Дайджест „Собственост и право“, 2019 г., кн. 09
Преглед на съдебната практика
В практиката могат да възникнат много въпроси във връзка с възможните специфични рискове за приобретателя по сделки с вещни права, придобити от лице, което има качеството „търговец“ във връзка с възможна несъстоятелност на отчуждителя. Изключително подробната и динамична правна уредба на несъстоятелността не е обект на настоящото изследване, затова в него ще бъдат откроени само някои интересни хипотези, отнасящи се до сделки с вещни права.
Първият въпрос е спрямо кои правни субекти може да бъде открито производство по несъстоятелност, за да се определи в кои случаи се налага допълнително внимание от гледна точка на разглеждания риск.
По силата на чл. 607а от Търговския закон (ТЗ) производство по несъстоятелност може да бъде открито спрямо лице, което има търговско качество – търговски дружества и кооперации (без ЖСК); лица, извършващи обективни търговски сделки или образуващи предприятие, обемът и предметът на дейността на което налага водене на дейността по търговски начин (чл. 1 ТЗ).1 Има и някои особени случаи на специална пасивна легитимация за обявяване в несъстоятелност на лица, които не са търговци – скрито съучастие, неограничено отговорни съдружници в събирателни и командитни дружества и в командитни дружества и в командитни дружества с акции; починал или заличен от търговския регистър едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник (чл. 609-611 ТЗ).
Окръжният съд обявява в несъстоятелност търговец, който е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608 ТЗ или свръхзадължен съгласно чл. 708 ТЗ. В постановеното от ВКС по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) Решение № 201 по т. д. № 659/2014 г., I т. о. се подчертава, че свръхзадължеността и неплатежоспособността2 са две самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Формално първото може да възникне дори и при липса на второто и обратно. Може двете да възникнат едновременно и само тогава тези две състояние следва да се посочат общо, като основание за откриване на производството по несъстоятелност.
Текстът на правната норма на чл. 625 ТЗ в редакцията му в сила от 31.03.2018 г. показва, че освен длъжникът, съответно – ликвидаторът, както и кредиторите по търговска сделка, активно легитимирани да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност са още: Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
От Търговския регистър може да се види актуалното състояние на търговеца, но там ще бъде обявено едва съдебното решение по чл. 630, ал. 1, т. 2 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелство; не се вписват исковите молби, с изключение на тези, подадени от самия търговец.
Горното налага преди сключване на сделка с цел придобиване на вещно право от търговец, да се направят допълнителни справки.3
Важно: Допълнителни справки при придобиване на вещни права от търговец:
- удостоверение от окръжния съд по несъстоятелност, че няма заведена молба за откриване на производство по несъстоятелност;
- удостоверение от НАП за наличие на задължения;
- справка от Търговския регистър за публикуван ГФО;
- справка от Търговския регистър за актуално състояние.
Най-общо могат да се очертаят няколко хипотези, в които може да се появи опасност за настъпване на желаното транслативно действие на сделката.
В производството по несъстоятелност в ТЗ са предвидени различни по съдържание и последици процедури, които могат да осуетят преминаването на вещните права към контрагента на търговеца.
Важно е да се направи разграничение между общите правила за ннищожност по чл. 26 ЗЗД и недействителността при производство по несъстоятелност. „Относителната нищожност не е нищожност по смисъла на чл. 26 ЗЗД, а относителна непотивопоставимост на (1) определен вредоносен ефект спрямо (2) определена категория лица.“4
I. Отменителни искове по чл. 646 ГПК
Тези искове целят да се запази т. нар. „маса на несъстоятелността“ – имуществото, от което могат да се удовлетворят кредиторите с одобрени от синдика вземания.
Право да предяви установителен иск по чл. 646 има синдикът, а при негово бездействие (което следва да се докаже) – и всеки заинтересован кредитор.
Бъде ли упражнено това право на иск обаче, за друг кредитор остава единствено правната възможност да встъпи в същия процес като съищец, при което ще придобие правния статут на необходим другар. Компетентен е съдът по несъстоятелността, а влязлото в сила решение ще има задължителна сила спрямо синдика, длъжника и всички кредитори (докато нищожността по чл. 26 ЗЗД води до недействителност спрямо всички лица). Допустимо е при условията на обективно и субективно пасивно съединяване искове са с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ – за признаване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки с вещи от масата на несъстоятелността не по установения в производството ред, както и с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 2 ТЗ – за връщане в масата на несъстоятелността на отчуждените по тези сделки вещи.5
Когато иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ се предявява от синдик, ответници по него са страните по атакуваната сделка – длъжникът-търговец и третото лице. В такива случаи съдът следва да назначи на длъжника особен представител. По аргумент от т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за конституирането на задължителния другар неконституирането на задължителен необходим другар в производството пред първата инстанция и постановяването на решение при липса на такава страна е основание за недопустимост на решението, което в този случай подлежи на обезсилване и връщане на делото от въззивния съд.
В Решение № 155 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2786/2017 г., I т. о., ТК се подчертава, че правото на защита в процеса не представлява нито абсолютна, нито относителна процесуална предпоставка за допустимост на произнасянето на съда с крайния акт по съществото на спора. Дали това процесуално действие е било правилно или не и доколко то е попречило на надлежното упражняване на правото на защита на дружеството в несъстоятелност – това са доводи, на които би могла да се позове единствено представляваната страна по делото, но не и синдикът.
ВАЖНО: Недействителността по чл. 646 и 647 ТЗ не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба за откриване на производство по несъстоятелност.
В първата алинея на чл. 646 ГПК са посочени правни действия, които са нищожни спрямо кредиторите по несъстоятелността. Предвидената най-тежка форма на недействителност е свързана с условието тези водещи до намаляване на активите на търговеца действия да са извършени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и сделките, които са извършени „не по установения ред“, т.е. без разрешение на синдика.
В т. 3 от чл. 646, ал. 1 ТЗ са визирани сделки с право или вещ от масата на несъстоятелността.
Втората алинея на чл. 646 ТЗ предоставя възможност да бъдат обявени за недействителни действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността – в т. нар. „подозрителен период“. Тези искове се наричат още „преферентни“, тъй като чрез сключените сделки се поставя някой от кредиторите в по-благоприятно положение от останалите. Задълженията, които длъжникът в производството по несъстоятелност е изпълнил и са атакуеми като правни действия по този ред, могат да имат както паричен, така и непаричен характер.
Още по-строго се гледа от законотаделя на изброените в чл. 646, ал. 2, т. 3 сделки – те могат да бъдат недействителни и ако са извършени преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Най-общо казано, тук попадат: безвъзмездни сделки; сделки със свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ; обезпечения на чужди задължения.
Добре е да се отчита, че „привнасянето на отделни елементи от общия граждански закон – части от конструкцията на косвения и отменителния искове по чл. 134 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД като последица от специалните искове за попълване масата на несъстоятелността (без да се отчита спецификата на това производство) е недопустимо. Тоест предявяването на иск с правно основание чл. 134 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като последица от уважаването на иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е недопустимо, поради което въззивното и първоинстанционното решения ще следва да бъдат обезсилени в тази част и производството по този иск на „Е“А. и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – прекратено.“6
II. Отменителни искове по чл. 647 ТЗ
Тези искове по своя правен характер са конститутивни и разкриват доста общи черти с Павловия иск по чл. 135 ЗЗД.
Съществените разлики са в две насоки:
- при исковете по чл. 647 ТЗ има законова презумпция, която изключва необходимостта от доказване на субективния елемент от увреждането – знанието от страна на контрагента на длъжника;
- различни са сроковете за предявяване: 5 години от възникване на вземането при Павловия иск.
Трябва да се подчертае, че всеки кредитор не е лишен от правото да предяви по своя преценка иск с правно основание чл. 135 ЗЗД при наличие на законовите предпоставки за това. Тогава при уважен иск имуществото, което е предмет на недействителната сделка, ще служи за удовлетворяване единствено на този кредитор, а не на всички, както е при несъстоятелността.
Трябва да се обръща внимание на динамиката както в нормативната уредба, така и в съдебната практика относно правния ефект на Павловия иск при несъстоятелност. Като илюстрация, при редакцията на чл. 649, ал. 5 ТЗ, публикувана в ДВ, бр. 20 от 2013 г., с изричната препратка към първата алинея, в която е включен и искът по чл. 135 ЗЗД, вече не е актуална практиката по реда на чл. 290 от ГПК в Решение № 57 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г., TK, I т. о. В него се приема, че последиците от уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД – обявената недействителност на действията, с които длъжникът уврежда кредитора, ползва само кредитора – ищец и няма действие по отношение на другите, макар длъжникът да е в несъстоятелност. При действащата нормативна уредба иск по чл. 135 ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник се разглежда в производство по несъстоятелност, а в чл. 649, ал. 3 ТЗ се определя, че компетентният съд е съдът по несъстоятелността. Друг кредитор не може да предяви отделен иск по чл. 135 ЗЗД, но може да се присъедини към вече образуваното производство.
От друга страна, при предявен иск от кредитор или от синдик в качеството си на процесуален субституент при открито производство по несъстоятелност, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица, а влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
ВАЖНО: При сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или 647 ТЗ, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.
От гледна точка на сроковете за предявяване на исковете в производството по несъстоятелност, и по-специално – за началната им дата и процесуалните задължения на съда, интерес представлява Решение № 62 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1796/2018 г., II т. о., ТК. ВКС поддържа за правилна трайната съдебна практика, „с която в обобщение се приема, че след като първоинстанционният съд е приел, че предвиден в закона преклузивен срок за извършване на процесуално действие, с което се сезира съответната инстанция, е спазен, то въззивният съд следва да се увери, че този срок е пропуснат, респективно – спазен, за което той и служебно може да събира доказателства, и едва тогава да се произнесе относно наличието или липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, като въвеждането на този въпрос едва с окончателния съдебния акт е нарушение на съдопроизводствените правила – съдът е длъжен и сам да го изследва, но след като даде указания на страната, която носи доказателствената тежест за това обстоятелство и събере необходимите доказателства.“
Накрая – заслужават внимание и случаите, когато отчуждителят на вещни права е чуждестранно лице – търговец. На основание чл. 25, пар. 1, чл. 17, пар. 1 и чл. 16, пар. 1 на Регламент /ЕО/№ 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000 г. постановените решения за откриване на производство по несъстоятелност се признават във всички държави членки на ЕС, без да е необходимо спазването на допълнителни процедури, уведомявания или вписвания по партидата на клона на дружеството в Република България.7
Горното налага в такива случаи да се изисква от търговеца да представи съответен документ от държавата, където е регистриран, относно обстоятелството има ли подадена молба или открито производство по несъстоятелност там.
Доц. д-р Бисерка МАРИНОВА
_______
1 Вж. Стефанов, Сте., Топчиева, Р., Митева, Д., Николова, Б. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност, С., 2013, с. 20.
2 За съдържанието и установяването на състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ вж. Решение № 54 от 08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3035/2013 г., II т. о., ТК.
3 Полезна е Информационната система за производството по несъстоятелност към Министерството на правосъдието, където освен по номер и година на делото, справки могат да се правят и по фирма и ЕИК
4Стефанов, Ст. Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността., С., 2011, с. 345.
5 Решение № 217 от 01.05.2017 г. на САС по т. д. № 4860/2016 г.
6Решение № 68 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 933/2009 г., І т. о., ТК.
7 Вж. Определение № 100/12.05.2017 г на ВКС, т. к., І отд, т. д. № 3609/2015 г.
