На 01.04.2008 г. Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект за нов Семеен кодекс. Той съдържа обновена уредба на семейните отношения. В отделна глава, посветена на имуществените отношения между съпрузите, са установени два законови режима – на общност и на разделност, и договорен режим. Регламентиран е брачният договор1.
Според проф. Цанка Цанкова сключването му дава яснота, предвидимост и сигурност2.
Законопроектът определя, че той може да бъде сключен както от съпрузи, така и от встъпващите в брак. Във втория случай договорът ще прояви действие, от момента на сключването на брака – чл. 41, ал. 1 от законопроекта, с други думи титуляри на правата и задълженията, породени от брачен договор, са винаги тези, които имат качеството съпрузи.
Законопроектът за СК съдържа нарочен текст – чл. 39, който указва на страните кои въпроси могат да уреждат с брачния договор. Това са само имуществените отношения. Използвано е примерното, неизчерпателно изброяване, за да се очертае техният кръг.
Брачният договор може да съдържа клаузи, отнасящи се до един, няколко или всички въпроси, посочени в осемте точки на проекторазпоредбата. Неговото съдържание може да бъде по-кратко или много богато. По-подробният договор е предпоставка за свеждане до минимум на имуществените спорове между съпрузите през време на брака, за по-бързо, за по – лесно уреждане на отношенията помежду им при евентуалното му прекратяване. По-богато съдържание ще има брачният договор, когато може да се очаква, че страните ще притежават повече имущества, или те ще са на значителна стойност. Резултат от личната преценка на съпрузите е кои имуществени въпроси ще се уредят в договора и как. Рамка са императивните правни норми, добрите нрави и основните начала на уреждане на семейните отношения. Допустимо е да поставят действието на отделни уговорки в зависимост от срок, условие или тежест. Няма пречка договорът да бъде допълван с нови клаузи, отнасящи се до неуредени преди това отношения.
Анализът на чл. 39, ал. 1 от законопроекта показва, че предмет на брачния договор са всички имуществени отношения между съпрузите, свързани с придобиването и притежаването от тях на имущества преди или през време на брака и тяхното положение при евентуалното му прекратяване. С брачен договор страните могат да регулират както статиката на своите имуществени отношения, т.е. правното положение на имуществата, така и динамиката им – управлението и разпореждането с тях.
Могат да се обособят три групи имуществени въпроси, които страните да уредят с брачен договор.
1. Отношенията между съпрузите във връзка с придобити и притежавани преди сключването на брака имущества
В тази част договорът може да обхваща придобити и притежавани от тях – самостоятелно или общо, още преди брака3 имуществени права, независимо от начина на придобиване – чрез възмездна или безвъзмездна сделка, от наследяване, от търговска или друга дейност. Те могат да запазят едноличното си титулярство или съпритежанието върху тях или да уредят прехвърлянето един на друг. Ако в договора няма специална клауза относно предбрачното имущество, то остава в положението, определено от придобиването преди брака. Приложим е режимът на разделност (чл. 23, ал. 1-3 от законопроекта).
Недопустимо е обаче страните да уговорят, че предбрачно имущество на единия съпруг след сключването на брака ще се трансформира в съпружеска имуществена общност. Такава клауза в договора ще бъде нищожна поради противоречие с императивна правна норма. Законопроектът използва израза – имущество на една от страните (чл. 39, ал. 2, изр. 2), но без съмнение, че дори и правото да е придобито преди брака от тях заедно в гражданска съсобственост, не може по обща уговорка да се превърне в съпружеска имуществена общност.
Възможно е с брачния договор предбрачно имущество на един от съпрузите да бъде прехвърлено на другия (чл. 39, ал. 1, т. 2, чл. 40, ал. 2 и 3 от законопроекта). Съпругът може да прехвърли както изцяло своето право, така и да учреди ново, ограничено по съдържание право на другия. Когато това са вещни права, е достатъчна формата на брачния договор за транслативния ефект (чл. 40, ал. 1-3). Не е необходима формата на нотариалния акт.
2. Имуществените права и задължения на съпрузите, възникнали по време на брака
С брачния договор страните имат възможност сами да определят какъв ще е приложимият режим към имуществените права и задължения, които са възникнали по време на юридическото действие на брака, т.е какви ще бъдат правата и задълженията на единия съпруг във връзка с придобито имуществено право или поето задължение от другия съпруг . Клаузите в договора може да се отнасят до:
- Правата на съпрузите
Дадена е възможност чрез брачния договор да се внесат промени в законовия режим на общност и той да се изменя – напр. независимо от приноса за придобиване; стеснява – например общи да бъдат само вещните права върху недвижими имоти; разширява – например общността да се отнесе до някои или всички вземания; възможно е той да се игнорира и вместо него да се прилага само определеният от страните договорен режим.
- Няма пречка брачният договор да препраща към някой от законовите режими (чл. 39, ал. 2, изр. 1 от законопроекта). Възможно е различните имущества да бъдат подчинени на различен режим4, както и да се предвидят условията за това. Приложими са различни критерии – видът на имуществото – например дали правото е вещно или облигационно; способът на придобиване – например един да бъде режимът на придобитите по давност, друг на придобитите чрез сделка; диференциация може да има и в зависимост от възмездния или безвъзмездния характер на придобиването; стойността; предназначението и др. Допустимо е да се установи гражданска съсобственост или съпритежание на ограничени вещни права.
- Може да се уговори само режим на общност или само режим на разделност на придобитото или само гражданска съсобственост или съпритежание на ограничени вещни права.
- Възможно е с договора да се установи режим на общност, на разделност или на съпритежание само на имуществата на един от съпрузите.
Според чл. 41, ал. 1 и 2 от законопроекта страните могат да предвидят, че договорът ще има действие и за имущества, придобити до сключването му. Независимо от това в кой момент от съществуването на брака е сключен, той може да се отнася за бъдещи, но и за налични имущества.
Страните могат да използват различен подход при определяне приложимия режим към отделните имущества: общ – например всички вземания, всички вещни права върху недвижими имоти, или конкретен – например точно посочване на определено вземане или вещно право.
- Ползването, управлението и разпореждането с имуществата, включително и със семейното жилище
В договора могат да се предвидят допълнителни условия, наред със законовите за управление и разпореждане с общите и личните имущества на съпрузите5. Допустимо е с брачния договор единият съпруг да бъде упълномощен да се разпорежда с общите или с личните имущества на другия съпруг, дори когато това са вещни права.
- Участие на страните в разходите и задълженията
Законопроектът не ги уточнява. На първо място – това ще са разходите за задоволяване нужди на семейството. Според чл. 18 от законопроекта съпрузите съобразно своите възможности, имущество и доходи са длъжни да осигуряват благополучието на семейството. В договора може да се уговори кои разходи ще поеме всяка страна, а също така да се предвиди, че всички разходи ще се поемат само от едната или от двете страни в съответната част или поравно. На второ място – това ще са останалите разходи и задължения. При тях е допустимо уговарянето на солидарна отговорност.
- Издръжка на съпрузите през време на брака
Тя може да не се подчинява на изискванията на семейното законодателство, не е обвързана от законовите предпоставки и режим6. Страните определят свободно и размерът, срокът и условията, при които ще се дължи издръжката. Възможно е уговарянето и изплащането й и на трудоспособния съпруг. Размерът също не е необходимо да е обусловен от нуждите на получаващия издръжка – може да ги надхвърля многократно.
3. Последици с имуществен характер между съпрузите при прекратяване на брака с развод
Според чл. 60 от законопроекта разпоредбите в него относно имуществените последици от развода се прилагат доколкото в брачния договор не е предвидено нещо различно, т.е. той има предимство. Страните могат да уредят всички или някои от имуществените си отношения при прекратяване на брака – дялове от имуществата, придобити през време на брака, отмяната на дарения направени на съпруг през време или във връзка с брака, получаване на част от стойността на личните имущества на единия съпруг, издръжка на бивш съпруг, ползването на семейното жилище и отношенията по повод това ползване и т.н.
Една съпоставка с регламентираното и сега споразумение по последиците на развода – чл. 101, ал. 1 и чл. 99, ал. 3 СК, показва, че то се отнася не само до имуществените последици, но и до положението на децата, както и до фамилното име на съпруга. Брачният договор обаче не може да урежда отношения с неимуществен характер и в този смисъл предметът му е по-тесен. От друга страна, кръгът от имуществени въпроси, които той може да урежда, е по-голям.
В проекторазпоредбите за брачния договор е залегнал основен принцип на частното право – този за автономията на волята, чието важно проявление е свободата на договаряне – възможността субектите на частното право да уреждат отношенията помежду си по начин, който съответства на тяхната обща воля7. Законопроектът дава добри възможности на съпрузите да регулират с брачен договор своите имуществени отношения. Негово съдържание може да бъде и задължението за издръжка на децата – изрично чл. 39, ал. 1, т. 7 от законопроекта. Въпросът е дали следва в бъдещия СК да се разшири приложното поле на брачния договор, като се обхванат и отношенията родител – дете след прекратяване на брака. Идея за това ни дава и фактът, че според действащия СК съпрузите могат да уредят със споразумение последиците от развода относно децата.
Галина ДИМИТРОВА, асистент в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”
_________________________
1Това не е първият законопроект за СК, който предвижда въвеждането на брачен договор. Още през 1999 г. в Народното събрание е внесен законопроект за СК, който също е давал регламентация на брачния договор. Вж: Цанкова Ц. Имущественобрачният режим в проекта за нов Семеен кодекс и нотариалната дейност – В: Нотариален бюлетин бр. 2/1999, с. 21-28 и от същия автор – За новия Семеен кодекс. – В: сп. “Юридически свят”, бр. 1/1999, с. 69, 70.
2Вж. Цанкова Ц. Реформата в българското семейно право В: сп. “Общество и право”, бр. 1/2007, с. 13.
3За допустимостта на договорите за партньорство между лицата, намиращи се във фактическо съпружеско съжителство, виж: Цанкова, Ц. Фактическото съпружеско съжителство и българското семейно право. С., 2000, с. 154-165.
4Вж: Цанкова, Ц. Реформата в българското семейно право В: сп. “Общество и право”, бр. 1/2007, с. 13 и Марков, М. Брачният договор – една модерна необходимост В: сп. “Общество и право”, бр. 3/2007, с. 19.
5Вж. Марков, М., цит. съч., с. 19.
6Вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. С., 1994, с. 586.
7Вж. Марков М., цит. съч., с. 14.
