1. Делба с разпределение на общите имоти в реален дял (чл. 69, ал. 2 ЗН и чл. 353 ГПК)
1.1. Получаване на реален дял
Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН при делба всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари1. Характерното в този случай е, че всеки2 един от съделителите получава реален дял от съсобствеността – изключителна собственост върху определен имот от общността. До реална подялба на общото имущество може да се стигне както в резултат от подписването на договор за доброволна делба, така и въз основа на съдебно решение, т.е. въз основа на съдебна делба. И в двата случая е възможно стойността на получените в изключителна собственост имоти да се различава от паричната равностойност на участието на отделните съделителите в съсобствеността. Някои от съделителите ще получат в дял имот, чиято стойност е по-голяма от тяхното участие в общността, за сметка на което стойността на имотите за другите съделители ще бъдат по-малки от полагащата им се част. За да се ликвидира посоченото несъответствие, между съсобствениците се предвижда уравняване на дяловете: уравняване на стойността на получените в изключителна собственост имоти със стойността на техните дялове в съсобствеността – притежаваните от тях преди делбата идеални части от общността3.
1.2. Придобиване на собствеността върху разпределената в дял вещ
Въпросът, който се поставя в настоящото изложение, е дали ще представлява съпружеска имуществена общност (СИО) имотът, получен от съделител-съпруг при делба на наследство, в резултат на която в тежест на съделителя-съпруг е възникнало задължение за парично уравняване. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Тъй като съвместният принос се предполага (чл. 19, ал. 3 СК), за отговора на поставения въпрос определящ ще бъде моментът на придобиване на собствеността. Именно той следва да бъде уточнен.
Смъртта на наследодателя и приемането на неговото наследство от поне двама от призованите от закона или от посочените от наследодателя наследници води до придобиване от страна на всеки един от сънаследниците на идеална част от собствеността върху вещите, включени в откритото наследство, отговаряща на техния наследствен дял. Едва с подписването на договора за делба, респективно с влизането в сила на съдебното решение за делба, всеки един от съделителите придобива пълната собственост върху отредения му в дял наследствен имот. Собствеността върху предоставения в реален дял имот се придобива от съделителя последователно. С приемането на наследството (универсално правоприемство) той придобива идеалната част, която отговаря на неговия дял в наследството, а с извършването на делбата (частно правоприемство) придобива и останалата идеална част от отредената му в реален дял вещ.
1.3. Правното основание за придобиване на разпределената в дял вещ
В случая когато съделител е страна по брачно правоотношение (притежава качеството съпруг), както при приемането на наследството, така и при извършването на делбата, се поставя въпросът относно правния режим, който следва да се прилага по отношение на придобития от него недвижим имот. Отговорът на този въпрос е различен, в зависимост от това, дали при извършването на делбата възникват вземания за уравняване на дяловете на съделителите.
Когато всеки един от съделителите е получил реален дял от съсобствеността и реалният дял на всеки един от съделителите отговаря точно на неговото участие в съсобствеността, не се стига до възникване на задължения за уравняване. Вещноправният ефект на делбата наподобява на правните последици при договора за замяна – съсобствениците си заменят идеалните части от правото на собственост върху всяка една от включените в общността вещи по начин, който води до възникване на изключителна собственост в полза на всеки един от тях върху точно определен имот от съсобствеността.
Когато всеки един от съделителите е получил в индивидуална собственост конкретен имот, но стойността на този имот не отговаря на участието на съделителя в съсобствеността, възникват задължения за уравняване4. Необходимостта от парично уравняване на дяловете на съделителите всъщност представлява конкретен израз на принципа за недопустимостта на неоснователното обогатяване. Вещноправният ефект на делбата в този случай наподобява на правните последици на един смесен договор, който включва елемент на договор за замяна (до стойността на дела на всеки съсобственик) и елемент на договор за покупко-продажба (за разликата между стойността на дела в съсобствеността и стойността на получения в индивидуална собственост имот). Съсобствениците си заменят идеалните части от правото на собственост върху всяка една от включените в общността вещи, но едновременно с това си прехвърлят и тези идеални части, с които се “допълва” собствеността върху разпределения в дял недвижим имот. Сходството между вземането за продажна цена по договора за покупко-продажба и вземането за парично уравняване на дял при извършването на делба е отчетено и от самия законодател, който урежда едновременно възможността за учредяване на законна ипотека за обезпечаването на тези два вида вземания (чл. 168 ЗЗД).
1.4. Приложимост на режима на СИО
Идеалната част, придобита по наследство, ще представлява лична собственост на съделителя-съпруг по силата на чл. 20, ал. 1 СК, според който вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на замяна, също ще представлява лична собственост на съпруга, тъй като ще е налице трансформация на лично имущество5. Тъй като прехвърлените от съделителя-съпруг идеални части от останалите вещи в наследството са били негова лична собственост (защото са придобити по наследство), то такава лична собственост ще е и получената в замяна на тях идеална част от предоставената му в дял вещ (чл. 21, ал. 1 СК).
Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на покупко-продажба, обаче ще представлява СИО, тъй като ще са налице условията по чл. 19, ал. 1 СК6. Придобиването настъпва през време на брака на основание, което има възмезден характер – за придобиването на собствеността върху съответната идеална част съделителят-съпруг дължи заплащане на парично уравнение. Определящ за приложението на режима на СИО ще е моментът на придобиване на собствеността, а не моментът на изпълнение на насрещното задължение за уравнение на дела.
Получената в дял от съделителя-съпруг вещ ще представлява отчасти негово лично имущество – по отношение на идеалната част, която съответства на стойността на неговия дял от наследственото имущество, отчасти СИО – по отношение на идеалната част, която съответства на разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата. Поради това при осъществяването на разпоредителни действия с правото на собственост върху вещта по отношение на идеалната част, представляваща СИО, ще трябва да се съобразяват изискванията на чл. 22 СК.
2. Задължение за уравняване при възлагане в дял (чл. 349 ГПК)
2.1. Възлагане в дял
Задължения за уравняване на дял възникват и при възлагане в дял на неподеляемо жилище. Хипотезата е възможна единствено при осъществяването на съдебна делба при наличието на предпоставките по чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК. И в двете, описани от закона, хипотези е възможно съделителят, непритежаващ собствено жилище и отговарящ на посочените в закона изисквания, да има качеството на съпруг към момента на влизане в сила на решението за поставянето му в дял на съответния имот. Това се отнася до хипотезите и на чл. 349, ал. 1 ГПК и на чл. 349, ал. 2 ГПК. И в двата случая става въпрос за потестативно право, упражняването на което води до едностранното предизвикване на определени последици в правната сфера на останалите съделители.
2.2. Момент на придобиване на собствеността върху възложената в дял вещ
Законът изрично посочва, че при поставяне в дял съдът уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари7 (чл. 349, ал. 1 ГПК). Собствеността върху възложения имот се придобива в резултат от последователното осъществяване на няколко различни юридически факти. Те обаче имат различно съдържание в зависимост от начина на уравняване, т.е. в зависимост от това, дали то става чрез предоставяне в полза на останалите съделители на други имоти, включени в ликвидиращата се съсобственост, или чрез възникване на парични задължения за уравняване в тежест на съделителя, в чийто дял е поставен неподеляемият имот.
В първия случай придобиването на пълната собственост върху неподеляемия имот настъпва въз основа на два отделни юридически факта: наследяване и влизане в сила на съдебното решение за поставяне в дял. Става въпрос за два отделни юридически факта, а не за елементи в рамките на един и същ фактически състав, тъй като с настъпването на всеки един от тях е свързано възникването на самостоятелни правни последици – придобиване на определени идеални части от правото на собственост върху неподеляемия имот.
Във втория случай придобиването на имота в изключителна собственост на упражнилото правото си на поставяне в дял лице настъпва в различен момент. Отново се осъществяват два отделни юридически факта, но те са: наследяване и заплащане на парично уравнение, определено с влязло в сила съдебно решение. Влизането в сила на решението, с което имотът е поставен в дял на съделителя, не е достатъчно, за да стане той изключителен собственик на неподеляемия имот. Разпоредбата на чл. 349, ал. 5 ГПК изрично посочва, че за това е необходимо и заплащането на определеното от съда парично уравнение8. Нещо повече – ако уравнението не бъде изплатено в посочения от закона шестмесечен срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан9.
2.3. Правното основание за придобиване на възложената в дял вещ
Правната същност на начина на придобиване на собственост върху възложения по чл. 349 ГПК неподеляем имот ще се определя в зависимост от това, дали уравняването е станало чрез разпределяне на други имоти в дял на останалите съделители, или при извършването на делбата са възникнали парични задължения за уравняване на дела. В първия случай10 придобиването на изключителната собственост върху имота настъпва в резултат от два отделни юридически факта: придобиване на идеалната част от жилището, която съответства на дела на съделителя в съсобствеността, и придобиване (по силата на делбата и нейния вещноправен ефект, наподобяващ този при договора за замяна) на останалата идеална част от вещта в резултат от упражняването на потестативното право по чл. 349, ал. 1 или 2 ГПК с влизане на съдебното решение в сила.
Ако при извършването на делбата са възникнали парични задължения за уравняване на дела на съделителите, които са длъжни да търпят упражняването на правото на възлагане по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, то придобиването на изключителната собственост върху неподеляемия имот ще включва: придобиване на идеалната част от жилището, която съответства на дела на съделителя в съсобствеността, и придобиване (по силата на делбата и на нейния вещноправен ефект, наподобяващ този при договора за покупко-продажба) на останалата идеална част от вещта, получена в резултат от упражняването на потестативното право по чл. 349, ал. 1 или 2 ГПК.
Но вещнопрехвърлителният ефект на делбата няма да настъпи към момента на влизане в сила на съдебното решение за възлагане в дял, а към момента на заплащане на определеното от съда парично обезщетение в полза на останалите съделители11. За близостта на задължението за парично уравнение при делбата и задължението за заплащане на продажната цена при договора за покупко-продажба отново свидетелства изрична законова разпоредба – чл. 349, ал. 3 ГПК, според която за вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека (сравни с чл. 168 ЗЗД).
2.4. Приложимост на режима на СИО
Възниква въпросът, дали спрямо възложения по чл. 349 ГПК имот ще намери приложение правният режим на СИО, ако поставеното в дял лице се намира в съпружески отношения. Определящ отново ще е моментът на придобиване на собствеността, който обаче ще зависи от възприетия от съда начин за уравняване на дяловете на останалите съделители.
При уравняване чрез предоставяне в дял на други сънаследствени имоти в полза на останалите съделители възложеното в дял жилище ще бъде изцяло лична собственост на съделителя, тъй като идеалната част, отговаряща на неговия наследствен дял, ще е придобита по наследство (чл. 20, ал. 1 СК), а идеалната част, по отношение на която е упражнено правото на поставяне в дял, ще е придобита при условията на трансформация на лично имущество (чл. 21, ал. 1 СК), настъпила по силата на заменителния ефект на делбата.
При уравняване чрез задължение за парично уравняване обаче е възможно възникване на СИО. Достатъчно е съделителят да е притежавал качеството на съпруг към момента на заплащане на паричните задължения за уравняване, определени с влязлото в сила съдебно решение за поставяне в дял. В този случай отново ще се стигне до ситуация, в който отделни части на една и съща вещ се подчиняват на различен правен режим: идеалната част, придобита по наследство, ще е лична собственост на съделителя, а идеалната част, придобита в резултат от упражняването на правото на поставяне в дял и заплащането на паричното уравнение, ще е СИО12.
Стоян СТАВРУ, юрист
________________
1 Вж. Решение № 643/15.05.1985 г., I г.о., ВС.
2 Именно поради това ВС приема, че за да се пристъпи към разпределяне в натура на допуснатите до делба обекти, е необходимо тези обекти да са толкова на брой, колкото е броят на съделителите, участващи в делбата на самостоятелно основание или по колена. Вж. Решение № 1270/20.12.1991 г., I г.о., ВС.
3 Вж. Решение № 901/18.07.1985 г., I г.о., ВС.
4 Уравняването може да бъде парично, но може да се извърши и чрез поемане на задължение за издръжка и гледане. Вж. Решение № 577/05.06.2001 г., II г.о., ВКС.
5 Според Решение № 801/23.11.2004 г., I г. о., ВКС придобитото от единия съпруг по време на брака по силата на съдебна спогодба за поделяне на наследствено имущество право на собственост върху недвижим имот е негова лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК, ако при делбата не са заплащани суми за уравнение на дяловете.
6 Вж. Решение № 201/14.05.1999 г., ВКС, според което, щом като по силата на съдебна спогодба съделителят, получил в дял делбения имот, е изплатил сумите за уравняването на дяловете на останалите съделители със семейни средства, изкупената част се включва в съпружеската му имуществена общност.
7 Съдебната практика е установила, когато това е възможно, предпочитание на уравняването с имоти пред уравняването с пари. Вж. Решение № 2330/22.11.1966 г., I г. о., ВС.
8 Вж. Решение № 94/23.03.2004 г., I г. о., ВКС.
9 За приложимостта на посоченото правило единствено по отношение на паричните вземания за уравняване при възлагане в дял (чл. 349 ГПК), но не и по отношение на вземанията за уравняване при делба с разпределение в реален дял (чл. 353 ГПК), вж. Решение № 848/02.07.1985 г., I г. о., ВС; Решение № 338/20.07.1989 г., I г. о., ВС, както и Определение № 277/09.05.2000 г., I г. о., ВКС.
10 За такъв случай вж. например Решение № 236/31.05.1996 г. I г. о., ВС.
11 Вж. т. 10 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г., ВКС, според което срокът за изпълнение и плащането на сумите има характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие (вещноправния ефект) на влязлото в сила решение по възлагане.
12 За възникването на СИО само по отношение на идеалната част, за която се дължи уравняването, вж. т. III, ППВС № 5/31.10.1972 г.
