Този въпрос винаги е бил актуален, но заслужава специално внимание сега, когато наближава краят на данъчната година и предстои процесът на годишно облагане и деклариране на доходите, придобити от физическите лица през 2011 г.
За да се предотвратят проблемите в хода на този процес, е необходимо добре да се познават административнонаказателните разпоредби, предвидени в данъчното законодателство.
Настоящата статия разглежда санкциите, регламентирани в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в редакцията на закона, действаща след 01.01.2011 г.
В тази връзка най-напред ще поясним, че общите правила за административните нарушения и наказания, както и редът за установяването, налагането и изпълнението на административните наказания, включително осигуряването на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите, са регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
По смисъла на този закон, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (чл. 6 ЗАНН). Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон, деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания се определят със закон или указ. По аргумент на противното, ако за неспазването на определени разпоредби в конкретен нормативен акт не е предвидено налагане на специално наказание, то не представлява административно нарушение. В ЗАНН е предвидено също, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание (чл. 28 ЗАНН).
Санкциите, които се налагат при нарушаване правилата на ЗДДФЛ, са регламентирани изчерпателно в част шеста на този закон.
Най-общо, административнонаказателните разпоредби на ЗДДФЛ могат да се разделят на две основни групи: такива, които се налагат на физическите лица – носители на задължението за данъка, и санкции за платците на доходи в качеството им на данъчно задължени лица по смисъла на този закон (вж. чл. 3 ЗДДФЛ).
Освен това санкциите в ЗДДФЛ се делят на глоби и на имуществени санкции – това е съобразено с изискванията на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, според който в съответния закон следва да се регламентира налагането на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
1. Санкции, налагани на физическите лица, включително на едноличните търговци, носители на задължението за данък по ЗДДФЛ за 2011 г.
В чл. 80, ал. 1 и 2 и чл. 80а ЗДДФЛ е предвидено налагането на глоби за физическите лица, допуснали съществени нарушения при декларирането на придобитите от тях доходи, а именно:
- Глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание, когато не е подадена в срок данъчна декларация по ЗДДФЛ, като при повторно нарушение глобата е до 1000 лв.1
- Глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание, когато в подадена данъчна декларация не са посочени или са невярно посочени данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък от дължимия размер или до освобождаване от данък. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 2000 лв.
- Глоба в размер на 10 на сто (при повторно нарушение – 15 на сто) от недекларираните остатъци по предоставени или получени парични заеми, когато физическото лице има задължението да ги декларира съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ.
- Глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание, когато не е представило годишен отчет за дейността, или го е представило след указания в закона срок (вж. чл. 51, ал. 1 ЗДДФЛ). При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер на 1000 лв.
Визираните по-горе глоби са свързани с процеса по декларирането на доходите и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, а в някои случаи и с подаването на данъчната декларация по чл. 55 от закона за облагане с окончателен данък, когато задължението за подаването й е на физическото лице, придобило съответния доход.
От началото на тази година е в сила разпоредбата на чл. 80б ЗДДФЛ, която касае единствено физическите лица, и то в качеството им на лица, придобили доходи от източници по чл. 10, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество). На това основание, физическо лице, което, като е задължено, не издаде документ по чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ за придобитите от него доходи, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., като при това глобата се налага поотделно за всеки неиздаден документ. При повторност на нарушението глобата е в размер от 200 до 1000 лв. (чл. 80б, ал. 2 ЗДДФЛ).
2. Санкции, налагани на платците на доходи за 2011 г.
Административнонаказателните разпоредби на чл. 80, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ, касаещи несвоевременното подаване на данъчни декларации по този закон, или некоректното им попълване, се налагат и на платците на доходи на физическите лица, а именно:
- Глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание – за неподаване на данъчна декларация по ЗДДФЛ, като при повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в по-висок размер – до 1000 лв.
- Глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание – за некоректно попълване на данъчна декларация, в резултат на което е определен данък в по-малък размер или е ползвано данъчно предимство. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 2000 лв.
Визираните по-горе санкции са свързани с подаването на данъчната декларация по чл. 55 ЗДДФЛ – предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец.
Освен това за платците на доходи законът предвижда специални санкции в следните случаи:
- При условие че не е удържан или не е внесен в срок данък, когато платецът е задължен по реда на ЗДДФЛ да удържа и внася данък – в тези случаи се налага глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако платецът не подлежи на по-тежко наказание.
- Когато не е представена или несвоевременно е представена справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, както и когато в справката са посочени неверни или непълни данни – наказанието е глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. За нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налагат поотделно за всяко физическо лице. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв.
- При условие че не е изпълнено задължението за определяне на годишен размер на данъка за доходи от трудови правоотношения от работодател по основно трудово правоотношение към 31.12.2011 г. – наказанието за работодателя е глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., а при повторно нарушение – до 1000 лв.
3. Особени случаи
Административнонаказателните разпоредби на част шеста от ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото лицето не подлежи на по-тежко наказание. В тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма от Наказателния кодекс (НК) – „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“.
На основание чл. 255, ал. 1 НК, който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери2, като:
- не подаде декларация;
- потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
- не издаде фактура или друг счетоводен документ;
- унищожи, укрие, или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
- осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
- състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство, или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
- приспадне неследващ се данъчен кредит,
- се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева.
Когато данъчните задължения са в особено големи размери3, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния (чл. 255, ал. 3 НК).
Лорета ЦВЕТКОВА, данъчен експерт
____________
1 Съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗДДФЛ, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
2 „Данъци в големи размери“ са тези, които надхвърлят три хиляди лева (чл. 93, т. 14 НК).
3 „Данъци в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева (чл. 93, т. 14 НК).