I. Родството – правопораждащ юридически факт
Основата на разгърнатата система от семейноправни връзки, означавани като родство, е произходът. Той е правопораждащият юридически факт на родствените отношения (вж. чл. 1 СК ’09). Тъй като произходът е признатата от правото биологическа връзка, основаните на него правни отношения означаваме и като кръвно родство.
Уредбата на родството в Семейния кодекс следва уредбата на произхода, което изразява и подчертава генетичната връзка между тях. Характерна особеност на правната уредба е, че права и задължения между роднини възникват само от правно признатото отношение на произход (вж. за произхода глава шеста). Промените на правилата за установяване и за оборване на произход, разширяването или ограничаването на възможностите за търсене на произход се отразяват и върху възникването и съществуването на родствените връзки. Така, оборването на презумпцията за бащинство означава не само промяна в гражданското състояние на детето, но отпадане към момента на раждане на родствените отношения с всички роднини на презумптивния баща, който е загубил това качество. Отношенията остават фактически. За настъпването на последицата родство обаче е без значение по какъв способ е установен произходът от родителя – майка или баща. Установи ли се произходът – възникват родствените връзки с родителя и неговите роднини, събори ли се произходът – събарят се и родствените връзки. Принципът на равенство на брачни и извънбрачни деца намира израз и в уредбата на родството – правните последици са еднакви, независимо дали децата са родени в брака или извън брака на своите родители. Провеждането на принципа на стабилност на правоотношението произход означава стабилност на родствените връзки.
II. Родството – комплекс от правни връзки
Родството е множество, комплекс от правни връзки. Семейният кодекс от 2009 г. не внася промени в регламентацията на родството. Тя се състои в определяне на родството, на неговите линии и степени. В главата родство е определено и родството по сватовство. Правното значение на родството и неговите последици не са предмет на глава втора на Семейния кодекс. Те са уредени в различни закони.
Подходът за определяне на родството може да бъде различен. Възможно е да приемем за основно в комплекса отношения “общият родоначалник” и тогава ще определим родството като отношения, които свързват неограничен брой лица, които произхождат от общ родоначалник; възможно е да разглеждаме само връзката между две лица, свързани по произход, и тогава ще определим родството като връзка на лицата, от които едното пряко или опосредено произхожда от другото.
Родството има степени, които показват близостта на роднините помежду им. Степените са законово определената отдалеченост (отстояние) на двете лица роднини, която се основава на броя на поколенията (на ражданията). Семейният кодекс определя два вида родство.
1. Родство по права линия
Родството по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото (чл. 74, ал. 1 СК ’09). Тази линия е низходяща, когато я разглеждаме от предшественика към потомството, и възходяща – когато я разглеждаме от потомството към предшественика. Роднини по права линия са дядото – бащата – внукът – правнукът и т.н.
Степента на родство по права линия зависи от броя на поколенията, които свързват лицата, т.е. ражданията, от които възниква родствената връзка. Кодексът посочва в чл. 75, ал. 1 как се определят степените: между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Така, между дядо и внук има две степени, те са роднини от втора степен.
2. Родство по съребрена линия
Това е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото (чл. 74, ал. 2 СК ’09). Съребреното родство може да бъде пълно, когато лицата имат общ баща и обща майка или са потомци на лица с общ майка и общ баща. Ако е общ само единият родител, родството е непълнокръвно. Когато това е майката – означаваме го като едноутробно; когато е общ бащата – еднокръвно. Съребрени роднини са братята и сестрите, чичо (леля, вуйчо) и племенниците; първите братовчеди.
Няма родство между доведени и заварени деца (децата на единия съпруг и децата на другия съпруг). Няма родство и между тях и техните втори баща и втора майка. Връзката е по сватовство.
Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина (чл. 75, ал. 2 СК ’09). Леля и племенник са роднини по съребрена линия трета степен; двамата първи братовчеди са от четвърта степен.
III. Родството – правна значимост
Само част от всички родствени връзки, страна по които е едно лице, са свързани от закона с пораждане на определени права и задължения.
Правната значимост на родството по права линия поначало е независима от броя на степените. По съребрена линия обаче правните последици се ограничават до определена степен. Пределите на правна значимост на родството е въпрос на законодателна целесъобразност в зависимост от отношенията, които се регулират.
Родството има значение във всички области на частното и публичното право, в материалното и процесуалното право.
1. За семейното право
За семейното право значението на родството и свързаните с него последици следва да се разглеждат като израз на принципа на уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството, защото в широк смисъл семейството обхваща всички лица, за които законът установява семейни права и задължения (чл. 2, т. 7 СК ’09).
За отношенията между родители и деца (родство по права линия от първа степен) е създадена отделна уредба – глава девета, чл. 122-138 СК ’09. Разпоредбите й относно съдържанието на най-близката, от първа степен по права линия родствена връзка – родител и дете, са подчинени на изискванията да се осигурят надлежни родителски грижи на ненавършилите пълнолетие деца за тяхното развитие, възпитание, образование, за защита на личните и имуществените им права и интереси (чл. 122-125 и 129 СК ’09). Уредени са и задължения на детето (чл. 124 и 126), включително и задълженията на пълнолетното дете да се грижи за своите възрастни или болни родители. Специално правило урежда поддържането на лични отношения между баба и дядо и внук -роднини от втора степен по права линия (чл. 128 СК ’09). За разлика от предходната уредба, не само дядото и бабата, но и внукът има субективното право да иска определяне на мерки за лични отношения. Променени са и условията за упражняване на правото – не е необходимо “да се пречи на поддържането на личните отношения”, както изисква СК ’85.
Определени права и задължения се предвиждат за роднините и в ЗЗакрД във връзка с мерките, които се вземат по този закон в интерес на детето. Така, в чл. 4, ал 1, т. 2 на закона е предвидено настаняване в семейство на роднини или близки, а в чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 на същия настаняването при роднини е мярка за закрила, която е първата в поредността на мерките, които се предоставят на детето вън от биологичното семейство.
Институтът на издръжката се основава на семейноправната връзка брак и родство. Освен издръжка на съпруг и на бивш съпруг, СК ’09 урежда издръжка между роднини, като ги подрежда в зависимост от линията и степента родство. Това се отнася както до реда на лицата, които дължат издръжка (чл. 140 СК ’09), така и до реда на лицата, които имат право на издръжка (чл. 141 СК ’09) И в двата случая правото и задължението за издръжка по права линия е без ограничение на степените, а по съребрена линия издръжка си дължат само братя и сестри.
В института на настойничеството и попечителството роднините са посочени като възможните настойници и членове на настойническия съвет, които най-добре ще се грижат за поставеното под настойничество лице (чл. 156, ал. 1 СК ’09). Същото се отнася и до назначаването на попечител и заместник-попечител (чл. 157 СК ’09). Родството е посочено като пречка за сключване на брак. Съгласно чл. 7 СК ’09 не могат да сключват брак роднините по права линия без ограничение на степените и роднините по съребрена линия – до четвърта степен включително. Не е проведено разграничение между пълнокръвно и непълнокръвно родство.
Няколко разпоредби показват правното значение на родството за извършване на осиновяване. Изрично е забранено осиновяването между роднини по права линия и между братя и сестри (чл. 80, ал. 1 СК ’09). По изключение в три хипотези се допуска осиновяване от дядо и баба, при това се отчита, че детето има възходящи и по бащина, и по майчина линия и е възможен спор между тях (чл. 80, ал. 2 и 3 СК ’09). За извършване на пълно осиновяване не е необходимо нито детето, нито дядото и бабата да се включени в регистрите по чл. 82 на кодекса. Такова изключение е предвидено и когато се иска пълно осиновяване на дете от роднина от трета степен (чичо, леля, вуйчо – чл. 82, ал. 2 СК ’09).
2. За наследственото право
Изключително важно за имуществените отношения между роднините е признатото им право на наследяване. Родството е в основата на наследяването по закон (чл. 5-10 ЗН). Съобразно линията и степента на родство наследниците са подредени в четири реда. Най-отдалечената степен съребрено родство със значение за наследяването е шестата степен (чл. 8, ал. 4 ЗН – например втори братовчеди). Определени категории наследници – роднини имат допълнителни наследствени права. Такова е правото на запазена част, което е предоставено на децата и родителите (чл. 28 ЗН). На основата на родството се определя и наследяването по право на заместване (чл. 10 ЗН).
IV. Сватовство
В главата “Родство” Семейният кодекс от 2009 г., както и предходните кодекси, урежда и сватовството.
Уредбата разграничава два вида сватовство: връзка между съпруга и роднините на другия съпруг и връзка между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг (между сватовете). То е последица на брака, а не на произхода. Отразява традиционна житейска близост, понякога се проявява много интензивно в бита, отразява и влияе върху икономическите отношения в семейството, има и морално значение.
1. Степени
Степените и при сватовството отразяват близостта на две лица. Определение на степента ни дава чл. 76, ал. 2 и 3 СК ’09.
В линията и степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. Например снаха и свекърва са в първа степен сватовство; заварено дете и втора майка (съпруга на родителя ) – също; внукът на единия съпруг е в сватовство втора степен с другия съпруг.
Степента на родство по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава от сбора на степените родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини. Така, родителите на съпрузите са роднини по сватовство от втора степен; децата им от предходни бракове – също.
Според чл. 76, ал. 4 СК ’09 г. съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен. Тук, въпреки че не се намираме пред хипотеза, съответстваща на правилото за пораждане на сватовство, самият закон урежда това нормативно положение, за да отчете житейската реалност на близост.
2. Правно значение
И новият Семеен кодекс от 2009 г., както и предходната уредба, предвижда, че сватовството има правно значение само в предвидените от закона случаи. В семейното право го виждаме, макар и не изрично назовано, в уредбата, която СК ’09 дава на отношенията между детето и съпруга на родителя – чл. 122, ал. 3 и чл. 124, ал. 4.
Семейният кодекс от 2009 г. изрично определя, че родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.
V. Въпросът за родството по осиновяване
Родствени са отношенията, основани на произхода. Отношения като при произход се установяват и с извършване на осиновяване.
Действието на осиновяването е уредено в чл. 101 и 102 СК ’09.
Според изричната норма на чл. 101 СК ’09, при пълното осиновяване възникват права и задължения “като между роднини по произход”.
При непълното осиновяване възникват права и задължения “като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи и осиновителя”.
Виждаме, че юридическият факт за пораждане на правоотношенията е различен от произхода, това е осиновяването. Самият закон обаче придава на правоотношенията съдържанието, което имат правоотношенията, основани на произхода. Затова, за да се отрази разликата в правопораждащия юридически факт, създадените отношения се определят като гражданско родство, което възниква от конститутивен правен акт. То е приравнено от закона на естественото (биологичното) родство.
Чл. кор. проф. д.ю.н. Цанка ЦАНКОВА
