Двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от получаване на съобщение от съда за възможността възстановеният работник или служител да се яви и да заеме предишната си работа. Без значение за началото на този срок е обстоятелството, че възстановеният работник или служител е узнал за влязлото в сила съдебно решение за възстановяването му по-рано – преди датата на получаване на писменото съобщение.
Чл. 345, ал. 1 КТ
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.) във връзка с 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.).
Образувано е по касационна жалба от Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение “Света София”, гр. София чрез адвокат-пълномощник А. Г. против въззивно решение на СГС, ВК, II-Д граждански състав от 24.03.2005 г. по гражд. д. № 4072/2004 г. в частта, с която е оставено в сила решение на СРС, 53 състав по гражд. д. № 5300089/2004 г., с което са уважени исковете на В. Д. Д. против Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение “Света София”, гр. София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ до размер на сумата 1675.85 лв.
С уточнението на жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, при разглеждане на делото и постановяване на решението са допуснати нарушения на съществени процесуални правила, решението е необосновано и е постановено при непълнота на доказателствата. Конкретното оплакване е за неправилни изводи на втората инстанция относно срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Под “съобщение” законодателят разбира не само писмено известие от съда, с което работникът или служителят се уведомява за възстановяването му на работа. За да започне да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ е достатъчно на работника или служителя да е станало известно съдебното решение за възстановяването му на работа. Трудовото правоотношение не е възстановено с влизане в сила решението по гражд. д. № 3230/2000 г. и до настоящия момент, защото ищецът не е бил допуснат на работа.
Ответникът по касация В. Д. Д. е оспорил касационната жалба по съображения, изложени с писмена защита от адвокат-пълномощник В. Б. Моли съда да остави в сила въззивното решение с присъждане разноски за настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, III г. о. приема следното:
С решение от 19.01.2001 г. по гражд. д. № 3230/2000 г. на СРС, 65 с-в, ТСК е отменена заповед № 45/20.01.2000 г. на директора на АГБ “Света София”, гр. София с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца – уволнението е признато за незаконно и той е възстановен на длъжността “ординатор-гинеколог” в I АГБ “Света София”. Решението е влязло в сила и ищецът се е явил да заеме длъжността на 14.01.2004 г. Съдебното решение е с конститутивно действие и с него е възстановено трудовото правоотношение между страните от датата на влизане на решението в сила. След влизане в сила на решението съдът е изпратил съобщение за възстановяване на ищеца на работа, което той е получил на 08.01.2004 г. От тази дата за него е започнал да тече срока по чл. 345, ал. 1 КТ. На 14.01.2004 г. или в срока по чл. 345, ал. 1 КТ ищецът се е явил на работа при работодателя. За него двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ е започнал да тече от датата на получаване на съобщението от съда за възможността да се яви и да заеме предишната си работа и е без значение, ако той е узнал за влязлото в сила решение по-рано /преди датата на получаване на писменото съобщение (в случая 08.01.2004 г.). Със заповед № 966/19.12.2003 г. изпълнителният директор на ПСАГБАЛ “Света София” АД, гр. София е прекратил трудовия договор с ищеца на основание чл. 325, т. 2 КТ във връзка чл. 345, ал. 1 КТ. Законосъобразно при тези данни въззивният съд е уважил иска по чл. 344, ал. 1,т. 1 КТ.
Разбирането на касатора е в противоречие с разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, с която по повелителен начин е определено, че срокът за явяване на работа започва да тече от получаване на съобщението за възстановяване на работа. Ирелевантно е кога възстановеният на работа незаконно уволнен работник или служител е узнал, че съдът е признал уволнението му за незаконно и че го е възстановил на работа.
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция – 150 лв. заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие серия А, № 0667611 от 09.04.2008 г.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, III г. о. оставя в сила решението на въззивния съд.
