МФЛ от източник в чужбина – в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице;
- за облагаемите доходи на МФЛ и ЧФЛ от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот” (чл. 38, ал. 8), както и придобитите от член на кооперация облагаеми доходи от лихви по заеми към кооперацията (чл. 38, ал. 11) – в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице;
- за доходите на МФЛ от лихви по депозитни сметки в търговските банки и клонове, установени в трети страни или в държава от ЕИП9 – в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода;
- за облагаемите доходи на МФЛ и ЧФЛ, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от ЗКПО (чл. 38, ал. 5) – в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, включително при последваща замяна на акциите или дяловете във връзка с преобразуване на търговски дружества10.
2. Месечно – за доходите на МФЛ от лихви по депозитни сметки в търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната – в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.
Промяната в подхода на деклариране по чл. 55 може да доведе до увеличаване на разходите за администриране (на НАП, на ФЛ и на платец) за доходите на ЧФЛ, облагани с окончателен данък по ЗДДФЛ. Действащият до 2013 г. образец на декларация по чл. 55 позволяваше удостоверението за платен данък от ЧФЛ по чл. 58 да бъде издавано само въз основа на декларираните данни. След промяната органите по приходите няма да разполагат с необходимата информация за своевременно издаване на удостоверенията, тъй като декларираните по чл. 55 данни са ограничени и обобщени. Това вероятно ще наложи извършването на допълнителни проверки, включително при платеца на дохода, когато такъв има отношение към случая.
По реда на чл. 55, ал. 1 вече се декларират всички данъци, подлежащи на удържане и внасяне от платеца, а не само действително удържаният данък. Новата редакция на чл. 55, ал. 1 допълва хипотезите на деклариране със случаите, когато данъкът е следвало да бъде удържан от платец на дохода, но това не се е случило реално при начисляване/плащане на възнаграждението. По този начин смятам, че се постига изчерпателност и се попълва една празнина, съществуваща в предишната редакция. От друга страна, подаването на декларация не е обвързано с обстоятелството, че данъкът е удържан и е внесен или дължим от платеца. Това следва също да се установява допълнително, доколкото главното условие за издаване на удостоверението по чл. 58 на ЧФЛ е данъкът да е платен.
Параграф 59 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС регламентира внесените през четвъртото тримесечие на 2012 г. окончателни данъци за начислени/изплатени доходи на ЧФЛ по глава шеста от ЗДДФЛ да се декларират в действащите към 31.12.2012 г. срокове и ред, т.е. до 31.01.2013 г.
Коментираната по-горе норма на § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС е приложима и към невнесените към 31.12.2012 г. окончателни данъци, включително когато получатели на дохода са МФЛ. По отношение на доходите, облагаеми с окончателни данъци, двете разгледани хипотези на разпоредбата биха имали следния смисъл:
- Задължение за подаване на ДДД за данъците, дължими върху доходи, начислени/изплатени/придобити до 31 декември 2012 г., подлежащи на внасяне след 01.01.2013 г.:
1. от платците на дохода (предприятия или самоосигуряващи се лица) – в срок до 31.01.2013 г., до 28.02.2013 г. или до 31.03.2013 г. за окончателен данък върху доходи по чл. 37, ал. 1-9, начислени/изплатени през периода октомври-декември 2012 г. в полза на ЧФЛ, местни на държава, с която България има сключена СИДДО – данъкът за тях подлежи на внасяне в периода януари-март 2013 г., в зависимост от месеца на начисляване/изплащане на дохода, както и в срок до 31.01.2013 г. за окончателните данъци за всички останали доходи на ЧФЛ и МФЛ, начислени/изплатени/придобити през декември 2012 г.;
2. от получателите на дохода ЧФЛ и МФЛ – в срок до 15.01.2013 г. за данък върху доходи, придобити в периода октомври-декември 2012 г.;
- Задължение за подаване на ДДД за данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г.:
В тази хипотеза на задължение за деклариране с новата ДДД попадат окончателни данъци, които:
- са дължими във връзка с облагаеми доходи, облагани с окончателен данък, които са придобити (от МФЛ или ЧФЛ) през предходен на посочените по-горе периоди, и
- са били дължими до 31.12.2012 г., но не са внесени до същата дата.
Срокът за подаване на декларацията е 31 юли 2013 г.
II. Деклариране на доходи. Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ – образец 2001 и образец 2001а
1. Кой подава ГДД и за какви доходи и/или обстоятелства се подава тя?
Има доходи, при получаването на които всяко ФЛ е наясно, че трябва да ги декларира с ГДД. Такива са например възнагражденията по извънтрудови правоотношения (особено когато са платени от дружество или ЕТ). Често, когато се получават доходи от различни източници, те не се декларират. Понякога това се дължи на незнание, че е налице такова задължение. Например, когато ФЛ участва в конкурс за изработка на проект, спечели награда и я получи. Независимо от причината, неподаването на ГДД в срок е факт и може да бъде санкционирано от органите по приходите. Битува също мнението, че ГДД подават само МФЛ, или че се декларират само доходите на лица, навършили 18 години.
По-долу ще посоча накратко основните доходи, които следва да се декларират с подаване на ГДД и задължените за това лица:
- Чуждестранни физически лица за доходи от България, от следните източници:
– трудови правоотношения (с изключение на доходи по чл. 37, ал. 1, т. 9 – „от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия”), включително доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на закона11 (като съдружници, акционери с над 5% участие, член-кооператори, както и за положен труд на територията на страната за работодател от друга държава);
– стопанска дейност като едноличен търговец;
– друга стопанска дейност (например доходи по извънтрудови правоотношения, но без изброените в чл. 37, ал. 1 – доходи от технически услуги, авторски и лицензионни възнаграждения, и доходи по чл. 37, ал. 1, т. 8);
– патентна дейност, за която данъкът се определя по реда на ЗМДТ;
– други източници, които не са изрично посочени в закона или не са обложени с окончателни данъци (чл. 35, но без тези по чл. 37 и чл. 38);
– доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37, придобити от ЧФЛ, което е местно за данъчни цели на държава от ЕИП, когато лицето е избрало да преизчисли окончателния данък, в съответствие с чл. 37а.
- Местни физически лица (МФЛ):
1. за доходи от България и от чужбина, от следните източници:
– трудови правоотношения, включително доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на закона (като съдружници, акционери с над 5% участие, член-кооператори, както и за положен труд на територията на страната или в чужбина за работодател от друга държава);
– стопанска дейност като едноличен търговец. Традиционно, декларацията не следва да се подава, когато едноличните търговци не са осъществявали стопанска дейност през годината;
– друга стопанска дейност (например доходи по извънтрудови правоотношения, авторски и лицензионни възнаграждения и други от чл. 29);
– патентна дейност, за която данъкът се определя по реда на ЗМДТ;
– наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
– прехвърляне на права или имущество;
– доходи от други източници, посочени в чл. 35 ЗДДФЛ (например облагаемите доходи от: лихви; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; други източници, които не са изрично посочени в закона или не са обложени с окончателни данъци);
2. за доходи от чужбина, от следните източници12:
– дивиденти и ликвидационни дялове;
– доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”.
Тези доходи се облагат с окончателни данъци и когато са от източник в България, като информация за тях постъпва в НАП от платеца на дохода, но когато са от чужбина, лицето само ги декларира с подаване на ГДД, а от тази година – и с ДДД;
3. за обстоятелства, различни от придобиване на доход през годината:
– предоставени/получени парични заеми – чл. 50, ал. 1, т. 5 (вж. по-подробно указание № 91-00-95 от 24.02.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, публикувано на интернет-страницата на агенцията);
– притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Трябва да се подчертае, че посочените притежания в чужбина се декларират ежегодно, а не само при промяна било то на вида или на стойността им.
Важно е да се има предвид, че при наличие на посочените в т. 3 обстоятелства, МФЛ следва да подаде ГДД, с която да ги декларира, независимо дали през годината е придобило подлежащ на деклариране доход. Трябва да се напомни, че ГДД се подава и когато сумата, от която се определя данъкът (общата годишна данъчна основа или годишната данъчна основа по чл. 28), е нула13, както и когато няма данък за внасяне или възстановяване по ГДД.
Местните физически лица, които имат доходи от чужбина, независимо от източника на дохода, попълват различен образец на декларацията – образец 2001а.
2. Отсъствие на задължение за подаване на ГДД
Като изключение от гореизброеното, ФЛ (МФЛ или ЧФЛ) може да не подаде ГДД, когато е придобило през годината само доходи от следните източници:
1. от трудови правоотношения14 – при определени условия. Първата хипотеза е тази, при която работодател по основно трудово правоотношение е извършил годишното преизчисляване на данъка по чл. 49 и е удържал пълния размер на данъка за данъчната година. В другата хипотеза освободени от подаване на ГДД са и лицата, които през годината са придобили само доходи от трудови правоотношения и/или други доходи, неподлежащи на деклариране, при които няма да има данък за внасяне или за възстановяване при евентуално подаване на декларацията. Втората хипотеза обхваща и случаите, при които към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение. Във връзка с поставените от закона изисквания, е необходимо работникът/служителят да разполага с данни за годишния размер на облагаемия си доход от трудови правоотношения и за размера на авансово удържания от работодателя данък, т.е. необходимо е да притежава и съхранява издадената му на основание чл. 45, ал. 2 служебна бележка от работодателя;
2. необлагаеми доходи;
3. облагаеми с окончателни данъци доходи, с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3 (на МФЛ от чужбина) и в случаите по чл. 37а (по избор на ЧФЛ).
3. Срок за подаване на декларацията и внасяне на данъка (чл. 53 ЗДДФЛ):
Няма промяна в сроковете за подаване на ГДД и за внасяне на задължението по нея. Срокът за подаване на ГДД за доходи от 2012 г. е
30 април 2013 г. В същия срок следва да бъде внесен и данъкът.
Обръщам внимание, че с чл. 53, ал. 2 и 3 е регламентирана отстъпка от данъка за довнасяне по ГДД при:
- подадена декларация до 10 февруари, или
- подадена по електронен път декларация до 30 април.
Отстъпките се ползват, при условие че физическите лица, задължени да внасят авансов данък, са внесли пълния размер на дължимия данък в срок, а именно до 15 април, 15 юли и до 17 октомври 2012 г.
Дължимият данък за довнасяне се закръглява към всеки пълен лев.
4. Място на подаване на декларацията (чл. 54 ЗДДФЛ)
Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на ФЛ – носител на задължението за данъка или на пълномощника на ЧФЛ.
ГДД може да се подаде и по Интернет, с електронен подпис, или лично в офиса на НАП по постоянен адрес. Формулярът може да се изпрати на НАП също по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, или да се подаде в някоя от пощенските станции.
Данъкът по ГДД може да се плати по Интернет, чрез банков превод, или директно в клоновете на банките, намиращи се в офисите на НАП.
III. Задължение за предоставяне на информация от платци на доходи, различни от доходи от трудови правоотношения.Справка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ
Считано от 01.01.2013 г. е променена разпоредбата на чл. 73, регламентираща предоставянето на информация за изплатените доходи на физическите лица от предприятия и самоосигуряващи се лица. Новите правила за попълване на справката са относими към придобитите през 2013 г. доходи, с оглед на което ще намерят отражение в образеца на справката, който ще бъде приет за същата година и ще се подава до 30.04.2014 г. Във връзка с утвърдения образец на справката15 за доходите, изплатени през 2012 г., прави впечатление възприетият подход за обявяване на доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост, с форма на управление общо събрание на собствениците16. Информацията се предоставя, без да се идентифицират получателите на дохода (име и ЕГН не се попълват). На пръв поглед това е положително и в посока на облекчаване на администрирането от страна на задължените лица. Трябва да се отбележи обаче, че подаването на данните, без да се конкретизира носителят на задължението за данък, напълно обезсмисля включването на тези доходи в справката. Заложената в чл. 73 концепция предполага идентифициране на получателя на дохода от страна на платеца, с оглед установяване на насрещните задължения на лицето.
Във връзка с попълване на справката в началото на следващата година следва да се има предвид, че дори и след направените промени на разпоредбата, в сила от 01.01.2013 г., обхватът на доходите, за които се подават данни, остава значително голям, като продължава да включва доходи, облагаеми с окончателни данъци и необлагаеми доходи. Ето защо и през 2013 г. трябва да се осигурява необходимата за попълване на справката информация за ФЛ. Важно е също да се акцентира върху обстоятелството, че декларирането на данък с декларация по чл. 55 вече няма да е основание за изключването от справката по чл. 73 на дохода, по повод на който е дължим. Предвиденото като изключение от общото правило за включване на дохода в справката за годината на изплащането му, доходите от продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 да се включват в справката за данъчната година на прехвърлянето (т.е. в годината на придобиване по чл. 11, ал. 2 на закона и облагане на дохода), също не се прилага при подаване на справката за 2012 г., което решава на този етап проблема с отсъствието на преходна разпоредба.
Даниела НОНИНА
_________
1 В този срок банките в България ще декларират само данъка за изплатените от тях през март лихви по депозитни сметки. За януари и февруари срокът за подаване на декларацията е съответно 31.01.2013 и 28.02.2013 г.
2 Само в частта, регламентирана със ЗДДФЛ.
3 Навсякъде, където не е посочен нормативен акт при цитиране на разпоредба, се има предвид ЗДДФЛ.
4 За сравнение – до края на 2012 г. данъкът се удържаше и внасяше месечно (до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан), включително и за месеците октомври, ноември и декември.
5 Нормативно признати разходи.
6 За сравнение – през 2012 г. срокът за внасяне на данъка беше 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, и отново не се внасяше данък за доходите, придобити през четвъртото тримесечие.
7 Напомням, че наемател – самоосигуряващо се лице, има задължение за удържане и внасяне на данък, само когато действа в това си качество. Например за наетия от адвокат офис, но не и за нает недвижим имот за жилищни нужди на лицето.
8 Вж. по-подробно съобщенията на интернет-страницата на НАП от 09.01.2013 г., както и Разяснение № 3-267 от 25.01.2013 г. относно подаване на декларация и внасяне на авансово удържан данък за доходи от наем, начислени/изплатени през декември 2012 г. съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ – публикувано в системата „Въпроси и отговори” на НАП.
9 Европейското икономическо пространство. ЕИП обединява държавите – членки на ЕС и трите държави – членки на ЕИП и на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) – (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) в единен вътрешен пазар, управляван от едни и същи основни правила.
10 Определеният облагаем доход при замяна по чл. 38, ал. 5, т. 2 след 31.12.2013 г. ще се декларира от МФЛ с ГДД за годината на замяната, на основание новата редакция на чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ.
11 Въпросните доходи са посочени изрично, тъй като за тях не се отнася изключението на отсъствие на задължение за подаване на ГДД, описано по-долу, т.е. те винаги подлежат на деклариране.
12 Направената промяна в чл. 50, ал. 1, т. 3 по отношение декларирането на доходи при замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества, както и на лихви по депозитни сметки в чужбина, ще се приложи при деклариране на придобитите през 2013 г. доходи с ГДД, която ще се подава до 30.04.2014 г.
13 „Нула” се вписва в ГДД и когато визираната сума или облагаем доход от прехвърляне на права или имущество са отрицателни величини.
14 С изключение на доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на ЗДДФЛ.
15 Образецът на справката е утвърден със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1674 от 18.12.2012 г., обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2013 г.
16 Вж. т. 4 от указанията за попълване на образеца на справката за изплатените доходи на физически лица през 2012 г.
