Търсене
Close this search box.

Решение № 42 от 30.07.2010 г. на ВКС, IV г.о.


На основание чл. 200 КТ работодателят отговаря и тогава, когато работникът или служителят е трайно увреден и неговата работоспособност е намаляла под 50% и в случаите, когато преди това с влязло в законна сила решение е било признато влошеното здравословно състояние на ищеца в резултат на условията за труд и му е било присъдено обезщетение.

Чл. 200 от Кодекса на труда

Производството е по чл. 290 ГПК.
С Определение № 10 от 06.01.2010 г. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, по настоящето гражд. д. № 1349/2009 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК допуснал касационно обжалване на решението на П. окръжен съд от 12.06.2009 г., по гражд. д. № 1121/2009 г. Това решение е обжалвано от И. Н. Ч. от гр. П. чрез своя процесуален представител адвокат Н. А., тъй като с него е оставено в сила решението на П. районен съд от 08.07.2008 г. по гражд. д. № 1674/2007 г., в частта в която са били отхвърлени исковете му, предявени срещу “Д.-Стъкларски заводи” АД – гр. П. за присъждане обезщетение за претърпени от професионалните заболявания “епикондолит” и “миотендиноза” на дясната ръка вреди и за обезщетение за забавено плащане.
Върховният касационен съд е приел, че материално-правният въпрос – дали се прилагат разпоредбите на
чл. 200 КТ и в случаите при трайно намалена работоспособност на работници и служители, пострадали от трудова злополука или от професионални заболявания, и при ексцес, за които специализираните медицински органи – ТЕЛК са определили трайно намаление на работоспособността под 50% тогава, когато е имало влязло в законна сила решение, е бил разрешен по начин, различен от този по съществуващата съдебна практика: Решение № 141 от 29.04.2009 г. по гражд. д. № 347/2008 г., II г.о. и Решение № 1040 от 09.10.2008 г. по гражд. д. № 1862/2008 г.,
IV г.о. След като съществува обратна на приетата практика, Върховният касационен съд е задължен да се произнесе с решение по реда на чл. 290 ГПК и това е основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В касационната жалба на И. Н. Ч. се поддържа, че решението на П. окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано – отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното:
Оплакванията са основателни.
С решението си въззивният съд е приел, че ищецът – касационен жалбоподател не може да получи обезщетение на основание чл. 200 КТ, тъй като е имал намалена работоспособност в размер под 50% и в този случай е била приложима разпоредбата на чл. 200 КТ (изм. и доп. ДВ, бр. 100 от 1992 г.),
в която след изменението (изм. ДВ, бр. 52 от 2004 г.,
бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) в ал. 1 е казано: “За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.”
Съдът е приел, че фактът на констатиране намалената работоспособност, който бил преди 01.08.2004 г., а искът предявен след това – на 27.04.2007 г., можел да се нарече т.нар. “правопрекратяващ факт” – т.е. изменението на материалния закон – на
чл. 200 КТ” и за това в конкретния случай обезщетение не се присъждало, защото ищецът-касатор според ТЕЛК имал 20% намалена работоспособност за уларен епикондолит на дясната ръка в съчетание с миотендиноза на флексорните и екстензорните мускулни групи на предмишницата.
Върховният касационен съд обаче с Решение № 141 от 29.04.2009 г. по гражд. д. № 347/2008 г., II г.о. е приел друго, че и в тези случаи работодателят е, длъжен да обезщети пострадалия трайно работник или служител. В решението си той е посочил: “В хипотезата на трайна неработоспособност под 50%, което също е увреждане на здравето на пострадалия работник или служител (а не само тези над 50%), е приложима защитата по КТ. Да се приеме обратното, означава да се приеме, че са налице два различни реда на защита при увреждане на здравето от трудова злополука, като се прилага обективната отговорност на работодателя при временна неработоспособност и трайна неработоспособност над 50%, а при трайна неработоспособност под 50% да се прилага гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, елемент от фактическия състав на която е виновното деяние на служители на работодателя”. Налице са две противоположни решения – едното на П. окръжен съд, което още не е влязло в сила, и второто – влязло в сила решение на състав на II г.о. на ВКС – и това означава противоречива практика по приложението на
чл. 200 КТ по отношение пострадалите от трудова злополука или професионални болести работници или служители, които са получили трайно намаление на работоспособността си под 50%.
Върховният касационен съд споделя разрешението, дадено в Решение № 141 от 29.04.2009 г., по гражд. д. № 347/2008 г., II г.о., което според него е правилно. Това решение по разумен начин тълкува правата на увредения работник да търси обезщетение по пътя на безвиновната отговорност по чл. 200 КТ и да не се препраща към усложненото доказване вината на длъжностните лица, с които да се осъществява гаранционно обезщетителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Още повече, че в конкретния случай работникът е заболял именно при ответника, където имал трудов стаж повече от 28 години и в резултат на който сумарно е имал трайна загуба на работоспособност за професионално заболяване и трудова злополука – 93,6%.
По делото е било установено, че в резултат на трудова злополука ищецът е загубил лявата си ръка. Продължил да работи, като изпълнявал различни длъжности и да си служи с дясната ръка. Но от претоварването й заболял от професионалните заболявания “епикондолит”, съчетан с “миотендиноза” на флексорните и екстензорните мускулни групи на предмишницата, и това влошаване на здравето му било констатирано от ТЕЛК с Решение № 1737 от 25.05.2004 г. С него специализираният орган е определил 20% намалена работоспособност за професионалните заболявания и останалите проценти – били за намалена работоспособност в резултат на трудовата злополука, довела до загуба на лявата ръка. С влязло в законна сила решение по гражд. д. № 8219/2004 г. на П. районен съд било прието, че едно от двете заболявания – “епикондолит”, прогресирало и довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца до степен на невъзможност да упражнява професията си на “кантарджия”. Съдът приел, че е налице ексцес на констатираното преди това – през 2000 г. заболяване и за претърпените болка и страдания.
От това влошено здравословно състояние, освен неимуществени вреди – болка и страдания от самите увреждания и малоценност, ищецът е търпял и имуществени вреди. Те се изразявали в разлика между трудовото възнаграждение, което е получавал като здрав, и болничното обезщетение за времето от 01.05.2004 г. до 29.09.2004 г. Претенцията е била в размер на 300 лева, а според изчисленията на вещото лице разликата е – 407,11 лева. Би следвало да се присъдят само 300 лева, като от тях се изваждат 255,46 лева, които са присъдени с решението на П. районен съд. Приспада се и размерът на присъдената мораторна лихва от 90 лева. Ищецът е получавал по-малка пенсия в сравнение с трудовото възнаграждение. Претендираният период е от 29.09.2004 г. до 01.05.2007 г. и вещото лице – счетоводител З. М. в заключението си, приложено на л. 27 по гражд. д. № 1674/2007 г. на П. районен съд, е изчислило, че разликата между брутното трудово възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност за посочения период е в размер на 8485,55 лева. В исковата си молба претенцията е за 8395 лева и в този размер следва да се уважи. Не е имало данни за исковия период на останалите работници да е заплащана храна и претенцията за 1270 лева следва да се отхвърли, като следва да се уважи искането за присъждане обезщетение за това, че като пенсионер по болест не е можел да получи предвидените по КТД Великденски и Коледни добавки, които за 2005 и 2006 г. били в размер на 310 лева плюс 470 лева плюс 220 лева за платен годишен отпуск – общо 1000 лева. Искът в останалата част до 1500 лева следва да се отхвърли.
П. окръжен съд е постановил решението в противоречие на материалния закон – чл. 200 КТ и неговото решение не е обосновано. Налице са отменителните основания по чл. 293, ал. 2 ГПК и за това решението следва да се отмени.
На поставения въпрос: дали се прилагат разпоредбите на чл. 200 КТ и в случаите при трайно намалена работоспособност на работници и служители, пострадали от трудова злополука или от професионални заболявания, и при ексцес, за които специализираните медицински органи – ТЕЛК са определили трайно намаление на работоспособността под 50% и тогава, когато е имало влязло в законна сила решение, с което е било прието професионалното заболяване и неговото влошаване – ексцес, Върховният касационен съд отговаря:

“Работодателят-ответник на основание чл. 200 КТ дължи обезщетение за всички вреди, в т.ч. и за имуществени вреди, ако преди това с влязло в законна сила решение е признато влошеното здравословно състояние на ищеца и е било присъдено обезщетение за неимуществените вреди.”

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина